Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| Слава Севрюкова цени лекарите, но е резервирана към властващата "занаятчийска медицина", грижеща се единствено за биологическото тяло. Незаслужено се пренебрегва душата и духа. Взискателна е към морала на медиците: "Трябва ли да помогнат, те неосъзнато контактуват с Висшата Светлина. Но има и доктори, гледащи да отметнат поредната бройка. Не чакайте помощ от такива! Не са медици по призвание, а чиновници в бели манти."
Свръхвзискателна е към собствената си персона. Спуснат ли й се билки свише, преди приложение задължително ги самоизпробва. Нека припомним веруюто й: "Проверявайте веднъж, два, три... до седем пъти. Убедени, че сте на прав път, действайте. Не трябва да бъркате. Да не увредите потърсилия помощта ви, а и себе си." Не напомня ли това нравствеността на възрожденските майстори? След построяване на мост, застанали под свода му, търпеливо изчаквали да издържи тежестта на конвой пренатоварени каруци. Билковите рецепти, за нея, са индивидуални. Предпочита кратките, лесно изпълними. За Петър Димков споделя: "Добър е, но лечението му е продължително и сложно. В динамичната епоха трудно се издържа на променящи се в лечебния процес билкови смеси." Ще цитирам често препоръчвана нейна ефикасна рецепта. Елементарна и достъпна. Помага при неврози, заболявания на централната и вегетативна нервна система. Полезна е и при болестта на Паркинсон: Запарка от три шепи цвят от лайка и една шепа цвят от липа в два литра вода. Пие се топла вместо вода. Понякога я занимават болни с нелечими заболявания. За да изпълни отчаяните им молби, веднъж дори се налага да се обърне за помощ към Висшите сили за лекарство против СПИН. "Не смей! - Отговорът е строг. - Това е бич божи! Години трябва да плющи със страшна сила над самозабравилото се човечество!" За това заболяване прогнозира: "След време ще заглъхне и изчезне. Наказание е за нашите безумия. За разлика от него, ракът и епилепсията са кармични, лична карма. След СПИН предстои да се явят още по-ужасяващи страдания - корекции за поведението на човешкия род." Пророчицата съзира - задава се нова кожна болест в грандиозни мащаби. Ще се предава по въздушен път. "Виждам лица и тела на още неродени - плът на грозни парцали се смъква... Страшно е..." (Какво ще провокира страданието? - Изтънял озонов слой, замърсен въздух, алергични реакции?) На настоящия етап бичът на СПИН, според нея, е необходим. Трябва да плющи с безпощадна сила над неразумните люде. Предпазва цивилизацията от покварата на половата разюзданост. Категорична е: тези заболявания не са самоцелни. След откриване лекарство срещу тях, ще се явят други, по-опасни. Слава не е лош пророк. В словата й звънти алармена система - за съхраняване на Човечеството. Благородна по душа, искрено се радва, забележи ли наченки на способност. След интригуващ разговор за биополето и неговите възможности, възкликва: - Какво представлява? Реалност е. Ще ви покажа.И вие ще го почувствате. Поставете длани една срещудруга, като две полукълба. Без да ги докосвате. С усмивка го правим. Усещате ли нещо? Не - отвръщаме след неловка пауза. Плавно издига ръце. Съсредоточава се. Изпраща безмълвно послание. Мисъл-форма ли, какво? Още по-живо пита: - А сега? В тоя миг - как става това - обхваща ни необяснимо напрежение. Неясно бръждене пропълзява между дланите и пръстите. Споделяме откритието с нашата Учителка. Тя радостно се смее: - Е, за биополето говорихме. Това е... За владетелката на Силата неговият полъх е специфичен. Слава не е от хората, ревниво криещи знания. Не демонстрира феноменалност. Тя е в кръвта й. Не се обгръща в тайнственост и мистицизъм като други свои "колеги". Мисионерка на Новата епоха, с радост споделя значими или малки постижения. След време разбираме - биополето е специфично. При лечителя и пациента трябва да са от сходен тип. Несъвместими ли са, болният няма да е излекуван. Високата отговорност на биоенерготерапевта - да прецени дали може да помогне. Ако не, да пренасочи към друго лечение. * * * За седмица духовната учителка е на легло. Някакъв биолечител се опитва да я възстанови с лечебни сеанси. За съжаление, от тях се чувства по-зле. Несъвместимост на полетата. Упрекваме я, разтревожени за здравето й: Лельо Славе, защо му разреши?! Защо?! Добро искаше да направи, не го съдете... Мъчи се, но... не успя - усмихва се опрощаващо. Щедра душа. Приема хората с любов. Никого не кори. По онова време не успяваме да я разберем. Ще го направим ли сега, когато са отлетели белоснежните лебеди на ръцете й? Най-ласкава е към качествата на биотерапевта доктор Димитър Сираков. Наблюдавал съм неговите сеанси. Заредена с енергия, леля Слава сияе: - Само Митко признавам!... Силата е в него! Пет минути да задържи длани на болните ми колене, заплам-тяват. За седмица прогонва болката. А Митето се зачервил, изпотил. Работи, работи... Колоритна картинка. Слава е широко отворена за нетрадиционната медицина далече преди "Промяната". Никому не отказва диагностика и лечение. За нея това е висша потребност. И небесна етика. Здравето й не е идеално. Може би така е по-отговорна към страданията на другите? С лекота се поддава на алтернативни терапии. Докторът с любов я лекува с нестандартни, странни за нас по онова време методи. Почувствала се за кой ли път по-добре, спонтанно се радва: - От лечителите Митко признавам!... Само него! Като се отпуснах, още повече го усетих. Има сила, защото е добър, искрен, честен. Не пропуска да акцентува на моралните устои на способностите. И възторжено продължава: - Готова съм, иде ли той да лекува на хижа "Бунтовна", а аз знам - това ще стане, има-няма - година... Подсвирне ли ми, там съм. Да помагам!... Милата. Колкото да я измъчват здравословни проблеми, вдъхва надежда и подкрепя страдащите. За нея това е вродено. Излъчва доброта от утрото до вечерта на претоварения си делник. По онова време докторът действително готвеше биоенергиен лечебен център на хижа "Бунтовна". И го осъществи, както бе предсказано. Но Учителката вече не е между нас... Не уподобява ли славата космически лъчи? Звездата може отдавна да е изтляла, а те пътуват и щедро раздават светлина на света. Звездите блестят от бездънния Космос, а Слава озаряваше всеки, докоснал се до нея. И след смъртта си остана там - при звездите... Десетилетие след нейния физически край прозренията й пронизват небосклона. Едва сега започва да се откроява, за да разцъфти навярно в пълния си блясък. "Дарбата не е монопол - оживява крилатата й фраза. - Всеки може да я развие, ако е добър, искрен, честен. По-нисък от тревата, по-тих от водата." Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|