 Спиране на наказателното производство

Съдът спира наказателното производство в случаите на чл. 25 и 26. Определението подлежи на обжалване и протестиране пред въззивната инстанция.

39. 
    Съдебни прения.
    

Пренията означават речите на страните.

Съдебните прения започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия.

Страните, които участват в съдебните прения, могат да се позовават само на доказателства, които са били събрани и проверени на съдебното следствие по реда, установен в този кодекс.

 Заявлението на прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда, не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение.

 Всяка страна има право да направи реплика по повод на твърденията и доводите на другите страни. Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика.

Лицето с/у което има реплика има П на дуплика, за да изкаже пред съда проц. си позиция по повод репликата на др. страна.

Репликите и дупликите могат да бъдат насочвани не само с/у обвинителите , обвиняемите, страните по гражданския иск, но и спрямо позициите на др. подсъдими, особено в случаите на противоречиви интереси.

Най-важните речи са на:

- обвинителната реч на прокурора;

- речта на защитника;

В обвинителната си реч прокурора следва да изрази окончателно формирало се в него вътрешно убеждение по в-сите от фактическо и П естество. От него се изисква да представи в съда точно, ясно и аргументирано какво намира за установено по предмета на доказване и каква наказателноправна оценка дава на престъплението. Като държавен блюстител на закона той трябва да е обективен в своята преценка, да се позове както на обвинителните така и оневиняващите доказателства.

Закона задължава прокурора да заяви, че наказателното производство следва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда, не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение.

В съдебното заседание е възможна и хипотеза, при която прокурора заявява, че не поддържа обвинението, но частния обвинител продължава да обвинява. В този случай съда продължава разглеждането на делото и може да постанови присъда.

 Реч на защитника. В своята реч защитника следва да отстоява позиция в полза на подсъдимия – обосноваване невиновност, навеждане на аргументи за по-мека отговорност, определяне на по-леко наказание, условно осъждане, освобождаване от нак. отг. с налагане на адм. наказание.

Съдебните предния са етап от съдебното заседание за анализ на всички в-си отнасящи се до оценка на доказателствата и док. средства.

Закона предвижда следните правила при излагане на пренията:

 Страните да се позовават само на данни, които са били събрани и проверени от съдебното следствие. Страните могат да искат извършването на нови съдебни следствени действия. Когато намери, че искането е основателно, съдът прекратява съдебните прения, възобновява съдебното следствие и след извършване на новите съдебни следствени действия отново пристъпва към изслушване на съдебните прения.

 Съдът не може да ограничи по време съдебните прения. Председателят на състава може да прекъсне страните само когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото. Ограничаване на правото на свободно излагане на страната от съда е съществено проц. нарушение и може постановената присъда да се отмени.

40. 
    ПОследна дума на подсъдимия.
    

Този етап е създаден изцяло с оглед възможността преди съда да се оттегли за постановяване на присъдата да изслуша последните доводи на подсъдимия.

Съдът е длъжен да осигури на подсъдимия пълна възможност да изрази в последната си дума своето окончателно отношение към обвинението. При последната дума подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит.

Съдът не може да ограничава времето за последната дума на подсъдимия. Председателят може да прекъсне подсъдимия само когато той явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото.

Ако при последната дума подсъдимият посочи нови данни, които имат значение по делото, съдът възобновява съдебното следствие и отново изслушва пренията на страните и последната дума на подсъдимия.

Значението на тази последна дума на обвиняемия е съда да направи изводи относно субективната страна на състава на престъплението, възможността спрямо лицето да се реализира превантивно-възпитателно въздействие и без ефективно изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода”.

66. 
    Изменение на обвинението в съдебно заседание.
    

Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или военен съд.

Извън горния случай, съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение.

Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл. 279 /прочитане обясненията на подсъдимия или обвиняемия/ не се прилагат за обяснения, дадени преди повдигане на новото обвинение.

67. 
    Постановяване на присъдата.
    

41. 
    Уводни бележки.
    

1. Съд. заседание продължава в нови условия - не се открива ново съд. заседание. След като гласуват присъдата, съдиите се връщат в съд. зала, за да я прочетат. Не може да се говори за действителна присъда, ако тя не е прочетена публично. Особен протокол за прочитане на присъдата не се съставя.

2. Процесуално значение - присъдата е основният акт, с който съдът осъществява своята функция. Всички други съд. актове или подготвят условията за постановяване на правилна присъда, или осигуряват проверка на присъдата /по реда на второинстанционното или касационното производство/ и привеждането и в изпълнение. При нейното постановяване съдът оглежда цялото производство, правилността на разследването и други процесуални действия, извършени в досъд. пр-во и в съд. заседание, пълнотата, всестранността и обективността на док. материал, правилността на отношението, което е взел съответния орган към исканията на участниците в процеса, какви факти са установени в подкрепа на обвинението и в подкрепа на защитата, какви изводи могат да се направят от тези факти.

3. Присъдата е акт, който всякога се издава само след като съдебното заседание се доведе до край.

4. Присъдата е акт, с който не само се установява и конкретизира наказателното правоотношение, но се осигурява и неговата изпълнимост.

5. За да изпълни своето предназначение, присъдата трябва да бъде убедителна - законна, обоснована, справедлива и постановена при такава организация и реализация на съд. заседание в/у основата на процес. правила, че не оставя никакво съмнение в нейната правилност.

42. 
    Ред за постановяване на присъдата.
    

- има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;

- съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;

- подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23 - 25 и 27 /при множество престъпления/ от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи;

- налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1/налагане на възпитателни мерки при непълнолетни/ и чл. 78а, ал. 1/освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание/ от НК;

- да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по чл. 64, ал. 1/настаняване на непълнолетния във възпитателно училище/ от Наказателния кодекс - каква възпитателна мярка да се наложи;

- какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи;

- на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане;

- налице ли са условията по чл. 68 и 69/извършено престъпление в изпитателен срок при условно освобождаване от изтърпяване на наложено наказание/ от Наказателния кодекс и какво наказание подсъдимият да изтърпи;

- налице ли са условията на чл. 53/вещите, които са предмет на престъплението или са послужили за неговото извършване/ от Наказателния кодекс;

- да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;

- какво да стане с веществените доказателства;

- на кого да се възложат разноските по делото.

Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на едно или няколко престъпления, съдът се произнася за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.

Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването.

43. 
    Видове присъди - подсъдимият може да бъде признат за виновен или невиновен.
    

2. Невиновен /невинен/ - когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от виновно, както и когато деянието не представлява престъпление.

- недоказана виновност;

- недоказана невиновност;

- доказана невиновност.

3. По гражд. иск - всички суми, за които има и най-малко съмнение, че са били присвоени от подсъдимия, не следва да се включват в размера на обезщетението, присъдено по гражд. иск.

44. 
    Съдържание на присъдата.
    

Присъдата се издава в името на народа.

В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на съдебния секретар и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на подсъдимия и престъплението, за което е повдигнато обвинението.

2. Диспозитив.

а. При обвинителна присъда

В диспозитива се посочват данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, на които е следвало да си отговори преди постановяване на присъдата. В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок.

- деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;

- наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност.

съдът признава подсъдимия за виновен и прилага съответния закон за амнистията или правилата за давност;

Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания.

а/ когато мотивите са непълни, неясни или противоречиви е налице процесуално нарушение:

- непълнота в мотивите ще има, когато съдът не е обосновал или не е обосновал достатъчно някои свои изводи;

- противоречие в мотивите ще има не само когато две твърдения се изключват, но и когато твърдението е нелогично;

- порок в мотивите ще има и когато те съдържат предположения или позовавания, противоречащи на закона, на светогледа, идеологията, правосъзнанието, обществените, политическите и моралните принципи, господстващи в нашето общество.

Порокът в мотивите води до отмяна на присъдата, доколкото е съществен.

Присъдата подлежи на отмяна, когато съществува противоречие м/у мотивите и диспозитива.

б/ липсата на мотиви означава липса на част от присъдата. НПК изрично посочва, че присъдата съдържа уводна част, диспозитив и мотиви Липсата на мотиви винаги води до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

3. Съдът може да се произнесе с определение по въпросите относно:

а. определяне на общо наказание на основание чл. 25, 27 и прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс;

б. първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата;

в. налице ли са условията по чл. 68, 69, 69а и чл. 70, ал. 7 /изтърпяване на отложено наказание/ от Наказателния кодекс и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият;

г. веществените доказателства и разноските по делото.

4. Поначало присъдата се изготвя от председателя на състава, но може тази задача да се възложи на някой от съдебните заседатели.

5. Присъдата се подписва от целия състав на съда. Неподписването на диспозитива, макар и само от един член от състава на съда, независимо съдия или съд. заседател, прави постановената присъда абсолютно недействителен съдебен акт, който не поражда правни последици.

а/ нищожна е и присъда, подписана от лице, което е нямало право да подпише, защото не е участвало в състава на съда, компетентен да реши делото.

б/ мотивите са част от присъдата и не е нужно да се подписват отделно от диспозитива. Важно е само да не съществува съмнение, че подписите се отнасят до цялата присъда, а не само до диспозитива. Подписването на мотивите отделно от диспозитива е наложително само в случаите, само когато някой от членовете на състава е подписал присъдата при особено мнение.

в/ особеното мнение трябва да се заяви при постановяване на присъдата, то се отбелязва при подписването на присъдата, съотв. на диспозитива и се излага в писмена форма не по-късно от 15 дни след обявяването и.

45. 
    Обявяване на присъдата.
    

2. Съдът е длъжен да обяви присъдата заедно с мотивите. Мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от 15 дни. По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от 30 дни.

3. След като постанови присъдата, съдът не може да внася в нея никакви поправки, допълнения или изменения. Съдът, който е постановил присъдата може да поправя в нея по свой почин или по искане на страните само очевидни фактически грешки, отнасящи се до гражданската или друга част на присъдата - в съд. заседание с призоваване на страните /решение на ВС/.

4. След като постанови присъдата, съдът се произнася и по мярката за неотклонение. Когато подсъдимият е освободен от нак. отговорност, осъден условно, осъден на наказание по-леко от лишаване от свобода, или оправдан, мярката за неотклонение задържане под стража се заменя с по-лека и задържаният се освобождава още в съд. зала. Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражд. иск, на глобата и конфискацията.

5. Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с която РБ има договор за предаване за изтърпяване на наказанието, съдът трябва да уведоми осъдения за възможността да се обърне към гл. прокурор с молба да предложи предаването му за изтърпяване на наказанието в д-вата, на която е гражданин.

68. 
    Въззивно производство – същност и особености. Образуване на въззивно производство и разглеждане на делото пред въззивния съд.
    

46. 
    Същност и особености.
    

По настоящем в съдебната фаза на нак. пр-с влизат 3 редовни съдебни инстанции, както следва:

 1-ва инстанция.

 2-ра инстанция, наричана въззивна.

 3-та инстанция – наричана касационна.

Въззивната и касационната са контролни инстанции. Те са предназначени за проверка на невлязла в сила присъда, от гл.т. на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост /правилност/.

 Законодателя е дал превес на апелативния принцип. Въззивния съд има възможност да разгледа делото по същество и да реши самостоятелно делото, без да го връща за ново гледане на 1-во инстанционния съд.

 Пределите на въззивната проверка са установени в чл. 314 НПК “(1) Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.

(2) Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това.” наричан още ревизионно начало или още проявление на съдебното начало.

 Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваемата част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба ако имат основания за това.

Идеята е още веднъж да се разгледа делото по същество. Въззивното производство се нарича още 2-ра първа инстанция.

 Въззивния съд може да установи нови фактически положения които могат да се различават от възприетите в 1-та инстанция.

 Във въззивната инстанция се допускат всички доказателства и доказателствени средства, които могат да бъдат събрани по реда на НПК, без каквито и ограничения.

Функционална компетентност.

 Решенията от РС като 1-ва инстанция се разглеждат от ОС като въззивна инстанция.

 На ОС от АС.

 Решенията на военните съдилища от военния АС като въззивна инстанция.

Въззивните съдилища заседават в състав от 3-ма съдии.

За въззивното производство има установени особени правила в чл.21 НПК, а по неуредените в нея в-си се прилагат разпоредбите за съд. пр-во пред 1-та инстанция.

47. 
    Образуване на въззивното производство.
    

1. Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните.

Жалби могат да подават и защитниците и поверениците.

Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя и от прокурора, който участва в заседанието на въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда - до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора, който го е подал, до образуване на производството пред въззивната инстанция.

Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители.

Жалбата и протестът се подават в 15-дневен срок от обявяването на присъдата. Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата.

Жалбата и протестът са писмени и подписани от техните податели.

В тях се посочват:

- съдът, до който се подават;

- от кого се подават и какво искане се прави.

- посочват се неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд.

Прилагат толкова преписи колкото са заинтересованите страни.

До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста.

Когато по делото са привлечени да отговарят няколко подсъдими като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за това до даване ход на делото.
Страните могат да подават писмени възражения срещу подадената жалба или протест до даване ход на делото пред въззивната инстанция.