Бъдете в този свят, но не от този свят
ДУХЪТ НА АЙНЩАЙН ПРОГОВАРЯ
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| ДУХЪТ НА АЙНЩАЙН ПРОГОВАРЯ
По психотронен път Слава Севрюкова и доцент Лозенски създават модел на елементарните частици, изграждащи атомните ядра. Навлезли в трудно преодолимите подстъпи на микрокосмоса, натъкват се на сериозни разминавания с "Теорията на относителността". Възникват разногласия. Слава преразглежда и оспорва някои постановки на Айнщайн. Например, че скоростта на светлината е пределна. (Съвременни астрономи са открили обекти, движещи се по-бързо от нея - б. а.) Освен на абстрактни математически схеми и формули, невероятният тандем се опира на конкретни наблюдения. Доказва - по-динамична от светлината е енергията на човешката мисъл. Да, тя е енергия. Веднъж доцентът бе помолил своята "асистентка" да се пренесе по психотронен път на спътниците на Марс Фобос и Деймос, да ги "фотографира" и изследва. С мисловна концентрация тя за секунди се бе озовала там, давайки конкретни описания на отстоящите на огромни разстояния от Земята сателити на "червената планета". Впечатлен, ученият разсъждава: ако мисълта се движи със светлинна скорост, за достигане далечните обекти, разглеждане и връщане, необходимо е немалко време. Според Айнщайн, времето е свързано със скоростта. При по-ускорено движение, то тече по-бавно. Приеме ли се продуктът на човешкия мозък за енергия, а той е такъв, ще се преодолеят въведените от физиката ограничения. Времето тогава не се връща назад, както би трябвало да е според "Теорията на относителността". Нещо в нея, следователно, куца... Сериозно предизвикателство. Докаже ли се по научен път, ще се променят представите за света. Лозенски се заема с нелека задача. Експериментира със способностите на свръхфеномен, насочвайки го към най-отдалечени кътчета на Вселената. Към галактики и мегагалактически купове на милиарди светлинни години. С изискване за подробни описания. Перфектни картини за минимум време. Потресаващи резултати. Оказва се - мисловният енергиен поток се движи хиляди пъти по-бързо от светлината. "С Иво Лозенски влязохме в спор с Айнщайн - усмихва се Слава. - Изхождайки от постулатите си, той развива математически стройна теория. Това е чудесно. Ние работим по нов за научната световна практика метод. Извършваме психотронични визуални наблюдения на обектите. Затова сме абсолютно точни." Друго разминаване - представата за "безкрайния Космос". Айнщайн някога иронично бе подхвърлил: "Две неща са безгранични - Вселената и човешката глупост. За първото обаче не съм сигурен..."От позиция на всепризнат учен обича да се шегува. Навярно с право - глупостта е по-бездънна и от небесата. Психотроничните изследвания на бележития тандем обаче доказват - Вселената действително е ограничена. Отвъд нея съществува "мъртво пространство". Нашите изследователи не се шегуват. С дългогодишната работа възникват и други различия. Противоречията с гениалния физик растат. Приложеният нов изследователски метод променя дотогавашната представа за света и човешките възможности. Повечето учени по онова консервативно време (а нима сега е бог знае колко по-различно?) гледат със снизходителна усмивка или надменна враждебност на "лаическите им занимания". Прекалено нетрадиционни са. И забравят - над 60 % от световните открития са дело на дилетанти. Неразбиране и пренебрежение, препятствие след препятствие. Светът сякаш се е изправил срещу тях. А предстои огромна работа. Тандемът не се предава. Слава превръща дните и нощите си в доброволно каторжничество за опознаване Вселената на микрокосмоса. - Веднъж с Иво будувахме до 2 часа след полунощ върху устройството на водородното атомно ядро - разказва тя. - Отговорна задача. Работихме упорито, без да се отвличаме. По онова време, съсредоточена в заниманията, не съм и помисляла за контакти с духове. Правя го само при жизнена необходимост. Широк е кръгозорът им, но са от друг свят. Не трябва да се безпокоят. Връзките са по изключение. Само по мое желание. Наложи ли се, викам ги от Отвъдното. За да се проявят, предавам им енергия. Материализират се. Тогава "разговаряме". Оная нощ обаче усетих - Сила от Отвъдното сама се стреми да проникне в земните измерения. Ще запитате: как? Ето така. Работихме с Иво до късно след полунощ. Внезапно почувствах - сетивата не ме лъжат - тревожен полъх. Озърнах се. Дух. За да поеме отдалеко, не бе трудно да се досетя - от съдбовно значение е. Инак не би се отправил към нашия свят. Връзката по тяхно желание е изключение. Силата прииждаше, кръжеше. Все и все по-настойчиво. Напираше. Настояваше. Молеше. Преуморена бях. Почувствала отговорността на мига, реших да не отпращам напористия дух. Подадох му енергия. (Светкавично, с ловко движение извива десница от лакътя надолу. Лицето й е съсредоточено, замечтано-усмихнато, уверено.) Гледам - духовната същност полека-лека почна да се материализира. Какво видях? Първо-две вторачени черни пронизващи очи. Изгря над тях къдрава бяла коса. Очертаха се гъсти мустаци. С изскочилия изгърбен нос, помислих - арабин е или евреин. Нематериализирана изцяло, духовната същност припряно, но делово се представи: Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|