ИСМЕНАКакво бих променила аз, нещастнице,със своя труд и своето мълчание?АНТИГОНА

62
ИСМЕНА
Злочеста! При Креоновата заповед?
АНТИГОНА
О, той не ще ме отклони от пътя ми!
ИСМЕНА
Горко ми! Сестро, помисли как нашият баща умря в омраза и презрение!
[5]
Когато изведнъж разкри позора си,
той сам избоде със ръка очите си.
А майка му, която бе и негова жена,
сама с въже прекъсна дните си…
[6]
Най-сетне, наште двама братя-клетници в един ден бяха копия кръстосали и паднаха един от друг с еднаква смърт.
Мисли — еднички ние с теб останахме и ще погинем, щом против законите престъпим царска власт и царска заповед.
И нека помним още, че жени сме ний,
че сили за борба с мъжете нямаме.
И после — заповядват ни по-силните,
а тях дори в по-тежко зло ще слушаме.
И затова, като помоля мъртвия да ми прости; че съм така принудена,
ще слушам царя аз. Та невъзможното да предприемаш, е съвсем безсмислено!
АНТИГОНА
Не моля вече, не желая твоето съдействие, дори да би го давала.
Мисли каквото искаш, ала него аз ще погреба и ще загина радостна.
Ще легна мила редом с него, милия,
изпълнила свещен завет. По-дълъг срок ще трябва да се нравя на подземните.
Сред тях навеки ще лежа. А светото

63
за боговете, ако щеш, презирай ти!
ИСМЕНА
О, не, не го презирам, но безсилна съм да тръгна срещу своите съграждани.
АНТИГОНА
С това се оправдавай! На любимия свой брат отивам да приготвя гроба аз!

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: