Благоевград правно исторически факултет



страница19/24
Дата22.01.2017
Размер3.91 Mb.
#13267
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24

Разследване.

Разследването започва с процесуален акт /постановление на прокурора или първия процесуален акт на разследващия орган/ и приключва с процесуален акт на разследващия орган – обвинително заключение или заключение за спиране или прекратяване на производството. Разследването се извърша от разсл. орган: следовател и дознател.

В хода на разследването съществува много интензивно взаимодействие м/у разследващия орган и прокурора, като център на това взаимодействие е упражняването на процесуално-ръководните правомощия на прокурора. /В стария НПК имаше и полицейско дознание, като форма на разследване и се отнасяше за престъпленията,, за които предварителното производство не беше задължително/.



Чл. 234. Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в 2-месечен срок от деня на образуването му. Прокурорът може да определи по-кратък срок. По искане на прокурора, когато делото представлява фактическа и правна сложност, прокурор от по-горестоящата прокуратура може да удължи срока с не повече от 4 месеца. В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от главния прокурор.

Прокурорът, който удължава срока за извършване на разследването, се произнася и по мерките за процесуална принуда.

Взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на повече от 2 години от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от 1 година - в останалите случаи.

Когато извършителят на престъплението е неизвестен, наред с действията по разследване прокурорът възлага на съответните органи на МВР установяването и издирването на извършителя. Когато тези органи преценят, че са събрани достатъчно данни, уличаващи определено лице в извършване на престъплението, те предават събраните материали на съответния разследващ орган и незабавно уведомяват прокурора.


Образуване и извършване на разследването. Повдигане на обвинение.

Определяща за нак. пр-с е дейност е нейния формален х-р: изрично уреден в З ред, условия, предпоставки за извършване на проц. действия и реквизити за постановяване на проц. актове. Съобразно това началото на проц. дейност се поставя с проц. акт на компетентен ДО, основанието на което е ясно указано в НПК от фактическа и П страна.

Приключването на проц. дейност също се осъществява чрез създаване на окончателен за съответния стадий проц. акт.

Образуването на досъд. пр-во у нас се разглежда като сакрален акт поставящ началото на нак. пр-с, формиращ проц. условия и среда за възникване и развитие на наказателно-проц. производство.

След образуван на производството се разгръщат основните начала на нак. пр-с: процесуална активност на гражданите, проявява действие процесуалната гаранция.

Образуването на досъд. пр-во е съществена предпоставка за привличане към н.д. извършилите престъпления лица.

Образуването на досъд. пр-во става посредством изричен проц. акт – постановление.


  1. Предпоставки за образуване на досъд. пр-во.

Законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление.

Законен повод – наличието на определени обстоятелства указващи за извършено престъпление, за което е задължително образуването на досъд. пр-во. Законните поводи са:

- съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление – Писменото съобщение трябва да съдържа данни за лицето от което изхождат и да са подписани. Анонимните съобщения не са законен повод. Устните съобщения се отразяват в нарочен протокол, който се подписва от заявителя и ДО който ги приема. Когато протокола се прави от друг До или орган на местното самоуправление се изпраща по служебен път на компетентния орган. Когато в съдебната зала съда установи, че по н.д.ЧХ извършеното престъпление е от ОХ прекратява делото и изпраща преписката на съответния прокурор, за когото това е законен повод;

- информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване – те са основание за самосезиране на прокурора;

- лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление – съставя се протокол, в който се визира извършителя и направеното самопризнание;

- непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление;

- Особен законен повод е подадената тъжба до прокурора от пострадалия – образуваното на това основание досъд. пр-во не може да се прекрати по искане на пострадалия /Това са т.нар. дела от частно-публичен х-р – по принцип делото се разглежда по реда на делата от ЧХ, но пострадалия подава тъжбата до прокурор като смята, че така интересите му ще бъдат защитени по-добре/.


Наличие на достатъчно данни за извършено престъпление – касае се данни, а не за доказателства.

Какво значи достатъчно данни  основателно предположение.

Преди образуване на досъд. пр-во не може да се извършва проц. доказване. Данните с които се борави от разследващите органи и прокурора за образуване на досъд. пр-во са предварителен фактически материал, като имат прогностична доказателствена стойност.

Ако бъде образувано досъд. пр-во тези данни ще минат през м-ма на проц. доказване и тогава ще бъдат приобщени в общността на доказателствените материали.



Данните трябва да са достатъчно за обосноваване на основателно предположение, че е извършено престъпление. Предположението се третира като проблематично знание, версия, определен а степен на вероятността или хипотеза в гносеологически смисъл. Това означава, че основанието за възбуждане на досъд. пр-во не е еднозначно и безсъмнено доказано заключение. Извод какъвто е необходим при съставяне на обвинителен акт, обвинително заключение или постановяване на присъда.

Данните трябва да се отнасят до извършено престъпление. Не е задължително да има данни за извършителя на престъплението. Производството се образува по факта на извършеното престъпление, а не с оглед личността.

Изкл. от това правило /че досъд. пр-во се образува по отношение на деянието, а не по отношение на личността/ са случаите в които специалното качество на лицето е елемент от състава на престъплението – Например: Длъжностните престъпления.
2-ра хипотеза.

Неотложни следствени действия без да е образувано досъд. пр-во /бившата предварителна проверка/.

Разследващите органи в случаите предвидени в закона могат да извършват оглед на местопроизшествието и свързаното с него претърсване и изземване, разпознаване на лица и предмети, разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазването на доказателствата - Чл.212(2) НПК.

Органа извършил действието осведомява прокурора незабавно но не по късно от 24 часа. Досъд. пр-во се счита за образувано от момента на съставяне на акта за съответното следствено действие/ това си чисто правна фикция/.


Органи компетентни да образуват досъд. пр-во.

 Прокурор.

 Разследващ орган, като веднага уведомява прокурор.

Образува се винаги с постановление на прокурора, което съдържа:



Когато досъдебното производство се образува с постановление на прокурора, в постановлението се посочват:

- датата и мястото на съставянето му;

- органът, който го съставя;

- законният повод и данните, въз основа на които се образува досъдебното производство;

- органът, който го е съставил.

Когато досъдебното производство се образува по реда на чл. 212, ал. 2 /от разследващ орган при неотложни следствени действия/, освен обстоятелствата по чл. 129 /атрибутите на протокола за съответното следствено действие/ в протокола за първото действие по разследването се посочват законният повод и данните за извършеното престъпление.


Досъд. пр-во с/у неизвестен извършител.

Когато извършителят на престъплението е неизвестен, наред с действията по разследване прокурорът възлага на съответните органи на МВР установяването и издирването на извършителя.


Отказа от образуван на досъд. пр-во се постановява от прокурора или разследващия орган при липсата на някои от законовите предпоставки. Когато разсл. орган постанови отказ служебно изпраща материалите на прокурора. Ако последния откаже да образува или потвърди отказа уведомява пострадалия и лицето съобщило за престъплението. Заинтересованите лица /пострадалите, които биха били активно легитимирани да се конституират в процеса като граждански ищец или частен обвинител/ могат да обжалват. Във всеки по-следващ момент прок. или разсл. орган могат да образуват досъд. пр-во по жалба или самоинициатива.

По жалба или по свой почин досъд. пр-во може да образува и по-гореседящия прок. Отказа да се образува досъд. пр-во се оформя в постановление, то също може да се обжалва.


Веднага след образуване досъд. пр-во или приемане на образуваното от прок. разсл. орган е длъжен да предприеме необходимите действия. В рамките на своята компетентност разсл. орган сам решава какви действия по разследването да предприеме.

При осъществяване на правомощията си разсл. орган:

- действа под процесуалното ръководство и надзор на прок.;

- може да иска от др. разследващи органи да извършат определени следствени действия, а от органите на МВР съдействие при извършване на проц. действия;

В системата от действия, които разсл. орган предприема с цел изясняване на обективната истина относно деянието и дееца и правното решаване на делото влизат:

 Действия по хода на делото, които са основополагащи процесуални действия и водят до преминаване на проц. от един етап на друг.

 Действия по разследване, което представлява осъществяване на способите за събиране и проверка на доказателствените материали.

 Други процесуални действия – предприемане на мерки за прицесуална принуда, разпореждания за връчване на призовки и съобщения.


Досъдебното производство с новия НПК се урежда само като разследване, което се извършва от разследващи органи. Техните правомощия са едни и същи с изключение на компетентността им за разглеждане на дела. Следователите разглеждат изрично посочените в НПК дела, а полицейските дознатели всички останали. Няма го института и на предварителното задържане. В новия НПК Са уредени институтите на бързото производство и незабавното производство като особени случаи на разследване на извършено престъпление. Разследването се извършва от същите разследващи органи, визирани в НПК. Условията, при които се прилагаше фигурата на предварителното задържане са посочени като условия за образуване на бързо и незабавно производство.

  1. Привличане на обвиняемия.

Предявяването на постановлението за привличане на обвиняем е функция на разсл. орган – чл.219 НПК. С този акт се привлича към наказателна отговорност определено лице за извършване на престъпно деяние.

То се извършва при наличието на достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършването на престъпление от ОХ и при отсъствието на основанията за прекратяване на нак. пр-во.

В постановлението за привличане на обвиняем се посочват:

- датата и мястото на издаването му;

- органът, който го издава;

- трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем, деянието, за което се привлича, и правната му квалификация;

- доказателствата, на които се основава привличането, ако това няма да затрудни разследването;

- мярката за неотклонение, ако такава се взема;

- правата му по чл. 55, включително и правото му да откаже да даде обяснения, както и правото му да има защитник по пълномощие или по назначение.

Подобно на образуването на досъд. пр-во, предявяване на обвинението формира своето основание и се извършва на базата на предположение, че едно лице е извършило виновно престъпно деяние. То обаче за разлика от образуването на досъд. пр-во почива на много по-сериозна доказателствена база.

След предявяване на обвинението, незабавно се пристъпва към предявяване на постановлението за привличане. Разследващият орган предявява постановлението за привличане на обвиняемия и неговия защитник, като им дава възможност да се запознаят с пълното му съдържание, а при нужда дава допълнителни разяснения. Разследващият орган връчва срещу подпис препис от постановлението на обвиняемия.

Когато обвиняемият не е упълномощил защитник и поиска да организира защитата си, разследващият орган отлага предявяването на постановлението за привличане и разпита на обвиняемия за срок до 72 часа с ново призоваване.

Ако обвиняемият отново се яви без защитник, разследващият орган му предявява постановлението за привличане, като в случаите когато участието на защитник е задължително му назначава защитник.

Разследващият орган не може да извършва действия по разследването с участие на обвиняемия, докато не изпълни задълженията си по привличане на обвиняемия и предявяване на постановлението за привличане.

След предявяване на постановлението за привличане на обвиняем разсл. орган реализира множество следствени действия по разследването:

1. Разпит. Първото следствено действие, което задължително се извършва след предявяване на постановлението за привличане на обвиняемия..

Особен процесуален режим е разпита на обвиняемия пред съдия от 1-во инстанционния съд или от най-близкия еднакъв по степен съд. Уредено е в чл. 222, в чл. 223 е уредено и разпитването на свидетел пред същия съдия.



Особености на този вид разпит:

- преценката му за извършване се прави от органа на досъд. пр-во /разсл. орган или прокурора/.

- с тази уредба се дава възможност, в случаите на чл.279 и 281 НПК, направените на досъд. пр-во обяснения и показания да бъдат четени в съдебно заседание на 1-вата и въззивна инстанция и вкл. в съвкупността на док. материали, въз основа на които съда ще решава делото.

Когато се разпитва свидетел пред съдия се осигурява присъствието на обвиняемия и неговия защитник.



  1. Предявяване на разследването.

Предявяването на следствието /чл.227-230 НПК/ има значение в две насоки:

По хода на делото, т.е. приключват се действията по разследването и се пристъпва към съставяне на обвинително заключение.

По отношение П на защита на гражданите.

Предявяването на разследването е проц. ср-во за осъществяване проц. П на гражданите в проц. да се запознаят с всички материали по делото и да правят необходимите извлечения.

За предявяване на разследването се призовава обвиняемия и неговия защитник, ако е необходима защита. Ако обв. не е могъл да си осигури защита се насрочва ново предявяване до 72-часа.

Разсл. орган разяснява на явилите се лица техните П, с което им осигурява П на защита. Предоставя всички материали по делото за проучване, за което следва да осигури достъп, време и подходящо място и условия – така се предявява разследването. За това се съставя протокол. В него се отразяват направените искания, бележки и възражения. Възможно е дори след приключване на разследването да се установяват проц. пропуски в доказателствения материал  допълнителни следствени действия. това може да направи по своя инициатива или по искане на субектите на проц.

След окончателното приключване на разследването разсл. орган постановява обвинително заключение.


  1. Обвинително заключение.

То е окончателния проц. акт на разсл. орган в досъд. пр-во, с който се приключва етапа на разследването. С него разсл. орган изводите изградени по вътрешно убеждение по фактическите и П в-си на делото. При съставянето му на разсл. орган е обезпечена максимална проц. самостоятелност и независимост /но не на 100%/. Прокурора не може да дава задължителни указания на разсл. орган как да състави обвинителното заключение, т.е. какви да са изводите.

Обвинителното заключение не подлежи на обжалване. Не ангажира в каквато и да е степен прокурора да го възприеме, но прокурора не може да откаже да го проучи, нито пък да го върне с искане да го преструктурира, промяна на съдържанието. Прокурора може да върне за доразследване цялото дело, след комплексна проверка, а не само обвинителното заключение.



Реквизити на обвинителното заключение – чл. 232, 233 НПК.

В обстоятелствената част на обвинителното заключение се посочват накратко:

- извършеното от обвиняемия престъпление;

- времето, мястото и начинът на извършването му;

- пострадалото лице и размерът на вредите;

- данните за личността на обвиняемия;

- доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства, и

- правната квалификация на деянието.

В заключителната част на обвинителното заключение се посочват:

- прокуратурата, на която се изпраща делото;

- датата и мястото на съставянето на заключението;

- името и длъжността на съставителя.



Към обвинителното заключение се прилагат:

- списък на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание;

- справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест;

- справка за документите и веществените доказателствени материали;

- справка за направените разноски;

- справка за взетите мерки за обезпечение, както и справка за настаняването на децата в случаите по чл. 63, ал. 8.


В заключението за прекратяване или спиране на нак. пр-во се посочват:

- престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем;

- основанията, поради които наказателното производство трябва да се прекрати или спре;

- датата и мястото на съставянето на заключението;

- името и длъжността на съставителя.

Обвинителното заключение на разсл. орган има проц. стойност на предложение за сътавяне на прокурорски акт.

В него могат да се съдържат изводи в 3 насоки:

Обвинението е доказано и обвиняемият да бъде предаден на съда. Това говори за обвинително заключение, най важната част от което са обстоятелствената и заключителната част.

Налице са общите прекратителни основания по чл.24(1) НПК или обвинението не е доказано по несъмнен начин чл. 232(1), с оглед на което разсл. орган предлага делото да се прекрати.

Налице са проц. пречки в случаите на чл. 25 и 26 НПК, не е разкрит извършителя на престъплението или продължително отсъствие на важен свидетел от страната --. постановление с мнение за спиране на нак. пр-во.

Незабавно след съставянето на обвинителното заключение, заедно със цялото дело, разсл. орган го изпраща на прокурора. При това , производството по делото преминава от един проц. стадий /разследване/ в друг – действия на прокурора след завършване на разследването.




  1. Действия на прокурора след завършване на предварителното производство.

  1. След получаване на обвинителното заключение от разсл. орган.

Незабавно след съставянето на обвинителното заключение, заедно със цялото дело, разсл. орган го изпраща на прокурора. При това , производството по делото преминава от един проц. стадий /разследване/ в друг – действия на прокурора след завършване на разследването.

Прокурорската активност от проц. ръководство и надзор на разсл. орган се трансформира в непосредствено осъществяване на ръководнорешаващата ф-я от прокурора. Той поема пряко воденето на производството.

Началото на стадия “действия на прокурора след завършване на разследването” не се обозначава с определен прокурорски акт. След получаване на делото от разсл. орган, по свой почин и като израз на служебното начало в проц., прокурора е длъжен незабавно да пристъпи към действията, с които е ангажиран по силата на закона в 2 основни посоки:

Проверка качеството на работа на разсл. орган.

Вземане на решение по вътрешно убеждение какъв процесуален акт да се постанови за приключване на досъд. пр-во.

След като получи делото, прокурорът:

- прекратява нак. пр-во;

- спира наказателното производство;

- внася предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание;

- внася предложение за споразумение за решаване на делото;

- повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това.

Когато при предявяване на разследването разследващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, прокурорът му указва да ги отстрани или ги отстранява сам.

Прокурорът осъществява правомощията си в най-кратък срок, но не по-късно от един месец от получаване на делото.



Прокурора може:

- да раздели делото, когато по делото се съберат доказателства за участие на повече лица, може да отдели материалите за неустановените и неиздирените лица в отделно дело. Когато по делото се съберат доказателства за няколко престъпления, извършени от едно лице, прокурорът може да отдели материалите за някои от престъпленията в отделно дело. С новообразуваните дела може да постъпи по различен начин /1 да спре, друго да прекрати, по трето да даде ход с обвинителен акт/;

- когато две или повече дела за различни престъпления или срещу различни лица имат връзка помежду си, прокурорът може да ги обедини, ако това се налага за разкриване на обективната истина. Също така може да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същи обвиняем.

- сам да извърши налагащите се действия по разследване, ако проверката покаже, че това е необходимо. Не може под формата на допълнителни процесуални действия да извърши цялостно ново разследване.

При оценката си на изводите на разсл. орган в обвинителното му заключение, прокурора разполага с проц. независимост.


  1. Обвинителен акт.

Най-важното – съставяне и внасяне на обвинителен акт в съда. /чл.246 вр. чл.247(1), т.1 НПК/. Съставянето на обв. акт е основната проц. ф-я на обвинението.

Прокурора съставя обв. акт когато намери,че:



Са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и то такива и толкова, чрез, които се установява напълно, безсъмнено и еднозначно виновността на обвиняемия в извършване на престъплението.

За повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо.

При съставяне на обвинителния акт прокурора трябва да е вътрешно убеден във виновността на обвиняемия, той има абсолютна проц. самостоятелност и независимост от каквито и да е други органи и лица.

Обвинителния акт не подлежи на обжалване и не влиза в сила.

Внасянето на обв. акт сезира правораздавателните органи с оглед образуване на съдебно производство, повдига обвинение пред съда, с което се определят рамките на съд. пр-во. Той е израз на ръководнорешаващата ф-я на прокурора на този етап и се явява действие, с което се осъществява преминаване от една фаза в друга  от досъдебната в съдебната.

С обв. акт прокурора обективира вътрешното си убеждение във виновността на обвиняемия за извършване на проц. деяние и предлага на съда да се произнесе в този смисъл с присъда.

Съда не може да откаже да приеме обв. акт или да го върне на прокурора. Ако съдържа формални недостатъци съда уведомява прокурора да ги отстрани в непродължителен срок.

Прокурора също не може да оттегли вече внесения обв. акт в съда и не може да внася поправки по същество. Ако има грешки от фактически или П х-р, отстраняват се в хода на съд. пр-во.



  1. Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница