Българска стопанска камара”еоод


Качество на атмосферния въздух



страница2/4
Дата11.02.2018
Размер0.65 Mb.
#58378
ТипАнализ
1   2   3   4

Качество на атмосферния въздух


Основните източници на замърсяване на въздуха на територията на СЦРП са антропогенните дейности: енергопроизводството в ТЕЦ( 3 бр) и топлофикационни централи; промишлените производства; автомобилния транспорт; битовото отопление и локалните парокотелни инсталации, работещи на твърдо и течно гориво.. Източниците на замърсяване са концентрирани в градовете. Влияние върху качеството на въздуха оказват и румънските индустриализирани общини –Турну Магуреле, Гюргево и.др.. Разработват се съвместни българо-румънски програми за привеждане нормативните изисквания към европейските стандарти.

  • Наднормено замърсяване на атмосферния въздух от производствена дейност- В индустриалните райони, поради липса на ефективни пречиствателни съоръжения в съществуващите предприятия или съществуването на неизправни или морално остарели, появата на нови производства без пречиствателни съоръжения и т.н.

  • източник на значителни вредни емисии е и наличие на голям брой превозни средства, строителна техника и др.

  • битовото отопление - използване на твърди горива през отоплителния сезон.

  • Предстояща газификация на градовете Русе, Велико Търново, Габрово, Севлиево, Горна Оряховица, Лясковец, Плевен, Ловеч- ще се редуцира замърсяването на атмосферния въздух

С изпълнение целите на плана ще се внедрят екологични технологии за производство, незамърсяващи атмосферния въздух,. ще се реализират ефективни инсталации за пречистване на замърсения въздух, предстояща е газификация на отделни градове, използване на алтернативни източници на енергия ( МВЕЦ, вятърни електроцентрали и такива , използващи слънчева енергия и др.).

Без прилагане на Плана ще продължава наднорменото замърсяване по отнощение на атмосферния въздух.



2.1.2.Повърхностни и подземни води

Повърхностни води - През района протичат най-големите реки, прекосяващи Дунавската равнина - Искър, Вит, Осъм, Янтра. Русенски Лом. На територията на района са построени стотици големи и по-малки язовири. С по-голямо стопанско значение са “Ал. Стамболийски”, “Каменец”, “Сопот”, “Горни Дъбник”, “Баниста”и др. Съществуват и голям брой дерета, които се пълнят с вода само през пролетта, когато се топят снеговете и валят по-големи количества поройни дъждове.

Антропогенното въздействие върху течащите повърхностни води се обуславя от т.н. “точкови” и “дифузни” източници.



Точкови източници са:

  • Канализации на населени места, заустващи без необходимото пречистване;

  • Съществуващите ПСОВ не пречистват всички отпадъчни води, поради липса на довеждащи колектори, недостатъчен капацитет, необходимост от реконструкция, модернизация, преоборудване.(Плевен, Търново, Габрово)

  • Зауствания на промишлени отпадъчни води от индустриални обекти - липсват ефективни пречиствателни съоръжения, голяма част от тях са морално и физически остарели и не се експлоатират и поддържат съгласно изискванията

  • ;Зауствания на непречистени отпадъчни води от свинеферми

Дифузни източници са: Населени места с над 2000 ЕЖ без изградени градски канализации; Сметища на населени места с над 2000 ЕЖ; Дифузни източници на замърсяване от индустрията – зауствания на отпадъчни води в попивни кладенци и безотточни лагуни, наличие на нерегламентирани депа за производствени отпадъци; Селско стопанство – нерегламентирано натрупване на торови маси, безразборно торене и т.н; Стари замърсявания

Състоянието на повърхностните води се определя по данни на Националната система за мониторинг – НАСЕМ. Качествата на повърхностните води в реките се оценява съобразно изискванията на Наредба № 7 / 1986 г. “За показатели и норми за определяне на качеството на течащите повърхностни води”.

От направеният анализ и оценка на съществуващата информация се забелязва тенденция към подобряване качеството на водите.


  • Река Вит – Основен замърсител са отпадъчните води на гр. Плевен- около 45 % от водите не се пречистват. Завишени показатели на замърсяване са: БПК5, нитритен и амониев азот, фосфати, неразтворени и екстрахируеми вещества.

  • Река Осъм – Замърсяванията след гр. Троян и след гр. Ловеч: са БПК5 .

  • Река Янтра: след Габрово (на около 10 km - основни замърсители са БПК5, амониев азот и микробиологични показатели), след Велико Търново и Горна Оряховица, до устието й (БПК5, нитритен и амониев азот, микробиологични показатели). През последните години е на лице тенденция към подобряване на състава на водите и скъсяване на дължината на последния поразен участък.

  • Река Росица – Замърсен участък след Севлиево – до яз. “Ал. Станболийски”. Замърсителите са БПК5, амониев азот и микробиологични показатели. Втори участък се локализира след Сухиндол (БПК5, нитратен и амониев азот)

  • Река Русенски Лом – Поразен е участък след Разград (БПК5, нитритен и амониев азот), при с. Басарбово ( неразтворени вещества, азот нитритен) и преди вливане в р. Дунав (БПК5, неразтворени вещества, азот нитритен, нефтопродукти, желязо общо);

  • Река Искър – Замърсители са БПК5, нитратен и амониев азот от София до след гр. Своге. След гара Елисейна се замърсява с мед, арсен, нефтопродукти, детергенти и феноли. След гр. Мездра и гр. Роман основен замърсител е шлам със съдържание на Fe2O3, CaO, Al2О3 и SO3.

  • р. Дунав - след гр. Свищов в момента отговаря на по всички изследвани показателите на проектната си категория.

Водите в яз. “Ал. Стамболийски” ( сезонни наблюдения преди язовирната стена и р. Росица под яз. “Ал. Стамболийски”), и сезонно наблюдение на р. Янтра при кв. Ябълка. са в добро състояние.

Подземни води

На много места в припокрити с льосови наслаги мергелни глини се създават условия за натрупване на подпочвени води. Значителни количества са акумулирани и в крайдунавските низини и в долините на притоците й. Това е основният източник за водоснобдяването на селищата в района.

Най-големият карстов извор в страната Глава Панега (с дебит около 4600 л/сек.) е на територията на района. С карстов произход също в Ловешко са езерата в Деветашкото плато.

Липсва достъпна информация за източниците на замърсяване на подземните води в СЦРП Повишеното съдържание на нитрати е в резултат на агрохимична дейност

Недостатъчно систематизираната информация относно водните ресурси в Северният Централен район налага да се извърши едно цялостно проучване, което евентуално може да бъде финансирано от някоя от предприсъединителните програми на Европейския съюз.

Точкови източници на замърсяване на подземните води са: Складове за стари пестициди; Големи и малки депа за битови отпадъци (сметища); Производствени площадки на предприятия; Депа за производствени и опасни отпадъци.

Дифузни източници за замърсяване на подземните води са: Населени места с над 100 ЕЖ без канализация; Някои типове земеползване – орна земя, трайни насаждения и др.; Нерегламентирано натрупване на торове; Нерегламентирано натрупване на отпадъци;

В пунктовете за наблюдения и контрол са отчетени превишаване на прага на замърсяване (ПЗ) и екологичния праг (ЕП). Превишения са установени в редица водоизточници.

Дунавската равнина е сравнително бедна на находища на минерални води. Достъпната информация за ресурса на термалните и за минералните води на територията на СЦР е оскъдна.

За питейно-битово и промишлено водоснабдяване се използват повърхностни води и подземните води, акумулирани в заливните тераси на р. Дунав. За напояване се използват речни, язовирни и дунавски води чрез изградените помпени станции и напоителни системи (Голяма Витска, Малка Витска, Бръшлянска и др.)..



  • Основен проблем за повечето общини от Ловешка, Габровска и Плевенска области е недостигът на вода за питейни цели. Недостиг на питейна вода има и в областните центрове - Ловеч и Плевен. Сериозен проблем се явява замърсяването на повърхностните води Населени места с наднормено замърсяване на питейните води са: селата Бръшлен, Божичен, Новград, Караманово, Полско Косово и Голямо Враново (нитрати); с. Красен (манган); селата Ястребово и Семерджиево (желязо); с. Николово (фосфати) .

  • Проблем в района са амортизираните водопроводни мрежи и прилежащите им съоръжения., което води до големи загуби при пренасянето.. Използване на питейна вода за промишлени нужди или за напояване..

  • Канализационните системи в населените места осигуряват отвеждането и пречистването на отпадъчните битови и промишлени води (след предварително пречистване) и заустването им в съответния водоприемник. По степен на изграденост на канализационната мрежа в населените места и пречиствателни станции за отпадъчни води се констатира значително изоставане.

С изпълняване целите на плана ще се постигне :

  • Ефективен контрол и управление на водите. Безрежимно водоснабдяване и намаляване на загубите във водопроводната мрежа, ще се осъществи поетапно ликвидиране на точковите и дифузните източници на замърсяване с което ще се подобрят качествата на повърхностните и подземните води:

  • Изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ

  • Изграждане на канализационни мрежи и отвеждане на отпадъчните води за пречистване на ПСОВ.

  • Реконструкция и модернизация на ПСОВ на промишлените предприятия.

Без прилагане на плана ще продължи съществуващото състояние на режими на водопотребление, загуби във водоснабдителните мрежи и замърсяване на повърхностните и подземните води.
2.1.3.Земи и почви. Земни недра

Замърсени почви вследствие на :



  • неконтролирано използване на средства за растителна защита, незакрити, съгласно нормативните изисквания складове, останали от предишна дейност, предишна химизацията на селското стопанство;

  • Замърсяване на земите и почвите с нефтопродукти- ( области В. Търново , Габрово и Плевен)

  • Увреждане на почвата и земите от добивната промишленост - Добивната промишленост недостатъчно прилагане на ерозионни и други мероприятия

  • Вкисляване на почвата- В. Търново, Севлиево

  • Увреждане на почвата от опожаряването на растителност в земеделски земи и горски фонд

  • Почви, унищожени от депониране на отпадъци - нерегламентирани сметища за битови и производствени отпадъци (щети от стари замърсявания и др.).

  • Ветровата ерозия, най-вече в равнинните, незалесените части и на много места по Дунавската бреговата линия - брегова ерозия и активни свлачищни процеси.

С изпълнение целите на плана ще се намали значително замърсяването на почвите и ще се намалят щетите от ерозията.

Добивните отрасли са с добри традиции. С най–голямо значение е добивът на нефт и на нерудни полезни изкопаеми. Добивът на варовици, мергели и глини макар и в намалени количества се осъществява сравнително постоянно във връзка с ритмичната необходимост от суровини за циментовата промишленост.

Посочените природни ресурси в своята комплексност имат значителен потенциал.


2.1.4..Биологично разнообразие

Районът е сравнително богат на представители на животинския свят. Това особено се отнася за Стара планина, Лудогорието, низините и островите по р. Дунав. Преобладават риби, зайци, фазани, сърни, елени, диви прасета и др., които са обект на лов и риболов.

С оглед запазването на ценни растителни и животински видове и вековните гори, те са обявени за защитени територии от различен вид. В района се включват части от националния парк “Централен Балкан”, природните паркове “Персин”, “Русенски Лом”, “Етъра”, резерватите “Боатин”, Царичина”, Северен Джендем”, “Козя стена”, “Милка”, “Стенето”, “Персенски братя”, защитени местности и природни забележителности.

Изпълнението на РПР за СЦРП ще допринесе за съхраненето на богатото биоразнообразие, множеството природни забележителности и развитието на туризма


2.2. Фактори на околната среда

2.2.1. Отпадъци

На територията на СЦРП се генерират основно битови, производствени и опасни отпадъци.

На територията на СЦРП съществуват 500 депа за отпадъци, като по- голямата част не отговарят на нормативните изискванията и са с изчерпан или почти изчерпан капацитет. Съществуват и новоизградени депа, отговарящи на нормативните изисквания.

По- голяма част от общините в района имат разработени програми за управление на отпадъците, Общините са направили оценка на нерегламентираните сметища на тяхна територия, като са набелязали конкретни мерки, средства и срокове за тяхното поетапно закриване. Редица общини подобряват работата на системите за организирано сметосъбиране Разработени са програми за изграждане на регионални депа. Частично са решени проблемите с третиране на опасните отпадъци.


Основни съществуващи проблеми:


  • Неефективно сметосъбиране и сметоизвозване.

  • Съществуват фирми без програми за управление на отпадъците

  • Относителният брой на нерегламентираните сметища е все още голям.

  • неконтролираното изхвърляне на строителни отпадъци

  • Недостатъчно средства да решаване на проблемите на общинско ниво.

  • Неефективен контрол и управление отпадъците

  • Основни нерешени проблеми при третирането на опасните отпадъци

  • Съществуващата система за управление на медицинските отпадъци не е


2.2.2.Радиационна обстановка


В СЦРПР данните показват, че не е имало превишение на мощността на еквивалентната доза гама-лъчение (гама-фона) Общата бета-радиоактивност на пробите е под ПДК за питейни води.. Дънни утайки от р. Дунав (Свищов) и от р. Барата (Ореш) показват съдържание на горепосочените радионуклиди, което е характерно за цялото поречие на р. Дунав от с. Байкал до гр. Свищов.

Източник на йонизиращи лъчения ще бъде и АЕЦ “Белене”, след като бъде пусната в експлоатация. Според прогнозите от доклада за ОВОС на проекта на централата, при бъдещата експлоатация на АЕЦ "Белене", както досегашната експлоатация на АЕЦ "Козлодуй", няма да настъпят изменения на радиационната обстановка в дългосрочен план.
3. Оценка на предвидените мерки за постигане целите на плана.

Стратегическият план не представя алтернативи за постигане на целите. Затова анализа и оценката са направени в сравнение с националните стратегически цели в сферата на околната среда. Националните цели за околната среда са описани в Националната стратегия за околна среда 2000-2006 както следва:

1.Осигуряване на достатъчно количество и качество вода за населението и икономиката на страната.

2.Достигане на нормите за качество на атмосферния въздух в населените места – “горещи” точки.

3.Запазване и разширяване на териториите с добро качество на околната среда.

4.По-тясно интегриране на политиката по околна среда в политиките на развитие на стопанските отрасли.

5.Опазване и поддържане на богато биологично разнообразие.

6.Създаване на условия за прилагане на европейското екологично законодателство и международни конвенции в областта на околната среда.

7. Подобряване управлението на отпадъците.

8. Намаляване на шумовото замърсяване.

9. По-широко участие на обществеността в решаване на проблемите на околната среда.

Степента на въздействията е отразена със следните символи:

++ силно положително - отрицателно ? липса на базова информация

+ положително - - силно отрицателно

0 нулево х няма отношение.

В следващите таблици е направена оценка на мерките по приоритети за постигане на стратегическата цел “Опазване и подобряване на състоянието на околната среда”.



Приоритет- Осигуряване на здравословна и благоприятна жизнена среда на основата на устойчиво управление на околната среда

Мярка

Стратегически цели в областта на околната среда

Преформулирани цели/условия за прилагане на мерките

1

2

3

4

5

6

7

8

9

Изграждане на нови водохващания, помпени станции, водопроводи за обезпечаване на населението с достатъчно и качествена питейна вода.

++

х

+

+

0

х

х

х

+

Приоритетът решава режима на водопотребление

Рехабилитация и модернизация на съществуващите системи за подаване на питейна вода.

++

х

+

+

х

х

х

х

+




Рехабилитация и модернизация на съществуващите пречиствателни съоръжения за отпадъчни газове в производствени предприятия, топло- и електроцентрали и други обекти

+

++

+

+

+

+

х

х

0




Изграждане и рехабилитация на канализационни системи в населените места

+

+

х

+

+0

+

х

х

+




Изграждане на ПСОВ

+

х

++

+

++

+

х

х

+

Приоритет ГПСОВ на екв. ж. над 10 000

Изграждане на съоръжения за преработване на ТБО /Директива на ЕС 1999/31 ц

х

+

+

+

0

+

+

0

+




Изграждане на регионални депа за ТБО

+

+

+

+

0

+

++

0

+




Обхващане на населени места за организирано сметосъбиране и сметоизвозване.

+

+

+

+

0

+

++

0

+




Рекултивиране на площадките на нерегламентирани и стари сметища

+

+

+

+

+

+

++

0

х

Закриването да се извършва от по- големи към по- малки сметища

Рехабилитация и модернизиране на инсталациите за обезвреждане на медицински отпадъци

х

+

+

+

х

+

++

0

х

общините Русе, Велико Търново, Плевен, Ловеч

Въвеждане на разделно събиране на отпадъците при източника.

х

+

+

+

х

+

++

0

++




Борба с ерозирали, свлачищни, заблатени и други нарушени терени

+

х

+

+

+

0

х

х

0




Укрепване на свлачищните участъци

+

х

+

+

+

0

х

х

0

по Дунавския бряг в области Русе, В. Търново и Плевен (при Никопол).

Реконструкция на растителността по улици и в междублокови пространства

х

+

+

+

+

+

+

х

++





Приоритет. Запазване и поддържане на биоразнообразието чрез разширяване мрежата от защитени обекти и защитени ландшафти

Мярка

Стратегически цели в областта на околната среда

Преформулирани цели/условия за прилагане на мерките

1

2

3

4

5

6

7

8

9

Опазване на редките породи и растителни видове

х

х

+

+

++

+

х

х

х




Опазване и устойчиво ползване на лечебните растения.

+

+

+

+

++

+

х

х

0




Опазване на обектите с природозащитен статус

х

х

+

+

++

+

х

+

0




Изграждане на нови горски полезащитни пояси
































От направеното сравнение се вижда, че предвиденото в РПР устойчиво развитие на СЦРП ще подобри екологичната обстановка в района. Не е уточнено финансовото осигуряване на мерките.
НЕТЕХНИЧЕСКО РЕЗЮМЕ

Стратегическите цели на плана за устойчиво развитие на северния централен район за планиране (СЦРП) са определени в следния ред:

Цел 1: Постигане на устойчиво икономическо развитие и повишаване на конкурентноспособността на местната икономика.

Цел 2. Превръщане на Северния централен район за планиране в съвременен транспортен и комуникационен център с национално и международно значение

Цел 3. Опазване и подобряване състоянието на околната среда в съответствие с европейските стандарти.

СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ АНАЛИЗА НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ И АНАЛИЗА НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ,
НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ.

Анализът на силните и слабите страни, на възможностите и заплахите е в съответствие със стандартната методология, според която силните и слабите страни са резултат от влиянието на вътрешни фактори, а възможностите и заплахите на външни фактори. SWOT-aнализът се базира на изводи в отделните сектори на аналитичната част. Екипът е успял успешно да изведе силните и слабите страни, и възможностите въз основа на резултатите от анализа на социално-икономическата среда. Що се отнася до потенциалните заплахи под въпрос могат да се поставят следните заплахи: Влошаване на възпроизводството на населението в малките общини. Засилване на емиграцията на активното население; Пренебрегване на грижите към природното и културното-историческото наследство, градското благоустройство и инфраструктурните мрежи поради липса на достатъчно ресурси за поддържането им. Изброените заплахи са по-скоро слаби страни, отколкото външни заплахи.


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница