Българите, за нея, сме надарено племе. А страданията ни край нямат. Невинаги сме на "ти" с морала.
С необикновени способности и безспирни вълни от посетители, нито Слава, нито Ванга забогатяват. Владетелите на шестото сетиво са с друга ценностна система, с различно мислене. Не се посребряват, въпреки хиляди желаещи да си "купят надежда". Знаят - човек е духовно същество. С физическо тяло, но и с нещо вечно, неунищожимо... То оправдава смисъла на живота - сложна съвкупност от комбинации. Без него ще е хаотичен и лишен от смисъл. Това дава основание на Слава да сподели: "Няма да изменя на каузата. Трябва ли ми хляб, хората ще ми донесат. Окъсам ли обувки, ще ми подарят. Без да съм поискала. Не изменям на онуй, което ми се казва от едно невидимо за вас същество, което е точно такова като мене..." (Визира духовния си учител Мориа - б. а.) Слава има свой кодекс на честта: "Живей за себе си, повече - за хората, най-вече - за Бога". Кой би могъл да твърди, че неподражаемата Учителка е от този свят?
* * * Един ден сред потока посетители в дома й се озовава местен инженер-изобретател. Оплаква се - някога постигал сериозни успехи, а напоследък, потиснат от лавина трудности, тъпчел на място.
Настойчиво моли:
- Лельо Славе, работя върху устройството на най-новата си машина. Къртовски проблеми. Как да се справя?... Четох в печата - американски конструктор създал нещо подобно. Моля те, надникни. Искам да обменя опит. Инак едва ли ще успея. Името му е...
(Неудачниците са разкъсвани от хронично недоволство. Привличайки внимание, приемат енергия на съчувствие и подкрепа. Превърне ли се това в система, опасно е. На крачка са от енергийния вампиризъм.) Ясновидката презира празнотата на човешкото съществуване. Няма догми за правилен живот, но има критерии за това.
Как ли ще реагира?
Виждам американеца - тихо въздъхва. - В кабинета си, надвесен над своите чертежи. Работи денем и нощем.
Разгледай ги, моля те - гостът вади лист и химикал, готов да записва. - Предай ми само формата на маховика на неговия двигател!
Превръща се в слух, ръцете му треперят.
- Ето... Пред мене е. В гръб. Приближавам, приближавам... Момент, да надникна... (Психотроничката се умълчава.) Стоп!...
Избухва в смях.
- Покри се - казва. - Затули се чертежът: "До тук,чадо! Нямаш право да отнемаш труда!" Слава хитро се усмихва.
Почувствал едва сега конфузната ситуация, конструкторът, търсещ бърза и лека изгода, пребледнява.
Добра по душа, владетелката на Силата успокоява разочарования, изложил се пред посетители и гости нещастен инженер:
- Не бойте се, сам ще измислите липсващата машинна съставка. Вие, както виждам, сте умен, способен. Дайте още малко, мъ-ъ-ъ-ъничко от себе си. И, знам,ще се поздравите с успех!
В науката не съществува определение за добро и зло. Няма лоши атоми, реки, планини... Слава е убедена: самата наука не може да бъде добра, нито зла, но това не се отнася за тези, които я практикуват. Проро-чицата не би допуснала да участва в кражба и измама. Въпреки явния рекет, не охулва, не разгромява родния изобретател, както присъстващите с язвителен присмех злорадо предвкусват. Подобни похвати си позволяват други, по-известни и привилегировани...
Надарена е с любов. Гневът е грях. Мощта на силния е в прошката. Какъв по-красив подарък от нея?
Не се изкушава да издевателства и ругае другите за техните несъвършенства. Никой не е само плюс или минус. Насърчава конструктора да работи още по-усърдно.
Несъвършени сме хората. Водени от нажежени слепи страсти, късно включваме хладния разум. Понякога единствено, за да оправдаем хаоса на действията си...
За жрицата на Мъдростта важи правилото: "Към каквото се стремиш от душа и сърце, с труд ще го имаш. Не прибягвай никога до грубост и насилие. Космическият Разум допуска до себе си само морални личности." Разговорите с нея са низ от откровения. Изтръгва бурените от душите: "Всеки от нас е заченат с възторг. Не гледайте с пренебрежение на никого. И в най-голямата кал може да се крие бисер." Как ли са звучали нейните слова в ония времена на алчност и суета. А днес?
* * *