бяха разделили на известно разстояние и развеселено се споглеждаха, докато си приказваха с личните си екскурзоводи.
—
Всеки гост тук ли има личен гид?
— Да, господине. Тази вечер провеждаме индивидуални обиколки с триста и осемнайсет гости.
— Невероятно!
— Е, знаете, че Едмънд Кърш е страстен почитател на изкуството и технологиите.
Разработил е тази система специално за музеите с надеждата да прати в миналото груповите обиколки, които ненавижда. По такъв начин всеки гост може да бъде развеждан индивидуално,
да се движи със собствено темпо, да
задава въпроси, които би се срамувал да зададе в присъствието на други хора. Преживяването наистина е много по-лично и задълбочено.
— С риск да прозвуча старомодно, защо просто не ни развеждате
лично из музея?
— Причината е чисто логистична — отвърна Уинстън. — Като прибавите индивидуалните екскурзоводи, буквално ще удвоите броя на хората и неизбежно ще се наложи да намалите наполовина броя на гостите. Нещо повече, гласовете на
всички екскурзоводи, говорещи едновременно, ще са разсейващи. Идеята е да превърнем разговора в безпрепятствено преживяване. Една от целите на изкуството, както често казва господин Кърш, е да стимулира диалога.
— Напълно съм съгласен и тъкмо затова хората често ходят на музей с гадже или приятел.
Тези слушалки може да се разглеждат и като малко асоциални.
— Ако дойдете с гадже или приятели, можете да свържете слушалките на всички с един екскурзовод и да проведете групова дискусия — поясни британецът. — Софтуерът всъщност е извънредно усъвършенстван.
— Вие явно имате отговор за всичко.
— Нали това ми е работата. — Гидът засрамено се засмя и внезапно смени темата. — А
сега, професоре, ако минете през атриума и
отидете до прозорците, ще видите най-голямата картина в музея.
Лангдън тръгна към прозорците. Подмина привлекателна трийсетинагодишна двойка с еднакви бели бейзболни шапки. Вместо фирмено лого шапките имаха изненадващ знак.
Професорът добре го познаваше, макар че никога не го беше виждал върху шапка. През последните години тази силно стилизирана буква А се бе превърнала в универсален символ на бързо умножаващата се и все по-гръмогласна група на атеистите, които бяха започнали ежедневно да държат яростни речи срещу опасностите — според тях — на религиозната вяра.
„Атеистите вече си имат бейзболни шапки?!“
Докато оглеждаше сборището от технологични гении наоколо, Лангдън си напомни, че много от тези млади аналитични умове сигурно имат крайно антирелигиозни убеждения като самия Едмънд. Тази вечер публиката не се състоеше точно от сродни души на един професор по
религиозна символика.