Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
- Навигация на страницата:
- Доброто се проверява със зло. Злото се преборва с добро.
| Моралът и талантът, за Слава, вървят ръка за ръка. Какво е мнението й за божествената дарба?
- Добър, искрен и честен ли е, човек черпи информация и енергия директно от Космоса. Тези хора засега са малко. Защо? Получат ли нещо свише, възгор-деят се. Гледат изотгоре. И... повече не им се дава. Най-големите имена в науката и изкуството са имали шанс да приемат информация от Световния Разум. Разкривала им се е по малко. За да се провери как ще я приложат. Смирението е най-ценно качество пред Висшата Светлина. По това се познава извисения дух. Няма нищо по-велико от хрисимата душа. Надарени екстрасенси днес се самозабравят. Стават тайнствени. Внушават, че са предопределени от небето. Изграждат си ореол. Не, скъпи мои, рожба сме на Природата, равни пред нея, пред смъртта. Дарбата трябва да се посвети на хората. Мнозина не го съзнават. Обкичват се с лаври, обграждат в мистерии. И... За да се усъвършенствате, надмогнете суетата в този изкушаващ свят. Човечеството води хилядолетна битка със скрития хищен враг - слабостта. Във всеки от нас е. Затова са трудностите. Доброто се проверява със зло. Злото се преборва с добро. За да е стойностно делото ни, трябва да носим нещо като трънче в сърцето. Да не се самозабравим... В срещите със Слава Севрюкова немалко хора духовно са се облагородили със Светлина и устрем в безкрилия живот. Прорицателката съветва: "Давайте, давайте на другите, за да вървите напред. Развитието на човечеството е на принципа на реактивния двигател - изтръгвайки от себе си, извисявате се..." "Слагайте всичко в житницата - напътства. - И, когато протегнете ръка и извадите, не само вие ще сте сити, но и тези, на които раздавате." * * * Изстрадани сентенции. Мъдростта - безмерна любов, с мярка във всичко друго. Далече от измамната пепел на мимолетни изкушения, там е вечният огън. Дали достатъчно сме я разбирали? Както казват древните латини: "Ако мъдростта не е у теб, напразно ще слушаш мъдреца." - Как да се отнасяме с хората, подвластни на злото? Ти как постъпваш? - Провокирам я. - Рядко влизам в спор, особено за духовното - отвръща смирено. - Но, ако край мен има готованци, лишени от старание, водещо към развитие, не мога да търпя. (Лицето й пламва.) Защо? Заели са чужди позиции. На техните места трябва да се настанят стойностни личности. Човек е носител на Светлина! На принципа съм - аурата на Слава изгрява, озарява я, - Силата трябва да се съхрани. Не влизам в изтощителни разпри, не хабя нерви с безнравствени същества. Злото ражда мрак. Срещна ли такъв, защо да пилея време и енергия? Ле-е-е-ко се отдръпвам. Изолирам го. И продължавам пътя си. Никой никога не остава сам. Но всеки трябва да подбира своя кръг. За нея и духовно принизените имат сила, но тя не е от Светлината. Спазва правилото: "Дай храна на гладния и жадния за мъдрост. Оня, който не се интересува, остави го да върви по избрания му път. Ще дойде и неговото време. В тоя, в друг живот, все едно...." Не допуска сривове в мисълта. Мъдростта не воюва сляпо. Нито за подчинение. Знае как да надмогва тъмнината на несъвършенствата и избягва отровните зъби на злобата, клеветата, завистта. Уверена е: "Признанието в науката крета бавно. Е, все някога лениво допъпля - подхвърля с иронично далновидна усмивка. - Най-често след смъртта." Простовати ясни съждения, на светлинни години от мъглявите, пропити с горчивина философии, властващи от пресата и телевизионния екран над все по-оси-велия делник. Целта на живота не е самият живот. Земното съществуване не е лотария, в която наградата е да оцелееш и трупаш лесно спечелени пари. Дар е за развитието на духа. "Животът има висши цели, които ние засега не знаем какви са"- казва Ванга. Слава я допълва, разкодирайки ги. Те определят смисъла на съществуването. Подчинени са на духовната еволюция. Към края на вълнуващата среща неудържимо питаме: - Ако някой иска да се свърже с теб, лельо Славе, за да стане като теб сега, когато си и после... Може ли? - Заинтригувани сме повече от всякога. - Може. Днес иска, утре иска, вдругиден иска... Представете си ме. И ще получите това, от което се нуждаете. Казано е: "Чукай и ще ти се отвори." Необходима е, обаче, абсолютна искреност. Гордост да няма! По-важно от това да контактувате с мен е да живеете правилно. Бъдете добри и честни. По-ниски от тревата, по-тихи от водата. Ама не като бухналите тревища из пампасите, задиращи корема на конете,а като едва забелижимата превита тревица, растяща край нашите реки. Оная, дето патките я пасат. Само такива добродетели са в състояние да разсекат връзките, сковаващи полета на човешката душа. (Тревата - презряна, мачкана от всички твари живинка. С милиарди години еволюция са се сменяли хиляди растителни и животински видове, а хранилницата на света оцелява. Въпреки заплахи - студ, пожари, суша - възправя изумрудени крехки копия към слънцето. Не сме ли българите като нея - извисяваме се и над гроба на онези, които с години са потискали растежа ни... "Светът открай време се лекува с треви. С треви и ще оздравее"- подхвърлила бе в друг разговор леля Слава.) В сладкодумни беседи насочва как да се освободим от комплекса за малоценност, учейки: "Всеки носи частица космически гений. Трябва да се взре в себе си, да я открие. И освети с нея пътя си." * * * Екстрасенсът Веселина Здравчева има три паметни срещи с псифеномена. За тях разказва с вълнение. "Лекарката, с която отидохме в дома на пророчица-та, строго ме предупреди: - Ще мълчиш! Само ще слушаш! Леля Слава не обича парадиращите хора. Немеех. По едно време домакинята бегло ме стрелна с крайчеца на очите си. И промълви: - Веси, бъди по-ниска от тревата! - Само това. Друго не каза. Втората среща бе в НДК. Сядам на стола, оглеждам се, а до мен - леля Славка. Случайно съм се настанила до нея. Погледите ни се срещнаха. Тихо се усмихна. Едва доловимо подхвърли: - Веселина, по-ниска от тревата!... Третият контакт бе на конгрес по психотроника. Оказахме се на една маса. Съзряла ме, през усмивка подметна: - Веселина, по-ниска от тревата!... Благодарих. Нищо друго. Нали някога бяха ме предупредили - не обича парадиращите. Сега след години си мисля: контактна и общителна съм, падам си дори бунтарка. Тълкувам посланието й: да не се големея като екстрасенс. - Завършва спомени В. Здраечева. - Мъдри слова. Не се забравят за цял живот." Духовната учителка не натрапва. Има какво да каже, взряна в опита на своите близо деветдесет години. * * * Слушаме я с удоволствие. Изнася колоритни лекции, каквито аз, завършил българска филология и театрална режисура, не успях да получа в прехвалената Алма матер. Щастлив шанс - срещнал бях осъдена на изчезване праведница сред разколническа обречена цивилизация. Слава не допуска огорчението, че девалвацията на човешките ценности понякога взема връх. Знае - страданията идват от хората, не от Бога. Така е, защото се боят от нелекия път, водещ към истината. Занемарен, стръмен, тънещ в тръни... Няма преки пътеки до нея. Трябва да се преодолеят огромни препятствия. Разкрива стойностите на духовния свят с търпение на вода, дълбаеща скалите: Дадено ми е всичко да видя: кое, как, защо става и какво трябва да бъде. Да съзра реалността, каквато е, а не някой, дето греши повече от тебе, да те учи как да живееш... Истината е вложена единствено тук (сочи глава,). Отвори ли се ей туй (докосва средата на челото, там където според езотеричните школи, се намира "третото око") и падне люспата, която го закрива - край, свърши се! Ще виждаш, ще чуваш, ще ти се даде знание. И с първите прашинки, които получиш, запомни: колкото може по-добър, колкото може по-добър..." Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|