Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| Били ли са в низина, в низина остават. Уви, повечето хора са като с пелена на очите. Без прозрение за върховния смисъл на живота, смъртта и Отвъдното. Без чувство за Вечност. По пътя на страданията постепенно и те ще напреднат.
Словата на световно признатия професор по психотроника камбанно отекват в душите ни. Слава разкрива особеностите на един странен свят, от който идваме. И където отново ще се приютим... Във ведро настроение живата връзка между видимо и невидимо разказва поучителни изживявания. Неподправен хумор лъха от някои от тях: - Имах позната, участник в антифашистката съпротива. Добра, до наивност добра женица. Докато съмишлениците и бяха край нея, не ги потърси от скромност, да я подкрепят с документи. Когато си заминаха от белия свят, реши милата да става активен борец. Покани ме на гости у тях: "Лельо Славе, виж: ще помогнат ли свидетелите да ме признаят за участник в Съпротивата?" Вдигам ръка. Викам единия. "Умря - казват ми отгоре, - отдавна умря..." Другия викам - и той предал Богу дух. Ама аз "вадя" тъмните им сенки от Отвъдното. И гледам, гледам, гледам... Мъртви до един. Съветвам милата женица: "Няма смисъл да влизам в контакт с тях. Не очаквай помощ..." А тя: "Е, добре, ще те послушам. Но още веднъж, ако може, да дойда при тебе. Да помолиш за последно. Откажат ли и тогаз, няма вече да ти досаждам..." Комична ситуация. Разбирате ли? Трябва да общувам с духове на умрели борци против фашизма, та те да докажат пред комунистическите величия участието на кротката като агънце женица в Съпротивата. Виждам - борила се е. Но как се потвърждава това с призоваване духове на мъртви пред партийните властелини в оная безбожна епоха?... (Разсмива ни.) - Контактът с духове не е за смях - смръщва вежди. Изражението на феномена рязко се преобразява. - Опасен е. Ето, призовавам смъртника от Отвъдното да се прояви, а той ме моли: "Недей!..." Кротко го уговарям: "Постой само час-два..." А той: "Тресе ме!..." И горещо увещава да го оставя на мира. (Връзката, която осъществява Слава, е удивително реалистична. Прояви ли се духът, котараците на стопанката настръхват. Взрени в пространството, раздразнено ръмжат. Остро се стрелкат. Усещат изглежда чуждо присъствие. След комуникация медиумът освобождава духовната същност, но с напътствия помага на човека, потърсил помощ, да стане господар на съдбата си - б. а.) - Приключа ли разговор с тях - споделя владетел ката на Силата - и мене почва да ме тресе. Сякаш източват живот... Тресе ден, два, та седмица. И слабея, слабея... Дрешките провисват, въртят се по тялото ми като около самоходна тояга... Нелеки последици при разкъсване трудно преодолимите граници между световете. Но "ароматът на духовното общуване" и преди всичко потребността за решаване на важни проблеми понякога го налагат. Трупа жени се разхождахме из тесните калдъръмени улички на старата Копривщица - спомня си нейна позната. - Слава внезапно спря. - Не мога да прекрача! - Тежко изохка. - Тук - посочи камъка пред една къща - се е настанил важен турчин. Натъкмен в скъпи тъмносини сърмени дрехи. Изпружил крака, пречи ми да мина... Погледнах натам. Камъкът бе празен. Познавах от години Слава. Не ме изненадаха призрачните й видения. Усмихнах се. Смело продължих. Останалите ме последваха. Компанията обаче бе силно заинтригувана: какъв бе този турчин? Фантазираше? Или това бе неканен дух? По ирония на съдбата отседнахме за нощувка в същата къща с широкия бял камък встрани на портата. На него свръхразвитите сетива на нашата приятелка бяха съзрели самодоволно изтегналия се мюсюлманин. Още същата вечер с любопитство разпитахме собствениците за миналото на дома. Оказа се - преди столетие и половина в епохата на османското владичество тук се разиграва разтърсваща мрачна трагедия. Къщата била построена върху основите на друга, леко изнесена напред. Там, където е сега камъка, се намирало стайно помещение. Трагичната случка, впечатлила съвременниците, предавала се от поколение на поколение, се извършва именно на това място. Скандално била разтурена българска сватба. Някога, говореха семейните хроники, трима въоръжени османлии вихрено нахлули. В разгара на сватбеното тържество с гръм и трясък в суматохата отмъкнали булката. Единият от тях отдавна я харесвал и давал мило и драго да я има за жена. Неговият дух, както се разбра, се бе мернал на Слава. Самодоволен, горд, властният бабаитин важно се бе изттегнал на камъка... Отломки от духовната матрица на неговата персона изглежда се бяха съхранили в аст-рала и сега напомняха за пехливанлъка на една отдавна отшумяла буйна младост. Нашата приятелка, както винаги, бе безпогрешна. Удивителен, нямащ равен на себе си, медиум." Къде се разпростира царството на духовете? Мистериозните сенки непрекъснато ли битуват край нас? Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|