Прекратяване и спиране на нак. пр-во

Когато липсват предпоставки за повдигане на обвинение пред съда, прокурора прекратява нак. пр-во. Това е типично действие по хода на делото, при което се прекратяват НППО, елиминира се процесуалната среда.

- деянието не съставлява престъпление;

- деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;

- наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;

- деецът е починал;

- след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;

- спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото;

- в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора;

- деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;

- в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното ЮЛ до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство;

- по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава;

- деецът е лице, действало като служител под прикритие в рамките на правомощията му по закон.

Обвинението винаги трябва да се базира на достатъчно док., ако липсват такива значи обвинението е необосновано и прокурора ще прекрати нак. пр-во, но само ако е твърдо убеден, че разсл. орган е положил всички усилия за събиране и проверка на доказателствения материал и всяко друго действие ще е безперспективно.

В/у прекратяването на нак. пр-во в досъдебната фаза от прокурора се осъществява съдебен контрол. Компетентен е съответния 1-во инстанционен съд.

С определение съда може:

- потвърди постановлението;

- измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства;

- отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Определението на съда може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното ЮЛ пред съответния въззивен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.

Когато не са били налице общите прекратителни основания, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура.
2. Спиране на нак. пр-во.

Нак. пр-во се спира при наличие на проц. пречки предвидени в чл.244 НПК. До отпадането им проц. остава висящ. Запазват се проц. условия, но не се извършват действия по хода с изкл. на неотложните такива.

- след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;

- разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина;

- деецът е лице с имунитет;

  - при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне, наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина.

 Извършителя на престъплението не е разкрит;

 При продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец, извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриване на истината, освен ако може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция – спира се за не повече от 1 година.

С постановлението за спиране прокурора извършва действия:

- когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя, прокурорът изпраща делото на разследващия орган за продължаването на издирването.

- прокурорът възобновява спряното наказателно производство след като отпадне основанието за спиране или е възникнала необходимост от допълнителни действия по разследването.

При възобновяване на спряното производство разследването се извършва в сроковете по чл. 234. Те не включват времето, през което наказателното производство е спряно.

Постановлението за спиране на нак. пр-во може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа. Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от 7 дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно.

Нова жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от 6 месеца от постановяването на определението на съда.

63. 
    Образуване на производството пред първата инстанция и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебното заседание.
    

34. 
    Образуване на производството пред първоинстанционния съд.
    

Съд. пр-во се образува след като съответния първоинстанционен съд бъде валидно сезиран. Процесуалните средства за това са:

 Обвинителен акт на прокурора по н.д.ОХ.

 Тъжба от пострадал за престъпление от ЧХ.

С постъпването на обвинителния акт или тъжбата в канцеларията на съответния първоинстанционен съд се създава задължение за председателя на съда да се произнесе.

По факта на обвинителния акт той образува производство от ОХ и определя съдия докладчик. С оглед тъжбата на пострадалия председателя със съответното решение приема или отхвърля тъжбата, което означава образуване на н.д.ЧХ или отказ за образуване. Последното подлежи на обжалване и въззивна проверка.

Следва насрочване на заседание по н.д.ЧХ.

2. Дейност на съдията-докладчик по н.д.ОХ.

За н.д.ОХ се назначава съдия-докладчик, който обсъжда следните в-си:

 Подсъдно ли е делото на съда;

 Има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

 Допуснато ли е на досъд. пр-во отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници;

 Налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на Глава 24/бързо производство/, 25/незабавно производство/, 27/съкратено съдебно следствие в произв. пред 1-та инст./, 28/Освоб. от нак. отг. с налагане на адм. наказание/ и 29/решаване на делото със споразумение.

След приключване на този етап съдията-докладчик има следните възможности за действие:

 Да прекрати съд. пр-во.

То се прекратява в случаите на т.  и 

Когато го прекрати на основание т. го изпраща на компетентния съд и делото се решава от другия съд.

Когато го прекрати на основание т. делото се връща на прокурора с указания за допълнително разследване и отстраняване на допуснатите нарушения.

- въз основа на общите прекратителни условия визирани в чл.24(1), т.2-4 и 6-10.

- когато деянието описано в обвинителния акт не съставлява престъпление.

Препис от разпореждането се изпращана на обвиняемия, защитника му, пострадалия и прокурора.

Всички те могат да обжалват /протестират/ разпореждането за прекратяване на нак. пр-во пред въззивната инстанция.

 Да спре производството.

При общите основания за спиране на производството посочени в чл. 25 и 26 НПК.

При спиране на нак. пр-во съдията докладчик се произнася по мерките на проц. принуда, мерките за обезпечаване на гражданския иск. Препис от разпореждането се изпращана на обвиняемия, защитника му, пострадалия и прокурора. Всички те могат да обжалват /протестират/ разпореждането за спиране на нак. пр-во, относно мерките на проц. принуда и обезпеченията, пред въззивната инстанция.

След като отпаднат основанията делото се възобновява.

35. 
    Действия преди разглеждане на делото в съдебно заседание.
    

 Връчване на препис от обв. акт /тъжбата/ на заинтересованите страни и даването на ход на делото.

Освен в случаите на бързо и незабавно производство и при освобождаване от нак. отг. с налагане на адм. наказание на обвиняемия се дава възможност в 7-дневен срок от връчване на препис от обв. акт /тъжбата/ в който да изложи възраженията си и да направи искания.

 Съобщаване и на пострадалия /неговите наследници/ за насрочване на съдебното заседание и му се дава възможност освен в случаите на бързо и незабавно производство и при освобождаване от нак. отг. с налагане на адм. наказание в 7-дневен да се конституират като граждански ищец или частен обвинител.

 Призоваване на лицата и за предприемане на мерки за осигуряване възможност на страните да се запознаят с материалите по делото и да правят необходимите извлечения.

За подготовка на заседанието съдия-докладчика се произнася по всички искания относно:

 Разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на действия по разследването по делегация;

 Мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление;

 Мярката за обезпечаване на гражданския иск, конфискацията, глобата и отнемането на вещи в полза на държавата;

Разпореждането на съдията-докладчик по т.1, 2 и 3 подлежи на обжалване пред въззивна инстанция.

По искания относно мярка за неотклонение задържане под стража съдията-докладчик внася делото в открито заседание с участие на прокурора, подсъдимия и неговия защитник. При постановяване на определението съдът обсъжда налице ли са основанията за изменение или отмяна на мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.

Това определението подлежи на обжалване пред въззивната инстанция.

64. 
    Съдебно заседание – общи положения. Действия по даване ход на делото в съдебно заседание.
    

36. 
    Съдебно заседание – общи положения.
    

Има 5 етапа:

 Даване ход на делото.

 Съдебно следствие.

 Съдебни прения.

 Последна дума на подсъдимия.

 Обявяване на присъдата.

В съдебното заседание се развиват основните начала на нак. пр-с: състезателнос; равнопоставеност; П на защита; независимост на съда; устност; непосредственост; непрекъснатост на съдебните заседания м/у пренията и последната дума на подсъдимия.

По н.д.ОХ участието на прокурора е задължително, той участва като главен обвинител, блюстител на закона, представител на държавата.

Присъствието на подсъдимия – задължително по дела за тежки престъпления, но съда може да постанови подсъдимия да се яви и при дела за които присъствието му не е задължително, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина.

Не вина подсъдимия може да присъства на заседанията, което сериозно би затруднило хода на делото. Предвидена е хипотеза, при която съда може да гледа делото в отсъствие на подсъдимия, ако:

 Не е намерен на посочения от него адрес или е променил адреса си без да уведоми съответния орган.

 Местожителството му в страната не е известно и след щателно издирване не установено.

 Намира се извън пределите на Б-я и:

– когато местожителството не е известно,

- не може да бъде призован или е редовно призован;

- не е посочил уважителна причина за неявяването си.

В този случай /на задочно производство/ задължително участва защитник. Ако такъв не е упълномощен от подсъдимия, решаващия орган назначава такъв служебно.

Съдебното заседание се води от председателя на състава или едноличния съдия, който се стреми да осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обективната истина. Точното спазване на закона, а също така поддържа реда в съдебната зала. Той може да отстранява от съд. зала за извършени нарушения – подсъдимия, прокурора /тогава се отлага заседанието временно/, участващите в процеса граждани, частния обвинител. След като изгонения се върне в залата се запознава с изложените в негово отсъствие доказателства чрез прочитане на протокола на заседанието.

Също така може да отстрани и лице от публиката.

Налага глоби до 500 лв. за груби нарушения на реда.

Разглеждането на делото се отлага ако изгоненото лице не може да се замени без това да навреди на нормалния ход на делото – това е при изгонване на прокурора, защитник или повереник.

37. 
    Действия по даване на ход на делото в съдебното заседание.
    

Съдебното заседание се отлага, когато не се яви:

- прокурорът;

- подсъдимият, ако явяването му е задължително;

- защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия.

Ако защитниците са повече от един, неявяването на някой от тях не е основание за отлагане на делото.

Съдебното заседание не се отлага, ако пострадалият или неговите наследници не са намерени на посочения от тях адрес за призоваване в страната.

Съдът се произнася по направените искания за конституиране на нови страни в производството. Определението, с което се отказва допускането на частен обвинител, може да се обжалва по реда на глава двадесет и втора.

Когато частният обвинител или неговият повереник, гражданският ищец или неговият повереник, гражданският ответник или неговият повереник не се яви без уважителни причини, съдът разглежда делото в негово отсъствие, а когато не се яви по уважителни причини, съдебното заседание се отлага, освен ако изрично е поискано продължаването му.

Неявяването на свидетел или вещо лице не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени.

Във всички случаи на неявяване на призовани лица съдът изслушва страните по въпроса следва ли да се даде ход на делото.

Във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от три месеца.

Когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или вещо лице, съдът им налага глоба до 500 лв.

Проверка на самоличността на явилите се лица.

След извършената проверка свидетелите се отстраняват от съдебната зала до разпита им, с изключение на тези, които участват в производството като частни обвинители, граждански ищци и граждански ответници. В случаите на скрити свидетели те не присъстват в съдебната зала.

Председателят разяснява на страните правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора, защитниците и съдебния секретар, вещите лица, преводача и тълковника, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели.

След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им, предвидени в този кодекс.

Нови искания.

Страните могат да правят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие. Съдът се произнася по направените искания, след като изслуша страните.

65. 
    Съдебно следствие. Съдебни прения. Последна дума на подсъдимия.
    

38. 
    Съдебно следствие.
    

В хода на съдебното следствие се осъществяват способи за събиране и проверка на доказателствения материал под формата на съдебно следствени действия.

Съдебното следствие се ръководи от председателя на състава и започва с прочитане на обвинителния акт от прокурора при дела от общ характер или с прочитане на тъжбата от частния тъжител при дела от частен характер.

Когато е предявен граждански иск, той се прочита от гражданския ищец.

  1. Разпит на подсъдимия

Председателят поканва подсъдимия да даде обяснения по обвинението. Подсъдимият може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие.

На подсъдимия се поставят въпроси в следната последователност:

- от прокурора или частния тъжител;

- частния обвинител и неговия повереник;

- гражданския ищец и неговия повереник;

- гражданския ответник и неговия повереник;

- другите подсъдими и техните защитници;

- защитника на подсъдимия.

Председателят и другите членове на съдебния състав могат да поставят въпроси на подсъдимия след изчерпване на въпросите на страните.

Разпит на подсъдимия в отсъствие на други подсъдими се допуска, когато това се налага за разкриване на обективната истина. След завръщането в съдебната зала на подсъдимия председателят го запознава с обясненията, дадени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.

Обясненията на обвиняем или подсъдим, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:

- лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими;

- делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия;

- между обясненията, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие, има съществено противоречие;

- подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо.

Ползване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия.

2. Разпит на свидетелите.

Предприема се веднага след приключване на разпита на обвиняемия.

Най напред се разпитват свидетелите посочени от обвинението и след това другите, но при нужда този ред може да бъде променен. Реда за задаване на в-си е същия както при обвиняемия.

Разпитаните свидетели остават в залата до приключване на заседанието, могат да напуснат само с разрешение на съда.

Разпит на свидетел със скрита самоличност се извършва по начин недопускащ разкриването на самоличността му, остава в подходящо помещение на разположение на съда.

Непълнолетните свидетели след разпита се отстраняват от залата.

Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:

- между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие;

- свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо;

- свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация;

- свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал;

- свидетелят не се явява и страните са съгласни с това.

При горните условията показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство /не са дадени пред съдия/, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв, и му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.

Когато свидетелят е разпитан по делегация, прочита се протоколът за разпит.

Съда може да прилага всички способи за събиране на док. материал, когато установи празнота в доказателствата, по искане на страните и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина.

След като извърши всички налагащи се според него съдебни следствени действия, председателя запитва имат ли страните нови искания и ако те не направят такива или ги намери за неоснователни, председателя обявява съдебното следствие за приключено.
Когато приключи съдебното следствие съда има няколко възможности:

 Прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор когато:

- е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник;

- на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд.

   Съдът прекратява наказателното производство:

- деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;

- наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;

- деецът е починал;

- след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;

- спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото;

- в предвидените в особената част на НК случаи по н.д.ОХ липсва тъжба от пострадалия до прокурора;

- деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;

- в предвидените в особената част на НК случаи пострадалият или ощетеното ЮЛ до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на нак. пр-во;

- по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава;

Не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато:

- липсва тъжба;

- тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81;

- пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини;

- частният тъжител оттегли тъжбата си;

- частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини; тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов повереник.

Когато основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 /амнистия и изтекла давност/ се разкрият в съдебно заседание и подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се произнася с присъда.

Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по веществените доказателства, отменя наложените на подсъдимия мерки за процесуална принуда, а мярката за обезпечаване на гражданския иск - ако основанието за нейното вземане е отпаднало.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред въззивната инстанция.