Подборка от негови проповеди относно духовните дарби

Подборка от негови проповеди относно духовните дарби

В 1 Коринтяни 12:1 се обръща внимание на това, че хората трябва добре да разбират същността на духовните дарби. Аз сега забелязвам, че една от големите слабости в Христовата църква е, че царува голямо незнание относно Святия Дух и духовните дарби, макар че Той дойде при нас, за да ни ги възвести. Бог разкрива Своята воля чрез силата и изявата на Своя Дух. Той иска да ни види силни, винаги въоръжени, иска да ни употребява, да ни вижда гладни да приемаме все повече и повече от Неговия Дух. През изминалите години водих много конференции и разбрах, че е по-добре да накараш да говори някой некръстен със Святия Дух, но гладен за всичко, което Бог можеше да го дари, отколкото да накараш да говори някой, който е приел Святия Дух, но е вече сит и самодоволен. Разбира се все пак бих предпочел някого, който е духовно покръстен и се стреми все повече към Бог. Този, който е наситен, не изпитва глад да приема повече Бог, той излиза от пътя. Невъзможно е да се надцени изпълването с Божия Дух.

Не можем да посрещнем успешно нуждите на деня, не можем да покоряваме царства, не можем да постигнем справедливост или да укротим силата на сатана, ако не сме изпълнени постоянно със Святия Дух. Ние четем, че в ранната църква хората са били верни на учението на апостолите, на разчупването на хляба, на молитвите. И за нас е много важно да останем верни на тези неща. Дълги години имах съжителства с така наречените Плимудски братя. Те спазват точно Словото, спазват водното кръщение, не пренебрегват чупенето на хляба и го извършват всяка неделя. Тези хора имат сякаш всичко, освен огън. Наистина притежават дървото, само гдето им липсва огънят. Ако биха го имали, дърветата щяха да се разгорят. Понеже им липсва пламъкът на Святия Дух, в техните събрания липсва Животът.

Един млад мъж, който посещавал техните събрания, приел водното кръщение и Святият Дух го възнаградил с голямо красноречие. Но когато неговите братя чули как говори, излезли извън кожата си. Отишли при баща му и казали: “Трябва да дръпнеш сина си настрана и да му кажеш да престане.” Те не искали да бъде смутен скучния ред и тон на техните събирания. Бащата се обърнал към сина си и му рекъл: “Сине мой, от 20 години до сега не съм чул такова нещо. Ние стигнахме до нашата истина, имаме си твърди правила и не желаем нищо ново, не искаме новото.” Синът отговорил: “Ако такива са волята и планът на Бога, ще бъда послушен, но на мен ми се струва, че не е така.” Когато двамата след това са тръгнали с каруцата за вкъщи, изведнъж конят спрял мирно и неподвижно и не е могъл да върви по-нататък, колелата на каруцата започнали да приплъзват на едно място. Бащата дръпнал юздите, но конят не помръдвал от мястото си. Сега бащата попитал: “Какво смяташ, че се случи?” Синът отговорил: “Ние заседнахме и боксуваме на едно място. Да пази Бог църквата да не заседне и да боксува!” Бог иска да имаме пълно разбиране на духовните дарби, да се стремим сериозно към тях, да се стараем да стъпим на плодотворния път към тях.

Трябва да молим Бог за тези дарове. Много сериозно нещо е да имаш духовно кръщение и въпреки това да заседнеш. Трагедия е, тъжно е ако някой чувства извисеното положение на кръщението само няколко дни. Трябва да бъдем готови да дадем всичко, за да приемем откровението на Божествената истина и силата на Духа. Само това би задоволило Бога.

Един млад руснак прие Святия Дух и получи голяма сила от Всевишния. Тайнството на неговата сила беше в постоянното очакване на Бога. Когато Святият Дух изпълни руснака, започна да му изглежда, че всяко дишане се превръща в молитва. Познавам един мъж, който беше изпълнен със Святия Дух и който проповядваше само, когато знаеше, че е помазан със силата на Бог. Веднъж беше поканен да говори пред събрание на методисти. Събранието трябваше да бъде открито, Святият Дух каза на този човек: “Иди в църквата, Аз ще дойда после!” Църквата беше препълнена, а очакваният гост го нямаше. Пасторът на методистите започна да се безпокои и изпрати дъщеря си да види защо госта не се появява. Когато отиде до вратата на стаята му, тя го чу да казва три пъти на висок глас: “Не искам да отида!”

Момичето се върна при баща си и му каза, как чула госта да казва три пъти, че не искал да отиде в методистката църква. Но щом най-после той влезе в църквата и започна да проповядва, силата на Бога се откри по необичаен начин. След това пасторът го попита: “Защо си казал на дъщеря ми, че няма да дойдеш?” Той отговорил: “Зная кога съм изпълнен със Святия Дух. Аз съм обикновен човек и казвам на Бога, че не мога да тръгна да проповядвам, без Бог да ми изпрати от Своя Дух. И едва когато бях изпълнен и преизпълнен със Святия Дух, тогава се отправих към събранието.”

О, да! Има сила, благословение, сигурност и спокойствие в присъствието на Святия Дух. Можеш да доловиш Неговото присъствие и да знаеш, че Той е с тебе. Не трябва да пропуснеш нито час, без да чувстваш Неговото присъствие. Щом върху тебе почива Неговата сила, няма да имаш неуспехи. Ще имаш поглед върху всички неща.

“Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха” (12:2). Сега е времето за прошка на езичниците. Когато евреите пренебрегваха благословиите на Бога, Той ги разпръсна и присади неверниците на маслиненото дърво, откъдето евреите се разпръснаха. Нали никога преди това Бог не беше покровителствал народ, който още “не беше народ”. Той присади неверниците, за да изпълни намерението, евангелието да бъде проповядвано пред всички народи, да бъде приеман Святия Дух. “Затова ви уведомявам, че никой, който говори с Божия Дух, не казва: да бъде проклет Исус! И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Святия Дух!” Много зли, много измамни духове има напоследък, които искат да отнемат господството и мястото на Исус. Мнозина отварят врата на тези демони и на модерните течения в теологията, теософията, християнските науки и други. Лошите култове отричат основните истини на Словото Божие. Всички те отричат вечните мъки и наказанието, както и Божествеността на Исус Христос.

Никога няма да видиш, че някой, който е изпаднал в заблуждение, иска кръщение в Святия Дух. И нито един убеден вярващ, член на римокатолическата църква няма да иска да получи Святия Дух. Католиците поставят Мария на мястото на Святия Дух.

Покажи ми един единствен католик, който наистина да знае, че е спасен. Никой не може да знае дали е спасен, щом стъпва на грешна основа. Говори с някой католик и ще видиш, че той не знае какво е новорождение. Той не може и да знае. По-нататък: ти няма да намериш такъв свидетел на Йехова, който да е кръстен със Святия Дух, защото те не признават Христос като личен Спасител. Знай, нито една църква не може да бъде кръстена със Святия Дух, щом тя не поставя Исус Христос над всичко, ако Той не стои в центъра.

Най-важното е Исус да бъде признат като Господ. Ние можем да се заблуждаваме, да бъдем едностранчиви, ако подчертаваме само Божественото лечение или проповядваме постоянно водното кръщение. Но никога няма да сгрешим, ако славим Исуса Христа, ако определяме място и Го величаем едновременно като Господ и Христос, като истински Бог. Божествената повеля към нас е да бъдем изпълнени с Неговия Дух. Не е достатъчно ако имаме пълна чаша, ние трябва постоянно да разполагаме с препълнена чаша. Тъжно е, ако ти живееш под чертата, защото според Писанието трябва да живееш над чертата. Слава на Бога!

Дарбите са различни, но Духът е същият. Всяко свидетелство на Духа е предназначено да донесе полза. Щом в някое събрание Святият Дух действа и там са били ужасно измъчвани, те са вярвали в дарбите, на пророчествата, но са употребявали тези дарби без силата на Святия Дух. Ние трябва да внимаваме за Святия Дух, за да може да ни покаже кога и как да се задействат тези дарове, които не могат да бъдат употребени без силата на Святия Дух. Аз не зная по-лошо от това хората да се осмеляват да се възползват от дарбите без силата на Духа. Никога не прави това! Бог да те предпази от такова действие. Щом човек е изпълнен със Святия Дух, духовните дарове могат да се проявят без той да е наясно, че ги притежава.

Аз бях на много места, за да помагам и установих, че при помазанието на Святия Дух, в средите на вярващите се извършват чудни неща, щом Господ Бог ги е спуснал. Всеки, който е изпълнен с Бога и с Неговия Дух, може всеки момент да очаква, че някой от деветте дарове ще се изяви в него, без той да знае, че го притежава. Понякога считам, че би било по-добре по всяко време да си изпълнен със Святия Дух и да виждаш свидетелства и чудеса, без да имаш чувството или съзнанието, че притежаваш някой дар. Щом си приел някой духовен дар и ако той е благословен, знай, че ти не бива никога и при никакви условия да го ползваш без силата на Бога. Трябва да е върху теб сила, която дава тласък, за да се прояви дарът. Някои употребяват пророчеството без да бъдат докоснати от Святия Дух, оперират с пророчеството, но носят с това само разруха и бъркотия, разделят и убиват сърца, носят смут и объркване в църковната общност. Даровете трябва да се изявяват само под силата на Святия Дух.

Господ ще разреши да бъдеш много опиянен от Неговото присъствие, но ти трябва да бъдеш много трезв сред хората. Много ми се приятни хора, изпълнени със Святия Дух, както онези 120 души в деня на Петдесятница, но не обичам да гледам хора, опиянени не където трябва. Не малки трудности ни създава някой, който е въодушевен в събранието и дойдат хора, които не знаят за какво става дума тук. Ако прогонваш тези хора, тогава те не гледат към Бога, а към тебе. Те осъждат тогава всичко, защото ти не си се опомнил, когато трябва.

Апостол Павел пише: “Защото ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас” (ІІ Кор. 5:13). Ти можеш да бъдеш извън себе си, дори да преминеш границата и да се опияниш, от опиянение дори да подскачаш, но това трябва да става, когато му е времето. Много неща са уместни и са приятни за гледане, щом обаче са в Святия Дух. Много неща изглеждат глупави и са си глупави, щом ти си заобиколен от хора, които не са в Духа. Ние трябва да внимаваме да не проявяваме някое свое духовно възнасяне за сметка на хора, които са в неведение за нашите дела.

Искаш ли да прекараш хубави часове, тогава гледай духовната атмосфера да е пригодена за това, всички хора да са еднакво готови и тогава благословението ще бъде действително.

Хубаво е да се стремим към най-добрите духовни дарове, но трябва да признаем, че най-важното е сами да бъдем изпълнени със Святия Дух. Никога няма да имаш затруднения с хора, които са изпълнени със Святия Дух, но ще имаш затруднения с хора, които се пъчат, че притежават дарби, но не им е дадена силата от Бога. Господ не иска да ни липсват някои дарове, но иска да ни вижда изпълнени по всяко време със Святия Дух, и Самият Той да се проявява чрез даровете. Когато единствената цел е да се прослави Бога, тогава можем да гледаме и да очакваме от Него справедливи дарове. Да се прославя Бога е много по-важно, отколкото да се обожествяват даровете. За всеки дар е необходим Святият Дух.

Трябва да признаваме и да очакваме цялото Триединство, защото даровете са различни, но Духът е Един и Същ; служенията са различни, но Господ е Един и Същ; свидетелствата са различни, но Бог е Един и Същ. Разбираш ли какво би означавало, ако Триединният Бог се разкрие в Своето Триединство на нашите събрания?

Наблюдавай големия котел на локомотива, когато е препълнен с пара. Щом локомотивът е спрял и изпуска малко пара, изглежда, че всичко ще се пръсне. Така е понякога и със светците. Те започват да викат, но не за духовно извисяване. Но тръгне ли локомотивът, тогава парата действува според предназначението си и тегли редицата вагони след локомотива.

Прекрасно е да си изпълнен със Силата на Святия Дух, да Му служиш, като изпълняваш Неговите намерения и цели. Нашите устни могат да произнасят Божествени цитати и сърцата ни могат да бъдат изпълнени с радост, но това става благодарение на дадената ни от Святия Дух сила, която се проявява в нас, за да слави Исус Христос. И щом твоята вяра в Него се оживи и освежи, тогава от тебе, от твоята същност текат потоци от Жива Вода. Святият Дух ще извира от тебе като голяма река и хиляди ще бъдат благословени, защото ти си каналът, по който тече Той. Най-важното, първото нещо в нашия живот е да внимаваме да бъдем постоянно изпълнени със Святия Дух. Нищо не е по-противно на Господ от това да бъдем нехайни спрямо Неговия Дух. Бог ни заповяда да бъдем пълни със Святия Дух.

Господ иска да ни вижда да крачим напред, защото не е хубаво, ако постоянно връщаме мислите си към миналото. Трябва да бързаме напред към по-високо ниво на усъвършенстване, където да се осмелим да вярваме в Бога. Той ни декларира, че след като Святият Дух дойде върху нас, ние ще придобием сила. Вярвам, че можем да почувстваме като лавина силата върху нас, само ако имаме очи за нея. Бог ни постави в положение, в което очаква от нас да вземем участие в Неговото последно откровение, че Христос е в нас, и ни казва какво точно означава това. Ние можем да бъдем напълно съпричастни с Христос, ако бъдем преизпълнени със Святия Дух. Само чувството, че сме приети за откровения на по-високо ниво, може да ни донесе защита, че няма да изпаднем в някогашното си старо положение.

Причината, поради която толкова подчертавам важността на преизпълването със Святия Дух, е следната: искам да те откъсна от всички човешки планове и мисли, да те откарам в цялостното откровение на Господ Исус Христос. Искаш ли спокойствие? То е в Исус. Искаш ли да бъдеш защитен от всичко, което в тези последни дни дяволът иска, за да обърка Божиите деца и да ги прелъсти? Приеми и остани непрекъснато изпълнен със Святия Дух, тогава Той ще ти покаже, че всичко, което ти трябва по всяко време, е нашият Господ.

Особено искам да подчертая важността на духовното служение и на духовното откровение, които ни се дават, за да бъдат полезни за всеки. Доколкото ти сам се оставиш на Господния Дух, дотолкова Той има власт над твоя разум, над твоето сърце, над твоя глас. Святият Дух има властта да ти покаже лицето на Христа, да ти Го представи така, че да Го славиш и то по начин, по който ти не би могъл да го сториш без силата на Духа.

Никога не казвай кога си изпълнен със Святия Дух, а действай! Ти си длъжен да действаш. Когато хората казват, че “трябва” да направят това или онова, тогава то не иде от Святия Дух, а от техния собствен дух, който ги тласна да вършат безполезни и незначителни неща. Мнозина смущават събранието, като крещят. Ако наистина идват и “трябва” да крещят, нека си потърсят някоя изба. Крещенето не може да предизвика възвишено чувство.

Мисля, че ако Святият Дух е над тебе и те предизвиква да говориш, както е редно, това ще предизвика у теб и слушателите възвишено чувство. Събранието няма да се провали, ако ти престанеш да крещиш, като следваш собствения си дух. Кой проваля молитвеното събрание? Този, който започва с Духа и завършва с плътта. Няма нищо по-мило от молитвата, но молитвеното събрание може да се провали щом следваш своя собствен си дух, ако Божият Дух е престанал да действа. Понякога, когато се връщаме от събрание, казваме: “Прекрасна беше проповедта, но пасторът да беше привършил само половин час по-рано!”

Научи се да познаваш кога приключва помазанието на Духа. Тялото ти е храм на Святия Дух и Той изпълва този храм не за прослава на човека, а за прослава на Бога. Ти нямаш право да се отклоняваш от Словото, или по своя воля да го допълваш.

Нека разгледаме въпроса и от другата страна. Бог определя продължителността на събранието и ти не бива да полагаш ръка върху делото на Духа, иначе това ще те доведе до някои затруднения. Но бъди готов да простиш на новопокръстените души, ако те попрекалят. Не си ли спомняш, че и ти някога като тях попрекаляваше, когато в началото се потапяше в пълноводието на духовния живот? Но сега си станал прекалено “трезв”.

Жалко е, че мнозина от нас станаха прекалено трезви и вече не се вълнуват така, както някога. Трябва да молим Бог да ни даде мъдрост, да не ограничаваме Духа или силата на Бога, при проявяването им в нашите събрания. Искаш ли да имаш църква, изпълнена с живот? Тя трябва да е изпълнена с откровението на Духа. Иначе никой няма да влезе в нея.

Трябва да молиш Бог да не ни позволява да наблюдаваме духовните неща от гледна точка на делничното. Проповедници, загубили помазанието си, трябва най-напред да се покаят, да се помирят с Бога, за да получат отново помазание. Ние не можем да бъдем употребени, щом сме загубили помазанието на Духа. Ако си изпълнен с Божията милост, няма да съдиш веднага всеки в църквата, а ще се доверяваш всекиму каквото и да става; ще имаш сърце, което вярва на всичко, дори и ако са се случили някои лоши неща, вярваш, че Святият Дух ръководи всичко и внимаваш дали се прославя само Исус и се извършват откровения на души, които имат нужда да опознаят Бога.

Господ иска да ни види доверчиви и радостни. Ние трябва да признаем подобието си на Исус и да вярваме, че Бог, Всемогъщият бди над всичко. Алелуя!

Всяка част от нашето тяло трябва да бъде пречистена и осветена, за да действа в хармония със Святия Дух. Моите очи бяха осветени от деня, в който прочетох притчата какво казва Бог за намигването с очи (Пр. 6:13; 10:10). Никога повече не съм намигвал. Считам, че очите ми трябва да бъдат така пречистени, че винаги да бъдат готови за употреба от Господа. Духът Господен ще вложи в нас състрадание към другите души, четящо се в нашите очи.

Бог никога не променя реда на нещата, а редът е такъв: най-напред е материалното и след това идва духовното. Например ако започнеш да се молиш, първата дума може да бъде за материалното, втората може би ще бъде в силата на Духа. Ти започваш, но Бог завършва. Ти започваш да говориш, а Духът определя изказването, това, което Той иска да оповести.

Хиляди се стремяха към прекрасните благословения, но не можаха да ги получат, защото не пожелаха да прекрачат извън естественото, да се доверят на Господа, да повярват, че Той може да ги вземе в сферата на свръхестественото. Щом приемеш Святия Дух, получаваш и Божествен дар, в който са всички дарове на Духа. Бъди сигурен, ти няма да започнеш преди да си се отдал на Бога и да си изпълнен с Духа. Ако нашите действия са предизвикани от страх, ако ние сме отдадени на страха, тогава се предаваме в ръцете на сатана. Той шепти: “Това всичко е твоя собственост.” Той е лъжец. Аз стигнах до следното убеждение: ако разпалвам Святия Дух, тогава няма да бъда повече нерешителен, да говоря с езика си. Аз ще говоря, а Духът Господен ще ми даде изказанието и неговото тълкувание.

Да приемем, че посетиш събрание на вярата и вярваш, че ще срещнеш там Бог. Но може би тъкмо тогава евангелистът не е в истинска хармония и няма връзка с Бога. Участниците в събранието не получават това, което Бог иска да им даде. Господ знае това. Той знае, че Неговите деца са гладни. Какво ще се случи? Може би ще вземе най-малките съдове и ще положи в тях Силата Си. Ако те, чедата на Бога, се отдадат на Духа, ще им се развържат езиците, Господ ще им даде изказание и тълкование. Господната община трябва да търси храна, а Господ ще намери средства да говори с чедата Си. Петдесятните не могат да се задоволяват с някакво обикновено послание. Те са в съприкосновение с Божествените неща. Те чувстват, ако нещо липсва на събранието, поглеждат към Бог и Той им дава това, което им липсва. Щом сме изпълнени със Святия Дух, ние губим понятие какво притежаваме. Нашето възприятие е така ограничено, че не можем да разберем какво притежаваме. Единственият път да познаеш силата, която ни се дава, е повишената активност, щом служенето и манифестацията на Святия Дух се проявяват чрез нас.

Мислиш ли, че Петър и Йоана знаеха какво притежаваха, когато тръгнаха нагоре към храма, за да се молят? Те бяха ограничени само в намерението си да бъдат приети от Бога. Колкото по-близко отиваме до Бога, толкова по-ясно ни обзема съзнанието за това колко беден е човекът и започваме да викаме към Исуса: “Аз съм недостоен, аз съм нечист!” Но Господ ще ни изпрати Своята Скъпа Кръв, Своите пламтящи въглени и ще бъдем пречистени, облагородени и избрани, за да работим за Него, въоръжени със силата на Неговия Дух.

Бог изпрати изливането на Духа, за да прозрем своята синовност, а това означава: ние сме синове на Бога, мъже на силата, трябва да бъдем подобни на Господа Исуса, да притежаваме силата на синовността, силата, която може да задуши слабостта.

Кръщението с Духа ни прави синове на Бога, въоръжени с дарбите на кръщението. Слава на Бога! Трябва да осъзнаем своето човешко несъвършенство, своята ограниченост, но не бива да ограничаваме Святия Дух, дошъл да живее в нас. Трябва да вярваме, че откакто Святият Дух се спусна над нас, сме наистина синове на Бога, въоръжени с Божествена сила.

Никога не казвай, че ти не можеш да бъдеш такъв. За този, който вярва, всичко е възможно. Потопи се вътре в дълбочината на Духа и вярвай: Бог има всичко за теб и ти можеш да направиш всичко чрез Него! Само чрез Него, Който те прави силен!