Bg комисия на европейските общности брюксел, 11. 2008 com(2008) 543 окончателен 2008/0211 (cod) Предложение за директива на европейския парламент и съвета

1. Държавите-членки осигуряват всички обекти за развъждане, доставяне и използване да подлежат на инспекции за спазването на настоящата директива от тяхна страна.

2. Националните инспекции се осъществяват от компетентните органи поне два пъти годишно.

Поне една от тези проверки е без предупреждение.

3. Държавите-членки осигуряват честотата и обхвата на инспекциите да са съобразени с броя и видовете настанени животни, със спазването на настоящата директива до този момент от страна на обекта и, при обекти за използване, с броя и видовете проекти, осъществявани в тези обекти.

4. Документацията за всички инспекции се съхранява поне пет години.

5. Държавите-членки осигуряват подходяща инфраструктура с достатъчен брой обучени инспектори, които да осъществяват инспекции.

6. Държавите-членки създават програми за съвместни инспекции с други държави-членки.

1. Комисията може да осъществява проверки на инфраструктурата и осъществяването на националните инспекции в държавите-членки.

2. Държавата-членка, на територията на която се извършва проверката, оказва пълно съдействие на експертите на Комисията при изпълнение на техните задължения. Комисията информира компетентните органи на съответната държава-членка за резултатите от извършената проверка.

3. Компетентните органи на съответната държава-членка предприемат мерки, за да се вземат предвид резултатите от проверката.

1. Държавите-членки осигуряват осъществяването на проектите да става само след предварително получаване на разрешение от компетентните органи.

Разрешението се предоставя при благоприятна етична оценка от компетентните органи.

Член 36
Заявление за получаване на разрешение на проект

1. Обектът за използване подава заявление за разрешаване на проекта, което включва следното:

а) предложение за проект;

б) нетехническо обобщение на проекта;

в) информация за елементите, изложени в приложение VII.

2. Държавите-членки могат да предоставят освобождаване от изискването в параграф 1, буква б) и да позволяват на обектите за използване да подават съкратено предложение за проект, включващо само етична оценка и елементите, посочени в член 41, параграф 2, при условие, че проектът включва единствено процедури, класифицирани като „до леки“ и при него не се използват нечовекоподобни примати.

1. С етичната оценка се проверява дали проектът отговаря на следните критерии:

а) проектът е научно обоснован или се изисква по закон;

б) целите на проекта оправдават използването на животни;

в) проектът е разработен така, че да позволи осъществяването на процедури по възможно най-хуманен и благоприятен за околната среда начин.

2. В етичната оценка се разглеждат по-специално следните елементи:

а) оценка на целите на проекта, прогнозираните научни ползи или образователна стойност;

б) оценка на степента на съобразеност на проекта с изискванията за заместване, намаляване и облекчаване;

в) оценка на класификацията на тежестта на процедурите;

г) оценка на нанасяните от проекта вреди и ползите от него, за да се прецени дали вредите за животните, изразяващи се в страдание, болка и дистрес, и за околната среда, когато е подходящо, са оправдани от очаквания напредък на науката, който в крайна сметка ще донесе ползи за хората, животните или околната среда;

д) оценка на всички научни съображения, посочени в членове 6, 7, 8, 9, 10, 12, 14 и 16.

3. Компетентните органи, осъществяващи етичната оценка, вземат предвид становището на експерти по-специално в следните области:

а) области на научно приложение, за които ще се използват животните;

б) проектиране на опити, включително статистика, когато е подходящо;

в) ветеринарната практика в областта на науката въз основа на използване на лабораторни животни или ветеринарната практика в областта на дивите животни, когато е подходящо;

г) животновъдство и грижите за животните по отношение на видовете, които са предназначени за използване;

д) практическо приложение на изискванията за заместване, намаляване и облекчаване;

е) приложна етика;

ж) науката за околната среда, когато е подходящо.

4. Етичната оценка се прави по прозрачен начин, като се включват становищата на независими страни.

1. В етичната оценка се определя въз основа на посочения в член 37, параграф 2, буква г) анализ на нанасяните вреди и ползите, дали проектът следва да бъде оценен ретроспективно от компетентните органи след неговото завършване.

Ако се счита, че е подходящо да се направи ретроспективна оценка, в етичната оценка се определя крайният срок за нейното осъществяване за съответния проект.

2. В ретроспективната оценка се преценява:

а) дали са постигнати целите на проекта;

б) дали е нанесена вреда на животните, включително броя и видовете използвани животни и тежестта на процедурите;

в) елементи, които могат да допринесат за по-нататъшното прилагане на изискванията за заместване, намаляване и облекчаване.

3. Всички проекти, при които се използват нечовекоподобни примати, подлежат на ретроспективна оценка.

4. Без да се засягат разпоредбите на параграф 3, всички проекти, включващи само процедури, които са класифицирани като „до леки“, се освобождават от изискването за ретроспективна оценка.

Член 39
Съхраняване на документацията относно етичните оценки

1. Обектите съхраняват документация относно етичните оценки поне три години след датата на изтичане на разрешението за проекта и предоставят тази документация на компетентните органи при поискване.

2. Документацията за етични оценки на проекти, които подлежат на оценка с обратна сила обаче, се съхранява до завършването на ретроспективната оценка.

Член 40
Нетехническо обобщение на проектите

1. Като се запазва поверителността на информацията, в нетехническите обобщения на проектите се посочва:

а) информация относно целите на проекта, включително вероятността за постигането им, потенциалните вреди и подробности за броя и вида на животните, които ще се използват;

б) доказателство за спазване на изискванията за заместване, намаляване и облекчаване.

2. Въз основа на резултатите от етичната оценка, обектът за използване посочва в нетехническото обобщение на проекта дали проектът ще подлежи на ретроспективна оценка и в какъв срок.

3. Обектът за използване актуализира нетехническото обобщение на проекта с резултатите от ретроспективната оценка.

4. Държавите-членки публикуват нетехническите обобщения на проектите, за които за предоставени разрешения, и всички техни актуализации.

Член 41
Разрешаване на проекти

1. Разрешаването на проекти се ограничава до процедури, които са били подложени на етична оценка и на класификация на тяхната тежест.

2. При разрешаването на проекти се определят:

а) лицата в обектите, които отговарят за общото изпълнение на проекта;

б) обектите за използване, в които ще се осъществява проекта;

в) при изследвания в полеви условия, обектът за използване, който отговаря за проекта;

г) поне едно лице, имащо специфични познания по отношение на съответните видове.

3. Разрешението за проекта се дава за период не по-дълъг от четири години.

4. Държавите-членки могат да позволят разрешаването на повече от един проект, когато тези проекти се изискват по закон.

5. Обектите за използване съхраняват документацията относно всички разрешения за проекти поне три години след датата на изтичането на разрешението и предоставят тази документация на компетентните органи при поискване.

1. Компетентните органи могат да изменят или подновят разрешението за проекта при поискване от страна на обекта за използване.

2. Всяко изменение или подновяване на разрешението за даден проект подлежи на допълнителна благоприятна етична оценка.

3. Компетентният орган може да отнеме разрешението на проект, когато проектът не се осъществява в съответствие с това разрешение.

4. Отнемането на разрешение на проект не следва да има неблагоприятни последици за хуманното отношение към използваните животни или към животните, предназначени за използване в проекта.

5. Държавите-членки установяват и публикуват подробни условия за изменение и подновяване на разрешението на проекти.

1. Държавите-членки осигуряват вземането на решения за даване на разрешение и съобщаването им на обектите за използване да става най-късно до 30 дни след подаване на заявлението. Ако държавите-членки не успеят да вземат решение в рамките на този период, когато съответният проект включва само процедури, класифицирани като „до леки“ и при които не се използват нечовекоподобни примати, се счита, че разрешението е предоставено. Във всички други случаи не се прилага подобна презумпция.

2. Независимо от параграф 1 при извънредни обстоятелства и когато проектът е нетрадиционен, мултидисциплинарен или иновативен, решението за даване на разрешение се взема и съобщава на обекта за използване до 60 дни от подаване на заявлението.

ГЛАВА V
ИЗБЯГВАНЕ НА ДУБЛИРАНЕ И АЛТЕРНАТИВНИ ПОДХОДИ

Член 44
Ненужно дублиране на процедури

1. Всички държави-членки приемат данните, изисквани по закон и генерирани в друга държава-членка при процедури, признати от законодателството на Общността, освен ако е необходимо да се осъществят допълнителни процедури по отношение на тези данни с цел защита на общественото здраве, безопасността или околната среда.

2. Държавите-членки осигуряват обмен на генерираните при процедурите данни извън областите на изпитвания, изисквани по закон, като запазват поверителната информация.

Член 45
Алтернативни подходи

Комисията и държавите-членки допринасят за развитието и валидирането на алтернативни подходи, които могат да осигурят същото или по-високо равнище на информация като полученото при опити с животни, но при които се избягва използването на животни или се използват по-малко животни или се стига до по-безболезнени процедури, както и предприемат всякакви други мерки, които считат за целесъобразни, за насърчаване на изследванията в този област.

1. До [една година след влизането в сила на настоящата директива] всяка държава-членка посочва национална референтна лаборатория за валидиране на алтернативни методи за заместване, намаляване и облекчаване на използването на животни.

2. Държавите-членки могат да определят за национални референтни лаборатории единствено лаборатории, които са акредитирани в съответствие с Директива 2004/10/ЕО.

3. Националните референтни лаборатории отговарят на следните изисквания:

а) да имат персонал с подходяща квалификация, преминал съответно обучение по алтернативни методи и процес на валидиране, както и по техниките, прилагани в тяхната област на компетентност;

б) да притежават оборудване и продукти, които са необходими за изпълнение на задачите, които са им възложени;

в) да имат подходяща административна инфраструктура;

г) да осигуряват спазване от страна на персонала им на правилата за поверителност.

4. Националните референтни лаборатории изпълняват следните функции:

а) сътрудничат с Комисията в областта на тяхната компетентност;

б) участват в предварителното валидиране и валидирането на алтернативни методи, координирани от Комисията;

в) съобщават на съответните органи в държавите-членки информацията, получавана от Комисията, относно наличието и приложението на алтернативни методи;

г) предоставят научно-техническа помощ на съответните органи в държавите-членки за приемането и прилагането на алтернативни методи;

д) осигуряват обучение относно използването на алтернативни методи на лицата по член 20, параграф 1.

5. Националните референтни лаборатории декларират всеки конфликт на интереси по отношение на всички осъществявани задачи.

6. Всички държави-членки съобщават името и адреса на референтната си лаборатория на Комисията. Комисията публикува списъка на националните референтни лаборатории.

7. След консултация с националните референтни лаборатории Комисията определя приоритетите за проучванията във връзка с валидирането и разпределя между тези лаборатории задачите по осъществяването на посочените проучвания.

Член 47
Национални комитети по хуманно отношение и етика към животните

1. Всяка държава-членка създава национален комитет по хуманно отношение и етика към животните, който съветва компетентните органи и постоянните органи за етичен преглед по въпроси, свързани с придобиването, развъждането, настаняването, полагането на грижи и използването на животни при процедури и осигурява обмен на най-добрите практики.

2. Националните комитети по хуманно отношение и етика към животните обменят информация относно действието на постоянните органи за етичен преглед и етична оценка, както и най-добри практики в рамките на Общността.

ГЛАВА VI
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 48
Адаптиране на приложенията в съответствие с техническия прогрес

Комисията може да адаптира приложения от II до VII в съответствие с техническия и научен прогрес.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 51, параграф 4.

Член 49
Отчетност

1. До [период, не по-дълъг от шест години от датата на транспониране] и на всеки пет години след това, държавите-членки изпращат на Комисията информация относно прилагането на настоящата директива и по-специално на член 10, параграф 1, член 25, член 27, член 33, член 37, член 38, член 40 и член 44 от нея.

2. Държавите-членки събират и правят публично достъпна на годишна база статистическа информация относно използването на животни при процедури, включително информация относно действителната тежест на процедурите и относно произхода и видовете на използваните при процедури нечовекоподобни примати.

Държавите-членки предоставят тази статистическа информация на Комисията до [три години след датата на транспониране] и всяка година след това.

3. Комисията установява до [период, не по-дълъг от 18 месеца след влизането в сила на настоящата директива] общ формат за предоставяне на информацията по параграф 2 в съответствие с регулаторната процедура, посочена в член 51, параграф 2.

Член 50
Предпазна клауза

1. Когато една държава-членка има основателни причини да счита, че определена мярка е от съществено значение за запазването на видовете или във връзка с неочаквана проява на животозастрашаващо или инвалидизиращо клинично състояние при хората, тя може да разреши използването на човекоподобни маймуни при процедури, имащи една от посочените в член 5, параграф 2, буква а), член 5, параграф 3 или член 5, параграф 5 цели, ако целта на процедурата не може да се постигне, като се използват други видове, различни от човекоподобните маймуни, или алтернативни методи. Позоваването на член 5, параграф 2, буква а) обаче не следва да се тълкува като приложимо по отношение на животни или растения.

2. Държавата-членка информира незабавно Комисията и останалите държави-членки за предоставеното разрешение, като посочва причините за своето решение и предоставя свидетелства за ситуацията, посочена в параграф 1, на които се основава временната мярка.

3. Комисията взема решение в съответствие с процедурата, описана в член 51, параграф 2 до 60 дни от получаването на информацията от държавата-членка. С това решение:

1. 
   се разрешава временната мярка за период, посочен в решението; или
   
2. 
   държавата-членка се приканва да отмени временната мярка.
   

1. Комисията ще бъде подпомагана от Комитет.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

3. Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

4. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи от 1 до 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 52
Доклад на Комисията

1. До [седем години след датата на транспониране] и на всеки пет години след това, Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно изпълнението на настоящата директива въз основа на информацията, получена от държавите-членки в съответствие с член 49, параграф 1.

2. До [седем години след датата на транспониране] и на всеки три години след това, Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета обобщен доклад въз основа на статистическата информация, получена от държавите-членки в съответствие с член 49, параграф 2.

Член 53
Преразглеждане

Комисията преразглежда настоящата директива до [10 години след датата на влизане в сила], като взема предвид напредъка в развитието на алтернативни методи, които не са свързани с използване на животни и по-специално на нечовекоподобни примати, и предлага всякакви изменения, когато е подходящо.

1. Всяка държава-членка определя компетентния орган или органи, отговорни за изпълнението на настоящия директива.

Държавите-членки могат да посочат за изпълнение на настоящата директива органи, които не са публични. Така определените органи се считат за компетентни органи за целите на настоящата директива.

2. Държавите-членки информират Комисията за наименованията и адресите на компетентните органи най-късно до [три месеца след влизането в сила на настоящата директива]. Държавите-членки съобщават на Комисията за всички изменения на наименованията и адресите на компетентните органи.

Комисията публикува списъка на компетентните органи.

Член 55
Санкции

Държавите-членки определят правила за приложимите санкции при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Държавите-членки съобщават на Комисията приетите разпоредби най-късно до [датата, посочена в член 56] и незабавно уведомяват Комисията за всички последващи изменения, отнасящи се до тези санкции.

1. Държавите-членки приемат и публикуват не по-късно от [18 месеца след влизането в сила на настоящата директива] г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.

Те прилагат тези разпоредби считано от [1 януари на годината, следваща годината на транспониране, както е посочено в първа алинея] г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 57
Отмяна

Директива 86/609/ЕИО се отменя, считано от [датата, която е посочена в член 56, параграф 1, втора алинея].

Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на настоящата директива.

Член 58
Преходни разпоредби

1. Държавите-членки не прилагат законови, подзаконови и административни разпоредби, приети в съответствие с членове 35—43, по отношение на проекти, които са започнали преди [датата, която е посочена в член 56, параграф 1, втора алинея ] и които приключват преди [три години след датата, която е посочена в член 56, параграф 1, втора алинея ].

2. Проекти, които са започнали преди [датата, която е посочена в член 56, параграф 1, втора алинея ] и които приключват след [три години след датата, която е посочена в член 56, параграф 1, втора алинея], се одобряват до [три години след датата, която е посочена в член 56, параграф 1, втора алинея].

Член 59
Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Видове безгръбначни животни, посочени в член 2, параграф 2

• 
  Кръглоустни (Cyclostomes)
  
• 
  Главоноги (Cephalopods)
  
• 
  Ракообразни с десет крака (Decapod crustaceans)
  

1. Жаби (Xenopus (laevis, tropicalis), Rana (temporaria, pipiens))

3. Мишки (Mus musculus)

4. Плъхове (Rattus norvegicus)

5. Морски свинчета (Cavia porcellus)

6. Сирийски (златен) хамстер (Mesocricetus auratus)

7. Китайски хамстер (Cricetulus griseus)

8. Монголска песчанка (Meriones unguiculatus)

9. Зайци (Oryctolagus cuniculus)

10. Кучета (Canis familiaris)

11. Котки (Felis catus)

12. Всички видове нечовекоподобни примати

а) Всички съоръжения следва да бъдат конструирани така, че да осигуряват среда, при която се отчитат физиологичните и етологични нужди на настанените в тях животни. Съоръженията се конструират и управляват така, че да се предотврати достъпът на неоторизирани лица и влизането или бягството на животни.

б) Обектите следва да разполагат с действаща програма за поддръжка, за да се предотврати и отстрани всяка повреда в сградите или оборудването.

1.2. Помещения за държане

а) Обектите следва да разполагат с график за редовно и ефективно почистване на помещенията и поддържане на задоволителни стандарти на хигиена.

б) Помещенията, в които животните се пускат да тичат свободно, са със стени и подове, облицовани с устойчив материал по отношение на силно износване и драскане, причинени от животните и в процеса на почистване. Материалът не трябва да е вреден за здравето на животните и не следва да е такъв, от който те да могат да се наранят. Необходимо е да се осигури допълнителна защита за подвижното и неподвижното оборудване, за да не бъдат повреждани от животните и да не ги нараняват.

в) Несъвместими видове, например хищник и плячка, или животни, изискващи различна околна среда, не се държат в едно и също помещение, както и - при хищник и плячка - на разстояние, в което да се виждат, подушват или чуват.

а) Всички обекти следва да разполагат с лабораторна апаратура за осъществяване на обикновени диагностични тестове, аутопсии и/или събиране на образци, подлежащи на по-подробни лабораторни изследвания в други обекти.

б) Предвиждат се съоръжения за изолиране на новопостъпващи животни докато стане възможно да се установи здравното им състояние и да се установи и сведе до минимум потенциалния риск за здравето на вече настанени животни.

в) За болни или пострадали животни се осигуряват условия за отделно настаняване.

а) Складовете се проектират, използват и поддържат така, че да се запази качеството на храната и постелките. Тези помещения са обезопасени от паразити и насекоми. Други материали, които може да са заразени или да представляват опасност за животните, се съхраняват отделно.

б) Санитарните помещения са достатъчно големи, за да поберат инсталациите, необходими за обеззаразяване и почистване на използваното оборудване. Процесът на почистване се организира така, че движението на чисто и замърсено оборудване да не се смесва, за да се избегне замърсяване на новопочистеното оборудване.

в) Обектите вземат подходящи мерки за хигиеничното събиране и изхвърляне на животински трупове и отпадъци. Обектите разполагат със специфични мерки за обработка, съхранение и изхвърляне на токсични, радиоактивни или заразени отпадъци.

а) Помещенията за държане и загражденията за животни са оборудвани с вентилационна система, която отговаря на изискванията за настанените животни.

б) Въздухът в помещенията се обновява на чести интервали.

в) Вентилационната система се проектира, така че да се избегнат вредни въздушни течения и шумови смущения.

г) Пушенето в помещения, в които се намират животни, е забранено.

2.2. Температура

а) Температурата в помещенията за държане се адаптира към настанените видове. Температурата в помещенията за държане се измерва и записва ежедневно.

б) Животните не могат да се държат принудително извън помещенията при климатични условия, които могат да им причинят дистрес.

2.3. Влажност

Влажността в помещенията за държане се адаптира към настанените видове.

а) Когато естествената светлина не осигурява подходящ цикъл светло-тъмно, се предвижда изкуствено осветление, както за задоволяване на биологичните нужди на животните, така и за създаване на подходяща работна среда.

б) Осигурява се подходящо осветление за провеждане на животновъдни процедури и проверки на животните.

в) Осигуряват се редовни фотопериоди и интензитет на светлината, подходящи за всеки вид.

г) Когато се държат животни албиноси, осветлението се коригира, за да се отчете чувствителността им към светлината.

2.5. Шум

а) Нивата на шума в рамките на доловими за животните стойности, включително ултразвук, се свеждат до минимум, особено по време на почивка.

б) Обектите са снабдени с алармени системи, настроени на звук извън границите, доловими от животните, когато това не възпрепятства възможността на човека да ги чува.

в) Помещенията за държане се снабдяват със звукоизолиращи и поглъщащи звука материали.

а) Обектите, в които се разчита основно на електрическо или механично оборудване за контрол и защита на околната среда, се оборудват с резервна система за поддържане на основното обслужване и системите за аварийно осветление, както и за осигуряване на постоянно функциониране на самите алармени системи;

б) Системите за отопление и вентилация се оборудват със съоръжения за наблюдение и аларми;

в) На видими места се поставят ясни инструкции за действие при аварийни ситуации.

а) Обектите разполагат с действаща стратегия за гарантиране на поддържането на здравния статус на животните, с който се запазва тяхното добро състояние и се отговаря на научните изисквания. Тази стратегия включва програма за микробиологично наблюдение и планове за справяне със здравословни проблеми, и в нея се определят здравни параметри и процедури при постъпване на нови животни;

б) Поне веднъж дневно се осъществяват проверки на животните от отговарящите в обекта лица за хуманното отношение към животните и грижите за тях. Проверките включват наблюдение на здравето на животните и осигуряване на откриване на всички болни или наранени животни и подходящи мерки в това отношение.

3.2. Улавяне в дивата природа

а) Когато е необходимо животните да бъдат уловени в дивата природа, се използват единствено хуманни начини от компетентни в прилагането им лица. Влиянието на процедурите по залавяне върху оставащите флора и фауна и хабитати се свежда до минимум;

б) Всяко животно, за което при залавяне или след това се установи, че е наранено или в лошо здравословно състояние, се преглежда от компетентно лице колкото е възможно по-бързо и се вземат мерки за минимизиране на страданието на животните, като основният приоритет е възстановяването на здравето на животното;

в) На местата, определени за залавянето, трябва да се разполага с подходящи за съответните видове контейнери и средства за транспортиране, в случай че е необходимо животните да бъдат преместени за преглед или лечение;

г) Вземат се специални мерки за аклиматизацията, карантината, настаняването, отглеждането и грижите за заловени диви животни.

3.3. Настаняване и облагородяване на жизнената среда

а) Настаняване

С изключение на животните, които по природа живеят сами, всички останали се настаняват в стабилни в социално отношение групи от съвместими индивиди. Когато е позволено самостоятелно настаняване въз основа на извънредни научни и/или свързани с хуманното отношение основания, подкрепени с благоприятна етична оценка, продължителността се ограничава до минималния необходим период и животните са в зрителен, слухов, обонятелен и/или осезателен контакт. За да се избегнат проблеми, свързани с несъвместимост, и нарушени социални взаимоотношения, въвеждането или повторното въвеждане на животни в установени групи се наблюдава внимателно;

б) Облагородяване на жизнената среда

На всички животни се осигурява достатъчно пространство с подходяща комплексност, за да им се даде възможност да изразят широк набор от видове нормално поведение. Предоставя им се известна възможност за контрол и избор на тяхната среда, с което се намалява предизвиканото от стрес поведение. Обектите следва да разполагат с действащи подходящи техники за облагородяване на жизнената среда, включващи физически упражнения, търсене на храна, манипулативни и познавателни дейности, присъщи на отделните видове, които да позволяват на животните по-широк набор от дейности и да увеличават способностите им за адаптация. Облагородяването на средата в загражденията за животни е съобразено с присъщите за вида и отделното животно нужди. Програмата за облагородяване на жизнената среда се преразглежда и актуализира редовно.

в) Заграждения за животни

Загражденията за животни не се правят от материал, вреден за здравето на животните. Проектирането и конструкцията следва да не причиняват наранявания на животните. Ако не са за еднократна употреба, те се изработват от устойчив на почистване и техники за обеззаразяване материал. Проектирането на подовете в загражденията за животни следва да е съобразено с вида и възрастта на животните и да е замислено така, че отстраняването на животински екскрети да е улеснено.

3.4. Хранене

а) Формата, съдържанието и поднасянето на храната отговарят на хранителните и поведенчески нужди на животното;

б) Храната на животните трябва да бъде вкусна и да не е замърсена. При избора на суровини, производство, приготвяне и поднасяне на храната обектите вземат предпазни мерки за свеждане до минимум на химически, физически и микробиологични замърсявания;

в) Опаковането, превозът и съхраняването се осъществяват така, че да се избегне замърсяване, разваляне или унищожаване. Всички корита, хранилки и други принадлежности, използвани за хранене, се почистват редовно и, при необходимост, се стерилизират;

г) Всяко животно трябва да има достъп до храната, като се осигурява достатъчно пространство за хранене, за да се избегне съперничество;

3.5. Поене

а) На разположение на всички животни винаги има чиста питейна вода;

б) Когато се използват автоматични системи за поене, функционирането им редовно се проверява, поддържа и промива, за да се избегнат инциденти. Ако се използват клетки със твърдо дъно, се вземат мерки за минимизиране на риска от наводнение;

в) Вземат се мерки редовното водоснабдяване на аквариумите и контейнерите да бъде адаптирано към нуждите и границите на поносимост за отделните видове риби, земноводни и влечуги.

а) За животните винаги се осигуряват подходящи материали за леговища или структури за спане, както и подходящ материал за котила/гнездене или структури за размножаване на животните;

б) В границите на заграждението за животни, подът предоставя твърдо и удобно място за почивка на всички животни. Всички места за сън се поддържат сухи и чисти.

3.7. Манипулации

Обектите установяват програми за обучение, с които да се подобри сътрудничеството на животните по време на процедурите. Програмите за обучение са адаптирани към видовете и техния произход, процедурите и продължителността на проекта. Социалните контакти с хора следва да са приоритет и да са адаптирани към видовете и техния произход, процедурите и продължителността на проекта.