Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
- Навигация на страницата:
- Полупроникването в незримото води до
| "Аз съм духът на Айнщайн..."
Визитката му бе по немски стегната, акуратна. Не се лъжех - дух на известен евреин. "Наблюдавам ви дълго отгоре. Трудите се върху онова, с което се занимавах, докато обитавах Земята..." Думите звучаха тежко, авторитетно, но достигаха трудно. От гласа струеше умора и мъчителна разяждаща тъга. Защо тъга? Навярно щяхме да узнаем. "Искам да ви предпазя от грешките, които допуснах, докато бях жив. Виждам ги ясно като на длан. И ми е тъжно, много тъжно..." Проявилият се в земните измерения тревожен дух се умълча. Потръпна. След кратка измъчена пауза, събрал сили, задъхано продължи: "С доцента сте близо до правия път, но трябва да навлезете още и още... Дълбоко в структурите на материята. Тогава може да проникнете до корените на микрокосмоса. (Точно така се изрази "корените на микрокосмоса".) Взрете ли се все и все по-навътре, ще достигнете първоосновата на материята. Докато бях на Земята, не съм и помислял за нея. В Отвъдното вече знам - има такава." По онова време с Иво едва прохождахме в психот-ронните изследвания на микросвета. Години след тази случка разкрихме и описахме недосегаеми за най-съвършената техника елементарни микрочастици. Едва тогаз разбрахме какво е искал да предаде тревожният дух на великия Айнщайн. "В Отвъдното всичко знам - въздъхна с тъга. -Тежи... мъчи ме..." Умълча се. За кой ли път потръпна. "Подведох човечеството... - Още по-дълбоко въздъхна. - Да можех да започна отначало "Теорията на относителността"... Някои постановки са верни, други... Тъжно... Знам, след време колегите-учени ще разберат... (Контактът се извършва през седемдесетте години на миналия век- б. а.) Трудно е да си простя..." * * * Гласът все повече отслабваше - продължи мистериозната история уникалната психотроничка. - Затрепери, взе да се провлачва и глъхне. Заслушан във вълнуващото изживяване, решавам да проверя гледната точка на свидетеля-учен. Имал е златен шанс да присъства на все още неописани, необяснени от науката срещи с тайнствени реални явления. Обръщам се към доцента: При контакта сте били до леля Слава. Видяхте ли материализацията, чухте ли гласа на Айнщайн? Разбрах, комуникира с невидима Сила. До слуха ми достигаше единствено гласа на моята помощничка. Така е ставало и друг път при общуването й с духове. А мене ми се удава - продължава рицарката на мъдростта. - ...И тъй, изрекъл тъжните слова, духът на Айнщайн избледня, посърна: "Ех, да можех отново да се върна като човек на Земята! С всичко, което сега знам за света!... Какви трудове бих създал!..." Чувствам - все повече се уморява. Гласът стихва, провлачва. Губи се... Мъчително страда. Разбрах-трябва да го освободя. (Леля Слава тайнствено извива длан в противоположна посока.) ...И той пое в своя си Мир. ...Там е и сега. В незримото. Изчиства карма. След като я изтегли, както се изплащат грешки, не е изключено в следващ живот отново да продължи напред в научните амбиции. (Карма се изкупва и с труд - б. а.) Възможно е. Има желание. Не само е голям учен, но и висш дух. Проверих - той е със завършена пета, до средата на шеста по седемстепенната скала на развитие. Някога Айнщайн в характерния свой стил иронично бе подхвърлил: "Един живот ми бе необходим да създам "Теорията на относителността". Още един ще ми е нужен, да я опровергая." Геният е уверен в нестихващата еволюция на науката. Дали чрез медиума Слава Севрюкова не се бе опитал да направи това от света на Отвъдното? Гениалността на Айнщайн се обяснявала с особената структура на сивото му вещество. Това се опитват да докажат някои учени. За тях този необикновен човек притежава най-сложната мозъчна структура, въпреки неговата най-малка по-обем черепна кухина на света. Грубо материализирани концепции. Според Слава Севрюкова, причината за гениалността е в уникалността на духа. Сивото вещество на мозъка е сложно изградена органична съставка, запълваща част от духовната матрица. Не е източник, а препредавател на мисли. Те проникват от духовното поле. Затова на този неизцяло проучен и безспорно сложен орган трябва да се отдава не водещо, а помощно значение в мисловния процес. Новаторска теза. * * * В друг разговор се отваря дума, че Айнщайн бил украл в изследователските търсения своята първа съпруга и всеотдайна сътрудничка, сръбкинята Милева Марич. Същото направил и с приятеля си, математика Килберт. Като младеж съставял прекомерно сложни уравнения. Толкова заплетени, че сам не успявал да ги реши. За да намери изход, отправял ги по пощата на Килберт в Гьотенберг. Превъзходен математик, приятелят му успешно ги извеждал. Готовите решения връщал обратно по пощата. Те се пазят в архивите. Без да иска разрешение от помощника си, без да го уведоми, Айнщайн ги публикувал от свое име. Огорчен от непочтената постъпка, Килберт се отдръпва: "С този човек повече не желая да си имам работа!" На въпроса истина ли е това, леля Слава само тайнствено се усмихва. А някога бе "говорила" с духовете на Килберт, Ръдърфорд, Циолковски... (Неказаното. В него е неудобният отговор. Кой ще го опровергае? Ехо от безмълвие отеква във Вечността.) След малко, размислила за некоректността на големия учен, прорицателката въздъхва: "Повече с него няма да разговарям." Неведнъж по-късно духът на Айнщайн се опитва чрез боговдъхновените способности на псифеномена да нанесе корекции в своята теория, но Слава упорито го отбягва. Моралът за нея е над всякакви научни постижения и титли. * * * Редно ли е, лельо Славе, да се викат духове на мъртви?! - Възкликваме. Неустоимо е изкушението да научим нещо ново за тези потънали в непроницаема мъгла непознати светове. Чуйте добре - в никакъв случай не правете опити за щяло и нещяло! Ще възразите; защо? - Мъчително е и опасно. Светът е строго устроен, мъдро подреден. Стабилни граници, трудно преодолими прегради. Духовете не обичат да ги изваждат насила от покоя. Преждевременната земна материализация е страдание за тях. Още повече ще ги изтормозите, ако с незнание ги държите наполовина тук, наполовина в Отвъдното. Полупроникването в незримото води до полуистини. Не владеете ли Силата, ще призовете Бедата! В затруднение ли сте, отзивчиви са - сами ще се притекат на помощ. Насън ще посочат изход при криза. Наяве ще внушат спасителна идея. Вие ще приемете това за свое прозрение, но то ще е от тях... - Ако е съдбовно належащ контактът - почувствала разочарованието ни, завещава прорицателката- осъществете го, но само при отговорни обстоятелства. За кратко. Повтарям, за кратко! Не ги измъчвайте с незнание. Може себе си да претоварите и психически увредите. Принудителните съприкосновения с отвъдния свят са рисковани. За нас и здравето ни. - Когато прекалено настойчиво са я молили да разговаря с духа на починал близък - включва се доцент Лозенски, - а тя с доброто си сърце не е могла да откаже, случвало се е два-три дни след това да я тресе. Изпаднала в немощ, измъчва се. Губи апетит, бледнее. И боледува. Какво ли ги очаква непосветените? Моят съвет като учен е - послушайте я. Опитвам се да разбера леля Слава. Приемам и казаното от доцента. Дано не се налага по никакъв повод да се призовават духове. Контактът с тях не е чудо, макар да е вярна мисълта: "Невярващият в чудеса, е мъртъв, защото очите му нищо не виждат". Изказва я не друг, а великият Айнщайн. И постига звездни висоти с "Теорията на относителността". Тя - чудо на епохата. На една вече отминала епоха. Дотук бях щастливец, изпитал радост от срещи не с мъгляви имагинерности, а със свръхфеномен, умеещ да "разговаря" с неведоми Сили. Колкото до духовете, нека вземе връх разумът. Контакти само по изключение! Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|