Билбао, Испания
Изтегляне 2.15 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- ЕДМЪНД КЪРШ ТАЗИ ВЕЧЕР ПОЕМАМЕ НАПРЕД
| главата му имаше някой. — Най-сърдечно ви приветствам с „добре дошъл“, професор Лангдън. — Гласът звучеше дружелюбно и весело, с жизнерадостен британски акцент. — Казвам се Уинстън и за мен е чест тази вечер да съм ваш гид. „Кого са привлекли да го запише — Хю Грант ли?“ — Чувствайте се свободен да обикаляте както желаете, навсякъде, където ви се прииска, и аз ще се постарая да ви давам разяснения за онова, което разглеждате — продължи гласът. Освен бодрия глас, персонализирания запис и технологията за костна проводимост всички слушалки явно разполагаха и с джипиес, който точно следеше местонахождението на госта, за да възпроизведат съответния коментар. — Напълно съзнавам, че като професор по изобразително изкуство вие сте един от нашите най-знаещи гости, и затова моето съдействие сигурно няма да ви е от особена полза. Нещо повече, възможно е изобщо да не сте съгласен с моя анализ на някои произведения! — Гласът неловко се позасмя. „А стига бе?! Кой е писал сценария?!“ Жизнерадостният глас и личният елемент бяха приятен щрих, да, но Лангдън не можеше и да си представи какви усилия са били нужни за персонализирането на стотици слушалки. Слава на небесата, гласът млъкна, сякаш уморен от програмираното си встъпление. Професорът насочи вниманието си към поредния гигантски червен банер, висящ над тълпата в отсрещния край на атриума. ЕДМЪНД КЪРШ ТАЗИ ВЕЧЕР ПОЕМАМЕ НАПРЕД „Какво ли ще съобщи Едмънд, за бога?“ Погледна към асансьорите и сред една група разговарящи гости разпозна двама прочути основатели на глобални интернет компании, известен индийски актьор и други добре облечени випове, които му се струваше, че също би трябвало да познава, обаче лицата им не му говореха нищо. Тъй като нямаше желание, а и не се чувстваше подготвен да води общи разговори за социалните медии и Боливуд, тръгна в обратната посока, към огромното произведение на модерното изкуство до отсрещната стена. Инсталацията беше разположена в мрачна ниша и се състоеше от девет тесни ленти, които излизаха от отвори в пода, понасяха се нагоре и изчезваха в отвори на тавана. Приличаха на девет автоматични пътеки, движещи се във вертикална плоскост. На всяка от лентите имаше светещ надпис, който се развиваше нагоре. Изтегляне 2.15 Mb. Сподели с приятели:
|