Дъждът изми площади и градини,
листата като сребърни блестят,
цветя и люляк срещам, дето мина,
колко слънце вред по моя път.
Насреща ми задава се колона –
колона с усмихнати деца,
запели под разцъфналите клони,
те носят малки книжни знаменца.
Лъчи се вплитат в техните косички,
учителката нежно бди над тях,
аз гледам румените им странички
и слушам звънкия им детски смях.
За вас, деца, синее небосвода
и буните жита наливат клас,
за вас израстват новите заводи
и родната страна цъфти за вас!...
(„За щастието на децата”)
Книгите й от този период носят отпечатъка на политическите и идеологическите реалности на деня. От тук и присъствието на редица “дежурни” за тогава мотиви: строителството на новия живот, колективизацията, войната в Корея, предаността към СССР, младежките бригади, отгласите от партизанското движение и антифашистката съпротива. Тази изобразителна визия присъства най-отчетливо в творби като “Алена звездица”, посветена на залесяването на Добруджа, и “По стръмната пътека”- поема за младостта на Димитър Благоев. И ако в “Алена звездица” поетесата избира жанра на поетичната приказка, която е в линията на нейните търсения, то поемата “По стръмната пътека” е опит за едно епическо-биографично повествование, стоящо вън от художествения й натюрел.
През 60-те и 70-те години на 20в. литературата за деца и юноши продължава да проявява траен афинитет към съвременни, актуално-политически сюжети.
Така постепенно гледната точка на литературата за деца и юноши се разширява, обхващайки непознати до тогава художествени области. Някои от основните насоки в творчество за деца след 1944 г. като епиката, синтетичната проза, преосмислянето на фолклора, нонсенса са резултат именно от навлизането на малката литература в пространството на голямата. В сравнение с абстрактно-хуманната визия за труда, присъща за детската ни поезия до средата на 20в., лирическите текстове на Леда Милева налагат съществени корекции в представянето на трудовата проблематика. Ако в творчеството на предходните политически генерации представя труда като основа на човешкия морал, то в поезията на Леда Милева труда е най вече символ на новите процеси в страната след 1944 г.
….Ех, да имам … си мисля от снощи.
Сподели с приятели: |
