Благодат, бр. 1, 2013г

Свидетелство

Историята на Радослав от Бяла Слатина

В пансион не се живее лесно. Тормозът и лошото отношение са навсякъде около теб. Големите деца постоянно измъчваха по-малките, често не можех да заспя от терора им. Бях толкова незначителен.

Чувствах се изоставен и отритнат. Майка ми не се грижеше за мен, баща ми не ме искаше. В него виждах самия сатана с цялата злоба в очите му. Родителите ми бяха напълно обзети от алкохола и не ги интересуваше как е детето им, как се отнасят с него. Не ги беше грижа, че всички ме изтезаваха. Това беше по времето на комунизма. Спомням си как леличките ни къпеха, бутайки ни като животни. Пълна трагедия! Картините, които си спомням, са мъчителни.

Аз от малък съм много чувствителен, бях и все още съм. Благодаря на Бог за това.

Една вечер с децата си легнахме по легълцата в спалнята. Всички заспаха, а аз не можех. Бях само на 7-8 годинки тогава и се чудех до кога ще продължи всичко това. Живеех в страх и с нарушената психика на децата. Някои от тях бяха толкова зле, че бъркаха миналото с бъдещето. Беше пълен ужас! Сам Бог ме е опазил! Онази вечер мислех много. Изведнъж станах от леглото си и започнах да се разкарвам из стаята. Винаги ни заключваха, но тази нощ по чуден начин външната врата беше останала отключена и аз излязох на тротоара на пансиона. Беше късно вечерта около 22-23 часа. Разхождах се по площада и размишлявах. Тогава се случи най-святото в живота ми. Както си вървях, Святият Дух ме посети, без аз да знам за това, подтикна ме да се моля. Аз паднах на колене, обзет от силата Му (не знаех, че трябва да се моля на колене). Буквално бях изпълнен с Духа и започнах да плача и да се моля със следните думи: «Господи, ето, Ти виждаш през какво минавам. Ти знаеш, че родителите ми не ме разбират. Баща ми не ме иска! Моля Ти се, помогни ми! Знам, че Ти ме слушаш и Си тук, направи така, че майка ми да дойде и да ме вземе от тук. Моля Те, Господи! Искам да Ти кажа, че Те обичам, но не знам как да Ти го покажа. Но ще си затворя очите, ще си представя лицето Ти и ще целуна тези плочки на тротоара, така че все едно целувам лицето Ти.» Плаках много тогава... Не бях чувал за Бога никога, нито знаех какво е Бог! Не знаех и че трябва да стоя на колене пред Него. Исус казва: «Истинските ми поклонници ще се покланят с дух и истина!» Неговите думи се изпълниха в живота ми в онзи момент. Тези стихове на Исус звънтят в душата ми и сега, защото съм ги преживял. Молитвата на едно дете е по-силна от всичките оръжия на света!!! Изправих се, след като се бях молил на Бога и почувствах огромна лекота. Не мога да го обясня, но от тогава станах приятел с Господа.

По-късно майка ми дойде и ме взе от пансиона. Алилуя! Животът ми не стана най-добрият, но беше много по-добър от терора в дома. Родителите ми не се занимаваха с мен, не ми обръщаха никакво внимание. Те само пиеха, а аз ходех от град на град, от село на село и просех. Връщах се късно през нощта, в 1-2 часа, и ги виждах изпонапили се. Бутилки се търкаляха по земята в стаята. Никой не го интересуваше къде съм и какво правя. Мислеха само за парите за алкохола. Винаги бях гладен, мръсен, със скъсани дрехи.

Сатана е знаел какво ще му сторя чрез силата и името на Исус Христос (слава да е на сладкото Му име!) и се опита да ме премахне от пътя си няколко пъти. Един ден употреби баба ми за тази цел. Тя искаше да ме убие. Изкъпа ме на чешмата през зимата с ледена вода, надявайки се да умра от настинка. Но тогава Бог се намеси. Той употреби съседите ни. Те я видяха и я смъмриха. Още са живи тези хора и до сега ми разказват какво се е случило. Сатана се опита да ме убие и чрез още един човек. Той ме хвърли в една река, за да се удавя, но някой, не знам дори името му, ме спаси. Самият аз щях да се удавя веднъж и в последния момент дойде от далеч един човек и ме избави. Господ е запазвал живота ми много пъти.

Чудесата продължават. Някъде през 1988-1989 г., когато бях на около 8-9 годинки, стоях на автогарата и просех. Бях много гладен. Приближих се до една пицария и гледах как се правеха пиците, но нямах пари за да си купя. Никой не ме съжаляваше. Изведнъж се появи една млада девойка в синьо облекло. Тя се приближи до мен, държеше сандвич в ръката си и ми каза: «Този сандвич е от Бог, специално за теб. Той те обича много!» Усещането беше прекрасно. Нямах думи, с които да изразя благодарността си. Не се зарадвах толкова на сандвича, колкото на Бога, Който мисли за мен. Същият Бог, на Когото се молех онази вечер, Сам Той ми отговори!!! Момичето ми даде още и един червен молив, подаде ми го казвайки: «Този молив ти го подарявам, за теб е!» От тогава станах художник, а преди това нямах представа какво означава рисунка. Търсил съм много това момиче, но така и не можах да я намеря. Молил съм се за нея и я обичам много. Лицето й светеше. За мен тя е повече от майка и баща, липсва ми много. Благодаря на Бога. Слава да бъде на святото Му име! Той употреби тази млада жена.

Бог започна да ми говори от този ден, но аз не познавах гласа Му. Животът ми продължаваше да бъде все така труден и суров. В селото бяхме много бедни хора. Изкарвахме прехраната си с много мъка.

Така един ден се реших и заминах за Гърция. Бях само на 19 години, когато стъпих на гръцка земя. Оставих родния си дом, родителите си, приятелите си, училището. Беше ми доста тежко тогава, тъгувах за семейството ми, също и за брат ми. Понякога го биех, но ми липсваше много. Започнах работа като овчар, ходех по планините, плащаха ми малко, всичко ми беше трудно, живеех в самота сред канарите и чукарите. Един ден през месец юли седях на камък и гледах слънцето как се спуска бавно, овцете си пасяха около мен. Чувствах се самотен, седях и мислех за близките си. Святият Дух ме посети отново. Пак не разбрах, че Бог беше там. Всичко си беше нормално покрай мен, съвсем обикновено. Бог заработи мощно в сърцето ми. Изкарваше мъчителното ми минало, което се опитвах да забравя, все по-нагоре, към повърхността. Колкото повече неща си припомнях, толкова по-тежко ми беше. Сърцето ми биеше все по-силно и по-силно. Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми. Святият Дух ме водеше към покаяние. Аз станах от камъка, плачех пред Бог, казвах Му: «Господи, прости ми за всичко, моля Те! Покайвам се!»

Продължавах да плача и чувствах как веригите на греха се късаха, падаха долу. Оковите на теготата, на отхвърлянето, те всички бяха разчупени и се свличаха от мен една по една. Почувствах се освободен като птица, която току-що е изхвръкнала от клетката си и лети волно, свободна. Благодаря на Исус за тази свобода, която ми дава и до днес. Слава да бъде на Името Му! прибрах се обратно до мястото, в което ми бяха определили да живея и шефът ми каза: «Отивай си, не ни трябваш повече!» Аз казах: «Как така?! О, нали се нуждаехте от мен?» Когато ме изгониха от там, много се чудех как така стана, защо това се случи. Платиха ми около 120 000 драхми и си тръгнах. Братовчед ми ме докара в един град. Не знаех езика, бях безпомощен. В това време ме блъсна един моторист. Глезенът ми беше изхвръкнал от мястото си. Стъпалото на крака ми беше под 90 градуса. Онази вечер кръвта ми течеше като вода, а болките ми бяха неописуеми. Закараха ме в болница. Бях в гипс 2 месеца. Нямах документи. Нямаше човек, който да се грижи за мен. По Божие провидение се намери жена, българка. Името й е Росица. Тя се смили над мен. Помагаше и ми и ми готвеше. Братовчед ми беше разярен на жената поради помощта, която ми оказваше. Каза ми: „Мразя я, а ти дружиш с нея.” Чудех се на неговата злоба, но Бог ми даваше стимул за живот. Не падах духом. Но братовчед ми не можеше да ме понася. Започна да ме бие. Веднъж припаднах от удара му. Сипа ми вода. Дойдох на себе си. След това отново ме би и ми изби 2 зъба. Тогава плаках горко. Той се шашна. Не знаеше как да се оправдае. Беше под властта на нечист дух. Помислих си, че няма живот за мен. За пръв път стигнах на дъното на отчаянието и поисках да се самоубия. Бях решил да отида да се напия, да се кача на един връх и да се хвърля от там. (Това е мястото, където исках да направя това.)

Сатана виждаше, че ме изпуска от ръцете си и правеше последни опити да ме погуби, но когато Бог е с теб, кой ще е против теб? В този момент, нещо в мен стана, не мога да го опиша. Казах така на братовчед ми: «Искам да ти кажа, че ти прощавам за всичко, но ми обещай, че няма да ми направиш нищо от сега нататък.» Аз съм човек на прошката. Това е вродено в мен от малък, разбира се, с Божията сила, която взема място в сърцето ми. Иначе не мога да простя. Бог определено работеше в моя живот по много особен начин. Той вземаше вродената в нас горделивост и ме правеше Негов продукт за в хамбара Му, плод от Неговото дело. Хората ми казваха: «Как можеш да простиш на този извратен?» И аз се чудех. Просто нямах злоба. Махнах се завинаги от това зловещо село. Тръгнах с последните си нищожни пари от там. Почти нямах пари, защото един грък ми открадна парите. Не знаех какво да направя. Преди да тръгна, да се махна от това село, една вечер минах по края на една будка и един човек ме видя. Той мразеше българите. На другия ден ме наклевети, че съм бил с желязо в ръка и съм правил обир.

Сатана не искаше да повярвам в Бога. Но Исус беше с мен в Гърция. Дойде полицията и ме вкара в ареста. Нямах документи. И дори да не си направил нищо, те изпъждат в България. Хвърлиха ме в стаята. Бях разочарован, със срам пред жителите на селото. Там бях за пример, нещо като Йосиф за Петефрий. И какво да правя? Естествено, на колене. Молитва. Казвам: „О, Боже, Ти знаеш в какво ме набеждават, но Ти Си свидетел на правдата. Защити ме.” Плаках и говорих, казвайки: „Господи, моля Те, направи така, че когато дойде шефът на полицията, да ме разбере и да ми повярва, защото аз не знам добре гръцки, и не само това, но и да ме пусне да си ходя. Вярвам в Теб, че ще го сториш. Амин!”

Дойде окръжната полиция. Изкараха ме от там и ме закараха на фалшивото местопрестъпление. Там беше „свидетелят”, Михалис, а също и собственикът – Йоргос. Преди да започне разпитът, полицаят ми каза така: „Слушай, момче, ако ти си направил беля и има само една открадната драхма, ще те изпъдим от тук, не само теб, но и всички българи. Ако не е вярно и не се докаже, ако не липсва нито една драхма и цигара, ще те пусна свободен.” Казах: „Ок”. Полицаят пита „свидетеля”: „Я кажи сега, господине, какво видя снощи? Това момче какво е направило?” Бог беше там. Това, което гръкът отговори, беше истинско чудо. Той каза: „Видях го с едно желязо. Нещо правеше, къртеше...” и тем подобни. Шефът каза „ОК”. Питат собственика: „Имаш ли нещо като белези или драскотини? Липсва ли ти нещо от магазина? Йоргос (така се наричаше собственикът) отговори: „Не, нищо не ми липсва, но защо да вярвам на българина, а не на гърка?” Шефът ме погледна и каза: „Изчезвай, махай се и дим да те няма!” Аз започнах да плача, паднах пред нозете му и му благодарих. Полицаят почна да ме бута и да ми казва: „Шът от тука, бе, махай се. Какво ми се кланяш?” Нямам думи да изкажа благодарността си на Бога за това, което се случи.

След кратко време хванах един рейс и отидох в друго село. Нямах храна, нито вода. Нямаше и къде да спя. Но Бог ми помогна. Срещнах един българин и той ме покани да отида там, където той живееше. Зарадвах се. Нямах нищо, освен един сак с дрехи. Легнах, но не можех да заспя. Бях много гладен. Казах си: „Какво ще правя сега?” Станах, отидох до близкия магазин и попитах продавача: „Би ли ми дал храна за 1.500 драхми, а аз като заработя тези дни, ще ти ги върна.” Той ме погледна и ме попита от къде съм. Отговорих му, че съм от България. „От България ли? Махай се! Виж!” И той ми показа една тетрадка, пълна с имена на българи (Иван, Драган, Тошко, т. н.), взели на вересия от него. Казах му: „Ей, аз не съм такъв. Аз съм честен човек.” Той ме гледа, гледа и въпреки че беше решен да ми откаже, накрая ми даде. Наядох се със сирене, салам и маслини. Просветна ми на очите. На другия ден станах сутринта и се молих по пътя Бог да се погрижи за мен, да ми даде поне една надница. Той ме чу и аз изкарах надницата. Върнах парите. Полека-лека започнах работа. Берях грозде. Работех усилено.

Сатана не закъсня да ме подмами. В къщата ми дойде една жена от Първомай и ми каза: „Искаш ли да ти гледам на карти?” Отговорих й: „ОК, няма проблем.” Не знаех, че врачуването е голям грях. Казах й: „Почвай!”. Тя отваря картите и нещо вижда в тях. Погледна ме диво и ми каза: „Спирам с теб. До тук. Няма да ти гледам.” Попитах я: „Защо?” Тя не поиска да ми каже. Стана ми много любопитно. Тя ме погледна в очите. Прибра си картите и ми каза: „Ти ще станеш Божие чадо.” Но аз съм Божие чадо. „Не, каза тя, ти ще станеш Божие дете. „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име.” Но кога сме Божии деца? Хубав въпрос. Само тогава, когато имаме тясно взаимоотношение с Него, но ако не приемем Исус няма да сме такива. Да си дете на Бога! Това ми даде да разбера, че не всички сме деца на Бога. Само изкъпаните в кръвта на Исус имат дял в семейството на Отца.

Не се мина и година. Един ден през юли месец в столицата на остров Крит минавах по една улица, отивайки да си купя колело на втора ръка от един грък. Преди да стигна до този човек, си помислих, че имам нужда от кръщение. Минавах покрай една църква, отидох да се срещна с попа, казвайки му: „Виждам, че християнството докарва човека по-близо до Бога. Искам да се кръстя.” Той ме попита за документи, които ми изреди: акт за раждане и други. Имах само един червен паспорт. „Не става ли?” Не можел да ме кръсти. Искаше документите да бъдат изпратени по факс от България и тогава... Разочаровах се, че документите бяха пречка да се спасиш. Но на Бога не беше нужен лаптоп, формуляри или политика. Той иска сърцето ни. Слава Богу, че не станах християнин само на документи. Тръгнах си.

Отидох в друга православна църква, като поисках да стана иконозографист. Влизам вътре и казвам на попа, че искам да се впиша в тая програма, която имат. Попът отговори: «ОК. Няма проблем. Ти си толкова хубаво момче. Ако беше момиче, щях да те свалям.» Опааа, тука какво става? Той ме закара в святото място, дето го наричат, там, където не може да влезе който и да е. Каза ми: «Ще те чакам тука и ще се забавляваме.» Представяш ли си какво предлагат религиите? Казах си: «Радо, изчезвай от тук. Няма повече да се занимаваш с попове.

Бог започна да работи с мен, с моето новорождение от мястото, където се покаях, там, при овцете. Никой не ми е казвал, че трябва да се покая, нито да си призная греховете, нито някой да ми каже, че Бог ме слуша. Господ ме новороди чрез Духа Си. Той работеше с мен от малко дете, когато бях чел откъси от Стария и Новия завет. Това Слово ме доведе до новорождение. Семето на истината беше попаднало в сърцето ми и само чакаше моето откликване на решението ми за покаяние. Словото е живо. То расте, функционира, пускаше корени в сърцето ми. С мен ставаше нещо. Плачех и не знаех защо плача. Питах се: «Какво става с мен? Луд ли съм?» Това беше процес на ренесанс в душата ми, новорождение отгоре.

И когато дойде времето да чуя за Исус, човекът, от когото исках да купя колелото, дойде и ми каза: «Седни да си поговорим». Все едно, че Бог ми каза: «Ела да разискваме.» И той започна да ми говори. Попита ме: «Ти християнин ли си?» Отговорих му: «Не, не мога да бъда, защото нямам документи.» Той се засмя. Казах му: «Голям съм вече, не ставам за кръщение.» Той каза: «Именно. Това е по-добре. Попитах: «Така ли?» Той ми отговори положително и започна да ми говори за Исуса. В името Му сладко се откри истината. Това, което говореше, много ми хареса. Покани ме на църква. Две седмици след това, аз отидох на Богослужение. Видях хората, молещи се на колене. Чух ги да говорят други езици. Не ми беше учудващо, че говорят на неразбираем език. Като малък бях чул, че някое момче от нашето село се кръстило в Святия Дух. И аз си пожелах същото. При влизането, казах на Бога: «Господи, ако си тук, нека да остана, но ако не си, да се махна.» Дадоха ми Библия. Когато получих тази Книга, нямаш си на идея как съм я чел, като гладен вълк, нахвърлен на месо. По цял ден я четях. Започнах мощно да се променям. Започнах да обичам безгранично, да говоря постоянно за Исус. Спрях да слушам светска музика. Старите ми компании бяха отдалечени вече от мен. Старите приятели ме питаха: «Какво става с теб? Ти умря ли?» Казах им: «Да». Един ме пита: «Да ти се обадя ли?» От тук нататък започват чудесата.

Източник: http://istinata.bulgarianforum.net/t32-topic#32