Богатият-човек-във-Вавилон

„Искам да се посъветвам с теб, защото не знам какво да правя“ – рекъл Родан вяло, а косматите му гърди се показвали изпод разкопчания му кожен елек.
Продълговатото, бледо лице на Матон се усмихнало в знак на поздрав: „Каква си я свършил, че търсиш заемодателя? Да не си имал неуспех на игралните маси? Или си се забъркал с някоя жена? Познавам те от много години, Родан, но ти никога не си идвал при мен, за да търсиш помощ.“
„Не, не. Нищо подобно. Не искам от теб злато. Вместо това аз се нуждая от мъдрия ти съвет.“
„Виж ти! Виж ти! Никой не идва при заемодателя за съвет. Ушите ми сигурно ме лъжат.“
„Не те лъжат. Правилно си чул.“
„Възможно ли е това? Родан, майсторът на копия, демонстрира повече ум от всички останали, като идва при мен не за злато, а за съвет. Много хора идват при мен за злато, с което да поправят безразсъдните си постъпки. Но съвети не щат и да чуят. А кой е би могъл да даде по-добър съвет от заемодателя, при когото много хора идват с проблемите си?
Ти ще вечеряш с мен, Родан. Ти ще бъдеш мой гост тази вечер. Андол – заповядал Матон на слугата си – извади рогозка за моят приятел Родан, майсторът на копия, който е дошъл при мен за съвет. То е мой гост. Донеси му много храна и му дай най-голямата ми чаша.
Избери най-доброто вино, което добре да му се услади.
Сега ми кажи какво те притеснява?“
„Подаръкът от краля…“ – отговорил Родан.
„Подаръкът от краля? Кралят ти е направил подарък и това те тревожи? Какъв подарък?“
„Той беше много доволен от новия дизайн за острие на копие, който му представих и ме дари с петдесет златни монети и сега аз съм много объркан. Хората постоянно ме умоляват да споделя полученото с тях.“
„Това е естествено. Много хора желаят повече злато, отколкото имат и когато някой придобие голямо количество, те искат част от него. Но не можеш ли да кажеш „не“? Не е ли волята ти здрава като юмрука ти?“
„На много хора мога да кажа „не“, но понякога е по-лесно просто да кажа „да“. Мога ли да откажа да го споделя със собствената си сестра, която много обичам?“ – попитал Родан
„Но сестра ти едва ли иска да ти отнеме наградата.“ – коментирал заемодателят.
„Не, но тя иска пари за съпруга си Араман, защото се надява той да стане богат търговец.
Тя смята, че той никога не е имал шанс и ме умолява да му дам назаем златото си, за да стане той успешен търговец и да ми върне парите, когато реализира печалба.“
„Приятелю – рекъл Матон – темата, която поставяш е интересна. Златото носи на собственика си отговорности и нова позиция сред хората. То носи страх да не го изгубиш или да не ти го отнеме някой с хитрост. То носи чувство за сила и ти дава способността да правиш добро. От друга страна, то създава ситуации, в които добрите ти намерения могат да те поставят в затруднено положение.
Чувал ли си някога за фермера в Ниневия, който разбирал езика на животните? Сигурно не си, защото това не е от онези истории, които хората си разказват по време на работа.
Ще ти разкажа историята, защото ти трябва да знаеш, че взимането и даването на заеми е нещо повече от простото преминаване на злато от едни ръце в други.
—

Фермерът, който разбирал какво животните си говорят, всяка вечер седял в двора на фермата си и слушал думите им. Една вечер той чул волът да се оплаква на магарето за тежестта на работата си: ‘Аз тегля ралото от сутрин до вечер. Независимо колко е горещо, независимо колко са уморени краката ми и как ралото жули врата ми, аз трябва да работя. На теб ти е много по-леко. Имаш на гърба си цветно одеяло и само носиш господаря си където той пожелае. Когато той не те язди ти можеш да си почиваш и да ядеш зелена трева по цял ден.’
Магарето било добро същество и съчувствало на вола.
‘Добри приятелю – отвърнало то – ти наистина работиш усилено и аз искам да облекча работата ти. Затова ще ти кажа как да получиш почивка за един ден. Сутринта, когато слугата дойде да ти сложи ралото, лежи на земята и не мърдай, за да си помисли той, че си болен и не можеш да работиш.’
Волът приел съвета на магарето и на следващата сутрин слугата се върнал при фермера и му казал, че волът е болен и не може да тегли ралото.
‘Тогава – казал фермерът – впрегни магарето – орането трябва да продължи.’
И така магарето, което само искало да помогне на вола, цял ден трябвало да върши работата му. Когато дошла нощта и то било освободено от ралото, сърцето му било изпълнено с гняв, краката го болели и вратът му бил наранен.
Фермерът седнал на двора и заслушал.
Волът започнал: ‘Ти си добър приятел. Благодарение на умния ти съвет аз цял ден си почивах.’
‘А аз – отвърнало магарето – съм като много други простосърдечни същества, които се опитват да помогнат на приятел и в крайна сметка се налага да му вършат работата. От днес нататък ти си тегли ралото, защото чух господаря да казва, че ще те изпрати при касапина, ако още веднъж се разболееш. Надявам се да го стори, защото ти си мързеливец.’
След това те вече не си говорели – това бил краят на приятелството им.
—
Разбираш ли поуката от тази история, Родан?“
„Това е хубава история, но аз не виждам поуката от нея“ – признал Родан.
„Не мислих, че ще разбереш. Но поука има и тя е съвсем проста: ако искаш да помогнеш на приятел, направи го по такъв начин, че да не се натоварваш с неговата задача.“
„Не бях помислил за това. Това е мъдра поука. Не искам да поемам товара на сестриния съпруг. Но кажи ми, ти даваш злато на много хора – връщат ли всички те заемите си?“
Матон се усмихнал като човек с богат опит. „Бих ли могъл да давам заеми, ако заемащите не ги изплащат? Заемодателят трябва да бъде мъдър и внимателно да прецени дали златото му ще бъде правилно оползотворено, така че да се върне обратно при него. Ако то бъде прахосано, аз ще остана без съкровището си, а длъжникът – със заем, който не може да изплати. Ще ти покажа своя сандък с оставените ми като гаранция вещи. Нека те сами ти разкажат историите си.“
Той донесъл в стаята голям сандък, покрит с розова свинска кожа и украсен с бронзови орнаменти. Поставил го на пода и приклекнал до него, поставяйки ръце на капака му.
„От всеки човек, на когото давам заем, аз получавам вещ и я поставям в този сандък. Тя остава тук докато заемът не бъде изплатен. Ако някой не ми върне златото, неговата вещ винаги ще стои в сандъка и ще ми напомня, че този човек не заслужава доверие.

Най-сигурните заеми са на хората, които вече притежават вещи по-ценни от самия заем.
Ако някой притежава земя, скъпоценни камъни, камили или други неща, които могат да бъдат продадени, то заемът със сигурност ще бъде изплатен. Някои от вещите за гаранция са скъпоценности с по-голяма стойност от самия заем. Други са обещания, че ако заемът не бъде изплатен според уговорката, сметките ще бъдат уредени чрез приписване на имот на мое име. В такива случаи аз съм сигурен, че златото ми ще бъде върнато с лихвите, защото е гарантиран чрез имот.
В отделна категория поставям хората, които имат способността да печелят. Това са гражданите като теб, които се трудят или служат срещу заплащане. Те имат приходи и ако са честни и не им се случи някакво нещастие, аз знам, че те ще изплатят получения заем и полагащата ми се лихва. Такива заеми са базирани на човешки труд.
Има и такива хора, които нямат нито собственост, нито гарантирани приходи. Животът е труден и винаги има такива, които не могат да се нагодят към него. Уви, вещите в този сандък често ме карат да съжалявам, че съм дал заеми на такива хора, макар и сумите не са големи.“
Матон отключил сандъка и надигнал капака. Родан надникнал с интерес.
Най-отгоре на алено парче плат стояла бронзова огърлица. Матон я взел в ръце и нежно я погалил. „Тази огърлица завинаги ще остане в сандъка ми, защото собственикът й отиде в отвъдното. Аз ценя високо тази вещ и с уважение си спомням за притежателя й; той беше добър приятел. Ние дълго време търгувахме успешно, докато един ден той доведе жена от изтока и се ожени за нея. Тя беше красива, но не беше като нашите жени. Тя замъгли съзнанието му. Той разточително даваше златото си, за да задоволи желанията й. Той дойде при мен, когато златото му беше свършило и беше изпаднал в голяма беда.
Аз му дадох съвети. Казах му, че ще му помогна да възстанови контрол над финансите си.
Той се закле да го направи…но не успя. В разправия със жена си тя го пробола с нож в сърцето.“
„А какво се случи с нея?“ – попитал Родан.
„В горчиво разкаяние тя се хвърлила в Ефрат. Аленото парче плат беше нейно притежание. Тези два заема никога няма да бъдат изплатени. Този сандък ти показва,
Родан, че най-големият риск за заемодателя са човешките емоции.
Това пък е нещо съвсем различно – Матон бръкнал в сандъка и извадил пръстен от волска кост – този пръстен принадлежи на фермер. Аз купувам килими от жена му. Преди години скакалците унищожиха реколтата му и семейството му нямаше храна. Аз му помогнах и когато новата реколта дойде той ми върна заема. По-късно той се върна и ми разказа за необикновени кози от далечна страна, за които чул от пътешественици. Те имали дълга козина, така фина и мека, че от тях жена му можела да направи килими каквито никой не е виждал във Вавилон. Той искал едно стадо от тези кози, но нямал необходимите пари. Аз му дадох злато, за да може да осъществи пътуването и да купи козите. Той тъкмо се върна със стадото и догодина аз ще изненадам заможните си клиенти с най-скъпите килими, които са имали щастието да купят. Скоро ще трябва да му върна пръстена, защото той винаги си плаща навреме.“
„Всички ли са като него?“ – запитал Родан.
„Ако заемът е за начинание, което носи печалба, то хората обикновено го връщат навреме. Но ако те искат пари, защото са харчили неблагоразумно, то аз те предупреждавам – бъди внимателен, ако искаш някога да видиш златото си отново.“
„Разкажи ми за това“ – помолил Родан, вдигайки тежка златна огърлица, красиво украсена със скъпоценни камъни.

„Моят добър приятел обича жените.“ – пошегувал се Матон.
„Аз все още съм много по-млад от теб“ – отвърнал му шеговито и Родан.
„Така е, но в този случай ти търсиш романтика там, където я няма. Притежателката на тази огърлица е възпълна и сбръчкана и говори толкова много, а казва толкова малко, че ме побърква. Едно време те имаха пари и бяха добри клиенти, но ги сполетя нещастие. Тя имаше син, когото искаше да направи търговец. Затова тя дойде при мен и взе назаем пари, за да може той да стане съдружник на собственик на керван и да пътува с камилите му, купувайки и продавайки стока в различни градове.
Този човек се оказа мошеник и изостави горкото момче в далечен град без пари и без приятели. Може би когато този младеж достигне зрялост той ще върне дълга си; до тогава аз не получавам лихва, а само много бръщолевене. Но признавам, че скъпоценните камъни на огърлицата са достатъчни да покрият разходите ми.“
„Майката посъветва ли се с теб, дали този заем е разумен?“
„Съвсем не. Тя вече си представяше сина си като заможен и уважаван вавилонец. Ако бях казал противното, това само щеше да я разяри. Осъзнавах риска за този неопитен момък, но тъй като тя осигури гаранция, аз не можех да й откажа.
Това – продължил Матон, размахвайки дебело въже, вързано на възел – принадлежи на
Небатур, търговецът на Камили. Когато той купува стадо по-голямо от капитала си, той ми носи този възел и аз му давам заем според нуждите ми. Той е мъдър търговец. Имам доверие на добрия му нюх и мога да му давам заеми без притеснение. Много други търговци във Вавилон са заслужили моето доверие, поради достойното си поведение.
Гаранционните им вещи често идват и се отиват от сандъка ми. Добрите търговци са благословия за нашия град и за мен е от полза да им помагам да поддържат търговията в града ни в движение, за да може Вавилон да процъфтява.“
Матон взел от сандъка украшение във формата на тюркоазен бръмбар и с презрение го захвърлил на пода. „Буболечка от Египет – притежателят й е нехранимайко и изобщо не смята да ми върне заетото злато. Когато му напомня той винаги ми отговаря: ‘Как да ти платя като злата съдба ме преследва? Ти имаш много повече злато от мен.’ Какво мога да направя аз? Бръмбарът е на баща му – достоен човек с ограничени средства, който заложи земята и стадото си, за да подкрепи начинанията на сина си. Младежът имаше успех в началото и започна да ламти за голямо богатство. Но той нямаше нужното знание.
Бизнесът му се срина. Младите са амбициозни. Те търсят кратките пътища към богатството и привлекателните неща, които то символизира. За да добие богатство бързо, младия човек често взима необмислени заеми .
Младите хора, поради неопитността си, не осъзнават, че безнадеждния заем е като дълбока яма, в която можеш да затънеш бързо и дълго време да не можеш да се измъкнеш. Това е яма на съжалението и разкаянието, където душата на човек не намира покой нито денем, нито нощем. Но аз не съм против вземането на заеми. Напротив, аз го препоръчвам, ако златото се използва мъдро. Аз самият постигнах първия си успех като търговец със заето злато.
Но какво да направи заемодателят в този случай? Младежът е отчаян и не постига успех.
Той е обезсърчен. Не се и опитва да изплати дълга си. Сърце не ми дава да отнема земите и стадото на баща му.“
„Ти ми казваш много неща, които исках да науча“ – казал Родан – „но не отговаряш на въпроса ми. Да дам ли петдесетте златни монети на съпруга на сестра ми. Тези монети означават много за мен.“

„Твоята сестра е добра жена, която аз ценя високо. Ако съпругът й дойде при мен и ми поиска петдесет златни монети, аз бих го попитал за какво ще ги използва.
Ако той отговори, че иска да стане търговец като мен и да търгува със скъпоценни камъни и скъпи мебели, аз бих му казал: ‘Какви познания имаш в областта на търговията?
Знаеш ли къде да купуваш на ниски цени? Знаеш ли къде да продаваш, за да реализираш добра печалба?’ Може ли той да отговори положително на тези въпроси?“
„Не, не може“ – признал Родан – „Той много ми е помагал да правим копия и е работил малко в магазините.“
„Тогава бих му казал, че идеята му не е добра. Търговците трябва да научат занаята си.
Амбицията му е достойна за уважение, но не е практична и аз не бих му дал злато.
Но ако той каже: ‘Да, помагал съм много на търговците. Знам как да пътувам до Смирна и да купувам килими на ниски цени. Познавам и много от богатите хора на Вавилон, на които бих могъл да продам килимите с голяма печалба.’ Тогава аз бих казал:
‘Намеренията ти са мъдри и амбицията ти е достойна за уважение. С удоволствие ще ти дам назаем 50 златни монети, ако ми дадеш гаранция, че те ще бъдат върнати.’ Но ако той каже : ‘Нямам какво да оставя като гаранция, освен честната си дума да ти върна златото с лихва.’, тогава ще му отговоря: ‘Аз много ценя всяка златна монета. Ако разбойници откраднат златото по пътя към Смирна или килимите на връщане, тогава ти няма да имаш средства да върнеш заема си и златото ми ще бъде изгубено.’
Златото, както разбираш, Родан, е стоката на заемодателя. То лесно се дава назаем, но ако го даваш безразсъдно трудно се получава обратно. Мъдрият заемодател не желае риск, а сигурно изплащане на заетата сума.
Добре е – продължил той – да помагаш на хората в беда, добре е да даваш на тези, които съдбата е ощетила. Добре е да помагаш на онези, които тъкмо започват, за да напреднат и да станат добри граждани. Но помощта трябва да се дава внимателно, ако не искаш – като магарето на фермера – в желанието си да помогнеш, да се натовариш с чуждите проблеми.
Пак се отклоних от въпроса ти, Родан, но чуй сега отговора ми: Задръж петдесетте си златни монети. Каквото си припечелил и каквото ти е било подарено е твое и никой не може да ти наложи да се разделиш с него. Само ти можеш да вземеш това решение. Ако искаш го дадеш назаем, така че то да ти носи още злато, то давай внимателно и на много места. Аз не обичам бездейното злато, а още по-малко обичам рисковете.
Колко години си се трудил като майстор на копия?“
„Вече три години“
„А колко си спестил за това време, като изключим кралския подарък?“
„Три златни монети“
„За всяка година работа ти, лишавайки се от много хубави неща, си спестявал от доходите си по една златна монета, така ли?“
„Точно така.“
„Тогава за петдесет години на саможертва ти би могъл да спестиш петдесет златни монети…“
„Това би било труд за цял един живот.“

„Мислиш ли, че сестра ти би опропастила спестяванията ти за петдесет години, за да може съпругът и да се пробва като търговец?“
„Не и ако бих говорил с твоите думи.“
„Тогава отиди при нея и кажи: ‘Три години съм се трудил без почивка, от сутрин до вечер, и съм се лишавал от много неща, които желая. За всяка година на работа и саможертва съм спестявал по една златна монета. Ти си моя любима сестра и аз желая съпругът ти да започне свой бизнес, в който да пожъне големи успехи. Ако той ми покаже план, който изглежда разумен и изпълним на моя приятел Матон, то аз с удоволствие ще му заема спестяванията си за цяла една година, за да има той възможността да докаже способностите си.’ Така кажи и ако той носи в сърцето си желание за успех, той ще го докаже. Ако се провали той няма да ти дължи повече, отколкото някога ще може да ти изплати.
Аз съм заемодател, защото имам повече злато отколкото мога да използвам в собствената си търговия. Аз желая моят излишък от злато да работи за други и по този начин да печели още злато. Не искам да рискувам да изгубя златото си, защото много съм работил и от много съм се лишавал, за да го придобия. Затова вече не го давам назаем на несигурни хора, които може би няма да ми го върнат. Нито пък бих го дал на тези, които не спазват уговорките си и не връщат златото навреме.
Разкрих ти, Родан, част от тайните на моят сандък с гаранционни вещи. Оттук ти би трябвало да прозреш силното желание на хората да взимат назаем повече отколкото могат да върнат. Виждаш колко често големите им надежди за огромната печалба, която биха могли да реализират, ако само имаха капитал, са празни надежди, които те нямат способността и знанията да осъществят.
Ти, Родан, сега имаш злато, което би трябвало да накараш да работи и да печели за теб.
Ти ще станеш като мен заемодател. Ако внимателно пазиш златото си, то ще ти донесе богата печалба и ще бъде източник на приходи и удоволствия през целия ти живот. Но ако оставиш да ти избяга, ти до края на живота си ще съжаляваш и ще се разкайваш.
Какво най-много желаеш да направиш с това злато?“
„Да го запазя.“
„Добре казано – отговорил Матон одобрително – „първото ти желание е сигурност.
Смяташ ли, че в ръцете на съпруга на сестра ти то ще бъде защитено от загуби?“
„Страхувам се, че не, защото той не умее да пази златото си.“
„Тогава не се влияй от глупаво чувство за дълг. Ако искаш да помогнеш на семейството и приятелите си, намери други начини, вместо да рискуваш съкровището си. Не забравяй, че златото се изплъзва по неочаквани начини от тези, които не умеят да го пазят. По добре прахосай богатството си, отколкото да оставиш други да го изгубят.
Какво желаеш от това съкровище, освен сигурност?“
„Да печели още злато за мен.“
„Отново говориш мъдро. Златото трябва да работи и да се увеличава. Мъдро заеманото злато може дори да се удвои преди човек като теб да остарее. Ако рискуваш да го изгубиш, то ти рискуваш да изгубиш и всичко, което то би могло да ти спечели.
Затова не се подлъгвай по фантастичните планове на неопитни хора, които си мислят, че могат да накарат златото ти да донесе необикновено голяма печалба. Такива планове са

творения на мечтатели без познания по сигурна и надеждна търговия. Бъди умерен в очакванията си за печалба и така ти ще задържиш и дълго ще се радваш на богатството си. Да го дадеш с надеждата за огромна компенсация, означава сам да си навлечеш загуби.
Опитай се да сътрудничиш с хора и сдружения, чиито способности са доказани, за да може златото ти да ти носи добра печалба под мъдрото им ръководство и да бъде пазено от мъдростта и опита им.
Така ще избегнеш съдбата на повечето младежи, на които боговете решат да поверят злато.“
Родан благодарил на Матон за мъдрите съвети, но заемодателят даже не го изслушал, а добавил: „Подаръкът на краля ще те научи на много неща. Ако искаш да задържиш полученото ти трябва да бъдеш много внимателен. Често ще бъдеш изкушаван да го използваш.Ще чуеш много съвети. Ще ти бъдат предложени много възможности за голяма печалба. Историите от моя сандък трябва да ти служат като предупреждение: преди да извадиш и една монета от кесията си, бъди сигурен, че ще можеш да я поставиш обратно в нея. Ако искаш още съвети от мен, ела пак. С удоволствие ще ти ги дам.
Преди да си тръгнеш, прочети какво съм изписал на капака на моя сандък. То се отнася еднакво до заемодателя и до заемащия:

Изтегляне 0.5 Mb.

Сподели с приятели: