64
Спри по-добре навреме невъзможното!
АНТИГОНАЩе те намразя заради словата ти!
Омразна ще си с право и на мъртвия!
Но остави ме с моето безумие да страдам! Знам, не
ще пострадам толкова,
че да не бъде мойта смърт — прекрасна смърт!
ИСМЕНАВърви, щом искаш, ала знай — безумна си,
и пак с любов към тебе гледат своите.
(Излизат.)[1]
Грехът на Едип, който убил баща си и се оженил за майка си,
е тема на трагедията „Едип цар“.
↑
[2]
Близкият човек, за
когото говори Антигона, е мъртвият
Полиник. С думата врагове тя означава не само Креон,
който е издал позорна заповед, но и всеки, който би се обявил в негова подкрепа.
↑
[3]
Етеокъл и Полиник, върху които тегне
проклятието на баща им Едип, веднага след изпращането му в изгнание започват спор за тиванския престол. Като вождове на две враждебни войски, те загиват от взаимните си удари.
↑
[4]
Аргивски войски са войските на град Аргос,
начело на коитоПолиник дохожда под стените на Тива.
↑
[5]
Според Софокловата трагедия „Едип в Колон“ Едип умира,
помирен с боговете. Прорицанията гласели, че
страната, която приеме тялото му, ще стане неуязвима за враговете си.
↑
[6]
Според трагедията „Едип цар“ Йокаста, майка на Едип, след смъртта на мъжа си Лай се
омъжила за собствения си син, без да знае с кого встъпва в брак. По-късно, когато това станало явно, Йокаста се обесила, а Едип избол очите си.
↑
