ПО-ДОБРЕ МАЛКО ПРЕДПАЗЛИВОСТ

пробождали с копия. Срещу защитниците, хиляди вражески стрелци изсипвали стена от стрели.
Старият Банзар се намирал на най-доброто място за новини. Той бил най-близо до конфликта и първи научавал резултата от всяка атака.
Стар търговец си проправил път до пазача и с треперещи ръце рекъл: „Кажи ми! Кажи ми!
– умолявал той – Нали не са влезли? Синовете ми са с добрия крал. Няма кой да защити старата ми съпруга. Стоката ми – те ще я откраднат. Храната ми -нищо няма да ми оставят. Ние сме стари – прекалено стари да се защитаваме, прекалено стари и за роби.
Ще умрем от глад. Кажи ми, че те няма да влязат в града.“
„Успокой се, добри човече – отговорил Банзар – Стените на Вавилон са здрави. Върни се и кажи на жена си, че стените ще защитят вас и всичкото ви имущество. Движи се близо до стените, за да не те улучи някоя прелитаща стрела.“
Жена с дете в ръце застанала на мястото на стареца, когато той се оттеглил: „Сержант, какви са новините от върха на стените? Кажи ми честно, за да мога да успокоя горкия си съпруг. Той лежи с треска от ужасните рани, които получи в битката, но настоява да му дам броня и копие, за да ме брани. Страшен ще бъде гнева на враговете ни, ако нахлуят в града – така казва той.“
„Не се бой, стените на Вавилон са високи и здрави и ще защитят теб и детето ти. Не чуваш ли виковете на безстрашните защитници, като изсипват казани с горящо масло над изкачващите се врагове?“
„Да, но също така чувам и тътена на стенобойните машини, блъскащи по портите.“
„Връщай се при съпруга си! Кажи му, че портите са здрави и ще издържат на натиска.
Кажи му, че враговете се изкачват по стените, само за да бъдат прободени от нашите копиеносци. Внимавай къде вървиш и се крий зад сградите.“
Банзар отстъпил встрани, за да пропусне преминаващите тежко въоръжени подкрепления. Когато звукът от тежките им стъпки и звънтящите им бронзови щитове отминал, малко момиченце задърпало Банзар за колана.
„Кажи ми, моля те, войнико, в безопасност ли сме? Чувам ужасяващи звуци. Виждам мъже, целите в кръв. Толкова съм уплашена. Какво ще се случи със семейството ми, с майка ми, с малкото ми братче и бебето?“
Мрачният воин погледнал надолу към момиченцето.
„Не се страхувай, дете“ – успокоил я той – „Стените на Вавилон ще защитят теб и майка ти и малкото ти братче и бебето. За вашата сигурност добрата кралица Семирамис издигна тези стени преди повече от сто години. Никога те не са били пробивани. Върни се и кажи на майка си и на малкото си братче, че стените на Вавилон ще ги защитят и че няма от какво да се боят.“
Ден след ден стария Банзар стоял на поста си и наблюдавал как подкрепленията преминават в редици през прохода и се бият докато не бъдат ранени или не паднат мъртви. Около него неспирно се тълпели множество уплашени граждани, с желанието да научат дали стените са още здрави. На всички той отговарял с достойнството на стар войник: „Стените на Вавилон ще ви защитят.“
Три седмици и пет дена устрема на вражеската атака не стихвал. Още по-страшен и мрачен стоял Банзар на прохода. Земята се била напоила с кръвта на многото ранени и се била разкаляла от неспиращите потоци от изкачващи се и спускащи се хора. Всеки ден телата на повалените врагове се трупали пред стените. Всяка вечер те били изнасяни и погребвани от командирите си. На петата вечер от четвъртата седмица, шумотевицата отвън затихнал. Първите слънчеви лъчи разкрили големи облаци прах, издигащи се зад отстъпващите армии на нападателите.

Защитниците надали мощен вик. Той бил повторен от войниците, чакащи зад стените и бързо се разнесъл по улиците. Победоносния вик се понесъл като буря из целия град.
Хората излязли от къщите си. Улиците се изпълнили с радостни граждани. Натрупалия се през последните седмици страх се освободил в див радостен хор. От върха на високата кула на Храма Бел се възпламенил огънят на победата. Синият му дим се издигнал към небето, за да разнесе добрата новина надлъж и нашир.
Стените на Вавилон за пореден път отблъснали силен неприятел, решен да плячкоса богатите съкровища на града и да пороби жителите му.
Вавилон просъществувал векове наред, защото бил добре защитен. Стените на Вавилон били отличен пример за нуждата и желанието на човек за защита. Това желание е типично за цялата човешка раса. То е също така силно днес, както е било и през миналите векове.
Днес ние сме развили по-добри и всеобхватни начини, да осъществим тази цел. Днес, зад непробиваемите стени на застраховките, спестовните влогове и сигурните инвестиции, ние можем да се защитим срещу неочакваните трагедии, които понякога ни сполетяват.

Изтегляне 0.5 Mb.

Сподели с приятели: