Пророчицата споделя: "Дошлото от духа, в духа остава, не в земята... Решите ли да посетите гробове на ваши близки, душите на мъртвите слизат от небесните селения и ви спохождат. Духове и Господ не търсете в гробищния троскот... - Усмихва се, иронизирайки разпространеното поверие. - Когато по-късно си тръгнете, те се отдалечават от тези призрачни места. Постоянното им обиталище не е при студените безчувствени кости. Земята зазижда телата, не душите..." "Веднъж поехме със Слава за гроба на мама - разказва нейна познайница. - Тогава тя съзря отдавна отпътувалата й от този свят душа. Точно описа външния и вид приживе и предаде послание: "Хубаво е, че идвате на поклонение, но аз не съм оттам... Пристигам, решите ли да ме навестите. Виждам ви отвисоко, един бой над вас. Ето, носите свещи, палите кандило. Суетите се, тежко въздишате... Страдате, плачете... Разберете, ритуалите са за живите... Предавате ни болезнена тъга и обвързаност със Земята. Казах, не сме оттам... Нашето място е горе. Спокойно, светло е в небесните простори. Продължаваме да ви обичаме. Не страдайте толкова... Не ни измъчвайте..." Слава е убедена: "Материя и дух не са различни неща, а полюси на едно и също "космическо вещество". Затова навсякъде е материя, навсякъде -дух..." За да контактува с духове, дава им своя енергия, да се "материализират". Избягва демонизираните същества от низшия астрал. Общува само с добри и благородни.
Как да не са заинтригувани хората край нея. На настойчивите желания на близкото й обкръжение да се документира изумителния процес на транскомуникация между физическия и духовния свят, веднъж благосклонно бе подхвърлила: "Нека се заснеме материализиран от мене дух." Уви, внезапната й смърт не го позволи.
Твърде рано ли е за освидетелстване на необикновените трансформации? Или невъзможното е все още неосъщественото? А, може би, не сме готови за това? И границите между световете задълго трябва да останат недостижими?
Странни са въплъщенията на уникалния медиум. "Веднъж, както си седях в стаята - споделя, - душата ми се издигна. Волно полетя. Понесох се високо-ви-соко. И озовах в овална зала.
Сияеше неземна светлина. Пространство, лишено от ъгли. Чуден дворец в далечна, облачно извисена планина.
Пред мен - маса, осеяна с екзотични плодове.
- Какво е това? - Запитах.
Откроиха се седем същества от светлина. В дълги бели ефирни одежди. Хармонични, с правилни черти.
- Пред теб са духове, преминали живот в чистота-отговори ми се. - На голяма висота. Вие ги наричате светии. Това е Тибет, планината на боговете. Видях Махатмите - великите души (адепти, посветени в тайните на духовното учение - б. а.). Сред тях бяха Мория, Кутхуми, Махачухан, Серапис... Освободени от цикъла на прераждане, доброволно от Отвъдното работеха за напредъка на човечеството.
Тогава за пръв път съзрях Мория, моя Духовен учител и небесен покровител. (Под това име е последното му прераждане в Индия през XIX век. Преди това е бил големият руски светец Сергий Радонежки (1314-1392 г.)-б. а.)
Седемте висши същества някога са били хора, достигнали апогея на духовната добродетел. От тях узнах-вече само по своя воля се прераждат. В края на XXIвек отново ще го направят, да поведат човечеството в задаващите се нелеки превратности... Ще бъдат подкрепени от други израснали души. Общият им брой ще достигне 21. За пръв път сред тях ще се явят и такива, били в плът на жена." Споделеното от Слава Севрюкова за чудноватото й пътешествие звучи като красива поетична приказка. Фантастика и реалност при феномените колоритно се преплитат.