Б я г а й, м а л к и я, б я г а й !

С ХРИСТА В ХАРЛЕМ

Дейвид беше почти през цялото време на път. Той привличаше съработници за летния сезон и събираше средства. С течение на времето той имаше по-малко контакти с наркоманите и се занимаваше повече с административни въпроси. Тази роля никак не му харесваше, но условията го принуждаваха да прави това. Основната част от нашата работа навън бяха събранията и личните разговори по улицата. Почти всеки следобед ние монтирахме нашите високоговорители на някой ъгъл из гетата на града. Веднъж заедно с Марио и няколко приятели се отправихме с нашия микробус към Харлем. Няколко часа наред раздавахме брошури и се опитвахме да събудим интерес у хората. Изведнъж Марио каза:

- Сега ще доведа цяла тълпа народ!

- Но не днес следобед - казах аз! - Струва ми се, че вече е късно и спокойно можем да си отидем.

- Не! Ние ще имаме слушатели! Вие можете спокойно да монтирате високоговорителите. Обещавам ти, че след един час ще имате най-голямото улично събрание, което някога сте виждали.

- Много ми е интересно как ще стане това - казах аз.

- Остави това на мен - отвърна Марио и изчезна в следващата улица.

Ние монтирахме апаратурата. Това беше една истинска авантюра на вярата. Чувствах се като Ной при строежа на ковчега.

Четвърт час по-късно от близката улица се втурна голяма тълпа от младежи. Те размахваха тояги и бейзболни стикове и крещяха с всички сили. Върнах се към микрофона, но видях, че от улицата вляво се задава друга група.

- Трябва да изчезваме от тук - помислих. - Момчетата имат намерение да правят битка.

Но беше вече късно. Бях обграден от всички страни от блъскащи се и викащи млади хора. В този миг видях Марио. Той вървеше по средата на улицата и викаше с пълен глас:

- Ей, слушайте всички! Някогашният президент на “Мау-мау” от Бруклин ще говори след четвърт час. Слушайте всички! Слушайте големия Ники Круц, който навремето беше най-опасният бандит на Бруклин! Обаче внимавайте! Той все още е опасен!

Младежите излизаха от жилищата си, спускаха се по противопожарните стълби надолу и тичаха към мен. Всички се бутаха и крещяха:

- Къде е Ники? Искаме да го видим! Къде е шефът на “Мау-мау”?

Марио се приближи ухилено към мен.

- Нали ти казах, че ще вдигна цялата тази тълпа на крак.

Огледах се. Наистина той беше изпълнил обещанието си. В момента на улицата имаше най-малко 300 младежи. Поклатих глава:

- Надявам се, че поне не всички ще бъдат убити. Нали знаеш, че тези момчета са доста брутални.

Марио се засмя, като се мъчеше да си вземе въздух.

- Хайде, пасторе! Твоята църква те чака!

Изпотен и задъхан, той се приближи до микрофона и вдигна ръка, за да въдвори тишина. Подобно на панаирджия, който кани клиентите да влязат в неговата барака, Марио извика:

- Дами и господа! Днес е велик ден! Шефът на голямата и прочута банда “Мау-мау” ще говори пред вас. Млади и стари трепереха от него. Но сега вече той не е техен шеф. Сега той ще ви разкаже защо той напусна бандата. На микрофона е Ники Круц!

След това ме бутна напред и се скри зад гърба ми. Младежите започнаха да крещят и да ръкопляскат. Застанах объркан на малкия подиум и помахах на младите хора с ръка. Много от тях ме познаваха лично, а други бяха чели за мен във вестниците. Зад младите хора се бяха събрали не по-малко от 200 души възрастни. Две полицейски коли бавно спряха от двете страни на тълпата. Вдигнах ръце и крясъците, свирките и плясканията започнаха бавно да намаляват. След това се възцари тишина.

- Аз бях някога шеф на “Мау-мау” - казах аз. - И сега виждам, че вие сте чули за моята слава.

Избухна рев на спонтанен възторг и аз трябваше отново да вдигна ръце, за да въдворя тишина.

- Днес искам да ви разкажа защо сега съм бивш президент на “Мау-мау”. Аз съм бивш шеф, защото Исус промени моето сърце! Един ден на улично събрание като това аз чух как един човек разказваше за Един, Който може да промени моя живот. Той каза, че Исус ме обича. Кой беше Този Исус, аз не знаех. Но в едно бях сигурен: никой не ме обичаше! Дейвид Уилкерсън ми каза, че Исус ме обича. Сега моят живот е напълно променен. По-рано бях точно такъв, каквито сте вие сега. Мъкнех се по улиците, спях под покривите, бях изгонен от училище, полицията беше по петите ми. Доста често бях арестуван. Много пъти лежах в затвора. Но Исус промени моя живот. Той ми даде нещо, за което си заслужава да се живее. Той ми даде надежда. Даде нов смисъл на живота ми. Аз вече не пуша марихуана. Аз не се бия, не крада. Не лежа нощем буден от страх. Няма вече кошмари в моите сънища. Аз вървя по улицата и хората разговарят с мен. Полицията ме уважава. Аз съм семеен и имам малко дете. Но преди всичко аз съм щастлив, че вече не бягам от живота.

Присъстващите слушаха внимателно. Завърших моето слово и се помолих. След молитвата забелязах, че полицаите бяха слезли от колите и почтително държаха фуражките си. Вдигнах глава. Над Харлем грееше слънце.

Испанската част на Харлем беше най-удобното място за нашата работа. Тук можехме да събираме повече хора и копнежа за Евангелието беше по-голям, отколкото в другите части на гетото. Често напомнях на нашата група, че Божията милост е най-голяма там, където грехът се изявява най-силно.

Глория не можеше да свикне лесно с Харлем. Някои от тези пазарни площади издаваха нетърпима миризма. Още по-неприятна беше миризмата на гнило, която се излъчваше от наркоманите, когато се събираха тук. Особено през лятото беше наистина трудно поносимо. В тези първи месеци на нашата улична работа ние научихме много неща. Забелязахме, че най-големи успехи имат онези от нас, които сами идваха на улицата и можеха да дадат лично свидетелство за преобразуващата сила на Христос. Когато проповядвах пред наркоманите, нямах този успех, който имаха други, които са били наркомани. Тяхното искрено, честно свидетелство имаше голямо въздействие.

Това се проявяваше особено при Мария, която не се срамуваше да застане пред своите бивши клиенти, приятели наркомани и проститутки и да им разказва за Божията милост. Нейните прости думи действаха на сърцето. Тя обрисуваше Исус като личен Приятел, Който заслужава доверие, Който върви по улиците, докосва се до хората и ги изцелява. Повечето от слушателите никога не бяха чували за подобен Бог. В техните представи Той беше мъчителен деспот, който отмъщаваше за греховете на хората и ги затваряше в ада, както полицаите затваряха провинилите се в участъка.

Веднъж един от нашите черни сътрудници, бивш член на банда и наркоман, говори на едно училищно събрание за своето детство. Той разказа как на 13 години трябвало да напусне бащиния си дом, защото жилището било препълнено. Той разказа за развратното поведение на майка си. Говори за своя живот под къщните покриви, в станциите на метрото. Разказа как е крал, обирал, просил, за да може да преживее. Той разказваше как в живота си е приличал на куче, което непрекъснато подритвали и гонели.

Докато той още говореше една стара жена започна да плаче. Нейният плач стана тъй истеричен, че трябваше да отида при нея. След като малко се поуспокои, тя каза, че това момче отпред можело да бъде и нейният собствен син. По същия начин тя изхвърлила от дома си петима от синовете си. Те живеели сега на улицата. В момента тя чувстваше греха като непоносимо бреме.

След като поговорихме с нея, тя издигна лицето си и помоли Бог да й прости и да закриля нейните синове. Следващата вечер тя намери мир с Бога, но синовете й бяха осъдени да намерят последствията на греха. Хиляди пъти се повтаряше едно и също. Понякога ми се струваше, че искаме да гребем океана с чаена лъжичка. В такива случаи ме крепеше мисълта, че Бог не очаква от нас да преобразим света, а да Му останем верни и с всички сили да работим за Него. Това беше и нашето желание.

В един четвъртък проведохме улично събрание на ъгъла на училището в испанския Харлем. Беше топла, лятна вечер и около нашите високоговорители, които излъчваха духовни песни с модерен ритъм, се беше събрала голяма група хора. Тълпата беше много неспокойна.

Няколко момчета и момичета се изправиха и започнаха да танцуват. На отсрещния ъгъл се вдигна шум. Там стоеше голяма група младежи. Шест от тях танцуваха сред улицата. Слушателите ставаха все по-неспокойни. Събранието преминаваше в танцова забава.

- Хей, какво става тук? Тук не може да се танцува! Тук е Божия територия! - казах аз.

- Онзи там ни плати, за да танцуваме. Той ни даде по един долар - каза един от групата и посочи висок, слаб човек на около 28 години, който стоеше в предната част на тълпата.

Аз се приближих до него. Когато той забеляза това, започна сам да танцува. Исках да го попитам за причината за неговото държание, той обаче продължаваше да играе. Кълчеше краката си, кривеше се и викаше:

- Човече, музиката е чудесна! Ча-ча-ча. - Той постави ръцете си плътно до бедрата, поклащаше главата си напред-назад и пееше. - Ча-ча-ча! Танцувайте, хора! Танцувайте!

Аз се приближих до него.

- Искам да Ви попитам нещо.

- Е, и какво? - каза той, като продължаваше да се върти в такт с музиката. - Какво желаете?

- Вярно ли е, че сте дали пари на онези момчета, за да танцуват и с това да смущават нашето събрание?

- Правилно! Дошли сте на точния адрес! - ухили се той и продължи да танцува.

- Защо? - изкрещях аз. - Какво изобщо става с вас?

- Ние не можем изобщо да ви понасяме! Ние не обичаме никакви християни. Разбра ли? Не ви обичаме! Ча-ча-ча.

Със свити юмруци аз пристъпих към него.

- Все пак ние ще проведем събранието, а Вас съветвам да държите устата си. В противен случай ще ви натиснем до онази стена и ще ви помогнем да сторите това. Ясно ли е?

Той сви ръце пред устата си, изгледа ме накриво и с театрален жест се поклони. После ми намигна, но все пак прекъсна своя танц. Върнах се отново при микрофона и разказах на присъстващите някои мои опитности от времето, когато бях скитник в Ню Йорк. Хората започнаха да свалят шапките си. Това беше сигурен знак, знак на внимание и уважение. Знаех, че силата на Христа се изявява с власт, но в момента не можех да си представя как щеше да се открие само след няколко мига. Чувстваше се ясно, че Бог действа сред събранието.

Когато свърших проповедта и поканих хората да минат напред, забелязах сред тях един човек, който се измъчваше от страхотни спазми. Той бръкна в джоба на ризата си, измъкна няколко пакетчета, започна де ги тъпче и да вика:

- Аз те проклинам! Ти унищожи моя живот! Изпъди жена ми, уби децата ми! Ти ме прати в ада!

След тези думи той рухна на паважа. Няколко от нашите сътрудници се приближиха, за да му помогнат и се помолят с него. В събранието се чувстваше голяма благодат. Много хора обърнаха погледа си отново към Исуса. След събранието ние опаковахме апаратурата и я натоварихме на микробуса.

В този момент към нас се приближи едно момче и каза, че “танцьорът” искал да говори с мен. Попитах го къде е той и момчето ми показа една съседна улица. Беше вече съвсем тъмно и аз не изпитвах желание да вляза в тази тяхна, мръсна уличка, където ме чакаше един полупобъркан човек. Казах на момчето, че бих разговарял с удоволствие с този човек, обаче тук. Няколко минути по-късно то се върна и обясни, че човекът непременно иска да разговаря с мен, но се срамува да дойде тук. Исках вече да отклоня поканата, когато изведнъж си спомних как Дейвид Уилкерсън сам дойде в мазето. Тогава той се приближи без страх при мен и каза: “Ники, Исус те обича!” Това безстрашие, това себеотрицание ми помогна да направя първата си крачка към Исуса.

Тръгнах по улицата и за миг се спрях при входа на тяхната пресечка. След това, опипвайки стената, продължих напред в мрака.

Изведнъж човекът застана пред мен.

- Помогнете ми! - изхълца той. - Моля, помогнете ми! Аз четох за вестите относно Вас. Аз зная от вестниците, че Вие сте се обърнали към Бога и сте били в библейско училище. Моля, помогнете ми!

Почти не можех да повярвам, че това беше същия човек, който само преди час танцуваше на улицата и се подиграваше с нас. Казах му, че само Бог може да му помогне. Аз знаех това, защото Той беше помагал и на мен. Разпитвах човека за живота му и той разказа своята история.

Преди няколко години почувствал призвание за служба на Бога. Напуснал работа и се записал в един библейски институт, за да се подготви за проповедническа служба. Обаче когато се завърнал в Ню Йорк, той се запознал с една жена, която го завладяла така, че напуснал жена си и децата си, за да живее с нея. Чувствал се обладан от нечист дух. Два месеца по-късно другата му се наситила и го изхвърлила на улицата. От тогава започнал пътят на неговото падение.

- Аз исках да ви попреча - каза той. - Затова и дойдох тук. Страхувах се от Бога. Но сега искам да се върна при Исус. Искам да се върна при жена си и децата си. Но не зная как. Искате ли да се молите за мен?

Поканих го да дойде с мен. Тръгнахме към микробуса. Той седна на една от средните седалки и облегна глава на предното кресло. Всички се молеха за него, а после и той се помоли. Изведнъж забелязах, че той цитира стихове от 51-ви псалм и по-точно цитира думите на цар Давид във връзка с извършения от него грях. Никога до сега не бях чувствал така осезателно Божията сила и присъствие, както в онзи миг, в който един бивш проповедник, отдал се на служба на сатана, изповядваше своите грехове и се молеше за прощение с думите на Божието Слово: “Смили се за мен, Боже, според милосърдието Си! Според множеството на благите Си милости! Изличи беззаконията ми! Измий съвършено беззаконията ми и изличи греха ми, защото признавам престъплението си и грехът ми е винаги пред Тебе! На Тебе, само на Тебе съгреших и пред Тебе сторих това зло. Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш и да бъдеш непорочен, когато съдиш. Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачна майка ми. Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми. Поръси ме с исоп и ще бъда чист. Измий ме и ще стана по-бял от сняг. Дай ми да чуя радост и веселие, за да се зарадват костите, които си строшил. Отвърни лицето Си от греховете ми и всичките ми беззакония изличи. Сърце чисто сътвори в мен, Боже, и дух прав обновявай вътре в мен. Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мен Святия Си Дух. Върни ми радостта на спасението и освобождаващият Твой Дух нека ме подкрепи. Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища и грешници ще се обърнат към Тебе.”

Човекът избърса потта от лицето си и се обърна към мен:

- Преди няколко часа аз дадох моя последен долар на момчетата, за да танцуват на улицата. Не бихте ли могли да ми услужите с четвърт долар, за да мога да се обяда по телефона и да си купя билет за метрото. Искам да си отида у дома.

Имах принцип да не давам пари на алкохолици и наркомани, защото те можеха да ги използват за алкохол или отрова, но този път направих изключение.

- Вие ще чуете скоро за мен! - каза той. - Аз ще дойда отново.

И той дойде. Два дни по-късно той доведе жена си и децата си в нашия дом, за да ги представи. Лицето му грееше от радост. Отровата на наркотиците вече не можеше да го измъчва. Той беше изпълнен с Божия Дух.