Благодат, бр. 1, 2013г

Невяста или вдовица?

Илияна Киркова

Бог е вложил в сърцето на жената да копнее за дом и семейство, да има съпруг и деца, за които да се грижи. Затова още от малки момиченцата искат да бъдат булки и играят на майки и деца. Дали заради дългата бяла рокля и високите токчета не знам.

Попитали едно момиченце каква искаш да станеш като пораснеш? Тя смело отговорила: Амии….. булка! Следващият въпрос бил: А после? Амии….. пак булка!

Когато порасне, то неминуемо ще установи, че няма професия булка.

Така идва деня за очакваната бяла рокля на принцеса и жената става невяста. Тя е влюбена в своя младоженец и иска да направи всичко за него. Внимава да не изцапа роклята си и да бъде най-красивата булка. Вълнува се за тържеството и за бъдещият им съвместен живот. Вярна и предана на младоженеца, готова е да извърши всякакви подвизи, за да засвидетелства своята любов.

По-късно идват пак вълнения с появата на булката или младоженеца от следващото поколение – техните деца. Така животът лети и неусетно се появяват белите коси, защото мъдростта е дошла да им каже здравей, както е писано:

Пр.20:29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.

Но настъпва ден, в който живота на единият свършва без значение на кой от двамата. И така, Мъжът или жената преминава във периода на вдовството.

Обичайното поведение на овдовелия е да плаче и тъжи дълго за любимия човек и да Носи оплакването си навсякъде:

При приятелите си говори, колко е тъжен и колко е самотен и колко жесток е живота към него нея.

Посещава роднините си и същата оплаквателна песен.

Накрая отива и при Бог и пак с още по-силен глас оплаква и нарежда колко е тъжно всичко. Така минават ден след ден.

Това в общи линии е житейската картина, която е красива или не чак толкоз; с щастлив край или внезапна раздяла - това е живота на почти всеки човек.

Ако пропаднат плановете ни и бизнесът претърпи крах.

Ако финансите се изпарят или се случи нещо, за което не сме молили Бог и не сме очаквали. Ако. Ако. Ако. Ако това или онова... Какво поведение имаме тогава? Кой дух ни владее? Дали не се поддаваме на духа на оплакване, който владее вдовицата и тя непрекъснато се оплаква и роптае. Но Бог на много места в словото си пише и засвидетелства Своята грижа за вдовиците. Затова тук не става въпрос конкретно за вдовицата, но по-скоро за духът на оплакване, който много често се проявява в нейното поведение.

Въпросът е как се държим ние пред Бог, като Невяста или вдовица?

Нека обаче надникнем в подготовката на една друга невяста, която се приготвя за сватбата на Агнето.

«Ще се развеселя премного в Господа, Душата ми ще се зарадва в моя Бог; Защото Той ме облече с одежди на спасение, Загърна ме с мантия на правда Като младоженец украсен, подобно на първосвещеник, с венец, И като невеста накитена с украшенията си.” (Ис.61:10).

«Защото както момък се жени за мома, Така и твоите люде ще се оженят за тебе; И както младоженецът се радва на невестата, Така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.” (Ис.62:5).

Аз и ти сме невястата на нашия Господ Исус Христос. Като невяста ние ще носим дарове на своя младоженец и ще имаме поведението на невяста, която копнее да се среща със своя Възлюбен и ще иска да има общение с Него в тайно и да споделя сърцето си така, както не би могла да го направи с никой друг; ще пази чисто сърцето, тялото и постъпките си, за да бъде съвършена за Него. С поведението си Ще изразява любовта си към Любимия и животът й ще е подчинен на тази любов.

«Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си, С една огърлица на шията си. Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати! От устните ти, невесто, капе мед като от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан. Градина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан. Твоите издънки са рай от нарове с отборни плодове, кипър с нард, нард и шафран, тръстика и канела, с всичките дървета, доставящи благоухания като ливан, смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати. Градински извор си ти, кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан. Събуди се, северни ветре, и дойди южни, повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си и яде изрядните си плодове.” (Пес.4:9-16).

Това е Картина, която е в живота на една приготвяща се невяста копнееща за своя Възлюбен, който ще е нейният цар, а тя негова царица.

Присъствието на невястата внася ведрост и чистота. Тя е радост за сърцето на Своя възлюбен. Говори думи, които градят, а не събарят. Езикът й е за благословение и почит.

„Видях и светият град, новият Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си.” (Откр.21:2).

Украсена за мъжа си... Украсена с чистота и преданост, любов и живот посветен на своя Младоженец.

„И Духът и невястата казват: Дойди. И който чуе нека рече: Дойди. И който е жаден нека дойде. Който иска нека вземе даром водата на живота.” (Откр.22:17).

Младоженецът също е подготвил дарове и иска винаги да изразява любовта си към своята скъпоценна невяста, защото тя е част от Него.

Това е прекрасната невяста, която твърде често се превръща във вдовица, оплаква се и е огорчена; мрънка и света й е крив. Представете си невяста, която само се оплаква и хленчи за нещо; роптае и лее сълзи за неща, които нямат вечна стойност, а имат само изпепеляващия миг на красота и чар.

Колко пъти ние се превръщаме във вдовици, които забравяме кой е нашия Цар. Имаме поведение на оплакващи себе си и всичко, което ни се случва не е нещото, което се случва на невястата. Защо? Отговорът е, че имаме поведението на вдовица, която е изгубила Бог и е забравила силата Му и милостта Му. Това е в миналото или това е само за някого. Да Бог е за вдовиците със сърца на невести, които държат здраво любовта и посвещението си към своя Господ.

Не е прилично невястата да бъде с поведението на вдовица, затова Бог копнее независимо от това, което ни се случва, всеки да има поведение на невяста, която е на няколко стъпки от своята сватба.

Исус иска да участва активно в нашата подготовка като невяста. Иска да споделя сърцето си и да изгражда близки взаимоотношения със своята невяста.

Нека да не живеем с духа на овдовели, защото ще сме далеч от сърцето на Възлюбения, който пази място в сърцето си за нас. Изпълнени с преданост и отворени да споделим любовта Му на изгубилите живота си, за да станат Невяста без петно и бръчка.

Бъди невяста, а не вдовица!

Живей в двореца, а не в погребална къща.

Имай поведението на притежаващ даровете на невястата, а не загубите на вдовицата.

Прегърни своят Цар, а не пропадналите житейски планове.

Влез в царството на светлината и бъди сиянието на Царя на славата!