Билбао, Испания

религиите по света.
— Интересно — отвърна професорът. — Затова ли, когато миналата година обядвахме заедно в Бостън, цели два часа ме разпитва за религията?
— Да. И може би си спомняш какво ти обещах — че ще станем свидетели как научните открития напълно развенчават религиозните митове.
Робърт кимна. „Такова нещо трудно се забравя“. Самата дързост на думите на Кърш ги беше запечатала в паметта му.
— Спомням си. И аз ти възразих, че религията хилядолетия наред е преживявала откритията на науката, че изпълнява важна функция в обществото и макар да търпи развитие,
никога няма да умре.
— Точно така. И тогава също ти казах, че съм открил целта на своя живот — да използвам научната истина, за да развенчая митовете на религията.
— Да, силни думи.
— И ти ме предизвика, Робърт. Заяви ми, че винаги, когато се натъквам на „научна истина“,
противоречаща или подриваща догмите на религията, трябва да я обсъдя с теолог. С надеждата да осъзная, че науката и религията често се опитват да разкажат една и съща история на два различни езика.
— И това си спомням. Учените и духовниците често използват различен речник, за да опишат едни и същи загадки на вселената. Противоречията често са около смисъла, не около същността.
— Е, изпълних съвета ти. И обсъдих последното си откритие с духовни водачи.
— И?
— Чувал ли си за Световния парламент на религиите?
— Разбира се. — Лангдън беше голям почитател на техните усилия да стимулират междурелигиозен диалог.
— Тази година парламентът проведе срещата си в Монсератския манастир край Барселона,
на около един час път от къщи.
„Разкошно място“ — помисли си Робърт. Беше ходил в планинската обител преди много години.
— Когато научих, че конференцията им е същата седмица, през която бях планирал да оповестя научното си откритие, не знам, аз…
— Запитал си се дали това не е знак от Бога ли?
Кърш се засмя.
— Нещо такова. Затова се обърнах към тях.
Лангдън се смая.
— Обърнал си се към целия парламент?!
— Не! Беше прекалено опасно. Не исках информацията да изтече преди лично да я съобщя,
затова си насрочих среща само с трима от тях — по един представител на християнството,
исляма и юдаизма. Четиримата се срещнахме насаме в библиотеката.
— Удивен съм, че са те пуснали в библиотеката — изненада се професорът. — Чувал съм, че е свято място.
— Казах им, че трябва да се срещнем на сигурно място — без телефони, камери и натрапници. И те ме заведоха в библиотеката. Преди да им съобщя каквото и да е, поисках да се закълнат, че ще пазят тайна. Те се съгласиха. И до този момент са единствените хора на света,
които знаят нещо за моето откритие.
— Изумително. И как реагираха, когато им каза?
На лицето на Кърш се изписа засрамено изражение.

— Може би не постъпих по най-подходящия начин. Ти ме познаваш, Робърт, когато се разпаля, дипломатичността не е най-силната ми страна.
— Да, чувал съм, че малко повече тактичност няма да ти е излишна — отвърна със смях
Лангдън. „Също като на Стив Джобс и много други гениални визионери“.
— Подвластен на прямия си характер, веднага им признах истината — че винаги съм смятал религията за форма на масова заблуда и като учен ми е трудно да приема факта, че милиарди интелигентни хора търсят утеха и напътствие в съответната си вяра. Когато ме попитаха защо тогава се съветвам с хора, които очевидно не уважавам, им отговорих, че съм дошъл да видя реакцията им към моето откритие, за да получа известна представа как ще го приемат вярващите в света, щом го оповестя.
— Голям дипломат! — Робърт потръпна. — Нали знаеш, че понякога искреността не е най- добрият подход?
Кърш махна с ръка.
— Моето мнение за религията е широко известно. Мислех, че те ще оценят откровеността ми. Както и да е, после подробно им обясних какво съм открил и защо то ще промени всичко.
Даже им показах на телефона си един запис, който, признавам, е доста стряскащ. Направо онемяха.
— Е, все трябва да са казали нещо — подкани го Лангдън; изпитваше все по-силно любопитство какво е открил Едмънд.
— Надявах се да го обсъдим, обаче християнският духовник не ги остави да кажат и дума и настоя да не разгласявам информацията. Отговорих му, че ще си помисля около месец.
— Но ще я оповестиш тази вечер.
— Да. Излъгах ги, че планирам съобщението за след няколко седмици, за да не се паникьосат или да се опитат да ми попречат.
— А когато научат за днешната ти презентация?
— Няма да се зарадват. Особено единият. — Кърш го погледна. — Духовникът, който организира срещата ни, е епископ Антонио Валдеспино. Чувал ли си за него?
Лангдън се напрегна.
— От Мадрид ли?
Кърш кимна.
— Същият.
„Не е най-подходящата публика за радикалния атеизъм на Едмънд“ — помисли си професорът. Валдеспино беше видна фигура в испанската католическа църква, известна с дълбоко консервативните си възгледи и силното си влияние върху краля на Испания.
— Той беше главен организатор на тазгодишния парламент и затова се обърнах към него да помогне за срещата — поясни Кърш. — Епископът предложи да дойде лично и аз го помолих да доведе представители на исляма и юдаизма.
Осветлението отново премигна.
Кърш въздъхна тежко и сниши глас още повече.
— Робърт, трябваше да разговарям с тебе преди презентацията си, защото имам нужда от твоя съвет. Искам да знам дали смяташ, че епископ Валдеспино е опасен.
— Опасен ли? — учуди се Лангдън. — В какъв смисъл?
— Онова, което му показах, заплашва неговия свят и искам да знам дали смяташ, че той представлява физическа опасност за мен.
Професорът, без да се колебае, поклати глава.
— Не, в никакъв случай. Нямам представа какво си му казал, но Валдеспино е стълп на испанския католицизъм и връзките му с испанското кралско семейство го правят изключително

Изтегляне 2.15 Mb.

Сподели с приятели: