Стремежът е не да се разкаже за отделни животни, а да се повдигнат редица проблеми от живота на възрастните и децата: дружбата, лъжата, другарството, измамата, мързела.
Тук възможностите са големи, защото за детето е много по забавно и приятно да ги прочете чрез образната система на животинския персонаж.
Този род стихотворни приказки не разрушават традиционния приказен персонаж, но променят неговата трактовка по посока на един засилен нравствено – психологически патос.
В поемата на Леда Милева „Сиводрешко и Бързобешко” двете зайчета с превръщат в израз на леността и инертността (Сиводрешко), съобразителността, предприемчивостта и трудолюбието(Бързобешко), черти присъщи и в детското ежедневие. Подобно на народното творчество, в приказните поеми на Леда Милева персонажите не са нито положителни, нито отрицателни, а израз на съкровения и откровения, проекция на морални истини. В този смисъл животните в лирическия свят на Леда Милева носят не само естетическа наслада. Те ни карат да се замислят върху чертите на националното ни самопознание, да преоткрием редица на пръв поглед ясни неща, стоящи зад невинната одухотвореност на персонажите.
По този начин приказните поеми са пресъздадени през призмата на едно ново светоусещане и различна поетическа нагласа. Преди всичко поетичните приказки на Леда Милева (приказка за “Трите лисички”) са изградени върху друга ценностна система. Въпреки опростените и сбити сюжети поемите съдържат послания както за малките читатели, така и за техните родители. В тях присъства един своеобразен подтекст, насочен срещу недъзите на обществото.
ХУМОР
Навлизайки в полето на хумористичната поезия за деца, Леда Милева се изправя пред редица трудности, свързани с характера на националната смехова култура, с множеството негативни предубеждения спрямо българския смях. Заедно с Асен Босев и Цветан Ангелов Леда Милева е един от най-ярките представители на българската хумористична поезия за деца от края на 50-те, нач. На 60-те години, обновявайки традиционния комично-сатиричен арсенал.
Незначителни редки са случаите, когато тя се обръща директно към малките читатели, за да внуши определени изводи или морални постулати. „Хуморът е безценен за всяко литературно произведение – споделя поетесата, но от там изглежда, идва и опасността. Защото този „бонбон”лесно може да се превърне в безсмислица. Хуморът има място в детската литература до известна граница.”
Весели и закачливи, оплодени от живото чувство за хумор на Леда Милева, стихотворенията повеждат малчуганите пред света на изконните, нравствени категории. Написани с необходимата мярка и усет, творбите поднасят проблемите във форма подходяща и разбираема за децата, тематичното пространство фиксира явления, които самите деца наблюдават и разбират.
Леда Милева откликва чрез хумористичното внушение на редица проблеми от детското съществуване. Сюжетите и стихотворенията са от съвременния живот на децата, предимно от тяхното ученическо ежедневие. В тях Леда Милева изобличава редица прояви на мързел, леност, хитруване, готованство, самохвалство, предизвикващи понякога смях, понякога добродушно назидание:
…Смирено като пред икона
Сподели с приятели: |
