Първия включва поетичните цикли – „Цветни приказки” и „Листата на брезата” „В една зоологическа градина”. В тях доминира лирическото начало. Събитията са представени през призмата на строго индивидуално изживяване. В този тип приказни поеми липсва фолклорния сюжетен материал. Както твърди Иванка Ковачева: „това не е бягство от влиянието на фолклора, а стремеж да се обнови жанра съобразно с промените настъпили в човешкия живот” Интересен пример в това отношение са: „Цветни приказки” – 1997 г., които през 2000 г. претърпяха своето четвърто издание. Въпреки индивидуалното си звучене творбите са обвързани помежду си, а изграждайки един хомогенен текст, една симфония от цветове. Така отделните стихотворни приказки пресъздават различни картини от интимната психология на невръстните читатели: Надеждата, приятелството, отговорността и волния полет, като достигнем до „Шарена приказка”, която представлява своеобразен синтез на целия цикъл. Преплитайки фантазии и реалност, творбите предизвикват редица нравствени-философски въпроси: изборът в живота, трудностите и препятствията по пътя на набелязаната цел, личностното изграждане:
И синята Незабравка Погали с листенца Своята вярна приятелка- Умната мравка. („Синя приказка”) Цветните приказки представляват пъстра палитра от сменящи се картини. Следващия тип приказни поеми са тези, в които Леда Милева е по-близко до традиционните, жанрови образци на стихотворната приказка:”Работна мецана”, „Сиводрешко и Бързобешко”, „Гнездото на скореца”.
