Благоевград правно исторически факултет


Връщане на жалбата и протеста



страница22/24
Дата22.01.2017
Размер3.91 Mb.
#13267
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24

4. Връщане на жалбата и протеста.

Компетентен да приеме жалбата /протеста/ е съда постановил обжалваната /протестирана/ присъда. Той се явява своеобразен филтър.

Съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато:

- не отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и 2, ако в 7-дневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено;

- не са подадени в 15-дневен срока от обявяване на присъдата и за закъснението няма уважителна причина;

- не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.



  1. Ред за разглеждане на въззивното дело.

Делото, заедно с постъпилите жалби, протести и възражения, се изпраща от първоинстанционния съд на въззивната инстанция, след като изтече 15-дневния срок.

Съдът, чрез който е подадена жалбата или протестът, незабавно съобщава за това на заинтересованите страни, като им изпраща преписи от тях.

Допускането на исканите доказателства се решава в закрито заседание от състава на съда, който ще разгледа делото. Съдът се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия.

Свидетелите и вещите лица, разпитани в първоинстанционния съд, се допускат във въззивната инстанция, ако съдът приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства.

Нови свидетели и вещи лица се допускат, когато съдът счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото. Страните могат да представят нови писмени и веществени доказателства до даване ход на делото.

Страните и другите лица, които следва да вземат участие във въззивното производство, се призовават по реда на чл. 178 - 182, освен ако датата за разглеждане на делото им е съобщена от първата инстанция.

След откриване на съдебното заседание съдът изслушва страните за даване ход на делото и се произнася по направените искания, бележки и възражения.

Жалбата и протестът се разглеждат в съдебно заседание. Разглеждането на делото започва с доклад на съдията-докладчик. В доклада се излага същността на присъдата и съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства.



Участие на страните в съдебно заседание.

Участват страните конституирани в първоинстанционното разглеждане на делото. Не е допустимо първоначално конституиране на страни в това, а и в касационното производство. Няма възможност привличане едва на този етап някого като подсъдим. Не е възможно изменение на гражданския иск с насочването му към други лица, непривлечени досега като граждански ответници.

Защитниците и поверениците могат да бъдат сменени от техните подзащитни и доверители като упълномощят нови за възз. пр-во.

Участието на прокурора в съдебното заседание по делата от общ характер е задължително. В това производство прокурора е различен в персонално отношение от участвалия в 1-вата инстанция държавен обвинител, участва прокурор от съответната на съда прокуратура.

Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.

Страните от първоинстанционното съд. пр-во участват във възз. пр-во в същото проц. качество.

Във възз. пр-во участват не само подалите жалба или протест страни, но и всички други участници от първоинстанционния съд в същите си проц. качества.

При провеждане на съдебно следствие съдът може да използва всички способи за събиране и проверка на доказателствата.

 В съдебните прения се излагат съображения по постановената присъда и по съществото на обвинението по реда на чл. 291, ал. 2 /прокурор, частен тъжител-повереник; частен обвинител-повереник; граждански ищец-повереник; граждански ответник-повереник; защитник; подсъдим/.

След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.



  1. Правомощия на въззивния съд.

  1. Правомощия на въззивния съд.

Въззивният съд може:

1. Да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд;

2. Да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда;

3. Да измени първоинстанционната присъда;

4. Да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство при общите прекратителни условия, както и когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощието си по чл. 369, ал. 4 /разглеждане на делото по искане на обвиняемия/;

5. Да спре наказателното производство в случаите по чл. 25;

6. Да потвърди първоинстанционната присъда.


  1. Отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Въззивният съд отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане на прокурора, когато:

1. На досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник;

2. Се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер.

Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3 /касационни основания за разглеждане на делото/, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото.

Въззивният съд не може да отмени присъдата по т.2 или да отмени оправдателната присъда по т.1, 2 или в нарушение на някое от касационните основания, ако няма съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.

 


  1. Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда.

Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова присъда, когато се налага да:

1. Приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;

2. Осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция;

3. Оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд.

Правомощията по т.1 и 2 се упражняват, ако има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.

 


  1. Изменение на първоинстанционната присъда.

Въззивният съд може да:

1. Намали наказанието;

2. Приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление;

3. Освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс;

4. освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс.

(2) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може да:

1. увеличи наказанието;

2. отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 /замяна на лишаването от свобода за непълнолетен с настаняване в поправително училище/ или чл. 66 /условно освобождаване/ от НК.

Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск.


  1.  Потвърждаване на присъдата

Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

 


  1. решение на въззивната инстанция.

В решението си въззивната инстанция посочва:

- по чия жалба или протест се е произнесла;

- основното съдържание на присъдата;

- жалбата и протеста;

- кратко съдържание на доводите;

- изложени от страните в съдебното заседание;

- решението си по жалбата или протеста.

Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста.

Когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на чл. 305 /съдържание на присъдата/.

Срок за изготвяне и обявяване на решението

Решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от 30 дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване. Решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено.



  1. Касационно производство – същност и характеристика. Образуване и ред за разглеждане на делото пред касационния съд.




  1. Същност и х-ка на кас. производство.

Кас. производство е редовен способ за проверка на присъдите и решенията на въз. съд – предмет на проверка са невлезли в сила присъди и решения на въз. съд. Производството започва по жалба на страните и по протест на прокурора.

Характеристики:

 Изключителни са основанията за касация – само нарушения на закона;

 Единственият съд, пред който може да се развие и осъществи това производство е ВКС, независимо кой е бил въззивния съд;

 Предмет на проверка от ВКС са само присъди и решения, постановени от въз. съд /не и от първоинстанционния/;

 Приетите фактически констатации в решението или присъдата на въз. съд не могат да бъдат пререшавани от ВКС.

ВКС проверява само нарушението на закона – както на материалния, така и на процесуалния закон. Затова ВКС може да решава грешката в правната квалификация и допуснатите процесуални нарушения, както и справедливостта на присъдата. Установените факти имат силата на присъдено нещо и ВКС не може да ги проверява.

Касац. жалба и протест се разглеждат в съд. заседание, но не се провежда съд. следствие – без изключение.

За ВКС съществува забрана да увеличава наложеното наказание – когато ВКС намери, че наложеното наказание трябва да бъде увеличено и за това не е имало обвинение в първа инстанция - той отменя присъдата и връща делото за разглеждане в първа инстанция.

Когато трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ВКС отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане, без значение дали е подаден или не съотв. протест или жалба – това е императивна норма. Забраната да се влошава положението на подсъдимия, макар и индиректно намира приложение в дейността на ВКС.

ВКС не може да установява нови фактически положения, но има неограниченото право да прецени по друг начин от правна гледна точка установените факт. констатации. ВКС може да приеме нова правна квалификация:

 Ако това е закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление – ще измени присъдата, т.е. ще реши делото по същество;

 Ако е закон за по-тежко наказуемо престъпление – ако е имало обвинение на първата инстанция – ще реши делото по същество, защото ще измени присъдата;

 Ако е закон за по-тежко наказуемо престъпление и не е имало обвинение пред първата инстанция за това – не може да реши делото по същество, а само ще отмени присъдата и ще върне делото за ново разглеждане на първа инстанция или на досъдебното производство.

ВКС може да приеме като отегчаващи обстоятелства, такива, които въз. съд е приел за смекчаващи и обратно и т.н.

Нови факти и доказателства – в кас. жалба и протест трябва да се посочат данните, които го подкрепят. “Данни” тук означава възможност за страните да представят писмени и веществени материали, като тези материали бъдат проверени в хода на съд. заседание и те могат да послужат като доказателства, но единствено за да се докаже налице ли е съответното основание за отмяна на присъдата, за изменяването и, но те не могат да бъдат доказателства за вината, за установените фактически положения и т.н.

Когато указанията на ВКС са изпълнени, новата присъда не подлежи на касация на същите основания, освен ако не са допуснати нови нарушения.

Когато ВКС отмени за втори път присъдата, той връща делото за ново разглеждане, но само на въз. съд, като въз. съд действа по правилата на касацията.



  1. Предмет на кас. обжалване.

Кои актове подлежат на кас. обжалване – чл. 346:

 Решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, и тези по чл. 334, т. 1;

 Новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс;

 Определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1, постановени в случаите на нова присъда;

 Решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство.


  1. Предели на кас. проверка.

Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, като се произнася в 2-месечен срок.

Касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза.

При проверката на основанията за касация ВКС не е ограничен – може да измени или да отмени присъдата и на непосочени в жалбата /протеста/ основания, но практиката на ВКС е коренно противоположна – не отменя и не изменя присъди на основания, които не са посочени в жалбата /протеста/.


  1. Право на кас. жалба и протест.

Чл. 349. (1) Производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни.

(2) Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия.

(3) Останалите страни могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техните права и законни интереси.


  1. Касационни основания за отменяване или изменяване на присъдата или решението. Изисквания към касационата жалба и протест.

  1. Касационни основания за отменяване или изменяване на присъдата или решението.

Кас. основания са посочени в чл. 348 НПК. Те са 3:

1.Нарушение на закона – става въпрос за нарушение на материален закон. По правило това е НК, но НК препраща и към други закони и подзаконови нормативни актове.

НПК съдържа легална дефиниция на нарушение на закона – нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно и когато не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен.

а/ когато законът е приложен неправилно:

- когато правна норма от особената част на НК не е изтълкувана и приложена правилно в частта и, очертаваща законния състав на диспозицията – това е т. нар. грешка в правната квалификация;

- изтълкувана е и е приложена неправилно правна норма от общата част на НК, която се отнася до престъплението /напр. правилата за съучастието, за повторност, за опасен рецидив и т.н./.

- не е изтълкувана и не е приложена правилно пр. норма от особената част на НК в санкционната и част – допусната е грешка при налагане на наказанието;

- неправилно е изтълкувана и приложена пр. норма от общата част на НК, която се отнася до наказанието – напр. правила за освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание и т.н.

б/ когато не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен – случаите, когато нормативният акт, приет по съотв. ред и влязъл в сила, но вече е отменен или все още не е влязъл в сила, а е приложен такъв текст /т.е. няма го в правния мир/.

Извод: Нарушението на закона никога не може да е съществено или несъществено – винаги ще е налице основание за отмяна или изменение на присъдата.

2. Когато е допуснато съществено процесуално нарушение:

а/ неправилно прилагане на норма от НПК;

б/ нарушението трябва да е съществено. Несъществените нарушения не подлежат на правно действие. Правото просто се помирява с тях.

Съществените проц. нарушения са 2 вида:

- абсолютни – те са 3 и са посочени в НПК:

# проц. нарушение е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено;

# няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция;

# присъдата е постановена от незаконен състав.

Доказването, че е налице абсолютно процес. нарушение в същност се изразява само в констатацията му – напр. ВКС констатира, че присъдата няма мотиви и единственото правомощие на ВКС е да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане.

При абсолютните проц. нарушения ВКС не може да преценява нито дали допуснатото проц. нарушение е довело до неправилна присъда, нито дали е довело до ограничаване на правата на страните.

- относителни процесуални нарушения - те не са изброени в НПК.

НПК посочва критерия, от който се ръководи държ. орган в преценката си дали допуснатото нарушение е съществено – неправилното приложение на нормата от НПК трябва да е довело до ограничаване на правата на обвиняемия или на другите страни в процеса.

При относителните нарушения съдът първо констатира коя разпоредба на НПК е нарушена и да вземе решение, че това нарушение именно в този случай е довело до ограничаване правата на страните.

Когато присъдата се отменя поради допуснато същ. проц. нарушение, съдът преценява единствено ограничени ли са правата на страните и никога не преценява правилността на присъдата;

Когато е допуснато същ. процесуално нарушение винаги правомощието на ВКС е отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, но само ако допуснатото нарушение е отстранимо.

3. Когато наложеното наказание е явно несправедливо – допусната е грешка единствено при определяне /индивидуализацията/ на наказанието. НПК изисква тази несправедливост да е явна /напр. превес на смекчаващи обстоятелства и максимално наказание/.

Наказанието е явно несправедливо, когато:

- очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс;

- неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.



  1. Подаване на касационна жалба и протест. Съдържание, оттегляне, ред за разглеждане


1. Срок и ред за подаване на касационната жалба и протеста.

Жалбата и протестът срещу присъдата на въззивния съд се подават в 15-дневен срок от обявяване на присъдата.

Жалбата и протестът срещу решението на въззивния съд се подават в 15-дневен срок от обявяването му по реда на чл. 340, ал. 2.

Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил обжалваната присъда или решение. Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни.



2. Съдържание на касационната жалба и протеста:

 От кого се подава;

 Присъдата, решението и частта, която се обжалва;

 В какво се състои касационното основание;

 Данните, които го подкрепят;

 Искането, което се прави.

Жалбата и протестът се подписват от подателя.

Възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях, може да се направи писмено до даване ход на делото.



Жалбата и протестът се връщат от съдия от въззивния съд, чрез който са подадени, когато:

 Ако не е подписана от подателя или не отговаря на изискването за съдържанието и, ако в дадения от съдия от въззивния съд 7-дневен срок пропускът или несъответствието не е отстранено;

 Не са подадени в срок или от лице, което има право на жалба или протест;

 Не подлежат на разглеждане по касационен ред.

Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, който се произнася в закрито заседание.

3. Оттегляне на касационната жалба и протеста.

Жалбата и протестът могат да се оттеглят от страните, които са ги подали, до даване ход на делото в съдебно заседание.

Защитникът може да оттегли жалбата само със съгласието на осъдения, а повереникът - със съгласието на своя доверител.

4. Ред за разглеждане на касационната жалба и протеста.

Касационната жалба и протестът се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на страните. Участието на прокурор е задължително.

Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. Делото се разглежда в отсъствие на страната, когато не е намерена на посочения от нея адрес.

В доклада на съдията-докладчик се излагат обстоятелствата по делото, съдържанието на обжалваната присъда или решение и оплакванията срещу тях.

Съдебно следствие не се провежда. Страните се изслушват по ред, установен от съда.


  1. Правомощия на касационната инстанция. Ново разглеждане на делото и задължителни указания на касационния съд.

  1. Правомощия на касационната инстанция. Изменяне на присъдата

1. След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да:

- остави в сила присъдата или решението;

- отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24(1), т.1 - да оправдае подсъдимия;

- измени присъдата;

- отмени присъдата изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане.

2. Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага:

- да се намали наказанието;

- да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление;

- да се приложи особените правила за непълнолетните от НК;

- да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция.

- да се уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск.



  1. Ново разглеждане на делото.

1. Касационната инстанция отменява присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане, когато се налага:

- да се увеличи наказанието;

- да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в първата инстанция;

- да се отстранят допуснати съществени процесуални нарушения;

- да се отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда.

2. Ако отмени повторно обжалваната присъда, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивния съд. Касационната инстанция постановява решение, с което приключва наказателното производство, без да връща делото за ново разглеждане.

Решението на касационната инстанция се обявява не по-късно от 30 дни от съдебното заседание. Това решение не подлежи на обжалване.



  1. Задължителни указания.

1. При новото разглеждане на делото указанията на касационната инстанция са задължителни относно:

- стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;

- прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения;

- отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила.

2. Съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко наказание или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, когато присъдата е била отменена по протест на прокурора или жалба на частния обвинител поради искане за утежняване положението на подсъдимия.

3. Съдът, на когото делото е върнато за ново разглеждане, може да осъди оправдания подсъдим, ако присъдата е била отменена по протест на прокурора или жалба на частния обвинител поради искане за осъждане.




  1. Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница