- Разкажи, разкажи!
Вълнуваме се. Какви ли откровения ни очакват?
-Духовните същности по различно време разбират, че са се преселили Отвъд. Зависи от еволюционното им развитие. Някои дълго не могат да осъзнаят, че са без плът и кръв. Яде им се и пие. Но как? Без тяло?... Навиците и желанията, заседнали в душите, ги разкъсват и горят... Говорят на близките, искат нещо от тях, но никой не ги чува. Лишени от език... Огънят на неосъществените желания - това е адът. А не някакви абстрактни вечни пламъци... Тези духовни същности формират низшия астрал. Изгубили физическо тяло, търсят пригодно същество, да задоволят чрез него не-отшумелите си страсти.
Как става това?
Душата на непоправим пияница, например, може да се прилепи към друг любител на чашката. Оня се разтушава в кръчмата, а неотърсилата се от земни предизвикателства духовна същност на починалия алкохолик, преди да поеме за Отвъдното, се наслаждава на струящите пари. Кръжи над питието. Упойва се. Насърчава го да се налива. Грозна картина... Не, не искам да говоря за тези неща...
(Съжителството на Слава със съпруг-алкохолик обяснява нежеланието й.)
Бихме ли могли да облекчим състоянието на тези души и как?
На заблудените можем да помогнем със свещ и молитва. Освен това добре е да се избягват местата, където се навъртат-кръчми, тъмни сборища, съмнителни компании.
Колко траят отклоненията?
Връзката със Земята все повече изтънява. В глинената пустош изтлява тялото, не душата. И - панта рей - светът се съзира през "други очи". След четиридесетия ден душата се оттласква от разграждащата се плът. Окончателната раздяла обаче се извършва едва на деветия месец. Тогава отсяда в територията на небесните селения, заслужена, според делата си.
По какво се различават душите на самоубийците от останалите? Как ги открояваш?
А вече преродените? Обгърнати отново в плът и кръв, как комуникираш с тях?
Извикам ли съответната душа и вляво от нея се яви втори, по-мъничък образ - на мъж, жена, детенце - разбирам, въплътена е. Тогава мога да вляза в контакт и с нейното духовно и телесно проявление...
Слушаме я зажаднели. Слава е зашеметяваща. Настъпил е часът на великото откровение. Как успява да се домогне до такава безценна информация за духовния свят?
Каква е ролята на религиозните помени?
Благотворна за духовните същности. Най-важен е на деветия месец. По-значим от годишнината. Защо? Защото, явявайки се в плът, бъдещото човешко същество приблизително толкова време престоява в майчината утроба. Числото девет не е случайно. За изгрева и залеза на живота. Едва на деветия месец след скъсване житейската нишка, душата прекрачва прага на небесните порти. Будната духовната същност тогава осъзнава посоките в кръговрата на духа и сама желае да напусне Земята. Съдбовни срокове за начало и финал на пребиваване в нашия свят.
- От всичко казано дотук логично е да се запитаме: суровите изпитания на живота не привличат ли "души-смелчаци"?... И още: кога духът слиза в майчината утроба - при зачеване или раждане? Тръпнем. Какво ще отговори? Чувството при съприкосновение с феномен от високо ниво вцепенява. После задълго стиска за гърлото. Душите са като "голи" пред нея. Включително и нашите.
Слушайте внимателно, допускат се грешки. Неведнъж съм наблюдавала процесите. След зачеване оплодената яйцеклетка активно се дели, нараства. В оформения зародиш дух още няма. По-късно зародишът прераства в плод - основа на бъдещо човешко същество. Изграждат се органи. Едва тогаз духът, който предстои да се "роди в плът", прониква в тялото. То е съвършен биологичен придатък към душата. Знакът за проникване е първото потрепване на детето в майчината утроба.
Какво се извършва с примитивните души след преминаване в Отвъдността?