Антични трагедии

59
ЛИЦА
АНТИГОНА
ИСМЕНА
ХОР ОТ ТИВАНСКИ СТАРЦИ
КРЕОН
СТРАЖ
ХЕМОН
ТИРЕЗИЙ
ВЕСТИТЕЛ
ЕВРИДИКА

60
ПРОЛОГ
АНТИГОНА
Исмено, моя родна сестро, знаеш ли беда, родена от делата бащини
[1]
,
с която Зевс не е белязал дните ни?
Не, няма горест, болка и страдание,
безчестие и срам, които в твоите и в моите беди не съм съзирала.
Ала какво, говори се, навред в града днес вождът повелява с нова заповед?
Не си ли чула за беда, подготвяна за близък нам човек от враговете му?
[2]
ИСМЕНА
Не, Антигоно, новина за свой човек не зная — нито скръбна, нито радостна, —
откакто своите братя ний загубихме,
в едничък ден един от друг погубени.
[3]
Разбрах, че тази нощ били са тръгнали аргивските войски
[4]
— и нищо повече.
Ала не съм ни скръбна, нито радостна.
АНТИГОНА
Да, знаех, затова и от чертозите те викнах, за да чуеш ти единствена.
ИСМЕНА
Какво? Изглеждаш силно развълнувана.
АНТИГОНА
Креон удостоява в гроб единия от братята ни, а лишава другия!

61
Положил, както казват, Етеокла той —
според закона и по обичаите —
в земята и го пратил с чест при мъртвите.
А за трупа на Полиник, нещастния,
издал бил той до гражданите заповед:
ни плач за него, нито погребение!
Да се остави неоплакан, незарит —
богата плячка за пернати хищници.
Така бил повелил Креон, любезният,
за тебе и за мен — за мен, разбираш ли?
Той щял да дойде, за да обяви това на тия, що не са го чули. Всичко туй не смятал за шега и непокорникът пребит ще падне от народа с камъни.
Ще видим днес дали си благородница или от знатни прадеди — нищожество!

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: