Леда Милева притежава парливо съвременно светоусещане, едно активно отношение от заобикалящата я действителност. Оттук и богатата гама от настроения в нейната поезия
Леда Милева притежава парливо съвременно светоусещане, едно активно отношение от заобикалящата я действителност. Оттук и богатата гама от настроения в нейната поезия(тъга, радост, лека меланхолия, мъдро примирие със света, прочие), издаващи нравствените въззрения на поетесата за съдбата на детето в съвременното общество. Лирическите й текстове са далеч както от наподобителното изображение, така и от песенната инерция. Отхвърляйки някои от класическите”норми” на традиционните за детската ни поезия стихови организации, Леда Милева умело запазва равновесието между съвременните и предходните политически системи. За разлика от подчертаната рефлективност на поезията от средата на 70-те години нататък стиховете на Леда Милева са емоционални, живописни, естествени. Те не са лишени от художествена изразителност, мисълта е неотделима от чувството. Леда Милева бяга и от възможностите на римата като средство за вътрешна организация на стиха. Така поетесата разрушава римовия тип характерен за българската детска поезия, нерядко срещан и днес, независимо от известната му вече неактуалност. В стихотворения като ”Дует, Хубавец, Немирник” са налице ритмови синкопи, отдалечаване от напевността и тривиалното благозвучие. Овладяла до съвършенство езика и формата, поетесата никога не прибягва до самоцелна гонитба на експеримента: той идва естествено, успоредно с емоционалната изразителност. Ето защо откъсът от римата, която в нейните стихове престава да играе основна роля не дразни и не звучи изкуствено. Това „пренебрежение” към римата и римуването, което наблюдаваме у Леда Милева, стои в основата на търсения, съществено различни от предходните. Това поставя началото на редица интересни открития и експерименти в поезията за деца, адекватни на промененото детско светоусещане. Така Леда Милева създава на практика поетическия контекст на тъй наречената модерна лирика за деца. ДРАМА Независимо от значението на Леда Милева в общонационалния литературен контекст се определя най-вече от поезията й за деца, тя е творец, който има не малко значение и за развитието на българската драма. След категоричното си присъствие в детската поезия от средата на 60-те години на 20в. поетесата все по често пристъпва прага и на драматургията за деца. През 1966 г Народния театър за младежта поставя на сцената си пиесата „Златоперко”, последвана „Когато куклите не спят” 1968 г., „Пътешествие в джунглите” – 1971 г. След 4г. в Централния куклен театър се играят вълшебните очила – 1975г. Така за кратко Леда Милева създава поредица от текстове, които години наред ще присъстват в репертоара на редица театри, превръщайки се в част от духовното битие на българските деца. Насочването на Леда Милева към драматургията за деца и юноши е резултат от действията на различни предпоставки. Драматургичните текстове на Леда Милева могат да бъдат обособени в две главни групи. Първата включва пиеси, където доминира приказното начало („Когато куклите неспят”, Пътешествие в джунглите, Златоперко, Вълшебните очила, Червената кокошчица”), а втората – онези творби в които реалистично-битовата тенденция взема превес „Приключения в края на лятото”, Омагьосаната градина”.
