ПРОМЕТЕЙС обида се отвръща на обидата.ХЕРМЕС

53
Приятни! Да, в такваз приятност искал бих да видя враговете си — и теб сред тях!
ХЕРМЕС
И аз ли съм виновен за теглата ти?
ПРОМЕТЕЙ_Уви!ХЕРМЕС'>ПРОМЕТЕЙ
Накратко: мразя всички богове,
които за доброто — зло ми върнаха.
ХЕРМЕС
Разбирам, ти си болен от безумие!
ПРОМЕТЕЙ
О, да, защото мразя враговете си!
ХЕРМЕС
Непоносим би бил ти без веригите!
ПРОМЕТЕЙ
Уви!
ХЕРМЕС
Такава дума не познава Зевс.
ПРОМЕТЕЙ
О, всичко ще научи той със времето!
ХЕРМЕС
Но теб на разум то не е научило.
ПРОМЕТЕЙ
Да, иначе не бих приказвал с ратаи.
ХЕРМЕС
И тъй, на Зевса ти не даваш отговор?

54
ПРОМЕТЕЙ
О, трябва да му бъда и признателен!
ХЕРМЕС
Но с мен като с дете се подиграваш ти!
ПРОМЕТЕЙ
Нима не си по-глупав от дете дори,
като очакваш да ти кажа нещичко?
Не, с никакви мъчения и хитрости
Зевс няма да се добере до тайната,
додето не свали от мен оковите.
Пък нека праща пламналата мълния и с бели вихри и с подземни гръмове разтърсва и безпокои вселената!
Не ще ме преклони и няма никога да чуе кой ще му отнеме царството!
ХЕРМЕС
Как мислиш ти, с това ще се избавиш ли?
ПРОМЕТЕЙ
Отдавна е премислено — решено е.
ХЕРМЕС
Глупецо, размисли, ела на себе си най-после пред сегашните страдания!
ПРОМЕТЕЙ
Не ми додавай, глух като вълна съм аз!
Недей помисля нивга, че треперейки от страх пред Зевс, ще стана аз жена по дух и че ще моля него, най-омразния,
като жена, с ръце напред протегнати,
да ми свали оковите! Не, никога!
ХЕРМЕС

55
Напразни ще са думите ми, ясно е!
Не те смекчи, не те смири молбата ми.
Като жребец едва запретнат, хапейки юздите, ти се мяташ под ярема си.
Но твоят бяс е немощно хитруване!
Защото гордостта на неразумния сама е по-безсилна и от нищото.
Ако не ме послушаш, помисли каква ужасна буря и море от бедствия ще те слети. Най-първо с гръм и мълния баща ми ще разбие островърхата скала, ще скрие твоя труп, и бездните ще те поемат в каменисти скутове.
Ще минат векове и пак под слънцето ще дойдеш ти. Но стръвното крилато псе на Зевс, орелът кървав, едри късове ще ръфа от снагата ти. Неканен гост при тебе ще долита той и всеки ден ще къса твоя почернял наяден дроб.
Не чакай да настане край на мъките,
додето някой бог не вземе злото ти и не поиска сам да слезе в тъмния
Аид и в сумрачната паст на Тартара.
[3]
Та размисли — това не е приумица и самохвалство, а — самата истина.
Лъжовно не мълвят устата Зевсови.
Удържа всяка дума той. Добре мисли и разсъди — не смятай, че упорството е по-добро от трезвото решение.
ХОР
Да, Хермес, мислим ний, говори смислени неща. Той каза да оставиш своето упорство, да размислиш трезво, правилно.
Послушай. Срам са грешките за мъдрия.

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: