Екклисиаст или Проповедникът

Екклисиаст или Проповедникът

21O 1 1 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим: -

21O 1 2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

21O 1 3 Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?

21O 1 4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

21O 1 5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.

21O 1 6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

21O 1 7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.

21O 1 8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.

21O 1 9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

21O 1 10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

21O 1 11 Не се помнят предишните поколения ; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.

21O 1 12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

21O 1 13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.

21O 1 14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

21O 1 15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

21O 1 16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

21O 1 17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

21O 1 18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.

21O 2 1 Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова, се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

21O 2 2 Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползва тя?

21O 2 3 Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

21O 2 4 Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

21O 2 5 Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

21O 2 6 Направих си водоеми, за да поя от тях Насадения с дървета лес;

21O 2 7 Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още чреди и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

21O 2 8 Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

21O 2 9 Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

21O 2 10 И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

21O 2 11 Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И трудът, в който бях се трудил; И, ето, всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

21O 2 12 И обърнах се да разгледам Мъдростта и лудостта и безумието; Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя? Относно това, което е вече сторено?

21O 2 13 Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието Както светлината превъзхожда тъмнината.

21O 2 14 На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

21O 2 15 Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо прочее бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

21O 2 16 Защото како на безумния, така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

21O 2 17 За това, намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

21O 2 18 Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

21O 2 19 И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

21O 2 20 За това, аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

21O 2 21 Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание, и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

21O 2 22 Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от досадата на сърцето му, В който се изморява под слънцето?

21O 2 23 Понеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощя сърцето му не си почива. И това е суета.

21O 2 24 Няма по-добро за човека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

21O 2 25 Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

21O 2 26 Понеже Бог дава на угодния нему човек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.

21O 3 1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

21O 3 2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

21O 3 3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

21O 3 4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

21O 3 5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

21O 3 6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

21O 3 7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

21O 3 8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.

21O 3 9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?

21O 3 10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

21O 3 11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

21O 3 12 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;

21O 3 13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

21O 3 14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.

21O 3 15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

21O 3 16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.

21O 3 17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

21O 3 18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.

21O 3 19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

21O 3 20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

21O 3 21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?

21O 3 22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?

21O 4 1 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

21O 4 2 За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

21O 4 3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

21O 4 4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.

21O 4 5 Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

21O 4 6 И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.

21O 4 7 Тогава изново видях само суета под слънцето.

21O 4 8 Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

21O 4 9 По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

21O 4 10 Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.

21O 4 11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?

21O 4 12 И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

21O 4 13 По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

21O 4 14 Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

21O 4 15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

21O 4 16 Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.

21O 5 1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

21O 5 2 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;

21O 5 3 Защото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

21O 5 4 Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

21O 5 5 По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

21O 5 6 Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

21O 5 7 Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

21O 5 8 Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

21O 5 9 При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

21O 5 10 Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

21O 5 11 Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?

21O 5 12 Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

21O 5 13 има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;

21O 5 14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

21O 5 15 Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

21O 5 16 Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

21O 5 17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

21O 5 18 Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

21O 5 19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.

21O 5 20 Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.

21O 6 1 Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:

21O 6 2 Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото обаче Бог не дава власт да яде от тях. Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.

21O 6 3 Ако роди човек сто чада. И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И още той не приема прилично погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;

21O 6 4 Защото това е дошло в нищожество, и отива в тъмнина; И името му се покрива с тъмнина;

21O 6 5 При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало нищо, - По-добре е на това, отколкото на оногоз.

21O 6 6 Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, - Не отиват ли те всички в едно място?

21O 6 7 Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.

21O 6 8 Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?

21O 6 9 По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

21O 6 10 Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек, (Или: Адам, т.е. Червеникав - направен от червената пръст) Не може да се състезава с по-силния от него.

21O 6 11 Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза на човека?

21O 6 12 Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот, Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?

21O 7 1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

21O 7 2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

21O 7 3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

21O 7 4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

21O 7 5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

21O 7 6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

21O 7 7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

21O 7 8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

21O 7 9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

21O 7 10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

21O 7 11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

21O 7 12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

21O 7 13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

21O 7 14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

21O 7 15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

21O 7 16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

21O 7 17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

21O 7 18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

21O 7 19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

21O 7 20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

21O 7 20 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

21O 7 21 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

21O 7 22 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

21O 7 23 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

21O 7 24 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

21O 7 25 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

21O 7 26 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.