Та никой от вас мечта ли няма!
Защо по тази мраморна пътека
Не идете при камъка от Мека?
Пипнете го поред с ръчица слаба,
Поискайте да бъде топъл хляба,
За бедните, кажете нека има
И топъл дом, когато дойде зима!...
Мълчат децата. Само вятър вие
Пред портите на Синята джамия.
(„Пред Синята джамия”)
Тревога за съдбата на човечеството откриваме и в цикъла от поеми “Черно фламинго, “Най-хубавото езеро”, “Сафари”, където на пръв поглед доминира развлекателното начало.
Леда Милева започва да налага един нов лирически почерк, от една страна в него присъстват механизми на поезията, а от друга особеностите на онзи тип комуникация, където авторът умее да общува непосредствено с детето и същевременно да бъде извън неговия свят. В света на Леда Милева се пресичат най-силните традиции на детската литература: едната – формирана в началото на 20в. и представена в тесктовете на Чичо Стоян, Цанко Церковски, Стилиян Чилингиров, Стоян Дринов, а малко по-късно Дора Габе, Ран Босилек, Калина Малина и друга традиция – представена в творчеството на Асен Разцветников, Гео Милев, Емануил Попдимитров, Елисавета Багряна. Те превръщат детската литература част от националната словесност. В стиховете на Леда Милева е налице тенденцията „да извика детето при себе си”, правейки го част от собствения си мисловен поток.
Леда Милева е сред майсторите на приказната поема. Поетичните й приказки „Сиводрешко и Бързобешко”, „Работната мецана”, „Приказка за кибритената клечка”, „Старата къщурка”, „В една зоологическа градина”, Приказка за трите лисички” , „Цикълът цветни приказки” са отърсени от редица несвойствени за детската литература предписания и отворени към многообразието на детския свят, стоящи близо до концептуалните възможности на децата.
Създадени по различен начин, стихотворните приказки на Леда Милева се отличават с яснота и простотата, на които тя остава вярна през целия си творчески път. Най-общо казано, приказните поеми на Леда Милева са два вида.
Сподели с приятели: |
