Социална работа с т. нар. уязвими групи бежанци

Най-общо “бежанците със специални нужди са категории уязвими бежанци, които освен основателните страхове и опасения от преследване в страна на произход имат и физически, психически или възрастови проблеми, поради които тяхната дееспособност и работоспособност са снижени”. По-конкретно бежанци със специални нужди са: “инвалиди, хронично болни, бременни жени, травмирани бежанци и жертви на изтезания, самотни родители, многодетни семейства (с 4 и повече деца), бежанци в напреднала възраст (над 65 г.), непридружени малолетни и непълнолетни, жени, преследвани по причина на пола” [пак там].

В България се полагат специални грижи по отношение групите уязвими бежанци. От 1998 г. благодарение на финансиране от Държавния бюджет на Република България, Върховния комисариат за бежанците към ООН, Европейския съюз и други “се изпълняват програми, насочени към правна, материална и психологическа подкрепа на бежанците със специални нужди”. Реализатори на тези програми са Държавната агенция за бежанците, Бежанско-мигрантската служба на Българския червен кръст, Програмата на Българския хелзинкски комитет “Правна и социална защита на бежанци” [пак там, с.141]. Осъществяват се специални “правни консултации в областта на имуществено и семейно консултиране, представяне в съда и съпровождане до държавни и общински служби на бежанци със статут със специални нужди”. Издават се дипляни за потребностите на бежанци със специални нужди. В бюлетина “Бежанец”, финансиран от Върховния комисариат за бежанците, са включени специални рубрики, подпомагащи категорията бежанци със специални нужди [пак там, с. 142].

Кои са основните аспекти на социалната работа с посочените групи уязвими бежанци:

“1. Насочване към медицински прегледи, диагностициращи физическото и психическото състояние на инвалида.

2. Консултиране за представяне на медицински документи за преминаване през ТЕЛК, получаване на група инвалидност и лична пенсия за инвалидност.

3. Подготовка на предложение пред Национален осигурителен институт за получаване на инвалидна пенсия.

4. Индивидуална работа с инвалида за осъществяване на рехабилитация и социална интеграция:

• 
  насочване към курсове по български език
  

• 
  планиране на самостоятелна дейност
  

• 
  разясняване на правата на инвалидите, предвидени в “Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите” и “Правилника за социално подпомагане” и “Закон за пенсиите”.
  

6. Насочване към дневни центрове за инвалиди по местопребиваване, например: Дневен център в община “Слатина”.

7. Настаняване в общински домове за инвалиди в зависимост от здравословното състояние, възрастта и групата инвалидност.

8. Осигуряване на индивидуални средства: слухови апарати, инвалидни колички, протези, изкуствени лещи и др.

9. Включване в мероприятия от културно-религиозно естество.

10. Търсене на вьтрешен потенциал в групи за самопомощ.

11. Установяване на контакти с български организации, лобиращи за интересите и правата на инвалидите (Съюз на инвалидите, Център “независим живот”, Дневен център в община “Слатина” и др.)” [пак там, с. 138]

Хронично болни бежанци

“1. Постоянен контрол на състоянието и необходимите за това прегледи и консумативи.

2. Лекарствени средства, осигуряващи жизнеспособността, отпускани по чл.55, ал.2, т.7 от Закона за здравното осигуряване и чл.116 от национален рамков договор.

3. Режим на хранене, определен от спецификата на заболяването.

4. Условия на живот, благоприятстващи подобряване на здравословното състояние.

5. Установяване на контакт с фондации за болни от хронически болести (”Диабет”, “Детско сърце”, ММS, “Множествена склероза” и др.)” [пак там, с. 138-139].

Хронично болни и възрастни бежанци са изпращани във въстановително-рехабилитационните центрове “Ясен” в гр. Банкя по проект на Бежанско-мигрантската служба на Българския червен кръст, подпомогнат от Върховния комисариат за бежанците, както и в санаториума “Искрец” в община Своге [пак там, с. 142].

Бежанци в напреднала възраст (над 65 г.)

Ако няма специални междуправителствени спогодби по отношение пенсионни права, бежанците над 65 г. нямат право на пенсия за прослужено време и трудов стаж (до навършване на възраст от 70 г. за социална пенсия).

Социалната работа с тази категория бежанци се характеризира с:

“1. Настаняване в социални заведения за бежанци с проблеми в самообслужването.

2. Създаване на мрежа от допълнителна помощ за ежедневно оцеляване и домашен патронаж чрез съдействието на държавни, общински и неправителствени организации, работещи със стари хора.

3. Въвличане в дейности, отговарящи на здравословното състояние на бежанците.

4. Използване на житейския потенциал на възрастните хора в зависимост от здравословното състояние за подпомагане на хронично болни, инвалиди, самотни майки, непридружени деца и др.” [пак там, с. 139].

Бременни жени

Специфика на част от бежанските семейства от ислямските страни е високата раждаемост и неизползване на противозачатъчни средства. Освен това в определени случаи по време на бременността липсва “национална традиция за проследяване на бременността от лекар”.

Социалната работа с бременни жени бежанки основно включва:

“1. Насочване към личен лекар за проследяване на бременността.

2. Консултации и лекции за бременни бежанки по предложение на Столичен хигиенно-епидемиологичен институт.

3. Достъп до информационни диплянки от ХЕИ за хигиена на бременната жена.

4. Възможност за консултации в Асоциация за семейно планиране”.[пак там, с. 139]

Самотни родители

Социалната работа със самотни родители в България е насочена към:

“1. Търсене на възможност за допълнителна надомна работа с оглед на намалените материални възможности.

2. Приоритетно включване в курсове за преквалификация, чиракуване и български език…

3. Поощряване на сътрудничеството в грижите за децата на групи от самотни родители.

4. Препоръки за създаване на групи за самопомощ.

5. Осигуряване на средства за такси за детски градини на деца от предучилищна възраст.

6. Поемане на разходи за столово хранене на ученици от семейства с един родител.

7. Разясняване в семействата с един родител на необходимостта от включване на децата в българската образователна система и приоритетно насочване към форми на извънучебни занятия и отдих.

8. Осигуряване на публични личности, на които самотни родители могат да разчитат [пак там, с.139-140].

По отношение на социалната работа с непридружени малолетни и непълнолетни се определят два основни етапа: “първоначални грижи” и “трайни решения”. Добре известният принцип да се гарантира “най-добрият интерес на детето” и тук е водещ в социалната работа с тази категория деца.

Основни социални дейности на етапа “първоначални грижи”:

“1. Осигуряване на документ за самоличност.

2. Настаняване в безопасни условия, гарантиращи физическа и психична безопасност…

3. Материална помощ в размер като за възрастни…

4. Назначаване на настойник…

5. Идентифициране на възрастни, временно положили грижи и с които детето е пътувало, за емоционална сигурност на детето.

6. Осигуряване на подкрепа от сънародници.

7. Насочване за курсове по български език.”

Основни социални дейности на етапа на “трайните решения”:

“8. Включване в българската образователна система.

9. Осигуряване на учебни пособия…

10. Включване в спортни занимания и извънучебни форми на обучение и отдих, в т.ч. Детския клуб и Социалния клуб в Интеграционен център…

11. Осигуряване на форми за самоизява: рисуване, музика, моделиране, апликации и др., имащи лечебен и релаксиращ ефект.

12. Включване в системи на международните организации за издирване на семейството (попълване на документи, фотографиране и пр.) [пак там, с. 140].”

Травмиращ и дезориентиращ ефект за бежанците имат “принудителното преселение, изтощителното пътуване, загубата на роднини и материалното положение”. Приема се, че постравматичното личностно разстройство е характерно за над 60% от бежанците, като само между 5 и 25% остават незасегнати от промените в живота им.

Социалната работа с тази категория бежанци включва:

“1. Преглед при психиатър, насочване към психолог и социално-правен кабинет.

2. Осигуряване на лекарствени средства.

3. При нарастване на броя на травмираните бежанци да се планира разкриване на специални центрове за настаняване в зависимост от психичния статус.

4. Включване в тренинги за релаксация.

5. Създаване на кръг за взаимопомощ от сънародници.” [пак там, с. 141].”

Жертви на изтезания са “част от бежанците, преминали през места за лишаване от свобода, лагери, арести и отвличания”, спрямо които е било осъществено насилие.

Социалната работа с тази категория бежанци включва:

“1. Преглед при психиатър, насочване към психолог и към социално-правен кабинет.

2. Насочване към специализирани центрове за рехабилитация на жертви на изтезания, осигуряващи психотерапевтична помощ, медицински прегледи (кардиологични, стоматологични и др.), лекарствени средства и др.

3. Психологически консултации за решаване на ежедневни проблеми.

4. Търсене на кръг от сънародници за социални контакти и социална подкрепа.”

Посочените видове дейности се реализират от Държавната агенция за бежанците, Центъра за рехабилитация на жертви на изтезания (АСЕТ) по проект на Европейския съюз и холандското правителство, Бежанско-мигрантската служба на Българския червен кръст по проекти на Върховния комисариат за бежанците към ООН и Германския червен кръст [пак там, с.141-142].

По-конкретно по отношение на уязвимите групи бежанци Бежанско-мигрантската служба към Българския червен кръст например “предлага диференцирана и по-дълготрайна помощ на възрастните, хронично болните, жертвите на изтезания, многодетните семейства, тези с един родител и непридружените малолетни бежанци” на базата на “проучване на нуждите на всеки новопризнат бежанец и по критерии, заимствани от Правилника за социално подпомагане на български граждани” [1, с. 3].

Независимо от направеното досега по отношение на уязвимите групи бежанци, в Проекта за Национална програма за интеграция на бежанците 2005 - 2007 г. се отбелязват следните основни насоки по отношение на бъдещата работа:

“Необходимо е да бъдат проучвани и анализирани нуждите на уязвимите групи бежанци с цел разработване на мерки за тяхната социална защита и интеграция в обществото.

Специално внимание следва да се обърне на грижата за непридружените деца – бежанци. Системата от мерки за работа с тях следва да бъде обект на мониторинг и контрол. Необходимо е да бъдат разработени програми за подбор и обучение на настойници, попечители и приемни семейства за отглеждане на непридружени деца – бежанци.

За гарантиране достъпа на уязвимите групи бежанци до социални права следва да бъдат разработени информационни материали, относно техните права и организациите, оказващи помощ и съдействие. Специално внимание да се обърне на грижите на бежанци – жертви на изтезания, както от гледна точка на тяхното идентифициране, така и по отношение на необходимостта от специализирана медицинска, психологическа и социална помощ” [пак там, с. 62].
НEПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ СОЦИАЛНА РАБОТА С БЕЖАНЦИ В БЪЛГАРИЯ
Няколко основни неправителствени организации в България реализират голяма част от дейностите, свързани със социалната работа с бежанци в България. Това са Бежанско-мигрантската служба на Българския червен кръст, Каритас – България, Българският хелзинкски комитет, АСЕТ.

Независимо от влязлото в сила българско законодателство в областта на убежището и бежанците, формираните държавни и общински структури, работещи с бежанци, разработваната държавна политика за тяхната интеграция през годините се оказва наложителна нуждата от специализирана помощ от страна на неправитетелствените организации на търсещите убежище и бежанците [1, с. 3].

• 
  съвместно с Българския червен кръст и други неправителствени организации Държавната агенция за бежанците “оказва помощ и съдействие за адаптиране към българските условия; организира курсове по български език и професионална квалификация” (чл.53, ал.1);
  

• 
  “във взаимодействие с централните органи на изпълнителната власт, Българския червен кръст и други неправителствени организации”, Държавната агенция за бежанците “организира дейностите по осигуряване на социална, медицинска и психологическа помощ на чужденците, търсещи или получили закрила; съдейства за интеграцията на чужденците, получили закрила” (чл.53, ал.4);
  

• 
  “във взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация, Българския червен кръст и други неправителствени организации”, Държавната агенция за бежанците “провежда разяснителна работа сред населението и юридическите лица по бежански проблеми, организира благотворителни акции за материално подпомагане” (чл.53, ал.5);
  

• 
  Държавната агенция за бежанците “съвместно с централните органи на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление, Българския червен кръст и други неправителствени организации изпълнява възложените й функции с плана за действие при временна закрила в условията на извънредни ситуации и масово навлизане начужденци, търсещи закрила” (чл.53, ал.7);
  

• 
  Държавната агенция за бежанците “осъществява сътрудничество с националните служби за бежанците на страните по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., с Международната организация помиграция, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, Международния комитет на Червения кръст, както и с други международни правителствени и неправителствени организации по бежанските проблеми и миграцията” (чл.53, ал.9);
  

• 
  “Държавната агенция за бежанците съвместно с Министерството на външните работи, международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, Международния комитет на Червения кръст и неправителствените организации осигурява съдействие на чужденците, търсещи или получили закрила, пред органите на друга държава или пред международен орган за снабдяването им с документи, необходими за реализирането на техните права” (чл.54, ал.1);
  

• 
  “Държавната агенция за бежанците може самостоятелно или съвместно с органите на местното самоуправление и местната администрация, Българския червен кръст и други неправителствени организации да организира спомагателни трудови дейности, чрез които чужденците, търсещи или получили закрила, получават възможност за обучение с професионална насоченост и за трудова реализация” (чл.56, ал.1) [7].
  

На практика дейности, насочени към подпомагане на процесите на социална адаптация и интеграция на бежанците в България, Българският червен кръст осъществява от 1993 г. [1, с. 3]. Бежанско-мигрантската служба на Българския червен кръст е създадена през м. февруари, 1997 г. с решение на Националния комитет на Българския червен кръст. Поради нарасналия брой на обслужваните (около 650 души всеки месец) Върховният комисариат за бежанците към ООН подпомага с финансови средства формирането на отделен офис за Бежанско-мигрантската служба [14, с. 73]. Днес тя има два клона в областните съвети на Българския червен кръст в градовете Сливен и Хасково [11, с. 81].

Основна цел на Бежанско-мигрантската служба на Българския червен кръст е “да съдейства за интеграцията на бежанците в България, да предотвратява изолацията на мигрантите и да възпитава отношение на търпимост към тези две групи в българското общество”.

Още през 1992 г. Българският червен кръст е “единственият неправителствен партньор на ВКБООН в страната заедно с представителството на Международната федерация на Червения кръст/Червения полумесец в София”. През същата година започва “проект за медицинско обслужване, обучение по български език и финансово подпомагане на 35 бежанци по мандата на ВКБООН” [14, с. 72].

През 1993 г. Българският червен кръст “започва работа и по проект за мигранти, финансиран от Швейцарския червен кръст и координиран от Столичния комитет на БЧК”, като общият бюджет по двата проекта е около 100 000 щатски долара. След установяване на контакти с Европейския съвет за бежанци и изгнаници (ECRE) се поставя началото на обучения на служители от областните комитети на Българския червен кръст по въпросите на убежището и бежанците.

През 1994 г. Българският червен кръст подпомага около 450 бежанци от Афганистан, Близкия Изток, Африка. Във връзка с войната в Босна и Херцеговина се реализира проект за подпомагане на бежанците от този район, финансиран от Върховния комисариат за бежанците към ООН. Общата сума на проектите за 1994 г. е 291 000 щатски долара.

През 1995 г. в новоприетия Закон за Българския червен кръст търсещите убежище и бежанците са включени като бенефициенти на организацията (чл.4, т.6). На 13 ноември 1995 г. Националният комитет на Българският червен кръст приема Стратегия за работа с бежанците, очертаваща “рамките и начините на работа в тази сфера”. През септември същата година Българският червен кръст става домакин на основаването на Централноевропейски форум на неправителствени организации, работещи с бежанци (CEFRAN), с участието на представители от 7 страни. Общата стойност на трите социални проекта, по които се работи през тази година, е 288 000 щатски долара.

През 1996 г. Българският червен кръст “става пълноправен член на Европейския съвет за бежанци и изгнаници (ЕCRE), а няколко месеца по-късно служител на организацията влиза в Управителния съвет на мрежата, представляващ 7 страни от Централна и Източна Европа”. За тази година по проекти, изпълнявани от Българския червен кръст за работа с бежанци и мигранти са усвоени 220 000 щатски долара.

През 1997 г. са осъществени 3 проекта на обща стойност 259 000 щатски долара, финансирани от Върховния комисариат за бежанците към ООН и Холандския червен кръст. Сумата по проекти за 1998 г. е 250 640 щатски долара. През тази година започват дейности, свързани с интеграцията на бежанци и от страна на Областния комитет на Българския червен кръст – гр. Варна. Чрез Областния комитет на Българския червен кръст – гр. Сливен, през 1999 г. започва предоставянето на психологически консултации на търсещи убежище, настанени в Регистрационно-приемателния център в с. Баня. През 2000 г. в работата с бежанци се включва и Областният комитет на Българския червен кръст в гр. Пловдив. Бежанско-мигрантската служба подпомага около 4000 души годишно. През 2003 г. в сътрудничество с Национална служба “Гранична полиция” Областния комитет на Българския червен кръст - гр. Хасково предоставя помощ за изхранване на кандидати за статут на бежанец в транзитния център в гр. Любимец [14, с. 73 - 75].

Интерес представлява разпределението на подпомаганите от Бежанско-мигрантската служба бежанци по страни на произход. Например за 2002 г. подпомогнатите в София и Пловдив бежанци по страни на произход са съответно: от Ирак – 933 (35%), Афганистан – 684 (28%), Армения – 363 (13%), Иран – 243 (9%), Судан – 365 (13%), други – 43 (2%) [1, с. 5]. През 2003 г. основната група от 1808 подпомагани от Бежанско-мигрантската служба са от Ирак и Афганистан – 755 иракчани (41%), 458 афганистанци (25%), иранци – 8%, от Конго – 4%, без гражданство – 4% [14, с. 76].

Разпределението по видове подпомагане за същия период, отново за София и Пловдив е съответно: финансова помощ – 534 (17%), психиатрична помощ – 2%, здравни услуги – 170 (5%), социално консултиране – 1441 (47%), обучение по български език - 116 (4%), курсове за преквалификация – 1%, начално и средно образование – 0,8%, висше образование – 0,2%, помощи в натура – 415 (12%), други – 333 (11%) [1, с. 5].

Като цяло, за 2002 г. са раздадени общо 811 финансови помощи (67 на месец) на бежанци със статут и с хуманитарна закрила на базата на критериите на Социалната клиника на Бежанско-мигрантската служба (“финансова помощ се предоставя за срок от 10 месеца след получаване на статут, ако бежанците отговарят на почти всички условия от Правилника за социално подпомагане на български граждани и са живели в България по-малко от 3 години. Бежанците с хуманитарна закрила имат право на еднократно финансово подпомагане, което се удължава във времето, ако те спадат към някоя от уязвимите групи” [1, с. 6].

Освен бежанците със статут социална консултация получават и кандидати за бежанци в процедура. Например през 2002 г. 67 такива кандидати получават консултации в рамките на приемното време на Бежанско-мигрантската служба в Държавната агенция за бежанците.

Със социално - педагогически характер са следните дейности на Бежанско-мигрантската служба:

• 
  С цел “да се компенсира разликата в нивото на преподаване в българските и чуждите училища, и да се повиши успеваемостта на децата - бежанци” са организирани допълнителни занимания по литература, история и математика. През 2002 г. такива занимания са проведени със 17 ученика, обособени в 5 групи, като се поддържат “редовни контакти с училищните власти, за да се следи успехът на децата и да регистрира своевременно нуждата от допълнителна помощ по други предмети”;
  

• 
  Организиране на вече традиционен двуседмичен летен детски лагер с интензивно изучаване на български език. През 2002 г. например той се провежда в с. Рибарица, като в него участват 27 деца - бежанци (включително 3 непридружени) и 11 българчета в неравностойно социално положение на възраст между 7 - 14 години [пак там, с. 8]. През 2003 г. летният лагер е организиран в с. Студенец, Пловдивска област, а през 2004 г. – в гр. Стрелча. Ежедневната програма включва по 4 часа езиково обучение. Друг вид дейности, които се организират, са походи, екскурзии, игри, посещения на исторически забележителности и др. [2, с. 13].
  

Основни дейности на Съвета на жените-бежанки са подпомагане на “новопризнатите бежанци чрез: установяване на контакти с различни институции в България, предоставяне на консултации със специална насоченост към жените бежанки и на информация относно техните права и задължения, организиране на културни и др. традиционни чествания на бежанските общности” [11, с. 81].