Безспорно най-голям интерес представляват произведенията от първия тип. Те интерпретират сюжети от ежедневието на децата, разкривайки логиката на техния душевен живот
Безспорно най-голям интерес представляват произведенията от първия тип. Те интерпретират сюжети от ежедневието на децата, разкривайки логиката на техния душевен живот. За разлика от преобладаващо наивните опити, характерни за детската ни драматургия от този период, пиесите на Леда Милева внасят по-модерни нравствено-психологически акценти. В пиесата „Пътешествие в джунглите” срещаме дори противопоставянето между свободата и тоталитаризма: една тема необичайна за детската ни литература, но актуална за българското ни общество тогава. Леда Милева следва модела на Андерсеновата куклена стилизация. В пиеси като „Когато куклите не спят, Пътешествие в джунглите” тя използва света на „живите” кукли за да пресъздаде пъстрата картина на живота. Така тя създава един огледален на човешкия свят. Обликът на пиесите й се определя от характера на детската аудитория. По думите на Георги Гачев „зрителят се задължава по време на спектакъла да вярва в онова което ще бъде представено на сцената”. Трудно бихме могли да си представим съвременната детска литература без впечатляващото и блестящо творческо присъствие на Леда Милева. Няколко поколения деца и юноши израстват с нейните прелестни и вълнуващи книги. Тази авторка притежава въображение, способно да мечтае и да създава приказки. Присъщ й е рядко срещания усет за границата между измислицата и реалността, тя е разгадала чудната детска способност за самосъздаване на свое собствено пространство и време (колкото реални, толкова и фантастични), които се подчиняват предимно на прищевките на играта. Едва ли има български дом в който да няма нейни книги, илюстрирани от най-добрите наши и чужди илюстратори. Неувяхващата сила на нейните произведения се дължи на дарбата й да говори с езика на самите деца.
