Апостол на вярата за божия човек смит уигълзуърд



страница3/25
Дата25.10.2017
Размер1.87 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25

Славата после

“Душата ми се прилепва към Теб, Твоята десница ме подпира.” (Псалм 63:8)

Врагът на душите ни се е мъчил да задуши Словото в сърцето на Смит Уигълсуърд чрез грижи, измама, богатство. В книгата “Поклонници” има много лекции от тълкувателя. Той вижда например как огънят гори в стенания и как един се мъчи да го угаси с вода. Колкото повече обаче полива с вода, толкова повече огънят се увеличава. Тълкувателят обяснява значението на съня така: “Огънят е действащата в сърцето милост. Този, който иска да го угаси, е див. Причината защо огънят става по-висок и по-горящ, трябва всеки да открие сам. Затова християнина отива от другата страна на стената, където стои Христос и Той го облива с помазанието на Своята милост.” Точно такъв е и случаят с Уигълсуърд.

Тя имала успех да охлади сърцето му и пред нейните молитви Господ излял маслото на помазанието върху почти изгасналия пламък. Така през следващите 60 години, пламъкът ставал все по-светъл и по-ярък. Ето какво казва Уигълсуърд: “Бог ми даде ревност да спасявам души. Всеки ден търсех по една душа, която водех към Христа. Имах търпението да чакам всеки ден да намеря някого, с когото да говоря за спасението на душата му. На един площад веднъж чаках час и половина. Молех се така, щото Бог да ме заведе при този, когото сам е избрал. Улицата беше изпълнена с хора, но аз настоявах Бог да ме доведе при истинския. След известно време станах нетърпелив и казах: “Господи, аз нямам време за губене.” Но за Господа това време не бе изгубено. След около половин час дойде човек с кола. Аз влязох в колата и говорих с човека относно необходимостта от спасението му. Човекът избърбори: “Защо не си гледаш работата?” Бях учуден къде бях сгрешил. Попитах Господа: “Това ли е истинският човек?” Бог ми каза: “Това е човекът.” Така аз продължих да говоря и го помолих да предаде живота си на Исуса. Наблюдавах как той постепенно заплака. Аз знаех, че Бог омекоти сърцето му, че семето на Словото бе покълнало в него. След като бях сигурен, че вече милостта Божия действаше, скочих от колата и той продължи пътя си.

Три седмици след това жена ми каза: “Смит, говорил ли си с някого за блаженството?” - “Та аз правя това винаги, майко.” - “Добре, снощи посетих един човек. Той лежеше на смъртно легло. Попитах го дали не желае да дойде някога да се помолим за него. Той отговори: “Когато за последен път бях навън, в колата ми дойде млад човек и ми говори. Спрямо него бях много груб, той обаче беше много сърдечен и убедителен. Бог ми прости греховете и ме спаси.” Жена ми продължи: “Това било последното излизане навън на този човек. Той ми описа срещите с младия мъж и според описанията му счетох, че това си бил ти.”

Винаги, когато бях на улицата, търсех някого, с когото да мога да говоря за Господа. Всеки ден преживявах по три случая, при които намирах хора и говорех относно спасението на душата. Професията ми ме доведе до голям брой хора, които не бяха имали контакт с пастор. Навсякъде, където бях, се стараех да бъда свидетел на Бога. Един човек попитал един търговец дали не може да му предложи добър водопроводчик. “Да - казал той - но дали ще устоиш пред религията му? Навсякъде действа по един и същи начин - когато работи, проповядва.” - “Щом като го препоръчвате като водопроводчик, се осмелявам да го наема.” По-късно той заяви, че е радост за него, че можахме да говорим за Господа.

Аз имах огромен успех като водопроводчик, но бях особено непригоден да събирам пари от длъжниците си. Всяка събота обаче, трябваше да заплащам на хората си. Един ден бях в особено парично затруднение. Все повече вярвах, че планът на Бога е винаги да съм в затруднения. В часа на затруднението обаче, Бог отваряше вратата за мен и закрепваше вярата ми. Аз отидох при Господа и започнах да се моля: “Господи, аз нямам време да търся пари. Кажи ми къде да намеря пари!” - “Отиди при епископа!” - каза Той.

Бях чувал, че той е лош платец. За да получи човек парите си от него, е трябвало да влезе в сряда. Но тъй като Господ ми каза да отида при него, знаех, че мога да разговарям за това. И така, аз отидох с вяра. След като дойдох до вратата, срещнах жена му и още една жена, която излизаше. Но сега не ми оставаше нищо друго, освен да вляза при епископа. Въпреки това обаче, се забавих още един момент, понеже знаех, че той не плаща на никого. Знаех, че Бог ми говори. Попитах слугинята дали епископът е вкъщи. - “Не, ще се върне след 3 седмици.” -беше отговорът. - “Не разбирам” - казах. - “Защо не разбирате? Вие се безпокоите за нещо?” - “Да, неспокоен съм, защото утре трябва да плащам на хората си.” “Колко ви дължи?” - “Около 300 марки” - отговорих. “Влезте” - ми каза тя. Отиде горе и ми донесе парите.

Попитах я: “Често ли правите така?” - “Не” - отговори тя. Знаех, че трябва да дойда в този дом. Господ ми каза, че господарката й е платила заплатата по същото време и че тя се чувства задължена да изплати сметката. “Но какво ви накара да извършите това?”

“Не трябва да ви пускам без да сте си получили парите. Това е всичко, което мога да ви кажа. ” Господ ми показа, че чрез човешката немощ може да ми даде сила.

Подобни преживявания допринесоха в сърцето ми да действа живата вяра. Една сутрин, когато всички се бяхме събрали на закуска около масата, жена ми каза: “Херолд и Ернет са много болни и преди да закусим желая да се помолим.” В този момент силата Божия падна върху мен. След като положихме ръце върху децата, и двамата бяха съвършено изцерени. Огромна радост изпълни сърцата ни след като видяхме изцерените. Бог винаги беше добър, Той беше нашият домашен лекар. В същия ден аз и моят чирак отидохме да работим в къща, където работеха много хора. Забелязах, че собственичката беше особено неспокойна. Тя влезе в помещението, където бях, след това излезе и след малко дойде отново и ми каза: “Можете ли да изпратите чирака до работилницата?” Аз отговорих: “Тъкмо това щях да направя, тъй като ми липсва парче тръба.” Когато момчето беше навън от къщата, тя се обърна към мен: “Кажете ми моля, какъв е поводът лицето ви да сияе така от радост?” - “Тази сутрин - отвърнах аз - бяха болни и двете ми деца. Аз и жена ми се молихме за тях и Бог ги изцери напълно. Изпълнен съм с радост, защото видях как Бог действа. Тази радост още е в мен.”

“Кажете ми моля, как да получа тази радост, този мир и спокойствие, които имате вие! Помогнете ми! Тази сутрин мъжът ми ме напусна, след като имахме голяма кавга.”

“Господ спаси жена ми и мен, ние знаем какво означава да имаме силата Божия в дома си, Той отговаря на нуждите ни, изпълва ни с мир и радост. Мога още сега да ви помогна.” - казах аз. Тя сякаш се страхуваше да не дойде някой от слугите, заключи вратата и държеше ръката си на ключа. Господ я спаси, както държеше ръката си на ключалката. Така Той я изпълни с уверението, че греховете й са простени. “Как мога да запазя това?” - каза тя. Отговорих й: “В кой ден се събирате на кафе?” - “В четвъртък.” - ми отговори тя. Тогава казах: “Разкажете на всички души, че Господ ви е спасил и попитайте дали ще се молят с вас.”

Такова бе служението ми през годините, когато бях водопроводчик. Аз имах радостта да доведа до Господа много мъже, жени и слугини. Когато работех, свидетелствувах за Христа. Господ е имал цел с мен, като ме е държал накъсо по отношение на финансите ми. От една страна имах прецъфтяващо предприятие, но почти винаги парите не ми стигаха.

Спомням си един ден, когато както обикновено се молех и питах Господа от къде да взема пари за тази събота и неделя, Той ми каза: “Отиди до архитекта и го помоли за пари.” Послушен на Господа, аз отидох при архитекта, при когото работех. След като влязох в бюрото му, той ме попита какво желая. Обясних му, че се нуждая от чек. “За коя дейност?” - попита той. “За монтаж на печки в Ослегат.” - “Защо? - попита той - та вие дори не сте започнали да работите.” Отговорих: “Това не променя нищо. Работата е вече завършена.” - “Вие не можете да сте довършили дейността, тъй като ви я възложих преди седмица. Как може да сте я довършили?” - “Доведох всичките си работници от другите работни места” - беше отговорът ми. Той се съмняваше в думите ми, взе си шапката и каза: “Ще проверя.”

Заедно тръгнахме нататък. След като видя работата, остана много доволен и каза: “Това е великолепно. Точно такова изпълнение желаех.” Тогава написа чека. След това аз тръгнах по пътя нататък. В една витрина видях следния текст: “Уповавай Господу по всяко време!”

Продължих с вяра, че всичко ще бъде добре. В бюрото дадох чека на касиера. Беше събота сутрин. Той изкрещя страшно. Така аз никога не бих крещял. “Вие няма да ползвате никакви пари. Изплащаме само в определени дни на месеца. Още веднъж ви казвам - няма да получите пари.” Той така крещеше, че имах чувството, че над мен минава нещо. Изведнъж обаче се отвори вратата отзад. Появи се собственикът и направи забележка: “Какво става тук?” Казах: “Не зная, господине. Дадох на този човек един чек, който трябва да се изплати и не зная защо крещи.” Имах чувството, че Бог накара касиера да крещи, за да дойде собственика. Фабрикантът прочете чека и каза: “Платете дължимите пари и ако още вдигнете такава врява, ще изхвърчите.” Излязох от бюрото държейки парите и хвалех Господа. След като стигнах до магазина, където бях прочел текста от Словото, влязох вътре и казах: “Колко желаете за този текст?” Не струваше много и го откупих. Този стих Божий беше голямо благословение за мен. Той ми напомняше, че винаги трябва да се уповавам на Господа.

Голяма част от времето си отделях на болните и нуждаещите се. Затова веднъж в седмицата се стараех да отида до Ледс, където се проповядваше Божественото изцерение. Аз бях особено критичен към някои хора. Не разбирах защо мнозина прокламираха Божественото изцерение, а носеха очила. Тогава попитах един от тях: “Защо носиш очила, щом вярваш в Божественото изцерение?” Бях изпълнен със съчувствие към болните и нуждаещите се. На голяма част от тях плащах пътя до Ледс и ги водех на събрание. Ръководителят на изцерител-ните събрания в Ледс гледаше през прозореца и казваше: “Ето Уигълсуърд идва и отново води други. Ако знаеше, че изцерението можеше да се извърши в Брадфорд, нямаше да идва до Ледс.” Ръководителите знаеха, че притежавам особено съчувствие спрямо болните и бедните.

Един ден те ми казаха: “Желаем да отидем на конференция в Кесвик и помислихме кой да води дейността тук. Само на теб можем да предоставим това. Няма друг. Разчитаме на теб, когато отсъстваме.” Това беше като гръм за мен. “Добре, малко мога да говоря. Всичко, кое-то мога, е да поема ръководството.”

Когато отидох следващата седмица, помещението беше пълно с хора. Разбира се, аз се огледах дали няма да има някой, който да говори. Всички, които попитах, ми отговаряха: “Не, на теб предадоха това и ти трябва да говориш.” Така аз трябваше да започна. Не мога да си спомня за какво говорих, но зная, че след като спрях да говоря, напред дойдоха 15 човека и желаеха да се молим за изцерение. Един от тях беше шотландец и беше с патерици. Молех се за него и той беше изцяло изцерен. Това насърчи останалите и те повярваха в изцерението си. Всички бяха изцерени. Знаех, че всичко това стори вярата в милостта Божия, която се прояви в часа на изпитанието - Бог отваряше вратата на вярата. Една вечер аз обявих изерителна служба в Брадфорд. Спомням си, че дойдоха 12 души и те бяха напълно изцерени. Един от тях следствие на падане имаше злокачествена рана на езика. Той беше изцерен.

Един ден някакъв мъж ме попита дали Божественото изцерение може да го освободи от морска болест. Аз му отговорих: “Да, дух на страх причинява морска болест”, и в името на Исуса Христа заповядах на този дух да го напусне. Никога след това този човек не страдаше повече. Веднъж при мен дойде един много вярващ брат. Попитах го: “Братко Кларк, днес си съсипан. Какво се е случило?” Отговорът беше: “Жена ми лежи на болнично легло. Двама лекари бяха при нея и казаха, че няма да живее дълго.” Казах му: “Не вярваш ли, че Бог може да изцери жена ти?” Отговори ми: “Братко Уигълсуърд, та аз не мога да вярвам заради нея.” Той си тръгна със съкрушено сърце.

Отидох при един приятел на име Хов, който беше организирал малка мисия в Братфорд. Мислех си, че той е най-подходящият човек да дойде с мен и да ме подкрепя. Попитах го: “Ще дойдеш ли с мен?” Отговори ми: “Не, действително не желая. Не ме питай повече. Но аз вярвам, че щом отидеш, Бог ще я изцери.” Имах чувството, че Бог беше вложил тези думи в устата му, за да ме окуражи. Добре познавах още един човек на име Николас. Ако той имаше възможност да се моли, щеше три пъти да обиколи света, за да се моли. Така отидох при него и казах: “Желаеш ли да дойдеш с мен и да се молим за сестра Кларк?” - “Да, бих се радвал” - отговори той. Трябваше да вървим около 2 км. Казах му да се моли без прекъсване.

Щом дойдохме в дома, видяхме сестра Кларк почти мъртва. Казах на брата, с когото бях дошъл: “Ти виждаш тежкото състояние на сестра Кларк. Не губи време, започвай да се молиш.” Когато разбра, че има тази възможност, той започна. Никога не съм страдал толкова много, колкото когато този човек се молеше. Извиках към Господа: “Нека да престане, Господи! Нека този човек да престане да се моли!” Защо? Защото той се молеше за мъжа, който ще остане без жена и за децата, които ще останат без майка. Това той правеше по такъв начин, че трябваше да изкрещя: “Нека да престане да се моли! Не мога да издържа повече!” Слава Богу той престана! Нито Кларк, нито Николас вярваха в Божественото изцерение.

В джоба си имах малко шишенце с масло. Бях му сложил дълга, коркова тапа така, че лесно можех да го отворя по всяко време. Извадих шишето от джоба си, след което казах: “Сега братко Кларк, моли се ти!” Кларк беше окуражен от брат Николас и се молеше, че Господ иска да го ограби. Не можах да издържа и изкрещях: “Господи, нека да престане!” Бях толкова сериозен, толкова покъртен. Слава Богу, той престана. След като спря, изтеглих тапата от шишето и отидох на леглото на умиращата жена. По онова време бях начинаещ.

Не знаех нищо по-добро, и тъй, в името на Исуса излях цялото съдържание от шишето върху тялото на сестра Кларк. Стоях до главата й и гледах към нозете й, когато изведнъж се появи Исус Христос. Отворих широко очи и Го гледах. На края на леглото стоеше Той, дари ме с доброжелателна усмивка. Когато разказвам всичко това, Той като че ли стои отново пред мен! Това видение няма да забравя никога, тази хубава усмивка! След известно време Той изчезна. В този ден се случи нещо, което промени целия ми живот. Сестра Кларк беше призвана към нов живот. Тя отгледа още няколко деца и надживя съпруга си с много години.

Всеки от нас трябва да устои пред изпити. Ако вярваш в Божественото изцерение, тогава твоята вяра ще бъде изпитана. Бог благославя и работи с хората, след като ги подлага на изпитания и изкушения. Жена ми и аз разбрахме, че не е възможно да служим на Бога с половин вяра. Ако вярваме в Божественото изцерение, тогава трябва да вярваме в това с цяло сърце. Така ние се предадохме на Бога. Отдаването позволи да уповаваме на Бога при всяка болест и това доведе до нов порядък в живота ни. Гледайки се в очите, си казахме: “От днес нататък в дома ни няма да идват никакви лекари и няма да употребяваме лекарства.”

Когато човек е здрав и силен, е лесно да се правят обещания и да се дават клетви, но когато дойде часът на изпитанието, трябва да останем верни. Ние не подозирахме, че малко след това ще дойде часът на изпитанието. Двамата с жена ми бяхме особено ревностни за Господа и посвещавахме известна част от времето си за събрания по улицата.

Една неделя силна болка ме повали на пода. Двама души ме придружиха до дома. И преди това съм имал болки, но не са били толкова силни. Цяла нощ се молихме. На другата сутрин казах на жена си: “Май че идва краят ми. Цялата нощ се молихме и никакъв резултат. Чувствам се все по-зле. Сякаш нямаше какво повече да се прави. Ти знаеш уговорката ни. Лекар ще да повикаме само ако някой от нас бъде отзован и ако можем да си спестим неудобствата от един преглед и упрека на външните хора. Да извикаш лекар предоставям на теб.”

“Бедният ми!”- Тя беше много тъжна, децата стояха наоколо. Като че ли всяка надежда беше изгубена. Със съкрушено сърце ме остави и отиде за доктор. Не защото вярваше, че може да ми помогне - тя знаеше, че няма помощ за мен. Тръгна, защото беше на края на вярата си.

След като докторът дойде, поклати глава и каза: “Тук няма надежда. Той има 6-месечен тумор, органите му са в такова състояние, че няма надежда.” Издърпа жена ми настрана и рече: “Госпожо Уигълсуърд, трябва да извърша още няколко посещения. Ще дойда отново. Единствената помощ би била незабавна операция. Страхувам се обаче, че съпругът ви е твърде слаб.” След като лекарят излезе, дойдоха една възрастна дама и един младеж. Тя беше жена на молитвата и вярваше, че всичко, свързано с болестта е от дявола. Когато се молеше, младежът постави ръката си върху мен и извика: “Дяволе, излез в името на Исуса!”

За моя изненада се почувствах толкова добре, както никога до сега. Нямах никакви болки. След молитвата си тръгнаха. Станах от леглото с увереността, че изцереният чрез вяра не бива да стои в леглото. Жена ми въздъхна. Казах й: “Аз съм изцерен.” - “Да се надяваме, че това е така” - отговори тя. “Има ли да се върши нещо?” - “Да, една жена се нуждае спешно от водопроводчик. Ако ние не извършим това, ще трябва да търси друг.” Взех адреса и отидох, за да извърша необходимото. Докато бях там, лекарят се върнал у дома. Оставил шапката си на масата и се качил нагоре по стълбите. Тогава чул жена ми да вика: “Докторе! Докторе!” Той попитал: “Викате ли ме?” - “Да, докторе, той излезе. Отиде на работа.” Докторът отговорил: “Ще го върнете у дома само като труп.” От този ден насам този “труп” проповядва евангелието по света. На много места по света съм полагал ръка върху хора с тумори и не зная случай някой да не е бил изцерен. Дори такива случаи, които лекарите бяха отписали.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница