Без лимит на лекарства за рак, диализа и раждания
Разговор с д-р Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазването
Изтегляне 473.5 Kb.
|
Разговор с д-р Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазванетоВодещ: ”Софиямед” продължава да мълчи. Днес е 28-ми, преди 10 дни всъщност е инцидентът с бебето, този инцидент, който взриви страстите на всички. Ще говори обаче Министерство на здравеопазването, зам.-министър Ваньо Шарков е в студиото, в студиото е и един от най-уважаваните български лекари – проф. Милан Миланов, който също има отношение към всички, което се случва и като емоция и към болницата, към акушерките, към начина, по който работят хората. Ще разберем дали е нормално по два договора, по 24 часа да стоят в една стая. Водеща: Но – първо към информацията, която излезе вчера от болница „Токуда” – болницата, която е приела в много тежко състояние 4-дневната към онзи момент Никол. Д-р Мария Калайджиева разказва за момента, в който е приела детето и за начина, по който се усъмнила, че има нещо нередно. Д-р Мария Калайджиева: При постъпване малката Никол беше в много тежко състояния – с много болезнен плач, със затруднено дишане, когато не плачеше, стенеше и пъшкаше, което също е израз на страдание, беше и с температура от 37,8 градуса, което не е характерно състояние за този период от живота на детето. Веднага беше настанена в кувьоз, на монитор. От самото начала направи впечатление, че главата е отточна и кожата е кръвонаседната. Понеже от епикризата, с която детето е преведено от „Софиямед”, се виждаше, че стойностите на хемоглобина са много ниски и това предполага загуба на кръв, а нямаше данни детето да е повръщало кръв или да е губило кръв от някъде другаде в организма, това ни накара да обърнем повече внимание на главичката. При втория оглед на детето вече опипах абсолютно случайно фрактура. Казвам втори – аз я опипах наистина, но в първия момент даже не вярвах на това, което опипвам. Наистина така ми се стори, че е малко вероятно да има фрактура, но така или иначе детето имаше оток на главата. Кожата беше цялата кръвонаседната и с променен цвят. Имаше кръвозагуба. И снимката показа, че наистина има счупване на дясната (...) черепна кост. Аз вече се бях обърнала към колегата неврохирург да дойде за консултация. В момента, в който аз видях снимката, 4 минути след мен и той видя снимката. Той потвърди моите съмнения. Ако има счупване на черепа, е възможно да има подлежащ кръвоизлив, който да налага спешна неврохирургична интервенция, с която да бъде евакуиран. Водеща: На въпрос на Виктор – какво може да се направи, защо 4 дни се гледат записи и как е възможно едно дете със спукан череп и такова състояние да не е уловено по-рано в това отделение. Здравейте, д-р Шарков. Само един въпрос отначалото – колко често в български болници, било то частни или държавни, акушери и медицински сестри работят по 24 часа, като единият договор, трудов, прелива в граждански? Д-р Ваньо Шарков: Първо искам да кажа, че никога не съм си представял, че ще ми се наложи да говоря за такъв проблем. Няма нищо човешко в една такава постъпка. В началото не можех да повярвам, че подобно нещо може да се случи, и то да го направи човек, който цял живот е работил само с деца. Това колко дълго време си работил, това каква заплата получаваш не е оправдание за една такава постъпка с дете. Няма нищо по-гадно от посегателството върху дете. Още повече, в случаите, когато това се прави от човек, който пряко отговаря за живота и за здравето на това дете. Водеща: Да де, но (...). Д-р Ваньо Шарков: Това, което мога да кажа в момента, е, че болницата е създадена и открита май месец 2012 г. оттогава досега Изпълнителна агенция „Медицински одит” са извършили 11 проверки на тази болница. Водещ: По жалби на пациенти ли? Д-р Ваньо Шарков: В един случай имаме планова проверка, три проверки са направени на диагностично-консултативния блок, една проверка на спешно приемно отделение и шест проверки по сигнали на граждани за нерегламентиран транспорт на пациент до друго лечебно заведение, за неспазване на медицинските стандарти. Водещ: Какво значи нерегламентиран транспорт – взимат ти много пари, за да те превозят или пациентът.... Д-р Ваньо Шарков: Не, има жалба от друго лечебно заведение, че е транспортиран пациент, който е с мозъчен кръвоизлив. Водещ: Т.е. те като видят усложнение, като имат договор, е нормално да ги махат пациентите? Д-р Ваньо Шарков: Това е била тогава констатацията – че нерегламентирано е извършен този транспорт, че е трябвало в болницата, където е бил приет по спешност този пациент, да бъдат извършени всички медицински процедури. Водеща: А защо не са били извършени? Д-р Ваньо Шарков: Това не мога да кажа. Оправданията най-вероятно са били от най-различно естество. В крайна сметка Изпълнителна агенция „Медицински одит” е наложила наказание по начина, по който може да налага такива наказания. Те са издаване на административно-наказателно постановление, с което съответно се налага административно наказание. Водещ: Има ли такава тенденция за тази или други болници, като стане по-напечено, да се опитват да пренасочат този пациент на друго място – както е станало в случая с пребитото в „Софиямед” бебе? Д-р Ваньо Шарков: Когато лечебното заведение прецени, че в рамките на неговата компетентност не може да се справи с здравословното състояние на този пациент и съответно да го излекува, няма нищо лошо в това да го транспортира в друго лечебно заведение. Водеща: Такъв е бил случаят с бебето. Казахте, че има още сигнали от пациенти, освен за нерегламентиран превоз на човек с мозъчен оток, казахте и още нещо - неспазване на медицински стандарти. Д-р Ваньо Шарков: Това, което четох от доклада на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, се казва за неспазване на медицински стандарти. Т.е. недобра медицинска практика в отделенията по кардиология, клинична лаборатория и в отделението по анестезиология и реанимация. Водещ: Какво означава това на практика реално? Д-р Ваньо Шарков: Не съм чел всички тези доклади, защото те касаят един по-далечен период, в смисъл, не толкова далечен период от време, но има определени правила, по който се работи и когато Изпълнителна агенция „Медицински одит” установи, че тези правила са нарушени от един или друг участник в лечебния процес, то съответно бива наказан. Водещ: Въпрос на Ани (...) – стандарт, правила има ли за това човек сам да стои 24 часа в едно помещение, какъвто е случаят с тази неоправдана по никакъв начин жена заради насилието, което виждаме, слава Богу, че има камери. Може ли обаче и мениджмънтът да седи безмълвно, да се крие десети ден от случая и да остави един човек да отговаря 24 часа за тези деца? Д-р Ваньо Шарков: Това дали ще отговорят, или не – е въпрос на тяхно решение, а това, което искам да кажа, е, че 24-часова работа, изобщо навсякъде, не само в здравеопазването, но особено в здравеопазването е абсолютно недопустимо. Първото, което е, че графиците на всички лекари, се изработват от шефовете на клиники, графиците на всички сестри се изработват от старшата сестра. Те се утвърждават от шефа на клиниката, представят се пред Р3ОК. Контролът по спазването на работното време се извършва от Главна инспекция на труда. Водещ: Ще бъде ли санкционирана по това? Д-р Ваньо Шарков: Категорично. Водещ: Как? Д-р Ваньо Шарков: И от Главна инспекция по труда, и от Изпълнителна агенция „Медицински одит”. Мисля, че тези санкции за съжаление мога да кажа, че не може да има санкция като закриване на лечебното заведение. Никъде в действащите закони не са предвидени мотиви или възможности на министъра на здравеопазването и на някой друг да закрие определено лечебно заведение. Водещ: Ако прикриваш опит за убийство, си е криминално деяние. Д-р Ваньо Шарков: Това, което се опитваме в момента да направим, е да разпишем и сме разписали текстове в закона. Той предстои да влезе след две седмици в МС и оттам в пленарна зала. Ако това лечебно заведение или някое лечебно заведение получи две последователни отрицателни акредитационни оценки, да му се отнема разрешителното за дейност. Аз не разбирам в момента говоренето... Водеща: Вие познавате ли директора на болницата, говорили ли сте с него и кой е той? Д-р Ваньо Шарков: Доколкото знам, се казва д-р Пелев. Нямам лично познанство с него и нямам някакви преки впечатления от мениджмънта, от начина, по който управлява. Водеща: Вашият колега зам.-министър... Д-р Ваньо Шарков: Да, бил е в началото д-р Пенков... Водеща: ... Има ли нещо общо с болницата? Д-р Ваньо Шарков: Бил е в началото управител на тази болница. Мисля, че в края на 2012 г., началото на 2013 г. След което става зам.-министър Таня Андреева. Водещ: Да не би заради това да има... по принцип вие за пръв път проговаряте, Здравното министерство мълчи. В други случаи имаше ситуация, в която министърът отива на място в другия край на България, в Разград имаше смъртен случай, отива и иска обяснение на място, взема мерки, сменя директора. Да, тук е частна болница, ама го няма министъра. Д-р Ваньо Шарков: Вижте, това, което разбрах за този случай, изрично разговарях с директора на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, доц. Златица Петрова. Това, което тя ми каза, беше горе-долу по следния начин: Тук не става въпрос просто за неизпълнение на служебните задължения, не става въпрос за неспазване на медицинските стандарти, не става дума за лоша медицинска практика. Става дума за престъпление. Това е разликата. Водеща: Смятате ли, че трябва да бъдат изискани кадрите, които осигуряват наблюдение в отделението и в стаята с бебетата месеци назад, за да се види дали това не се е случвало и преди? Ще се поинтересувате ли? Д-р Ваньо Шарков: При всички положения мисля, че следствие, прокуратура, всички правораздавателни органи, които се занимават с този случай, вярвам, че ще изискат всички тези записи, защото те недвусмислено могат да покажат дали става въпрос за човек, който, както се казва е изгорял в този момент и си е позволил да го направи, или става въпрос за който системно го е правил. Защото това ще означава нещо съвсем различно. При всички положение мога да кажа, че в отделението е имало лош контрол. Това е моето лично впечатление при цялата тази ситуация. Водеща: Само един такъв въпрос. Какво е наказанието? То от Инспекцията по труда ли трябва да бъде наложено или трябва и здравните органи да се включат в някакви наказателни процедури... Д-р Ваньо Шарков: Наказание за неспазване на работното време. Водеща: Да. ... Затова, че такава сериозна и отговорна работа – отговаряш за живота и здравето на - в случая на осем бебета са били в това отделение. И една жена, която е работила 24 часа. И изобщо от трудов в граждански договор едно лице с една и съща институция да подписва, защо се прави това според вас? Д-р Ваньо Шарков: Вероятно се прави във връзка с изплащане на работните заплати. Водещ: Как така? Нещо крият ли, избягват ли? Защо трябва да работи един и същ човек на същото място, в същото помещение по граждански и трудов? Д-р Ваньо Шарков: Би трябвало да не може да работи с два договора на едно и също работно място при един и също работодател, ако те касая извършването на една и съща дейност. Водещ: Мотивът какъв би могъл да е? Или от финансова гледна точка е някаква далавера. Д-р Ваньо Шарков: Вероятно има. Не разбирам от тези неща и затова не мога да кажа. Водеща: Чували ли сте, че в тази болница има изключително ниско заплащане на акушерки и медицински сестри, за сметка на сериозно заплащане, каквото всички лекари заслужават, така че те да могат да водят пациенти в болницата, когато се преместят в нея? Чували ли сте за това нещо? Д-р Ваньо Шарков: Вижте, аз мога да кажа, че изобщо заплащането на труда в сферата на здравеопазването и в частност за това, което ме питате по отношение на акушерките, е недостатъчно. Водеща: А имате ли информация какъв е бюджетът, отделен от Здравната каса, за тази болница от самото ? създаване? Д-р Ваньо Шарков: Не. Трябва да поискате тази справка от НЗОК. Водещ: Твърди се, че е привилегирована. Казвам твърди се, без да посочвам източник, защото всичко – ето, даже името на изпълнителния директор, всичко витае по някакви... Твърди се, че е привилегирована и е напомпвана за сметка на други лечебни заведения. Д-р Ваньо Шарков: Лично аз нямам впечатления и не мога да твърдя подобно нещо, защото не съм извършвал такава проверка. Водещ: Окей, не се ангажирате да я вадите пред скоба. Един въпрос, който е много важен и искам да разбера вашето обяснение какво е. На 17-ти срещу 18-ти става случката, записа, който видяхме, с ударите. На 22-ри е съобщението от „Токуда” към властите. Колко дни са това? Съобщението на „Софиямед” е, че са правили група, която да разследва и т.н. Четири дни да се гледа запис, четири дни да се проверява какво е станало в рамките на нощното дежурство. Според вас има ли опит да се прикрие случаят? Защо не са казали на полицията? Д-р Ваньо Шарков: Вижте, това нещо може да го каже следствието. Водещ: Кажете какво мислите, защото има очевидни неща в хронология. Д-р Ваньо Шарков: Това, което аз мога да кажа е, че не е нормално четири дни по-късно да се разбира за състоянието на детето. И не е нормално... Водеща Четири дни по-късно да разбират какво е ставало с детето, за което знаят, че... Д-р Ваньо Шарков: И не е нормално да преведеш детето от едно лечебно заведение в друго, без да кажеш какво точно е станало. Това обяснение, което имахме, което всички го знаят, мисля, че и адвокатите на акушерката го казват, как тя сутринта се е грижила за детето и как е изчакала да станат готови изследванията и т.н., показват, че самите колеги в клиниката не са били наясно сутринта какво се е случвало през нощта. Водещ: Този, който води детето в „Токуда”, не трябва ли да каже „Водя ви го с това, това и това.” Д-р Ваньо Шарков: Би трябвало, да. Тук идва въпросът защо има камери, защо има записи, но не ги гледаме навреме. Водещ: Има ли опит за укриване според вас, след като можеш да ги гледаш навреме тия записи? Д-р Ваньо Шарков: Това са квалификации и не мога да направя подобна квалификация. Разберете, ние сме лекари. Хората, които правят такива квалификации, имат друго образование. Водеща: Д-р Шарков, вчера вашият колега зам.-министър Пенков е казал, че ще бъде съставен акт на болницата. Не знам дали е питан, но питам вас на основание на какво ще бъде съставен акт на болницата? Д-р Ваньо Шарков: На основание на проверката на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, която може да състави... Водеща: По този казус. Д-р Ваньо Шарков: Да, по този казус. Водещ: Другото си е прокуратура и полиция. Д-р Ваньо Шарков: Да, другото е прокуратурата. Аз се надявам абсолютно всички органи – и изпълнителната, и главната инспекция по труда, и районната здравноосигурителна каса - абсолютно всички, които имат нещо общо, да вземат своите мерки да наложат своите наказания. Това, което може да направи НЗОК при констатирани нарушения на изпълнението на определени клинични пътеки, е съответно да спре договора на това лечебно заведение по конкретната... Водещ: Само момент. Преди да минем към проф. Миланов, един много кратък отговор на въпрос, който вълнува много лекари. Обезглавявате ли д-р Дечо Дечев? Има протести днес насрочени, и последните дни. Хората казват, че от 20-30 години работят, по-добър мениджър сме нямали, финансово сме много добре, въобще не сме в дългове. А вие го махате, защото нещо не ви е симпатичен и има някаква омраза. Д-р Ваньо Шарков: Не, не става дума за подобно нещо. Вижте, аз имам принцип. И той е, че лоша дума за колега не съм казал и никога няма да направя квалификация. Но това, което искам да кажа, е нещо много простичко. И бих искал да го чуят и колегите в „Иван Рилски”, и другите колеги в страната. Има няколко лечебни заведения – дали ще бъдат две, дали ще бъдат повече, няма абсолютно никакво значение. Но когато на тези лечебни заведения направиш една обща администрация, направиш едно общо счетоводство, направиш едно общо действие в областта на немедицинските грижи, ще останат достатъчно финансови средства... Водещ: Защо махаш успешния мениджър, който се е справил добре? Д-р Ваньо Шарков: ... Ще останат достатъчно финансови средства за това да има и по-високи заплати, и по-добри възнаграждения... Водеща: Въпросът е защо махаш добрия мениджър? Водещ: Той ще управлява добре и тази намалена администрация, по вашата логика, собствена изразена. Д-р Ваньо Шарков: Вижте, съвсем просто, аз мисля, че вчера и колегата Пенков го е казал. Тогава, когато един мениджър заяви, че в едно подобно действие от страна на Министерство на здравеопазването има икономически или корпоративни интереси, то тогава се взимат определени мерки, защото няма икономически интереси. Водещ: Тоест е наказан за свое изказване, защото не си затваря устата. Д-р Ваньо Шарков: Не става въпрос за наказание, става въпрос за активно участие и желание за участие в един подобен процес. Никой не може... Водещ: Затова, че е критичен, трябва да бъде наказан. Д-р Ваньо Шарков: Не. Не става въпрос за критичен. Водеща: А какво? Нещо имате съмнения за д-р Дечев? Какво казвате сега? Д-р Ваньо Шарков: Не, нямам никакви съмнения. Водещ: Той има съмнения към тях. Д-р Ваньо Шарков: Ако имам нещо да казвам, ще го кажа първо на д-р Дечев, след това ще го кажа публично. Не съм разговарял с д-р Дечев и нямам никакво основание да казвам, че имам някакви подобни съмнения. Това, което казвам е, че екипите на две лечебни заведения трябва да имат волята да направят това обединение, за да спестят достатъчно средства и те да отидат за персонала. Водеща: Темата я продължаваме и в следващи предавания. Проф. Миланов, имате ли въпрос към зам.-министъра, в лицето на Ваньо Шарков, по темата с бебето и всички рани, които се отвориха покрай това ужасяващо престъпление? Въпрос от лекар към лекар. Проф. Милан Миланов: Действително с... д-р Шарков – щях да кажа Ваньо, ние сме приятели, нарочно не ни сложихте разделение. Водеща: Сега ще ви разединим. Проф. Милан Миланов: Независимо от различните места, на които седим в момента, аз ще почна така. Христос е казал: „Който не е грешен пръв да хвърли камъка срещу мен.” Това касае и този случай с пълна сила. Да, има извършено престъпление. И е прав д-р Шарков да казва, че това не е нито медицинска грешка, нито административна. Тук е ясно за какво става дума. В никакъв случай обаче не мога да се съглася с развихрилата се злоба, омраза, и то благодарение на един запис. Следствието е длъжно... Водещ: Към акушерката или към болницата? Проф. Милан Миланов: Не, към акушерката. Две думи ще кажа и за болницата. Да гледаш този запис за мен е садо-мазохизъм. Водещ: Ако го нямаше, нямаше да повярваме, професоре. Проф. Милан Миланов: Не, той присъства, него го има. Но самото показване... Нима трябваше да гледаме как режат глави, за да разберем, че тези от ИДИЛ ли са, какви са, са изверги? Казвам го в този аспект, в който вие сега говорите. Има няколко неща, които мен ме притесняват. Водеща: Кои са те, след малко. Водеща: Проф. Милан Миланов, един от най-изтъкнатите и най-уважавани български лекари е в студиото, каза няколко изречения преди рекламите, сега, да си кажете, както каза и Виктор преди малко, тежката дума за ситуацията и за всичко, което изплува около трагедията с едно малко бебенце. Всъщност, зададохме този въпрос на д-р Шарков и на вас ще ви задам въпрос – какво знаете за тази болница, за „Софиямед”, наистина ли тя е със сериозни привилегии пред останалите? Проф. Милан Миланов: вижте, жалко е, че един такъв тежък прецедент, защото всъщност това се казва престъпление, ако е вярно, изкарва на показ болница. Това е жалко. Защото историята на такива големи болници, частни, в последно време излиза покрай прецедент. Сега ще ви кажа. В неделя ние получихме болен от частна болница, много голяма в София и на листа му буквално колегите бяха написали – праща се за лечение в Пирогов поради липса на средства. Водещ: Която е частна и сигурно иска пари, за да го обслужи. Проф. Милан Миланов: казвам какво са написали на преводния лист, което за мен като лекар е тотално безобразие. Може ли такова нещо да се напише на преводния лист? Водещ: Това е причината – липса на пари за лечение? Проф. Милан Миланов: Това са написали. Водещ: В коя болница е това? Проф. Милан Миланов: ”Токуда”. Водещ: В същата болница, в която сега е детенцето. Проф. Милан Миланов: 3начи, този прецедент не може да извади болницата отпред. Това показва липса не на реален контрол, а на реално администриране на здравната система. Водеща: Кажете какво става с държавните и частните болници. Има ли стремеж, който е покровителстван отвисоко едни частни болници или една частна болница да взема изключително добри лекари от държавни болници, за да привлича клиенти, ако го кажа, не е грешка? Проф. Милан Миланов: Не – точно клиенти. Това е известен факт, че „Софиямед” още нямаше разрешение от Н3ОК за работа, нямаха сключен договор, а им беше заделен 10 милиона бюджет. Водещ: Това как си го обяснявате? Проф. Милан Миланов: Е, в България има едно обяснение. Водещ: Какво? Проф. Милан Миланов: Привилегия някаква. Водещ: Сделка? Нещо в замяна на друго. Проф. Милан Миланов: Не, просто... Водеща: Това е наша болница, чия е тази болница? Проф. Милан Миланов: Не знам, нямам представа, защото разбирам подтекста на въпроса ви – коя политическа сила или... Водеща: Ама не знам, има ли политическа сила, няма ли? Проф. Милан Миланов: Е, въпросът „Кой?”, да не се връщаме на тази тема. Водеща: Не, не ми казвайте, че и тук изплува „Кой?”. Проф. Милан Миланов: Не, казах въпроса „Кой” не съм казал кой, кой – е ясно, но разбирате ли кое ме дразни. Дразни ме това, че един такъв прецедент, престъпление вади налице нарушения в голяма болница. Вместо тези нарушения да бъдат хванати още в самото начало. Да, ни е в”Пирогов” работим, аз откакто съм в ‘Пирогов”, работя на 12 часа, и голямата част от колегите – на 12 часа. Прецедент е ако някой работи 14 часа, защото се е случило нещо с колегата, който трябва да дойде да го замести - или се разболява, или някакви семейни проблеми. Това е прецедент. Не може да е правило в една болница да се работи 24 часа. Водещ: Не може но... Кажете, вярвате ли в тази конкретна история, прецедентът, който вади пред скоби тази конкретна болница, вярвате ли в тяхната версия? Чули сте какво обясняват и в другата болница. Проф. Милан Миланов: 3а мен има един момент, който остава крайно неясен. Водещ: Кой? Проф. Милан Миланов: Всъщност прецедентът е станал между 1 и 3,5 часа, към 6,30 – 7 часа акушерката вика лекаря, понеже счита, че детето не е добре. Лекарят го преглежда. Търсят жълтеница, търсят анемия, както и да е – и не са разбрали или не са поискали да разберат, че това дете е травмирано. Аз слушах колегите от „Токуда”. Моите адмирации към техните... Водещ: Усилия. Проф. Милан Миланов: Не, не бих казал усилия, към техните успехи, защото усилия навсякъде може да се правят, към техните успехи и абсолютно професионалното поведение, но там имаше колега, който е отишъл да вземе детето и го кара в „Токуда”, медицинския транспорт прави. Водещ: Това от коя болница е? Проф. Милан Миланов: От „Токуда”, една млада колежка, моите уважения към нея, но колегата не спомена и сигурно това е така, че не са казали, че има съмнение за травма. Водеща: Не са й казали, че има съмнение? Проф. Милан Миланов: Тя ми каза, (...) те превеждат детето, защото има травма. Водещ: Изводът е? Проф. Милан Миланов: Изводът е ясен. Дали в тези 12 часа от 7 сутринта до 19 вечерта не са разбрали, че това е травма, или са се опитали да преведат детето, прикривайки историята за травмата. Водещ: като лекар как мислите, дали може да не разбереш 12 часа... Проф. Милан Миланов: Не като лекар, говоря като човек – за 40 минути, сега, не е 40 минути, но поне за един час – час и половина те са разбрали, че това е травма. Водещ: Т.е. в тези 12 часа са се чудили дали да прикрият случая? Проф. Милан Миланов: Вижте, може и детето да е паднало. Аз не изключвам и такъв вариант. Водещ: Е, нали видяхме запис. Проф. Милан Миланов: Нека не обсъждаме нещо, което следствието и прокуратурата аби трябвало да кажат. Кое е лошото, аз слушах някакво доморасли български психолози, които говореха за синдрома бърнаут. Бърнаут синдромът е абсолютно нормално психологическо състояние, по-интелигентната част от обществото... и вие ще стигнете някой ден до бърнаут. Аз стигнах до бърнаут 92-ра година, когато медицината нито вече можеше да ми даде нещо на мен, нито аз на нея. Тръгнах по административен път. Това е стъпало, на което стъпва всеки човек. Това е бърнаут. То не е психиатрия. Водещ: Това е състояние, в което си вменяем, това искате да кажете. Проф. Милан Миланов: Разбира се. Водещ: Не е оправдание за някакви действия или агресия. Проф. Милан Миланов: Точно така. Тук има изтрещяване на един човек. Водещ: Стига да не е било практика, професоре. Проф. Милан Миланов: Не. Гледах някаква жена, която замаскирана, чува как някой пляснал... Извинявам се много, ама вече влизаме в сферата на клюките. Озверяването по отношение на тази жена, благодарение на този запис, е недопустимо. Водещ: И сега да спорим затова, ако искате, защото това ражда гняв като го видите... Проф. Милан Миланов: Извинявам се, че ще го кажа, но ваша колежка, която пъхаше микрофона на адвоката и го пита „А нейните деца гледали ли са го?” Извинявайте, това не може да бъде журналист. Водещ: Кое, кое? Проф. Милан Миланов: Ваша колежка, в събота или в неделя, не мога да ви кажа кога. Пъха микрофона на адвоката, „Децата на тази акушерка гледали ли са го?” Извинявайте, какво е това? Водещ: Също може да е гняв или изтрещяване, защото човек е човек, защото има чувства. Поражда гняв това нещо. Проф. Милан Миланов: Поражда. Вижте, не може да не поражда, както породи гняв във всеки нормален човек ония идиоти от ИДИЛ ли са, какви са там, кретените, които режат глави. Но аз не бих го гледал това. Никога не бих го гледал. Както не гледах и записа. Можех да го погледна както всеки нормален човек. За мен това е садо-мазохизъм, да гледам как бият дете. Водещ: Знаете ли, обаче има и другата гледна точка – ако го нямаше записа, много хора нямаше да повярват, че е възможно тази жена... защото я виждате, усмихната, спокойна, като всеки на снимки със собствените си деца. И после я виждаш в друга светлина. Това е нормална човешка реакция и любопитство. Затова се гледа и „Биг брадър”. Има го това, вродено е. Проф. Милан Миланов: Аз съм забранил в моята къща да влиза „Биг брадър”. Водещ: Окей, ама то съществува. И е човешко... Проф. Милан Миланов: Ама то има и... там, какво беше, смените, където тоя се прави на ония. Ние в България много обичаме такива работи. Българският лувър... Водещ: Според вас има изтрещяване и агресия незаслужено ли срещу акушерката, или самият запис ражда злоба... Проф. Милан Миланов: Не, вижте, няма нормален човек, който да го чуе това нещо, да го види на снимка, и да не се потресе. Но да вляза да го гледам със собствените си очи, за мен е ненормално. Водещ: Вашият укор е към тези милиони кликвания да се види. Проф. Милан Миланов: Да. Водещ: Но това, че има камера, не е лошо. Проф. Милан Миланов: В интензивното ми отделение има камери. Те там са поставени не за да си следя персонала, защото съм сигурен... И там може някой да изтрещи. Водещ: Ако стане инцидент, ще ги прегледате бързо, нали? Проф. Милан Миланов: Разбира се. А за да гледа състоянието на болните. Не е целта това да си следя персонала. Понякога се налага и това – хванахме една крадла, между другото, през тези камери. Но вижте, не може – той го каза д-р Шарков – не може и това е противозаконно, да има два договора с едно и също лечебно заведение. От друга страна, в клиниката ми има 14 доктори. Само трима работим на едно място. Аз не включвам себе си в това число, но останалите работят на по две места. Като привидения ми ходят. И сега, имайки предвид нашия парламент и едни депутати-еднодневки, превръщайки парламента в 5-минутно милиционерско занимание – те имат 5-минутки, в които решават – тоя ще го пуснем, тоя ще го хванем и т.н.; няма да се учудя, ако някой новоизлюпен еднодневка депутат каже „А, не, един договор” и т.н. Те наясно ли са какви са средствата, доходите на хората в здравеопазването? И защо тези хора работят на две места? И знаят ли какво значи да се работи на две места и че тези хора, моите колеги – и сестри, и акушерки, и лекари, семейства разбиват. Семейства разбиват, защото това е два пъти... Водещ: Защото се опитват да ги изхранят. Проф. Милан Миланов: Да. От една страна имат да ги изхранят, от друга страна ги разбиват, защото не се виждат. Водещ: Времето ни притиска. Кратък коментар да направите около една полемика – трябва ли да се сливат болници. Защото дори има и протести – днес... Проф. Милан Миланов: Веднага ще ви кажа. Първо ще ви кажа, че още 1996 г. във в-к 24 часа аз изнесох една тези и до ден днешен съм яростен защитник на тезата за обединение на болници. Тогава търговският закон позволяваше термина „консорциум”. След това в София беше направен един лош опит да се направи холдинг, защото тук опира въпросът до болнична помощ само, в София направиха доболнична и болнична. Ясно защо – за да могат да се чопнат парите от доболничната помощ. Там има около 1,5 млрд. в поликлиниките, вътре като архитектура, като средства и т.н. Така че аз съм яростен защитник, искам това да се случва в България. Ще ви дам един пример. Преди 6-7 години беше открита новата централна реанимация – много често я давате, като говорите за реанимация – на Пирогов. Тогава министър-председателят и министърът минаха да я открият. И аз им казах, имайки предвид цялата ситуация в Пирогов, им казах „Ако ти построиш – извинявам се за думата, тогава свободно си говорих, а и сега ще го кажа – ако построиш златен кенеф в блато, много голяма е вероятността блатото да го погълне, отколкото златният кенеф да направи блатото златно.” Отговорих ли ви? Водеща: Да. Проф. Милан Миланов: Това е. Водещ: Да, разбрахме. Проф. Милан Миланов: Има неща, които не се случват. „Иван Рилски” е, в добрия смисъл на думата, бутикова болница. Тя има строги контингенти на хора, които лекува, и строги... Водещ: И като я слеем, отиваме в блатото. Проф. Милан Миланов: Да. Ще потъне златния кенеф в блатото. Александровска болница. Водеща: Ще поканим здравния министър и по тези въпроси, защото са много важни. Проф. Милан Миланов: Но не обсъдихме методиката. Водеща: Следващия път ще обсъдим методиката, защото сега... Проф. Милан Миланов: Методиката е престъпна. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 473.5 Kb. Сподели с приятели:
|