Ах, къде е мама
И защо я няма?
Толкова отдавна
тук стоя самичка,
нямам нито братче,
нито пък сестричка.
Вече се стъмнява,
слънцето се скрива,
котката сънлива
само се прозява…
(„Самичка”)
Художествения свят е конструиран от гледна точка на детето, съобразен с неговия житейски и естетически опит.
Детето в първата стихосбирка на Леда Милева е изобразено непосредствено и естествено, носи характерните черти на възрастта си, без да изглежда нито по-малко, нито по-голямо. Простота на изказа, богатото емоционално съдържание и яркостта на багрите определят тяхното звучене. Така още в началото на творческия си път поетесата се доближава до максимата на Асен Разцветников, на която ще остане вярна и в следващите си книги:
„В общата съкровищница на литературата – казва Разцветников – има книги, които не са деца, но книги, които не са за възрастни, няма, т.е. хубавата детска книга трябва да увлича възрастния, а не да изглежда глуповато – наивна в неговите очи.”
Промяната на Девети септември 1944 г. рязко обръща посоката на развитие така на обществено-политическия, така и на културния живот в страната. Поставя се началото на словеснос, която превръща идеите на социалистическото общество в свой смислов и идеологически център. Това определя и смяната на доминиращите тенденции в българската, детско-юношеска литература, в която навлизат нови етични и естетически норми, заменили водещата дотогава фолклорно-патриархална традиция.
Новият лирически почерк на Леда Милева определя облика на стихосбирките в „Няма време” – 1949г, „Сред житата” – 1952г., на поемите „Алена звездица” – 1953 г. и „По стръмната” – 1955 г. Въпреки естествения тон на някои творби: „Песента на звънчето”, „Мечта”, „Другарче”, „Писмо”, „Срещу Нова година”, „Три букви”, „Моята учителка”, детските стихове на Леда Милева от този период са леко дидактични, пряко внушаващи новата ценностна система.
Сподели с приятели: |
