Ех, да имам …, но малък съм още.
Трябва много да спя и да ям,
За да стана по-скоро голям.
Чак тогава към синия свод
Ще излитам с блестяща ракета
Или с нов параход ледоход
Ще кръстосвам далечни морета.
А сега на училище ходя –
Как по морското дъно ще бродя,
Как ще скитам на воля?
Да порасна почакайте, моля!
(„Мечтите на едно момче”)
Подобно на своите връстници Леда Милева създава редица стихотворения(например „Чичото от Америка” и „Чайката Белушка”), вдъхновени от социалистическото строителство. В тях доминират възторга и опиянението от човешкия труд, превърнал се в излаз на новите обществени идеали.
Стиховете привличат със своята искреност и неподправеност, с живото си чувство за хумор, с изповедността на лирическото чувство и не на последно място с умелия синтез на интимното преживяване и гражданския патос, какъвто откриваме в трогателния разказ за майчиния любов в поемата „Чайката Белушка”
Човекът към плодната шир
Изпраща водите студени
И надпис голям: „Язовир4 –
Написа той с букви червени.
А надписа всяко дете
Веднага прочита самичко.
Да знаеше как се чете,
Белушка узнала би всичко!
Но ятото тука ще спре.
Намерихме ние, хитрушке,
Нов дом покрай ново море
И теб моя малка Белушке!
Стремежа на децата към изява поетесата успява да изведе и чрез силата на игровото внушение. То присъства най-вече в стихотворенията, адресирани към най-малките читатели:(„Човече”,” Петьо кара камион”, „Дървено конче”, „Нарисуваният град,)в който е налице смислотворния механизъм т.нар. ролева игра, при която децата възпроизвеждат социалните отношения между възрастните. Детето се заема с известна, обобщена функция на възрастния, най-често с професионална: портиера е човек с метла, доктора преслушва, ваксинира, против едра шарка и т.н.
Сподели с приятели: |
