Страна за ходатайство – Северна Корея

Страна за ходатайство – Северна Корея

От И Сан Ок

Родена съм в град Чхон Джин, Северна Корея където живях 50г. През 1996г. по милост от Господа можах да емигрирам заедно със сина си в Южна Корея.

Аз израснах в Северна Корея и живях без да знам за Бога нищо. Без причина бях осъдена на смърт, след това помилвана и осъдена на доживотна работа в концлагер за политзатворници.

Там срещнах християни, които са изложени на ужасни мъчения в конц. лагера и бих искала да ви разкажа за живота им.

Понеже съм завършила икономически факултет в института на името на Ким Ир Сен (бележ. това е техният вожд), то в концлагера ми дадоха работа във финансовия отдел и аз се занимавах с отчет и контрол на производството на 6000 затворници.

Поради спецификата на работата си можех да се движа свободно по цялата територия на лагера. Веднъж ме извика началникът на лагера и много сериозно ми каза: “От днешния ден ти ще работиш в един сектор където са събрани най- лудите. Тези психично болни идиоти не вярват в партията и нашия вожд Ким Ир Сен, а вярват в Бога и затова бъди много внимателна когато отидеш там. В никакъв случай не ги гледай в очите, иначе и ти ще повярваш като тях в Бога. Но в деня когато узная това, твоят живот свършва.

Когато отидох и видях тези хора бях много изплашена и удивена, защото те не приличаха на хора. Те работеха до нагорещена до бяло пещ с температура 1500 градуса и когато ги видях как се движат си помислих, че това е сборище на животни, или някакви чуждоземни същества, но не и хора, в никакъв случай хора. На главата си нямаха коса, лица - подобни на черепи, и всички беззъби. Ръстът на всички тях беше много нисък – 120-130 см. И когато се движеха приличаха повече на подскачащи джуджета. Аз се приближих и ги наблюдавах поразена.

Всички тия хора са влезли в лагера здрави с нормален ръст, но поради 16-18 часовата адска работа без отдих и храна, близо до разпалената пещ плюс издевателствата с тях, техните гръбначни стълбове са омекнали, сгънали и цялото тяло се е огънало и гръдта почти се слепя с корема. Всички те са станали изроди, с уродливи тела. Дори и с преса за оформяне не биха се постигнали такива резултати. Към тях постоянно се приближаваха надзиратели и не им даваха никакви заповеди, но затова пък ги биеха всеки път, без причина с направени от волски кожи камшици.

Тези вярващи в Христос хора нямаха дрехи. От начало ми си стори че са облечени в черни одежди, но като се приближих забелязах, че имат само гумени престилки. Искри от пещта и капки горещ разтопен метал падаха върху сухите им тела, изгаряйки кожата им до такава степен, че тялото им бе само рани и изгаряния и кожата приличаше повече на кожа на животни, отколкото на кожа на човек.

Веднъж видях нещо, което трудно може да се придаде с думи, до такава степен беше отвратително, жестоко и ужасно. В този ден, някъде след обяд когато открехнах вратата на завода, вътре царуваше мъртва тишина. А надзирателите събрали около стотина затворници по средата на залата, с бляскащи от злоба погледи крещяха. Стана ми много страшно и аз не смеех да вляза, а наблюдавах през открехнатата врата. Надзирателите крещяха:” Ако някой от вас реши и се откаже от вярата в Бога и обещае да вярва в партията и вожда, то ние ще го пуснем на свобода и ще живее.” След това те започнаха да бият хора с камшици и да ги ритат. Но нито един от тези стотина души не произнесе и дума, всички те мълчаливо понасяха ударите на камшиците и ботушите.

Стана ми страшно и в душата ми се появи желание, поне някой от тях да излезе за да се прекратят насилията, които явно бе, ще доведат всички до смърт. Поне само един да се реши.!Ето такива бяха мислите ми в онзи момент.Тресяща се от страх и ужас наблюдавах как вярващите в Исус Христос продължаваха да мълчат. Тогава главният надзирател се приближи до тях и на посоки избра 8 човека и им заповяда да легнат на пода. И всички надзиратели яростно се нахвърлиха върху тях и започнаха да ги ритат и бият и само за няколко минути тези хора се превърнаха в кърваво месо с пречупени кости, ръце и крака. И когато те стенеха извивайки се от болка от устата им излизаше странен стон. В този момент аз не знаех Кой е Господ и Кой е Тоя Бог. Едва след това узнах, че когато са трошали костите и черепа им и са разкъсвали месата им, приличащия на жалостен стон звук е бил призив към Господа. Те призоваваха името на Исус Христос.

Не мога да ви предам и малка част от болката и страданията, които бяха в действителност. Скачащи, беснеещите надзиратели започнаха да крещят:”Сега ще видим кой ще живее – вие вярващите в Бога или ние вярващите във вожда и партията”. Донесоха кипящо, разтопено желязо и с него поляха кървавите, но живи тела, които само за миг се стопиха, костите им изгоряха и остана купчина пепел. За първи път в живота си виждах как пред очите ми хора се превръщат в пепел. До такава степен бях поразена, че избягах и дълго време не можех да затворя очите си, защото отново и отново се появяваше тази картина как изгарят хора и ги превръщат на пепел. Не можех да работя, не можех да спя, плачех и крещях с висок глас, губех разсъдък при спомена за случилото се.

До този ден в моята душа имаше вяра в партията и вожда, но след този случай осъзнах в какво трябва да вярвам. Там разбрах, че човек трябва да се държи здраво за Господа. И от този момент започнах да търся Този Бог, на Когото се беше молила майка ми през целия й живот. С цялата си душа започнах да търся Бога на тези хора, които предпочетоха смъртта, но продължаваха да вярват в Него. ”Боже, ако Те има на небето спаси ме…”Аз Го призовавах с душата си в сън и наяве, търсих и търсих и молех Бога. И ето Господ чу моите искрени молитви.

Един път в месеца в концлагера се определяше денят на смъртната присъда и всички 6000 затворници сядаха на земята, а вярващите в Бога на първия ред.

За всички вярващи в Бога на Небесата, беше издадена специална заповед от Ким Ир Сен, така че до края на живота си те нямаха право да гледат небето и сядаха с глава между коленете и лице към земята. А по време на смъртната присъда ако е християнин за да не погледне към небето му чупеха шията, привързваха главата към тялото и така го зариваха на тайно място.

В такъв един ден всички вярващи седяха, склонили глава между коленете си на първия ред, а всички останали зад тях. И всички очаквахме кого днес ще призоват на смърт. Изведнъж, силният глас на началника на концлагера призова моето име. В този момент, това беше за мен като удар по главата нозете ми се покосиха, а надзирателите ме хванаха за ръцете и извлякоха по средата. И когато застанах пред всички, началникът каза: ”По милост на вожда и партията ти можеш да си отидеш от тук. Ти си свободна.”

В този момент седящите пред мен вярващи чувайки за моята амнистия привдигнаха глава, сякаш знаеха за ставащото между мен и Бога. Гледах ги в очите и сякаш искрено, усилено да молят; да ми казват: ”Излизайки от тука, разкажи за нас на целия свят”.

И до този момент в душата ми светят техните призоваващи, молещи очи.

Вярвам, че Бог е чул молитвите на моята майка за мен и ме въведе в този лагер, в който влизаш жив, но можеш да излезеш само мъртъв. Вярвам в това, че Той ме спаси. Господ спаси и моя син.

Не мога да забравя погледите на тези християни в северно корейския концлагер. И мисля, че те са мъченици за Христа в нашето поколение.

Скъпи братя и сестри, ще ми се вие от все сърце да благодарите на Бога, че живеете в свободна страна където можете да вярвате в Исус Христос!

Моля ви, помолете се в Името на Господ Исус Христос за тези, които нямат тази възможност!

Новини от Благодат

В предишния брой ви съобщихме, че имаме цялата Библия на дискове в MP3 формат и който желае може да я получи безплатно като ни се обади на следните телефони:

032/28-11-37;0898547116

0878462292