Първите стихотворения на Леда Милева („Двете зайчета в гората”, „Непослушното слонче”, „Любопитните котенца”, „Малките мечета” и др.) са в духа на традиционните за детската ни поезия поетически послания.
През 1940 г Леда Милева създава и „Зайченцето бяло” – стихотворение, което се превръща в неизменна част от живота на българските деца. Раждането му е плод на случайна инвенция. „В списание „Първи стъпки” – споделя Леда Милева – то се роди случайно. Понеже бях преди всичко уредник на списанието, отивах в печатницата да връзваме страниците. И веднъж в детския отдел на списанието остана празна половин страница, нямах никакъв резервен материал, а трябваше списанието бързо да се качва на машините. Тогава аз си позволих без особени угризения да съчиня нещо и да запълня страницата. Както се казва, на коляно в печатницата трябваше да напиша пет-шест куплета. За какво, за какво, ами, да кажем, за едно зайче. Зайченцето бяло цял ден си играло, си казах и оттам като че ли някой ми го диктуваше. Така написах това стихотворение, гонена от времето и от необходимостта да се запълни страничката. В никакъв случай не съм смятала, че съм написала нещо много хубаво, затова и не му сложих заглавие. Първите му читатели бяха нашите деца – моята дъщеря Емилия и племенникът ми Владко. Но стихотворението започна своя истински живот, след като се превърна в песен, която поради това, че много се хареса, се излъчваше в началото едва ли не през ден по радиото и много скоро цялата страна я запя.”
Очарованието си творбата дължи на своята непринудена простота, виталност и благозвучие, на възможността да предизвика състрадание, без да бъде сълзливо-сантиментално обагрена.
Сред ранните произведения на Леда Милева особено място заема стихотворната поредица „Мирчо и Немирчо”излизала в списание „Първи стъпки” в продължение на три години 1939-1941г. Това са малки поемки, построени върху конкретна случка, илюстриращи различни ситуации от детското ежедневие, най-вече поразиите на малките палавници. Показвайки Немирчо като „кривото огледало на Мирчо”, авторката предлага ситуационен хумор, породен от перипетиите през които минават героите.
Постепенно след множеството „еднодневки” , писани често с чисто утилитарни цели, се раждат и редица сполучливи творби, оформящи контурите на дебютната книга на Леда Милева – „Заю на разходка” – 1946 г. Независимо от своята изненадваща поява и въпреки журналистическия характер на някои от стихотворенията това е прецизно подготвена стихосбирка. “Бях писала и преди това, няколко тетрадки със стихотворения- припомня си Леда Милева, - така че по едно време, като прегледах това, което съм писала по-рано, и това, което съм създала за радиото, подбрах доста самокритично двадесетина стихотворения и се осмелих да ги занеса в Партийното издателство, където редактор беше Гьончо Белев. Не знам дали са издавали преди това детски книги, но отидох с много голямо смущение и му оставих това тънко ръкописче. За мое щастие той каза, че стиховете са хубави и може да се издаде една малка книжка. И за още по-голяма моя радост за художник бе избран Борис Ангелушев. Това бяха по-сполучливите неща, които бях написала до това време, избрани сред многото еднодневки, които изпълняваха някаква практическа роля за дадения момент”.
Първата стихосбирка на Леда Милева синтезира характерните черти на този ранен дебютен етап от творческото й развитие. В нея доминира интимно изповедното начало, разкрит е детския аспект на света, в основата на който стои „детското виждане и оценяване на света и живота, което произлиза от нивото и характера на детската психика и личност”. Книгата съдържа произведения създадени по най-различни поводи ( преди всичко за собствените й деца), пръснати първоначално по страниците на периодичния печат. Някои от стихотворенията са писани и за радиото, изпълнявайки чисто „ служебни” цели(„Кой е буквите измислил” например е написано за 24 май). Голяма част от творбите са родени спонтанно, а изобразените ситуации са близки до детското ежедневие:
Сподели с приятели: |
