Б я г а й, м а л к и я, б я г а й !

ИЗЛЕТ В АДА

Бях за няколко дена в Пенсилвания и когато се върнах у дома, за първи път срещнах Мария. Тази 28-годишна жена била намерена пред стълбите на нашия дом почти измръзнала. Тя страдаше от крайно изтощение и беше близо до смъртта. Глория ме помоли да обърна особено внимание на тази млада жена по време на моята вечерна проповед в църквата. След богослужението Мария дойде при мен в моя кабинет.

- Тази вечер - каза тя - аз имах рядкото чувство, че моят безполезен живот трябва да бъде променен. Аз наистина искам да започна нов живот. Какво е това чувство, не мога да разбера...

- Мария, Вие можете да получите Божията милост само ако искате да умрете! - обясних аз. - Искате ли да умре старият ви начин на живот с наркотиците, проституцията и мърсотията?

- Да! - изхлипа тя. - Готова съм да сторя всичко, за да започна нов живот.

- Готова ли сте да убиете Вашето старо “аз”?

- Да! - потвърди тя със сълзи. - Готова съм!

Изправих се и затворих вратата.

- Мария, разкажете ми нещо за себе си.

Нейните страдания започнали, когато на 19 години завършила гимназията. Оставих я да разказва.

- Джон ми даде за първи път марихуана. Той ми каза, че мога да пуша тези цигари, докато свикна и се подготвя за нещо по-голямо. Джони винаги имаше в себе си цигари с марихуана.

Помислих си колко типична беше тази история за всички наркомани, които идваха у дома - 90% от тях започваха с цигари марихуана и завършваха с инжекции хероин. Вече знаех как точно ще завърши нейният разказ.

Тя седеше неспокойно на стола и разказваше със затворени очи.

- Имах чувството, че всичките ми грижи изведнъж изчезнаха. Струваше ми се, че летя една миля над земята. Пръстите ми, ръцете ми ставаха самостоятелни и плуваха сами в пространството. Аз плувах в някакъв ароматичен ефир. С времето марихуаната започна да не ме задоволява. В мен се събуждаше желанието за нещо по-силно. Днес зная, че още с марихуаната аз съм станала робиня на наркотичната страст, която ме завладяваше все по-силно.

Тогава дойде Джони с иглата и спринцовката. Знаех какво искаше той, но бях убедена, че ще ми помогне и затова му разреших да го направи. Той стегна ръката ми над лакътя с колана си, докато вената ми изпъкна достатъчно. След това изсипа малко бял прах от едно пликче в една лъжица и го размеси с вода. Така приготвения разтвор той нагря на пламъка на един спиртник, докато кипне. После наля разтворения хероин в спринцовката и го инжектира във вената ми. Всичко около мен се превърна в “чудна майска прелест” - така наркоманите наричаха състоянието, в което изпадат след приемане на хероин.

- Джони, боли ме! - казах аз.

- Всичко е наред! - отговори той. - Скоро ще се унесеш.

Вече не го чувах. Паднах на леглото и цялата треперех. Той седеше при мен и стискаше ръката ми. Скоро се успокоих. Някакво странно чувство проникваше до всички части на тялото ми. Струваше ми се, че се издигам до тавана, а над себе си виждах усмихнатото лице на Джони. Той се наведе и прошепна:

- Как си, мила?

- Добре! - промълвих аз. - Наистина добре!

Бях започнала своя път към ада. Близо седмица не получих инжекция. Когато Джони отново ми предложи, бях готова. Следващата последва три дни по-късно. Този път вече чувствах нужда от нея.

- Престани, бейби! - каза той. - Аз те обичам, но цялата тази игра струва много пари.

- Зная, Джони, но се нуждая от нея.

Джони се усмихна.

- Не мога, бейби. Ти започваш да ми ставаш твърде скъпа.

- Моля те, Джони, не се подигравай с мен. Не виждаш ли, че просто се нуждая от инжекцията?

Джони тръгна към вратата.

- Днес не! Ти просто трябва да се отучиш. Днес нямам нито време, нито пари за това.

- Джони, не ме оставяй сама! За Бога, не си отивай!

Но той вече беше излязъл и аз чух как завъртя ключа на вратата. През прозореца го видях да разговаря с няколко момичета. Аз ги познавах. Те работеха за него. Той обичаше да се изразява, че те се числят към неговата “конюшня”. Това бяха проститутки, които печелеха пари за Джони, а той се грижеше те да получават навреме необходимия “материал”. Видях как той бръкна в джоба си и подаде на момичетата едно малко бяло пликче. Това можеше да бъде само хероин. Защо не даде “материала” на мен? Аз също се нуждаех от него. Отворих прозореца и започнах да крещя:

- Джони! Джони!

Той погледна към мен и изчезна във входа. Когато отвори вратата, аз лежах в леглото и цялата треперех. Вече не можех да се контролирам. Джони затвори вратата и се приближи към мен. Опитах се да се изправя, но той със светкавично движение ми удари силно устата.

- Какво си въобразяваш ти? - изкрещя той. - Да не мислиш, че това е гратис?

- Джони, моля те, помогни ми. Видях как даде на момичето “материал”. Дай едно пликче и на мен. Аз съм напълно разстроена. Кръвта ми се издига в главата. Нищо не ми пречи, искам само иглата!

Джони се засмя:

- Престани, бейби! Ти си по-различна от леките момичета от улицата. Ти си първокласна, но разбери, че не мога да давам “материал” без нищо. Той струва цял куп пари. Момичетата долу работят за мен, а ти какво правиш?

- И аз искам да работя, Джони! Съгласна съм да правя всичко. Само, моля те, дай ми инжекцията.

- Не зная! - каза той. - Наистина би било жалко да работиш долу.

- Джони, направи всичко! Кажи само една дума. - Аз коленичих пред него и прегърнах краката му.

- Ти мислиш, че ще можеш да работиш за мен на улицата? - Той замълча за момент и продължи. - Ти можеш, бейби, можеш, ако искаш. Ще изпревариш много бързо леките момичета долу. Мъжете ще идват, а ние ще си делим печалбата. И, знаеш ли, аз ще ти давам хероин колкото искаш. Тогава няма да се молиш, както сега. Какво мислиш, искаш ли?

- Да, Джони! Да! Да! Но моля те, дай ми веднага инжекцията!

Джони отиде до печката, включи нагревателя, изсипа малко бял прах в лъжицата и след като го нагря, напълни спринцовката и дойде при мен.

- Бейби, сега ще отидеш на небето. Ако работиш за мен и двамата ще станем истински хора.

Усетих как иглата потъна във вената ми. Няколко секунди по-късно треперенето ми престана. Джони легна до мен, а аз моментално се унесох. Но не отидох “към небето”. Това беше началото на един кошмар, който продължи само осем години. Един истински ад. Една мръсна дупка, в която се хвърляш насам и натам и никога не можеш да излезеш. Когато се пристрастиш, тогава никой не може да те спре. От момента, когато станах робиня на отровата, станах робиня и на Джони. Той вече искаше да проституирам за него.

Скоро разбрах, че Джони си има нова приятелка. Явно беше, че той няма да се ожени за мен. С мъка се питах как ли изглежда неговата нова партньорка. Разбрах това по един много мъчителен начин. През нощта “търговията” бе вървяла добре и аз спах до обяд. След това излязох да поскитам по улиците. Обичах да се разхождам. Играех ролята на “голяма дама” и напълно забравях каква съм в действителност. Бях застанала на една пресечка и чаках да светне зелената светлина на светофара, когато една ръка се постави на рамото ми.

- Ти си Мария, нали? - До мен стоеше млада жена с дълги, черни коси, които се спускаха под раменете. Очите й излъчваха огън. Преди да мога да отговоря, тя каза отново. - Да, това си ти! Ти имаш нещо общо с мъжа ми, но аз ще ти покажа каква уличница си! - Помъчих се да се измъкна, но тя ме удари по лицето и започна да крещи. - Ти, мръсна проститутка! Аз ще ти дам да разбереш!

След това тя замахна с чантата си към мен. Наведох се, а след това с цялата си сила се хвърлих към нея. Тя се олюля и падна върху решетката до входа на метрото. Хванах я за косите и се помъчих да я изправя, защото исках да й причиня болка. След това избяхаг. Вече не се оглеждах. Вечерта бях отново на улицата. Повече не видях тази жена. След този инцидент не се чувствах задължена към Джони. Знаех, че хероин можех да си доставя и от цяла дузина други момчета, които биха се радвали да работя за тях. Живеех с различни мъже. Всички бяха наркомани. Аз продавах тялото си, а те ми вземаха парите.

По-късно работих с други момичета. Наехме заедно една стая и отивахме на улицата. Имахме редовни клиенти - черни, кафяви, бели..., а парите бяха винаги зелени. Това беше истински ад. Когато през деня заспивах, често се събуждах с вик на ужас от страшни сънища. Чувствах се робиня на тялото си. Аз бях собствения си тъмничен надзирател. Нямах изход от страха, мърсотията и калта. Неприятности имах не само с мъжете, но и с полицията. За тези осем години 11 пъти попадах в затвора. Най-дългото наказание продължи шест месеца. Арестувана бях по различни поводи: грабеж на магазини, наркомания, скитничество и проституция. Аз мразех затворите. Когато попаднах за първи път там, аз плачех непрекъснато и реших да не върша нищо, което би могло да ме доведе отново тук. Но четири месеца по-късно аз бях отново в затвора.

Хероинът ме съсипваше. Спомням си първата свръх доза. Бях започнала да работя като чиновничка и живеех отново при майка си. Тя работеше във фабрика. Веднъж й казах да изтегли влога си от банката, защото се нуждаех от подходящ гардероб за новата си работа. На другия ден следобед се върнах по-рано и взех парите. Отидох при един познат търговец на наркотици и си купих “материал”. Няколко блока по-нататък влязох в един сутерен, където живееха наркомани. Там напълних спринцовката и инжектирах съдържанието й във вената. Веднага разбрах, че нещо не е в ред. Почувствах се без сили. Спомням си само, че някой се опитваше да ме изправи на крака. После не помня нищо. Някой откраднал остатъка от хероина, който имах и после ме изхвърлили на улицата. Когато се събудих, намерих се в болница. Полицията ме открила и ме довели тук. Трима полицаи стояха до леглото ми и ми изстрелваха въпрос след въпрос. Казах, че съм била в бар и някой, без да забележа, ми е сипал нещо в уискито. Но те бяха добре информирани, а лекарят написа на болничния ми лист диагнозата “свръх доза”. Тя не беше последната.

Една подобна почти не ме уби. Бях пила в стаята си смес от алкохол и това подсили въздействието на свръх дозата от хероин, който поех веднага след това. Заспала съм в леглото и запалената цигара паднала в косите ми. Още си спомням особеното чувство. Сънувах, че Божията ръка се спуска отгоре и ме раздруса, като че ли искаше да ме събуди. Спомням си, че извиках: “Боже, остави ме на мира! Искам да спя!” Тогава се събудих.

Усетих, че става нещо нередно. Промъкнах се по пода към огледалото. Това, което видях не беше моето лице. То бе покрито с мехури и косата ми вече я нямаше. Ръцете ми също бяха покрити с големи мехури от изгаряне. Изглежда с подсъзнанието си съм се опитвала да изгася пожара. Започнах да крещя. Човекът, който живееше отсреща ме чу и започна да блъска вратата. Исках да отворя, но изгорялата ми кожа по ръцете се залепваше по дръжката на вратата. С цялото си тяло я натиснах и едва тогава човекът влезе при мен. Той ме закара в болницата. Изминаха три месеца и половина, докато заздравеят раните. Четиридесет и пет минути след като бях изписана от болницата, си направих поредната инжекция, а вечерта отново бях на улицата. Но моята работа стана много трудна, защото цялата бях покрита с рани и белези. Никой не ме искаше.

Един млад испанец ме заговаряше от време на време на улицата. Той самият си инжектирал хероин, но един ден попаднал в “Тийн челенч” и бил излекуван от порока. Той станал християнин и от месеци ме убеждаваше да дойда тук. И ето, сега съм при вас.

Мария завърши разказа си и се вгледа в Библията, която лежеше на масата.

- Мария - казах тихо аз, - мислите ли, че Бог не е видял Вашите сълзи?

Тя ме погледна.

- О, да! В това никога не съм се съмнявала. Но знаете ли колко силна е наркотичната страст? Молете се за мен! С Божията помощ ще успея.