Стоят те пред магнетофона.
Мечта и радост им е той,
Утеха и наслада.
За тях и шумния му вой
Е нежна серенада.
Времето бързо лети,
Стават децата младежи,
Тръгват към нови врати,
Марят ги нови строежи.
Всеки избира си път,
Всеки научил е нещо.
А Пепи и Тони?
Седят, машинката дреме отсреща…”
(„Магнетофонна серенада”)
Най- често използвания смислотворен механизъм е ефектът на обратния рефлекс, т.е. – утвърждаване на позитивното чрез изразяване на негативното. Така трудолюбието, гостоприемството, смелостта, скромността и прочие не са внушени директно, а посредством техните окончания. По този начин Леда Милева успява да се докосне до една от тайните за успеха на хумористичното творчество. Съчетанието от тези два трудно съвместими пласта определя спонтанния прием, с който се посрещат нейните стихотворения. В стиховете й доминира смехотворното, а не саркастичното начало, сатиричната острота на изображението е смекчена. Леда Милева е чужда на острите сатирични акценти, не се стреми да порицае определени недостатъци, а добронамерено и с весела усмивка да пресъздаде детските несъвършенства и пакости. В хумористичните й стихове забавното и поучително се съчетават, създавайки весело, жизнерадостно настроение. Към своите герои поетесата се отнася доброжелателно, с любов и разбиране, гледайки с всеопрощаваща усмивка на техните пакости. Паралелно със забавата и шегата, характерни за детските хумористични стихотворения изобщо, стиховете на Леда Милева съдържат и оценка от заобикалящия свят. Хумористичната поезия на Леда Милева за деца представлява автентичен влог в литературата за деца след 1944 г. Творбите й се превръщат в доказателство за умението й да бъде по думите на Георги Караславов „и младенец, и мъдрец и палавник, и педагог, и другар, и учител, за да увлече и развълнува младия читател, за да му въздейства в определена посока.”
ЕКСПЕРИМЕНТИ
Самобитното място, което заема Леда Милева в панорамата на българската детско – юношеска поезия, се дължи до голяма степен на нейното стихотворно майсторство. Леда Милева поставя началото на нов етап в стихотворната култура на детската ни поезия. В лирическите си творби поетесата преобладава господстващото до тогава песенно начало. Изграждайки един нов лирико-повествувателен стил. За него е характерно използването на раздвижена ритмика и надмогването на ограниченията в областта на римостроенето.
Леда Милева е сред малцината поети които решават да разчупят традиционните форми на стиха. Творбите й се отличават с прекъсната лирическа нарация, експресивен ритъм и семантична многозначност. Свободния стих, който все по често започва да използва поетесата от началото на 60-те години от 20в. (стихосбирките”Влакче през града”, „Юначе с калпаче”, „Къде е хобота на слона” и „Цветни приказки”), води до съзнателно прозаиране на стихове, до незадължителност на строфиката и римата.
Сподели с приятели: |
