Българска стопанска камара”еоод



страница1/4
Дата11.02.2018
Размер0.65 Mb.
ТипАнализ
  1   2   3   4




БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА”ЕООД

ул. “Алабин” Nо. 16-20; град София, п.код. 1000

Телефон: 02/9320930; 9879929; Факс: 02/9872604

Електронна поща: silvia@bia-bg.com; kamen@bia-bg.com.




ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА
НА ПЛАНА ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
НА СЕВЕРНИЯ ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ


(2007 – 2013)

Ръководител на екипа: Д-р Божидар Данев

София, Ноември 2005 г.
СЪДЪРЖАНИЕ

Списък на авторския колектив 3

Списък на използваните съкращения 4


Въведение 5

Общ преглед на структурата и съдържанието на плановия документ 8

Оценка на анализа на икономическото, социалното и екологичното състояние, и потенциала за развитие на СЦРП съдържателно отношение 9

Екологична оценка за въздействието на плана върху околната среда 21

Съответствие между анализа на социално-икономическото развитие и анализа на силните и слабите страни, на възможностите и заплахите 32

Вътрешна и външна съгласуваност на плана за развитие 33

Съответствие с принципите и целите на европейската регионална политика, структурните фондове и Кохезионния фонд 40

Оценка на реалистичността на целите и индикаторите за измерване на резултатите 43

Оценка на очакваното социално-икономическо въздействия на плана и на определените финансови ресурси за изпълнението му 44

Анализ на въздействието на плана върху специфични приоритети, свързани с политиките на общността 45

Оценка на предложените механизми за изпълнение 45

Партньорство, публичност и прозрачност при подготовката и изпълнението на плана за развитие на Северния централен район за планиране 46

Система за мониторинг и оценка на плана 46

Заключение и препоръки 47


СПИСЪК НА АВТОРСКИЯ КОЛЕКТИВ

Предварителната оценка на плана за развитие на Северен Централен район за планиране (2007-2013) е изпълнена от авторски колектив в състав:


Ръководител на екипа: д-р инж. Божидар Данев
Експерти социално-икономическо въздействие:

Д-р инж. Камен Колев

Д-р ик.н. Димитър Бранков

Д-р п.н. Кирил Желязков

Инж. Ик. Силвия Тодорова
Екологичната оценка е изготвена от:

Инж. Стела Иванова

Ст.н.с. д-р Нели Гаджалска

Инж. Цветанка Георгиева

Инж. Катя Андреева
Експерт регионално развитие и регионална политика:

проф. Д-р ик.н. Станка Тонкова



СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ





БВП

Брутен вътрешен продукт

БДС

Брутна добавена стойност

ДФЗ

Държавен Фонд Земеделие

ЕС

Европейски съюз

ЕФРР

Европейски фонд за регионално развитие

ЗООС

Закон за опазване на околната среда

ЗРР

Закон за регионалното развитие


ИКТ

Информационни и комуникационни технологии

МРРБ

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

МОСВ

Министерство на Околната среда и Водите

МСП

Малки и средни предприятия

НИРД

Научно изследователска и рaзвойна дейност

НПО

Неправителствени организации

НСИ

Национален статистически институт

НСРР

Национална стратегия за регионално развитие (2005-2015)

ПРР

План за регионално развитие

РЦВ

Район за целенасочено въздействие

САПАРД

Специална програма за присъединяване в областта на земеделието и селските райони

СЦРП

Северен Централен район за планиране

SWOT

Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите

ВЪВЕДЕНИЕ

Предварителната оценка на Регионалния план на Северния Централен район за планиране за периода 2007-2013 г., има за цел да подобри качеството му чрез извършения анализ и направените препоръки от независими експерти с цел постигането на реалистична обоснованост на плана. При извършване на оценката са съобразени изискванията на чл. 33 от Закона за регионалното развитие, т. 4.6. от Методическите указания за разработване на регионалните планове за развитие на МРРБ, одобрени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството със Заповед № РД-02-14-12/11.01.2005 г., Регламент 1260/1999 на ЕС, Ръководството за предварителна оценка на програмни документи по структурните фондове на ЕС”1. Съгласно изискванията на тези документи предварителната оценка на Регионалния план на СЦРП за периода 2007-2013 г. има за цел да установи: първо, съвместимостта и съответствието на определените цели, приоритети и мерки за достигане с резултатите от извършения анализ на потенциала на района и неговите специфични особености; второ, съгласуваността им с националните стратегически приоритети, дефиниране в Националната стратегия за регионално развитие, както и секторните стратегии в областта на икономическото развитие, иновациите и инвестициите, човешките ресурси, транспорта, градската и околна среда; трето, съответствието им с регламентите на ЕС относно финансиране с източник ЕС - Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд; четвърто, очакваното въздействие на планираните мерки за реализация на приоритетите, когато то може да се представи количествено. При разработването на документа са отразени мненията на експертите към Стопанската камара в съответствие с предоставеното от Възложителя “Техническо задание”.

Съдържанието и структурата предварителната оценка на Плана за развитие на СЦРП са предопределени от методологическите документи на Европейския съюз за програмния период 2000-2006г., на Европейския фонд за регионално развитие, на Европейския социален фонд и на Кохезионния фонд за периода 2007-2013 г. Задължителните елементи на извършвания анализ са: отчитане на предишния опит; социално-икономическият аспект на интервенциите; стратегическите цели и приоритети на плана и тяхната вътрешна и външна обвързаност; количественото определяне чрез индикатори на целите; оценката на очакваните социално-икономически резултати от въздействията и разпределението на ресурсите.

Процесът на оценяване включва следните компоненти:



Анализ на натрупания опит. В България няма натрупан опит в предварителна оценка на планове за регионално развитие. Поради това при подготовката на настоящия документ е използван опитът при оценяването на Националния план за икономическо развитие (2000-2006), извършен от консорциума “ЕКОДЕС”, съобразен с “добрите практики” в оценяването на програмни документи в страни-членки на ЕС.

Оценка на анализа на икономическото, социалното и екологичното състояние, и потенциала на района за планиране, определяне съответствието на направените изводи на действителността. Екипът от експерти на Българската стопанската камара извърши преглед на социално-икономическия анализ в Плана за развитие на СЦРП, за да оцени обосноваността и съответствието на направените изводи с предложените цели, приоритети и мерки в стратегическата част на плана.

Оценка на анализа на силните и слабите страни, на възможностите и заплахите. Резултатите от извършения SWOT анализ, представени в плана за развитие, са оценени от гледна точка на степента им на обвързаност със социално-икономическия анализ, и произтичащите от него изводи, отразени в плана, както и по отношение на изведените приоритети в развитието на района.

Оценка на социално-икономическия аспект на планираните интервенции. Екипът от експерти извърши обстоен преглед на икономическия и социалния анализ на състоянието на СЦРП в плана за района за да оцени, от една страна, обосноваността на предложените цели, приоритети и мерки в стратегическата част на плана, и, от друга страна, тяхното съответствие на реалната действителност в района. Вниманието при предварителната оценка бе насочено към начина на приоритизиране на потребностите на района – методите на стратегическия анализ.

Оценка на вътрешната и външната съгласуваност на плана. Тук акцентът се поставя върху оценяването на логическата съгласуваност на предложените цели, приоритети и мерки, и степента на обвързаността им с НСРР (2007-2013) и секторните стратегии в различните сфери. В тази част е извършен и анализ на съответствието на плана с политиките на ЕС, целите и посоките на интервенции на Структурните фондове и Кохезионния фонд, а също и целите и приоритетите на Стратегията от Лисабон и Стратегията от Гьотеборг.

Количествена измеримост на целите и преглед на индикаторите. Изготвена е оценка на съответствието между поставените цели и индикаторите по критерии за релевантност, информационна обезпеченост, връзки с други части от плановия документ.

Система за мониторинг и оценка на плана. Оценено е съответствието между нормативните изисквания за мониторинг и оценка на плановия документ, регламентирани със Закона за регионалното развитие и “добрите практики” в областта на мониторинга и оценяването на стратегически документи на ЕС.

Анализ на въздействието на плана и обосновка на разпределението на финансовите ресурси. Оценено е съответствието на предложената в плана финансова рамка и принципите на Европейската регионална политика, в частност принципите на Структурните и Кохезионния фонд, като основни инструменти за финансиране на регионалните политики в страните-членки на ЕС.

Анализ на въздействието на плана върху равнопоставеността между половете. Оценката в тази посока засяга интегрирането на уязвимите групи в социално-икономическия живот и конкретните мерки за това.

Анализ на въздействието на плана върху околната среда. Извършена е оценка на елементи на околната среда, включени в плана, и отражението на върху тях на заложените приоритети и мерки.
ОБЩ ПРЕГЛЕД НА СТРУКТУРАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО
НА ПЛАНОВИЯ ДОКУМЕНТ

Планът за регионално развитие на СЦРП е структуриран в шест раздела:

І. Анализ на икономическото, социалното и екологичното състояние, и потенциала за развитие на района за планиране. В раздел І е извършен анализ на природогеографския и демографския потенциал, икономическото и социалното състояние на района, както и на състоянието на инфраструктурата и екологията в района и са направени произтичащите от анализа изводи. Идентифицирани са силните и слабите страни на района, възможностите и потенциалните заплахи на външната среда и са формулирани базисните стратегии за развитие на района.

ІІ. Визия, стратегически цели, приоритети и мерки за развитие на СЦРП. В този раздел е формулирана визията за бъдещето на СЦРП и произтичащата от нея основна цел (мисия). Поставени са стратегическите цели, приоритети и мерки.

ІІІ. Специфика и обосновка на мерките в РЦВ, включително необходимото ресурсно осигуряване, където са формулирани специфичните цели в районите за целенасочено въздействие и свързаните с тях мерки за реализация.

ІV. Индикативна финансова таблица за финансиране на дейностите в СЦРП, съдържащ информация за очакваното финансиране по източници: национално, ЕФРР, международни финансови институции, разпределено по области.

V. Ред и начин за консултиране на партньорите преди и след приемане на плана

VІ. Наблюдение и оценка на РПР на СЦРП. Системите за наблюдение и оценка, както и информационното осигуряване на плана, отговарят на влязлата в сила Наредба за управлението, наблюдението, оценката и контрола за ефективното изпълнение и информационно осигуряване на регионалните планове за развитие, приета с ПМС №364 /в сила от 11.01.2005г./.

Планът се съпровожда с приложения като доказателствен материал. Структурата на плана не противоречи на структурата, залегнала в Методическите указания за разработване на регионалните планове за развитие.


ОЦЕНКА НА АНАЛИЗА НА ИКОНОМИЧЕСКОТО, СОЦИАЛНОТО И ЕКОЛОГИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ, И ПОТЕНЦИАЛА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЦРП СЪДЪРЖАТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ
Разделът “Анализ на икономическото, социалното и екологичното състояние, и потенциала за развитие на СЦРП” започва с природогеографска и демографска характеристика на района. В началото е дадена кратка информация за местоположението, географският и административния обхват, и границите на СЦРП. Посочено е, че природогеографското положение на района не затруднява развитието на основните стопански дейности. Единствено Стара планина се разглежда като преграда за осъществяване на по-добри транспортни връзки в южна посока. Икономгеографското положение на района е представено със съществени позитивни особености, сведени единствено до наличието на уникалната природна даденост – р. Дунав като естествен път и значението на реката за развитието на международния транспорт, земеделието, риболова, спорта, стопанския туризъм и рекреация. Подчертано е значението на реката за локализацията на множество промишлено обекти. Същевременно се посочва необходимостта от изграждане на трансгранични преходи – Никопол-Турну Магуреле, Белене-Чоара и Свищов-Зимнич. Изтъкната е важната роля на транспортногеграфското положение на района в икономическия, културния и политическия му живот – районът има достъп до два трансгранични европейски коридора – коридор № VІІ Дунавска водна магистрала и коридор № ІХ – Меридианален сухоземен транспортен коридор, свързващ Балтийско с Егейско море. СЦРП се пресича от автомагистрала „Хемус” и железопърната линия София-Варна.

Колективът идентифицира СЦРП с Дунавския регион на с.7 от плана. Това в действителност не е вярно. Остава се с впечатлението за механично пренесен текст от друга разработка – Социално-икономическо развитие на Дунавския регион: състояние, потенциал, перспективи, осъществена през 2001 г. Освен това трансграничният преход Никопол- Турну Магуреле е в процес на изграждане и за този фериботен комплекс не бива да се говори в бъдеще време.

Анализът на природогеографския потенциал на СЦРП се свежда до описателното представяне на основните компоненти на природната среда. Поставяйки акцента върху не подчертано динамичния характер на развитие на компонентите на природната среда колективът представя особеностите последователно на релефа, полезните изкопаеми, климата, водния потенциал, почвеното богатство, горските ресурси и животинския свят.



В оценявания ПР за СЦРП е останала извън разработката стопанската оценка на компонентите на природната среда, най-важните характеристики, които ги правят обект на стопанска дейност. В аналитичната част на плана вместо описание на компонентите на природната среда би трябвало да намерят място съответни класификации за релефа, почвите, климата, горските ресурси и животинския свят според класовете на пригодност за стопанска дейности, както и водещите ограничители в това отношение.

В анализа на културно историческото наследство и степента на използването му са представени само културно-историческите забележителности на СЦРП от праисторическата епоха, от времето на траките, от римско време, от българското средновековие, от възраждането и след освобождението. Посочва се, че те са изключителни предпоставка за ефективно развитие на туризма, че са недостатъчно разработени.



По същество в тук липсва оценката за степента на използване на културно-историческото наследство. Освен това, вместо това наследство да се разглежда последователно в хронологичен ред на създаването му, е необходимо систематизирането му по области и общини с цел открояване на най-важните проблеми по тяхното стопанисване в зависимост от основните насоки на използване.

Частта от аналитичната част на Плана за регионално развитие на СЦРП относно население и демографска ситуация отразява състоянието и тенденциите на изменение на основните демографски характеристики за периода 1999-2003 г. за района и по области. Установява се, че броят на населението през периода непрекъснато спада. Областите Габрово и Ловеч са посочени с най-ясно изразена тенденция на спад в броя на населението. Като основни причини за спада в броя на населението в СЦРП се сочат застаряването на населението и промените във възпроизводствените нагласи в резултат на ниския жизнен стандарт. Естественият прираст на населението е отрицателен във всички области на района - -8.6%о. По области този показател е отразен с абсолютните стойности за естествения прираст. Представена е гъстотата на населението в района и по области и е направено сравнение с останалите райони. Подчертана е високата гъстота на населението в Област Русе, Габрово и Плевен. Структурата на населението по пол е отразена общо за СЦРП, а възрастовата структура се разглежда по райони за планиране и области. Намаляването на населението в района, както и на репродуктивните и трудоспособните контингенти са представени като усложняващи демографската и икономическата ситуация, а причините за това се свеждат до загуби на човешки ресурси, силно влошена възрастова структура и възпроизводство с голям отрицателен естествен прираст (с. 25).

По отношение на тази част от плана могат да се направят следните бележки:

  • Динамиката на естественият прираст на населението по области е даден в абсолютни стойности. Това не позволява да се направят съответните изводи за ранга на областите по този показател, както и за открояване на тенденцията по показателя естествен прираст по области.

  • Съдържащата се информация в табл. 3 на с. 22 не отговаря на действителната информация, публикувана от НСИ за 2003 г. с изключение на тази за Северозападния район. Механичният прираст на населението за СЦРП в резултат на нетната миграция между районите за планиране за 2003 г. по предварителни данни на НСИ е -3588, а в оценявания план тя е -13450 по вертикалата и 13450 по хоризонталата, т.е. 3.75 пъти тя е завишена.

  • Фиг. 4 не отразява гъстотата на населението. Тя е съставена по абсолютните данни за броя на населението по райони за планиране.

  • Не са откроени населените места с голяма и малка концентрация на населението. Посочен е само броят на населените места, в т.ч. по градове и села, без да се посочват особеностите на селищната мрежа в района и по области и причините които ги обуславят. Не е откроена ролята на големите градове в това отношение. Не е изследвана зависимостта между гъстотата на селищната мрежа и физикогеографските особености на СЦРП.

Частта от аналитичната част на Плана за регионално развитие на СЦРП, отнасяща се до икономическото състояние на района, представя основните показатели, характеризиращи икономическата активност: БВП, БДС, инвестиции, преки чуждестранни инвестиции, предприятия от нефинансовия сектор.

Анализът на БВП е извършен на база абсолютен размер и на човек от населението. Откроено е 4-то място на СЦРП в създавания в страната БВП за периода 2000-2003 г. и е посочен е растежът на БВП на човек от населението, отреждащ трето място на района по този показател в страната.



За анализирания показател БВП и БВП на човек от населението в СЦПР могат да се посочат следните пропуснати възможности за подобряване на изложението от гледна точка на точността на изводите:

  • Открояване на различията между районите за планиране по показателя БВП и БВП на човек от населението, тъй като те не са за подценяване, особено когато СЦРП изостава в своя принос в общия за страната БВП близо 3 спрямо района с най-голям принос.

  • Включване на информация за БВП и за 2003 г. по области на СЦРП. Такава информация беше предоставена от ТСБ на разположение на работещите по регионалните планове.

  • Не са изведени вътрешнорегионалните различия по отношение на показателя БВП. Твърдението, че „В стойностите му за шестте области на СЦРП (става дума за БРП – бел. на оценяващия) не се наблюдават диспропорции...” не може да се приеме за вярна, тъй като областта с най-голям дял в общия за района БВП е В. Търново – 24.85%, а с най-висок област Ловеч – 13.48%.

  • Не са изведени също вътрешнорегионалните различия по показателя БВП на човек от населението. Изводът, че „Равнището на икономическо развитие, измерено чрез показателя БВП на човек от населението, не показва значителен пространствен диспаритет” не е подкрепен с доказателствен материал.

  • Подценено е значението на показателя БВП на един нает по трудово и служебно правоотношение. Този показател, характеризиращ производителността на труда е производен и в голяма степен характеризира както ефективността на използване на наетата работна сила, така и наличните дълготрайни активи в района.

Показателят БДС е анализиран в динамика по икономически сектори и подсектори. Отразено е мястото, което заема СЦРП по този показател в страната. Изведени са областите с най-голям принос в БДС. Посочва се, че тенденцията е към увеличаване на БДС в района, и разнопосочните тенденции в участието на секторите по области в резултат на продължаването на икономическото преструктуриране в тях. Подчертано е променливото участие на индустрията на СЦРП в БДС и факта, че то е по-ниско отколкото на селското стопанство. Като най-важни отрасли на индустрията са дадени хранително-вкусовата, машиностроителната, химическата, текстилната, дървообработващата и строителната промишленост. СЦРП произвежда около 1/3 от машините и оборудването в страната. С добри позиции са оценени преработващата промишленост, добива на дървесна маса и производството на облекла и текстил. Селското стопанство в СЦР създава 21.2% от БДС на сектора в страната. Като традиционно приоритетно направление в СЦРП е посочено земеделието в лицето на зърнопроизводството: ечемик, пшеница, царевица, овес. Сред техническите култури с голямо значение се нареждат слънчогледа и захарното цвекло. В качеството на специализирано производство се представя зеленчукопроизвоството. Лозарството е традиционен отрасъл за Плевенска и В. Търновска област. Животновъдството се описва като много добре развито. Най-голямо значение за района имат свиневъдството, говедовъдството и птицевъдството. Като ограничители за развитието на селското стопанство са посочени: разпокъсаната собственост, намаляването на поливните площи, остарелите съоръжения, недостатъчните инвестиции и нови технологии, недостатъчното интегриране с хранително-вкусовата промишленост.

Услугите са най-динамичният сектор в страната и СЦРП. Структурата на услугите се обвързва с транспортно-географското положение на района, селищната мрежа, квалифицираните кадри и традициите. Освен на транспортните услуги акцент се поставя и на туризма, който бележи непрекъсната тенденция на увеличаване на приходите си.



С цел постигането на по-голяма прецизност в изложението в тази аналитична част на плана е необходимо:

  • Подсекторите на индустрията да се представят съгласно Националната класификация на икономическите дейности (НКИД). Същото важи и за секторите Услуги и Селско и горско стопанство.

  • Изводи като животновъдството е много добре развито (с.31) или зеленчукопроизводството е специализиращ се отрасъл и т.н. се нуждаят от фактологическа обосновка. Не би следвало да не се посочат ниските добиви на селскостопанска продукция, ниската производителност в отрасъла, ниската степен на използване на поземлените ресурси и др.

  • Да се определи делът на износа на продукция от гореизброените сектори и анализират техните пазарни позиции извън България.

  • Не се посочва ролята на индустриалния клъстер, непрекъснато развиващ се в района на община Севлиево на базата на производството на санитарен фаянс и санитарна арматура. Именно в резултат на функционирането на този клъстер в общината има недостиг на работна сила, средната работна заплата е около два пъти по-висока от тази за страната. Общината е еталон за осъществяване на публично частно партньорство в СЦРП. Именно регионалните клъстери са в основата на ендогенното регионално развитие.

Инвестиционната активност в СЦРП е под средното равнище за страната. Като най-привлекателна за чуждестранните инвестиции е Габровска област.

За по-голяма яснота по отношение тенденциите на преките чуждестранни инвестиции в СЦПР е необходимо:



  • Да се анализира структурата на разпределение на тези инвестиции по сектори.

  • Да се направи опит за разграничаване на дела на преките инвестиции за участие в приватизацията на предприятия от района, инвестиции на зелена поляна и т.н.

  • Да се обвържат обобщаващите показатели за икономическа активност с тези инвестиции.

Изводите, съпровождащи тази аналитична част следва да бъдат обобщени и логически подредени. Те трябва да съдържат информация за качествената оценка на икономическото състояние на СЦРП, а не да повтарят съдържаща се в анализа цифрова информация. Още повече, че три-четири годишен период не е достатъчен за получаването на надеждни резултати. По-убедителни биха били изводите, ако се търсеха каузалните връзки между протичащите процеси, както и ако се разглеждаха в процес на взаимодействие.

Третата част от аналитичния анализ, посветена на социалното състояние на СЦРП, включва резултатите от изследване на безработицата, заетостта и икономическата активност, доходите на домакинствата, индексът на човешко развитие, образованието и здравеопазването и културата.

Представените анализи и тенденции в изменението на равнището на безработица в СЦРП определят третото място в страната на района по този показател през 2003 г. Сред областите с най-високо равнище на безработица са област Плевен и област Велико Търново, а с най-ниско равнище – област Габрово. Във всички области е установена тенденция на снижаване на броя на безработните за период по-голям от една година. Посочва се високият дял на регистрираните безработни младежи на възраст до 29 години – 25.81%. Установява се по-ниският дял на безработните жени в района спрямо безработните мъже. Като основни причини за наличието на дълготрайно безработни лица са дадени липсата на квалификация и ниското ниво на образование.

Заетостта и икономическата активност в СЦРП се оценява като изключително ниска. Снижава се относителният дял на заетите в района към общо заетите в страната. Тук като причини за това се сочат застаряването на населението и миграцията. Според авторите на плана заетостта по области показва относително близко разпределение. Основно населението е ангажирано в преработващата промишленост, селското стопанство, търговията, образованието и здравеопазването. Като икономически по-бързо развиващи се области по показателите брой заети, работни заплати, коефициент на безработица и др. са посочени областите В. Търново, Плевен и Русе, а като относително изоставащи – Ловеч и Габрово. Общият доход в СЦРП бележи растеж и съществени различия в сравнение със структурата за страната не са отбелязани. Посочено е, че доходите от работна заплата са по-ниски от тези за страната. Причините за това се търсят в по-ниската производителност на работната сила и по-високото равнище на безработица. Общият разход на доход на човек от населението е по-нисък от този за страната. По-ниски са и потребителските разходи, макар че като цяло те са много високи – приблизително 85%, което не позволява растеж на спестяванията. Отбелязана е ниското равнище на урбанизация на района и високата осигуреност с жилища на населението. Според ИЧР областите в района имат по-висока степен на социално-икономическо развитие. Направената диференциация на общините по този показател показва, че в района има малко общини с нисък ИЧР. Последните са разположени в област Русе, Плевен и Ловеч. Лаконично само с количествена информация са представени образованието, здравеопазването и културата.



Забелязаните в процеса на предварителната оценка пропуски намират израз в следното:

  • В документ като Регионален план за развитие ... би следвало в раздела за анализа на социалното състояние да се започне с заетостта и икономическата активност, а не с безработицата. На с. 41 се забелязва противоречие в съдържащата се информация за дела на безработните жени. Веднъж се сочи, че за 2003 г. той е 13.2%, и втори път се пише, че той е един от най-ниските за страната – 51.83%. Този последният дял характеризира не дела на безработните жени, а икономическата им активност.

  • Не става ясно как област Габрово попада в области, определени като относително изоставащи след като съдържащата се в Приложение 3 информация показва точно обратното. Област Габрово е с най-високи показатели за икономическа активност, коефициент на заетост и средна годишна работна заплата и със сравнително по-ниско равнище на безработица спрямо средната за района. По същия начин стои и въпросът защо област Русе попада в групата на икономически по-бързо развиваща се област след като при висок коефициент на икономическа активност коефициентът на заетост е сравнително нисък, а безработицата висока. Според нас от цялостно преразглеждане се нуждае тази класификация на областите в СЦРП.

  • От съществено значение за анализа на доходите и разходите на домакинствата е тяхното съпоставяне с цел да се установи има ли съществени отклонения, с какъв знак са и на какво се дължи това. От това съотношение в голяма степен се обуславят спестяванията на населението от региона, които представляват източник на инвестиции.

  • Не може да се приеме на доверие твърдението, че по-ниските доходи от работна заплата в СЦРП се дължат на по-ниската производителност на работната сила в района и по-високото равнище на безработица след като в аналитичната част не се изчислява показателят производителност на работната сила.

  • Анализът на показателите за заетост и безработица би следвало да се допълни с анализ на свободните работни места. По този начин с доказателствен материал се установява несъответствието между равнището на квалификация и образование и търсенето на работна сила. По аналогичен начин стои и въпросът за оценката на общото равнище на образование на работната сила в района на фона на националното равнище. Едва след подобни анализи може да се правят изводи за липсата на квалификация и ниско равнище на образование като основна причина за дълготрайно безработни лица.

  • При анализа на състоянието на образованието, здравеопазването и културата присъства само количествена информация за брой и видове учебни и болнични заведение и културни институции. Изводът на с. 54 „За учебната 2003-2004 г. са утвърдени ... 316 самостоятелни колежа и 8775 университета и специализирани институти” не отговаря на действителността. Освен това от изложението не става ясно дали те се нуждаят от преструктуриране в зависимост от потребностите на района и областите.

  • Не са изведени основните проблеми на образованието, произтичащи от осигуреността с технически средства, в т.ч. и на компютърна техника. Не се изтъква необходимостта от непрекъснато обучение като предпоставка за овладяване на процесите на безработица. Не е ясно какви са тенденциите в равнището на образование сред различните етнически групи и най-вече сред ромското население, какъв е делът на младежите до 29 г. от ромски произход в общия размер на безработни младежи.

  • Не е установена е тенденция н активността на културните институции поради недостатъчни финансови ресурси за поддръжка и обезпечаване на дейността и слаб интерес от страна на местното население.

  • За здравеопазването също могат да се поставят редица въпроси: има ли диспропорции в развитието на здравната мрежа, в достъпа до здравни услуги, нуждае ли се от преструктуриране здравната мрежа и в какви посоки.

  • Не е вярно и твърдението, че основната част на доходите на домакинствата са пенсиите.

  • Изводите относно социалното състояние на района не са систематизирани, те повтарят констатации в аналитичната част. Авторите би следвало да ги прегрупират и ориентират към стратегическата част на плана.


В четвъртата част от раздел І на аналитичната част на Плана за регионално развитие на СЦРП е представен анализ на състоянието на съществуващата техническа и социална инфраструктура, анализ на иновационния капацитет на района и качество на елементите на екологичната система. Транспортната инфраструктура основателно се разглежда с определящо значение за регионалното развитие и основен фактор за конкурентноспособността и сближаването между териториалните системи. Посочени са най-големите транспортни коридори, пресичащи се в СЦРП – ІV, VІІ, VІІІ и ІХ. В анализа прави впечатление много по-разгърната в пространствено отношение пътна мрежа в сравнение със съседни райони – ЮЦРП и СЗРП. Териториалното разпределение на шосейната пътната мрежа не позволява на 50% от населението в Ловешка и Габровска област да имат достъп до здравни, образователни и културни услуги в рамките на 90 минути. Наличието на един единствен граничен контролно-пропускателен пункт в гр. Русе затруднява международните контакти на бизнес-средите от района. Поставя се на вниманието необходимостта от изграждане на тунел или тунели под Стара планина за улесняване на връзките на юг, както и се лансира идеята за тунел под връх Шипка и между Троян и Хр. Даново. Дефинира се необходимостта от фериботна връзка Свищов-Зимнич и Никопол-Турно Мъгуреле.

Железопътната инфраструктура е представена с ж.п.линиите по категории и с гъстотата на ж.п.мрежата. Оценена е, че СЦРП е най-облагодетелстван тъй като гъстотата на ж.п.мрежата е най-висока. Ж.п.мрежата се разглежда като отворена система не само към останалите райони, но и към чужбина.

Подробно е представен водният транспорт в района и свързаната с неговото развитие инфраструктура, които спомагат за ефективното използване на коридор № VІІ. Поставя се проблема за модернизацията на инфраструктурата и за въвеждането на нова „ро-ро” линия по посока към Русия и за активизиране на комбинираните превози.

По отношение на въздушния транспорт, който е доста добре развит, също се констатира необходимостта от модернизацията му и възстановяването и реконструкцията на летищната инфраструктура с оглед използването и за вътрешни и международни чартърни полети.

Анализът на енергийната инфраструктура откроява необходимостта от доизграждане и реконструкция. Относно развитието на газоразпределителната система липсват виждания.

Водностопанската инфраструктура в аналитичната част се оценява по основни подсистеми: питейно-битово водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, хидромелиорации и хидроенергетика. За инфраструктурата с питейно-битово предназначение констатациите са, че тя е силно амортизирана и твърде опасна за здравето. Нуждае се както от подмяна, така и от допълнително изграждане на такава в районите, където липсва или е недостатъчно водоснабдяването. Поставен е и въпросът за изграждането на пречиствателни съоръжения. Оценката за хидромелиоративните съоръжения е че те са разрушени и ограбени. Ниско е и равнището на използване на природните дадености на района за развитие на хидроенергетиката.

При анализа на състоянието на съобщителната инфраструктура са използвани основните показатели, характеризиращи обектите на съобщителната инфраструктура. То е оценено като относително добро. Подчертани са силните регионални диспропорции в състоянието на сектора в трите области на плановия район. По отношение на Интернет комуникациите е дадена ниска оценка за населените места извън областните центрове. Състоянието на мобилните комуникации не се поставя на разглеждане.

Анализът на социалната инфраструктура обхваща жилищния сграден фонд, здравеопазването, образованието, културата и изкуството и магазинната мрежа. Анализът на жилищния сграден фонд е извършен на база брой жилища по вид – едностайни, двустайни, тристайни и по-големи от четиристайни, полезна площ общо и в т.ч. жилищна площ в хил.кв.м. и жилищна площ на човек в кв.м. Отразени са измененията настъпили в структурата на жилищата от гледна точка на броя на стаите в полза на увеличаване дела на тристайните и двустайните жилища.

Здравеопазването е анализирано по брой на брой и видове болнични заведения и болнични легла, брой лекари на 1000 души от населението. Липсват изводи относно необходимостта от преструктуриране на болничните заведения или от тяхната модернизация.

Образованието в СЦРП се представя със солидно изградена образователна инфраструктура. Очертава се тенденция на намаляване на общия брой на детските градини и на децата обхванати от детските градини. Този факт е обезпокоителен за района. Освободеният сграден фонд на детските градини в повечето случаи е трансформиран в обекти с друго предназначение. Що се отнася до инфраструктурата на учебните институции тя е разположена по цялата територия на района. Част от нея не се използва поради демографската криза в района, поради което някои училищни сгради са продадени на частни предприемачи, а други са с все още с неустановен статут за използване. Демографската криза оказва осезаемо влияние и върху началното и основното образование, по-слабо върху средното и започва да се проявява и в сферата на висшето образование. Инфраструктурата в областта на културата и изкуството, която е равномерно разположена в района, поради липсата на средства за поддръжка се руши, а оборудването е морално и физически остаряло. Не са откроени проблеми в магазинната мрежа на района.

Иновациите, технологиите и центровете в СЦРП са представени чрез описание на функциониращите изследователски институти и висши училища. Изследователските институти осъществяващи изследователска и внедрителска дейност са 4, а висшите училища – 6 и колежи – 5 броя. В района е налице висока концентрация на университети и колежи. Всичко това е предпоставка за изграждането публично-частни партньорства за разработване и внедряване на високите технологии в района.

В аналитичната част за състоянието на инфраструктурата в СЦРП могат да се направят следните бележки:



  • Липсва анализ на необходимата дължина километри за рехабилитация от републиканската и общинската пътни мрежи, което е необходимо за определяне на необходимия финансов ресурс в стратегическата част.

  • При анализиране на водностопанската инфраструктура не са посочени линейните метри за подмяна и реконструкция, броят на новите помпени станции, пречиствателни станции.

  • По отношение на хиднотехническата инфраструктура би следвало да се обърне внимание на необходимостта от изграждането на отводнителни канали по поречието на големите водоеми.

  • Сградният фонд на СЦРП се намира в силно сеизмична зона. Голяма част от него е засегната от предходни земетресения и се нуждае от укрепване. Същото важи и за образователната инфраструктура и тази в здравеопазването и културата.

  • Не са обосновани икономически потребностите от преструктуриране на инфраструктурата на здравеопазването и от разкриване на нови съвременни и по-мобилни медицински центрове.

  • Изводите, направени на с.108-111 не са достатъчно икономически аргументирани в аналитичната част с фактологичен материал.

  • Към центровете за научни изследвания не е включен един от мощните изследователски центрове в ТУ Габрово, който следва да намери своето място при изграждането на високотехнологичен парк.

Като цяло аналитичната част на плана дава относително пълна картина на социално-икономическото развитие на СЦРП. Анализът в пространствен аспект е сведен до областно равнище с цел изясняване на вътрешно регионалните различия. Независимо, че има проблеми, които изпъкват на общинско равнище, те не са анализирани. Обхватът на документа е балансиран, с незначителни отклонения особено по отношение на описателната част.
EКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ПЛАНА
ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Основни цели на предварителната екологична оценка –

  • Анализ и оценка на екологичното състояние на СЦР и респективно на тези компоненти на околната среда, които в значителна степен са засегнати от антропогенната дейност.

  • Предлагане на план за действие за намаляването на негативните въздействия и очакваното позитивно въздействие върху екологичната обстановка, съгласно изискванията на ЗООС.

Екологичната оценка на регионалния план за развитие на северния централен район за планиране е изготвена на основание Закона за опазване на околната среда (ЗООС) съгласно Наредбата за условията, реда и методите за извършване на екологична оценка на планове и програми – ПМС № 139 / 2004 г.

Разработването на екологичната оценка е в съответствие с подхода и методологията, описани в Ръководството за екологична оценка на планове и програми в България от 2002 г. изготвено по проект “Практическо приложение на екологична оценка на планове и програми в България”

.

2. Съществуващо състояние на компонентите и факторите на околната среда, включително развитие без прилагане на плана. Възможни значителни въздействия върху околната среда.

2.1.Компоненти на околната среда.

2.1.1. Атмосферен въздух

Климатът на Северния Централен район е типичен умереноконтинентален, характерен за цялата Дунавска равнина. Климатичното влияние е изразено в снижаване на летните горещини и зимните студове, по-честа мъгливост, относително по-висока влажност на въздуха и др. Наблюдава се по крайбрежието на реката, така и по приустиевите участъци на севернобългарските реки.


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница