ПОСЛЕСЛОВ Благодарен съм на съдбата за шанса да оставя книга за едно необикновено човешко същество.
Защо се осмелих да пиша за нея? Дамата на свръхсетивността бе обградена от какви ли не таланти.
С първите записки предчувствах колосални трудности. Не закъсняха. Как се обхваща псифеномен от космически мащаб? Затова ли толкова време никой не посегна към перото?
Познанията й съвпадат с информацията на високоеволюирали духовни личности, въведени в регресия. А Слава е в съзнание, рядко - в ясновидски транс. Не се ли потвърждава все по-изкушаващата теза - в дълбинни нива на регресия и прогресия всеки може да стане ясновидец? На себе си, на близките. След тая книга бял свят ще видят и други. За нелекия живот и пробиви в науката и духовността на бележитата представителка на шестата раса трябва да се знае. Тя се нарежда сред духовните учители, проповядвали на Земята. Достойно ест за Слава Севрюкова. Да се помълчи. Минута признателност.
Информационната завеса все още я притиска. Докога?
Как се оценява свръхфеномен в безрадостно българско време? Въобразяваме си, че познаваме психотро-ничните величия, а за световния връх - почти нищо. Защо? Заради вселенската му величина? Маркирах нелек жизнен път и великолепни постижения. На жена, обитавала този свят, но не от този свят. С годините светлината в нея и около нея се сгъстява все повече. За някои, Слава е едно от многото странни човешки същества. За други - огледало на Вселената. Ще оцелее, ако проникновенията й за бъдещето устоят повече от спомена за тленното. Животът й внушава - дарбата е труд и търпение.
Следващата книга "ПРОЗРЕНИЯТА НА СЛАВА СЕВРЮКОВА"разкрива съкровените траектории на свръхфеномена - духовни търсения и завоевания. Ще блеснат истини, забулени в тъмна неизвестност. Под нов необичаен ъгъл ще се освети непознатото за Библията, Потопа, Страшния съд. През "психотронното око" ще оживеят непознатите страни на известни личности: Ботев, Левски, Кирил и Методий, Нострадамус, Леонардо Да Винчи, Страдивариус, Хитлер, Сталин, Гагарин... Мъчително трудна е съдбата на жигосаните с дарба. Затова ли са богобелязани?
