Август (27 г пр. Хр. 14 г сл. Хр.) и Тиберий (14 37 г.)
Изтегляне 0.56 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Иконоборство
- Седмия вселенски събор
| Шести вселенски събор (680 г. в Цариград). През г. отново в Цариград се свиква Шестият вселенски събор по повод на нововъзникнала ерес - Монотелитство. Същността на учението се свежда до въпроса - една или две воли има в Иисус Христос след неговото въплъщение. Монотелитите учели, че притежавайки две естества(божествено и човешко) Иисус Христос имал една (божествена) воля 89 . В края на Четвъртия събор (г) било съставено догматическо определение на православното учение за волите в Христа, изразено в главно окръжно послание, в което се казвало “…Утвърждаваме, че в единия и същ Господ наш Иисус Христос, истинския наш Бог, има две природни действия(воли, енергии) неразделно, неизменно, неразлъчно, неслитно, те. божествено действие и човешко действие…” 90 Иконоборство. Последният догматичен въпрос, който предизвикали последния Седми вселенски събор, се отнасял до иконопочитанието. Разразилите се спорове в тази връзка станали причина за възникване на еретическо движение от религиозно-политически характер, насочено срещу култа към иконите, известно в историята като иконоборство. През първите три века в Християнската църква не е било възможно въвеждането на икони поради опасност от възникване на евентуални смущения сред встъпващите в християнството иудеи и езичници. Иудеите могли да видят нарушаване на една от заповедите на Мойсеевия закона езичниците - политеизъм. Едва от IV-V в. започнало да се утвърждава и разпространява иконопочитанието. За неграмотните хора иконите били един вид книги, в които те често могли "да прочетат" за евангелските събития и за подвизите на мъченици и светии. В този смисъл свещените изображения често били сравнявани с духовни прозорци, през които вярващите могли, а и имали необходимост, да виждат в духовния свят. Като организирано движение иконоборството възникнало във Византия през в, по времето на император Лъв ІІІ Сириец (ги се развило в два етапа Кулминацията на първия етап достигнала при неговия син Константин V Копроним (г, който за да свали иконопочитателите свикал събор през 754 г. в гр. Хиерия (на азиатския бряг на Босфора, на който иконопочитанието било осъдено като идолопоклонство. След като император Константин V умира г) се създават отново благоприятни условия за възстановяване на иконопочитанието. С одобрението на римския папа Адриан І (772-795) и на източните патриарси, през 787 г. в гр. Никея, императрица Ирина, съпруга на Лъв IV Хазар (синът на Константин V), свиква Седмия вселенски събор, на който отново било възстановено иконопочитанието. От гр.”monos”, един, сами, воля, желание - оттук и наименованието “монотелитство”. Т. Коев, Г. Бакалов, пос. съч., стр. 128. Втората заповед от Декалога Не си прави кумири никакво изображение на онова, що е горена небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, …” (Изх. 20:4-5). Този събор не се счита за вселенски, тъй като на него не присъствали нито представители на източните патриарси, нито представители на Рим. 203 Вторият етапна иконоборството започнал своето развитие при император Лъв V Арменец (813-820 г, който успял да свика нов събор през 815 г. в гр. Константинопол, на който били отхвърлени решенията на Седмия вселенски събор. Така на практика той възстановил отново иконоборчеството, което било утвърдено по-късно и от неговия внук, император Теофил (г. През този период спорът относно почитането на иконите придобил предимно богословски характер. По времена този последен етап от развитието си дейно участие взели и светите братя Кирил и Методий, разкривайки заедно с други защитници на иконопочитанието 93 , че то не е идолослужение. Възгледите си относно мястото и значението на иконите те разкриват във вероизповедната формула с наименование Изложение направата вяра, в чиято основа стоят определенията на Седмия вселенски събор. В изложението си те правят строго разграничение между почитта, отдавана на образите, и служението, отдавано само и единствено на Бога 95 След смъртта на император Теофил, през 843 г. при управлението на неговата съпруга, императрица Теодора, решенията на Седмия вселенски събор били възстановени и иконопочитанието възтържествувало окончателно. От 787 г. досега нови вселенски събори в Православната църква не са се състояли. В Римокатолическата църква, освен споменатите, за вселенски се признават още 14, които са били свикани от нея(или общо 21 вселенски събора, които собствено не може да бъдат наречени вселенски, тъй като на тях не са взели участие представители на цялото християнство. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|