Божиите генерали

Също така лично аз вярвам, че е имало неща, които Алън е правил в плътта, като ги е наричал духовни. Но когато погледнете на пагубния му произход, ще забележите как той е надделял над всичко това, за да разтърси света за Исус. Много малко хора, ако въобще има такива, са се преборили с нещата, с които се е сблъскал Алън, за да отговорят успешно на Божия призив. Неговата история има какво да каже на всяко поколение.Имайте това предвид, докато четете нататък.

Аса Алонсо Алън се родил през бурното великденско утро на 27 март 1911 г. Неговите родители Аса и Леона решили да го кръстят на името на баща му и бащиния му чичо, който бил презвитериански служител. Името му било единствената връзка с Бог, дадена му от неговите родители, и те със сигурност не са и предполагали, че той щял да стане проповедник.

Но Аса щял да излезе от техния почти неизвестен град Салфър Спрингс, Арканзас, за да стане един от най- сензационните съживители на нашето време. А. А. Алън е бил най-противоречивият евангелизатор в движението „Глас на изцеление". Той бил укоряван жестоко заради своето драматично и сензационно поведение на платформата и бил напълно отричан заради личните си навици. Медиите го осмивали напълно, а деноминационните лидери го заклеймявали и нареждали на други да се разграничат от него.

Въпреки всичко това някои го считат за един от най-важните съживители, появили се през съживлението „Глас на изцеление". Важно е също така да се отбележи, че онези, които го критикували, били доста по-слабо продуктивни в своето служение от самия Алън. Алън бил роден в дом, изпълнен с неприятности, където думата „бъркотия" описвала чудесно повечето неща. Когато се родил, той имал двама братя и четири сестри. Като малко момче неговите сестри били единствените, които му носели радост. Те го обичали, играели заедно и се отнасяли с него като с малък принц. Но родителите им били пияници и отглеждали децата си в пълна бедност. Дори първият чифт обувки, които Алън получил, му били подарени от напълно непознат човек. Освен това родителите на Алън приготвяли домашно уиски зад своята колиба. Неговата майка пиела много, докато била бременна с него, а когато си толкова беден, още едно бебе не може ни най-малко да те зарадва. Едно от любимите забавления на неговите родители било да дават на Алън и неговите сестри от тяхното домашно уиски, докато се напият. После сядали и се смеели на пияните си деца, докато те най-сетне се строполявали и дори изпадали в безсъзнание.

Неговата майка редовно пълнела шишенцето му с алкохол, за да спре да плаче и всяка нощ той си лягал с детско шишенце пълно с домашно уиски. У тях всички пушели много. Тютюнът си го отглеждали сами, така че бил много силен. Алън се научил да пуши преди да започне да ходи на училище. Той винаги си дръпвал няколко пъти от цигарите на майка си, когато и ги палел.

Неговият баща бил надарен музикант и въпреки че не бил християнин, местната църква го поканила да води техния хор и да свири с тях. Той обикновено вършел това пиян. Малкият Алън прихванал нещо от неговия талант и понякога заставал на някой ъгъл и пеел пред насъбралите се хора. Трябва да е било интересна гледка да видиш и чуеш как неговият детски глас пеел химни, които бил научил от пияния си баща. Малкият Алън пеел църковните химни отново и отново, понеже хората му подхвърляли дребни монети. Той навлязъл в „шоу бизнеса" още като малък и изглеждало сякаш бил роден за това.

Родителите на Алън постоянно се биели, мятали вещи един по друг и се заплашвали с оръжия. Накрая, когато бил на четири години, неговата майка напуснала баща му. Тя взела децата със себе си в Картхедж, Мисури. Скоро след като напуснала, неговата майка се омъжила повторно, но отново всичко се объркало. В пиянски сцени майката и вторият му баща се биели до такава крайност, че малките деца изскачали от дома ужасени. Когато Алън бил на шест години, той трябвало да търкаля за своя нов баща метални бурета с бира от кръчмата до дома им. Алън си спомнял: „Всеки от нас израсна с вкуса на алкохола. Имах само двама братя. Единият от тях умря, когато бях още малко момче. Почти не си го спомням. Но най-големият ми брат умря като пияница. Баща ми също умря като пияница. Майка ми спря да пие, преди да порасна, но аз и моите четири сестри вече вървяхме по пътя към ада." Освен че имала проблем с пиенето, неговата майка правела и сцени на ревност. Тя се била омъжила за по-млад мъж и когато вторият баща на Алън отивал на работа, тя го наблюдавала с бинокъл, за да види дали не спира да говори с други жени. Те живеели много близо до неговата работа, така че тя можела да види всичко, което правел, и го карала да й дава отчет в края на седмицата. Ако заплатата му й се струвала по-малка от обикновено, тя го обвинявала, че е похарчил останалото за друга жена.

Скоро вторият му баща събрал всичко, което можал, и напуснал. Така направил и младият Алън. На единадесет години Алън избягал от къщи, решен да се върне в Арканзас и да намери баща си. Но той не бил сигурен за пътя, а и щом тръгнал, времето се развалило, така че той се върнал при своята майка. Планирайки внимателно следващото си бягство, Алън решил, че този път нямало да се провали. Когато бил на четиринадесет, той изглеждал доста по-голям, така че решил отново да избяга. Този път щял да направи всичко възможно, за да успее, затова пътувал на стоп с автомобили и празни товарни влакове и така пресякъл голяма част от Юга. Докато пътувал с още няколко скитащи момчета, той берял памук, работел в цехове за обработка на памук, копаел канали и накрая попаднал в затвора за кражба на зърно.
„РАЗКАРАЙ ГО ИЛИ ГО УБИЙ"

Където и да отидел, Алън ставал сърцето на компанията. Той притежавал красив тенор и имал добро усещане за ритъм. Винаги пеел, танцувал, пиел и пушел. Въпреки че отстрани изглеждал кипящ от енергия, по-късно Алън признал, че се е чувствал нещастен. Много пъти той си тръгвал от napmumama и отивал в някоя гора, където плачел горчиво. Когато навършил двадесет и една години,Алън бил развалина. Когато запалел цигара, трябвало да държи китката си с другата ръка, понеже тя се тресяла много силно. Говорело се, че дори не можел да държи чаша кафе в ръката си, без да го излее. Чувствал парене в гърдите си, имал дълбока суха кашлица, а паметта му изневерявала. Накратко, едва навлязъл в живота, Аса Алонсо Алън вече умирал. И като нямал към кого другиго да се обърне, той се върнал при майка си. Като си мислел, че животът във фермата и редовното хранене ще му се отразят добре, той се надявал да възстанови загубеното си здраве. Но още щом се прибрал у дома, той отново се върнал към стария си начин на живот. В окаяните селски условия Алън и неговата майка сглобили саморъчно направен казан, за да си приготвят домашно уиски. Като добавка към това всяка събота превръщали дома си в зала за танци и така скоро привлекли големи шумни тълпи, жадни за забавления.

Малко по-надолу по улицата друг човек, на име брат Хънтър, също отварял своя дом, но с по-различни намерения. Въпреки че не бил образован, той бил новороден и изпълнен със Святия Дух. Така че решил да събере църква и да стане неин пастир. Но той бил обезпокоен от залата за танци на същата улица. Брат Хънтър се опитвал да спечели младите хора, но умът на повечето от тях бил твърде завладян от „залата за танци и домашното уиски" на Алън, за да се интересуват от църква. Затова проповедникът решил, че ако градът щял някога да види съживление, първо залата за танци трябвало да затвори врати. Група хора се събрали и започнали да се молят. Те извикали: «Боже, затвори залата за танци на Алън! Спаси го, ако можеш. Но ако не иска да се предаде, нека да се маха от квартала или да умре. Но затвори по един или друг начин тази зала за танци!" Е, слава на Бог, Господ частично послушал тази молитва.
ДАМАТА В БЯЛА РОКЛЯ

През юни 1934 г. нещата започнали да се променят, когато един от лошите приятели на Алън го помолил да му помогне за една работа. Докато пътували, те минали покрай една провинциална методистка църква. Лампите светели, а вътре хората празнували, пеели силно, пляскали с ръце и танцували. Алън бил удивен - тези хора се наслаждавали! Той си мислел, че църквата трябвало да бъде сериозна и тъжна, затова помолил своя приятел да спре. Щом влязъл, за да разгледа, той бил изненадан още повече. Проповядвала жена, облечена в бяло, и докато говорела, Алън си мислел, че тя прилича на ангел. Той не искал тази жена да го забележи, понеже изглеждала толкова чиста. Затова всеки път, когато се доближавала до него, той се скривал зад кюнеца на печката. За първи път в живота си той почувствал обвинение. Но преди да направят призив за покаяние, той и неговият приятел се измъкнали навън. През цялата нощ и на другия ден Алън се борел с Бог в сърцето си. Той копнеел за радостта и мира, изписани по лицата на онези хора в малката провинциална църква. Като не можел да се бори с това повече, той решил да посети събранието същата вечер. Когато службата започнала, Алън изслушал внимателно всяка песен и свидетелство. Проповедта била за кръвта на Исус и за това как тя премахвала всеки грях, и веднага след като бил даден призив за спасение, той издигнал високо ръка! Дамата-евангелизатор знаела за него и си мислела, че е дошъл, за да създава неприятности, затова помолила онези, които са сериозни, да станат. Без да се замисли дори за миг, той се изправил. Тя се изплашила, понеже чувствала, че той е там, за да направи някаква сцена, но решила да продължи. Тя помолила онези, които се изправили, да излязат напред само ако наистина са сериозни за това и Алън бил първият, който излязъл по пътеката между редовете. Всъшност, той бил единственият, който стоял отпред. Все още смятайки, че той е излязъл, за да създаде неприятности, дамата го попитала: „Наистина ли искате да бъдете спасен?" Със сигурност излязох отпред точно за това" — отвърнал Алън. За нейна най-голяма изненада той паднал на колене и помолил Исус да стане Господ на неговия живот. От този момент нататък А. А. Алън бил друг човек. Край на танците. Край на домашното уиски. Старите му приятели му се смеели, но това не го накарало да се върне обратно в някогашния си живот. Той бил ново създание.

В един стар сандък в килера Алън открил Библия, която една от сестрите му била спечелила на някакъв конкурс. Тя никога не била отваряна. Той взел малката Библия и я прочел от кора до кора. Носел я на полето, за да я чете, отварял я и преди всяко ядене. Според самият Алън изглежда просто не можел да се насити да чете Библията. В това време в малката петдесятна църква на брат Хънтър малко по-надолу по улицата хората радостно празнували! „Това момче, Алън" било новородено! Те получили отговора на молитвите си, а и много от младите хора, които някога посещавали залата за танци на Алън, сега се отбивали в църквата, любопитни какви били тези песни и хваление.

Най-голямата изненада дошла, когато самият Алън се появил на една от службите им. След като си тръгнал, събранието се молило Бог да го изпълни с Духа си и да го използва, за да печели души. На другата сутрин, след като посетил петдесятното събрание, той се срещнал с един методистки пастор, който го предупредил да стои далеч от петдесятните, като му казал, че те били от дявола, понеже говорели на езици. „След тези думи просто нямах търпение да се върна отново – разказвал Алън, – бях толкова любопитен да ги чуя как говорят на езици. На една от следващите служби дарбите на говорене и тълкуване на езици се проявили и когато Алън стоял и слушал, той бил убеден, че това било от Бог. Тогава той наистина започнал да копнее за онова, което тези хора имали. На другият ден Алън се срещнал отново с методисткия пастор. Той споделил с него преживяното и му показал стих, доказващ, че говоренето на езици не било само за онези дни. Пасторът му заявил: „Не можеш да го имаш! Днес никой не може да има това преживяване!" „Е, аз ще го имам - отвърнал Алън. - точно от това се нуждаете и вие, пасторе." Пасторът си тръгнал разярен, а Алън прекъснал близките си контакти с методистката църква. Скоро след това една от сестрите на Алън била новородена. И не след дълго Алън най-сетне приел кръщението от Святия Дух и говорил на езици на едно петдесятно лагерно събрание в Оклахома, което тои посетил заедно със сестра си. През онези дни той се чувствал като на небето.

Вечерта, когато бил изпълнен с Духа, той бил облечен с чисто бяла риза и чисто бели панталони и нямал никакви резервни дрехи! Алън паднал на земята, която била покрита със стърготини, но не се притеснявал. Всичко, което Алън искал, било Бог. Скоро той почувствал как нещо като електрически ток навлязло бавно през пръстите му, докато заляло цялото му тяло. И тогава чудото се случило.

Всичко, което Алън усещал, било присъствието на Бог. Той се изправил и извикал на непознати езици! Бялата му риза била съсипана, но Алън получил копнежа на своето сърце! Голяма суша сполетяла Мисури през 1934 г. и никъде не можело да се намери работа. Тогава един ден Алън получил писмо от един приятел, който го поканил да работи в един чифлик в Колорадо. И така, през септември 1934 г. Алън се намерил сред полетата на Колорадо уморен и жаден и чувстващ липсата на петдесятното общение. Въпреки че си бил намерил нова работа, той се притеснявал дали ще намери там християни, които да споделят неговата вяра. Докато вървял, вятърът довял отнякъде пред него един лист хартия. Той се навел и го вдигнал. Щом го погледнал, се усмихнал широко. Това било страница от изданието Фоурскуеър (Движение, основано от Ейми Семпъл Макферсън върху „Четири истини" — бел. пр.) Bridal Call. Тогава той разбрал, че някъде из тези полета някой вярвал в силата на Бог такава, каквато я познавал той. Веднага щом пристигнал в чифлика, той попитал дали някой посещава църквата Фоурскуеър. Неговите приятели му казали, че имало едно момиче малко по-нататък, което вероятно ходело там. Те казали: „Тя дори смята, че е призована да проповядва." Малко след това Алън се представил на Лекси Скривън, която била призована да проповядва и току-що се била върнала от евангелизационно пътуване с няколко нейни приятели. Двамата бързо станали приятели, изучавали Библията заедно, изследвали Писанията и търсели отговори на някои въпроси. Лекси често била предизвиквана и освежавана, докато слушала Алън, който поставял на изпитание религиозните традиции, на които тя държала. Той не бил отгледан с традиции, затова чувствал, че вижда нещата по-ясно от нея. Не след дълго тя започнала да възприема Писанията като него и двамата ходели заедно на църква. Те изглеждали неразделни, но това не било нищо повече от близко приятелство. Скоро Алън се върнал в Мисури, за да помогне на майка си да премести вещите си в своя нов дом в Айдахо. Лекси заминала, за да се запише в Централния библейски институт в Спрингфилд, Мисури, но всеки ден получавала писма от Алън. И двамата започнали да осъзнават, че са на път да се влюбят един в друг. Така че той й писал, направил й предложение и на 19 септември 1936 г. двамата се оженили в Колорадо. По-късно техният брак щял да бъде благословен с три момчета и едно момиче.
ОПОСУМ ЗА ДЕНЯ НА БЛАГОДАРНОСТТА

Семейство Алън започнали съвместния си живот с хиляда долара, няколко сватбени подаръка и един стар форд, модел А. Те нямали работа, нито имали обещание за такава, но знаели, че са призовани от Бог да проповядват. Успели да спестят малко пари, за да се запишат в Централния библейски институт през септември същата година и като напуснали Колорадо, се отправили към Мисури, като планирали да се отбият и да видят неговата майка. Но я намерили болна, без никакви приходи и без някой, който да се грижи за нея. Затова двамата незабавно й купили храна и всичко необходимо, погрижили се за дома й, и платили сметките й. Скоро открили, че спестяванията им се били стопили, а с тях и всяка надежда да постъпят в Библейски колеж. Когато здравето на майка му се пооправило, двамата продължили по пътя си, като започнали да се оглеждат за работа и място, където да живеят. Докато търсели наоколо, някой предложил да проведат църковно събрание в някакъв частен дом. така Бог за първи път предоставил на Алън възможност да проповядва и още в края на събранието те вече били планирали първото съживително събрание на А. А. Алън.

Но имало един проблем — нямали пари и нямало откъде да дойдат, затова двамата се заловили да цепят дърва и да ги продават през деня. Със спечелените пари закупили бензин за пътуването си. В продължение на две седмици те цепели и пренасяли дърва, като спирали само за да си запишат някои мисли, които Бог им давал за вечерните проповеди. Героите на Алън били Дуайт A. Myдu и Чарлс Фини. Първата му проповед била основана на проповедите на тези мъже. Когато за първи път празнували Деня на благодарността заедно, вместо пуйка те вечеряли опосум, който на драго сърце приели от събранието. Лекси го напълнила и го приготвила като пуйка. След като изминали две седмици, хората от събранието решили да съберат дарение, за да изненадат проповедника. Били събрани тридесет и пет цента.
БОБ И ДЪБРАВИ

В края на последното събрание те били поканени да проведат още едно, но то било свързано с проблем – мястото било твърде отдалечено, за да отидат и да се върнат за един ден, затова трябвало да се намери място за преспиване. Единственото свободно място била една двустайна барака, използвана за хамбар, но добрият старец, който я притежавал, се съгласил да изнесе зърното и да ги остави да пренощуват. На пода имало големи дупки, прозорците били счупени, а задната врата липсвала.

Въпреки всичко, те направили каквото могли, като закачили едно одеяло на мястото на вратата, закрили прозорците с плат, а за легло използвали седалките от колата. Лекси използвала стари щайги, покрити с кърпи, за столове и маса и в продължение на седмици те живеели на боб и царевичен хляб, като разчитали изцяло на Господ да снабди нуждите им. В своя дневник те записвали специални дарения от рода на „пет цента". По време на тези събрания Алън осъзнал силата на молитвата.

След едно молитвено събрание всички, които посетили следващата съживителна служба, били новородени, а за целия период от две седмици се спасили тридесет души, много от които били изминали по шест мили само за да дойдат на събранието. След като направили служба с водно кръщение, те отново поели на път. Ако можело да се намери някаква работа по онова време, Алън щял да работи отделно от служението, но такава нямало, така че той се занимавал с четене на Библията и молитва. В останалото време посещавал разни хора и се молел за техните нужди.

В края на 30-те, само няколко седмици след като се родил първият им син, Алън приел да пастирува над църквата Тауър Мемориал към Асамблеите на Бога в град Холи, Колорадо. Докато бил там, Алън бил ръкоположен от Асамблеите на Бога.

Решен да открие тайната на Божията сила, Алън решил да пости, да се моли и да търси Господ. Постът бил нещо ново за него и той изпитвал немалки трудности. Щом отивал да търси Господ, усещал миризмата на храната, която съпругата му приготвяла за себе си и за техния син. Колкото и да се опитвал да удържи посвещението си, духът имал желание, но плътта била слаба. Накрая той се предавал, излизал от килера и сядал на масата. Така един ден точно когато сложил първата хапка в устата си, той внезапно бил обвинен. Оставяйки вилицата, Алън заявил пред жена си, че нямало да излезе от молитвената си стая, докато не чуе гласа на Господ, и дори и казал да го заключи отвън. Тя се засмяла и му казала, че след час щял да хлопа, за да му отвори. Но часовете минавали, а той не пожелавал да излезе. Борейки се с плътта си, той извоювал победата в своята молитвена стая и ето как описва преживяването си с Господ: “Започнах да осъзнавам, че светлината, която изпълваше килера, бе Божията слава!... Присъствието на Бог беше толкова реално и силно, че си помислих, че ще умра точно там, на колене... Тогава чух гласа Му като вихрушка. Това беше Бог! Той ми говореше! Това беше славният отговор, който търсих толкова усърдно и който чаках, откакто се новородих на двадесет и три... Думите идваха по-бързо, отколкото човек можеше да ги изговори, по-бързо, отколкото можех да ги следвам с ума си. Бог ми говореше... Бог ми даваше списък от неща, които стояха между мен и Неговата сила. След като всяко ново изискване се прибавяше към списъка в ума ми, следваше кратко обяснение или няколко думи, изясняващи това изискване и неговата важност... Докато Бог ми говореше, аз ги записах."
ЦЕНАТА ЗА ЧУДЕСАТА

„Когато беше записано и последното изискване, Бог ми проговори още веднъж и ми каза: Това е отговорът. Когато поставиш на олтара на посвещението и покорството и последното нещо от твоя списък, ти не само ще изцеляваш болните, но и в Моето име ще изгонваш дяволи, ще видиш мощни чудеса, докато в Моето име проповядващ Словото, защото, ето, давам ти сила над цялата сила на врага. Бог ми откри в същото време, че нещата, които спират моето служение... са същите, които спират още хиляди други. Най-сетне знаех цената, която трябваше да платя, за да имам силата на Бог в живота и служението си. Етикетът с цената на чудотворната божия сила!”

Ето списъкът с тринадесетте неща, които Господ казал на А. А. Алън. Той щял да види чудотворната сила на Бог, ако осъзнаел и вършел следните неща:

1. Той трябвало да осъзнае, че нямало да може да извърши качествено по-велики чудеса от Исус.

2. Той можел да ходи, както ходел Исус.

3. Трябвало да бъде неопетнен, както Бог.

4. Трябвало да се сравнява единствено с Исус.

5. Трябвало да се отрече от плътските си желания с пост.

6. След като се отречел от себе си, той трябвало да следва Исус седем дни в седмицата.

7. Без Бог той не можел да направи нищо!

8. Трябвало да се справи с греха в тялото си.

9. Не трябвало да продължава в плитки безцелни спорове.

10. Трябвало завинаги да предаде тялото си изцяло на Бог.

11. Трябвало да вярва всички Божии обещания

Останалите две точки били „лични грехове", които Бог назовал поименно. Алън чувствал, че не може да ги сподели с никого.
НЕБЕСНОТО ПОСЕЩЕНИЕ – ПЪРВОТО ЧУДО

Накрая Алън започнал да удря по вратата на килера, за да му отключи жена му. Щом погледнала лицето му, тя казала: „Получил си отговора!" „Да... Бог ме посети от небето и ето го отговора." Там, на парче картон били написани тринадесетте изисквания от Господ. Двамата седнали на масата в кухнята. И двамата плакали, докато той й разказал историята и й прочел списъка. Скоро след това посещение от Бог, Алън си подал оставката като пастир на църквата, понеже чувствал призвание за евангелизаторското поприще. И така, по покана той се отправил към Мисури. Там семейството преживяло първата си чудотворна служба. Един стар миньор, който бил напълно сляп вследствие експлозия в мина преди години, започнал да посещава службите. Вечер след вечер той седял и слушал Божието Слово и накрая откликнал на призива от амвона и излязъл напред за изцеление. Алън и съпругата му били учудени от вярата му и по-късно признали, че едва ли тяхната вяра е била достатъчна, за да можел този човек да получи изцелението си! Те се молили за всички, които излезли напред, като оставили слепия човек последен. Хората, които страдали от главоболие, простуда и глухота, били изцелени и си тръгнали радостни, но слепецът останал.

Изведнъж Алън призовал всички, които имали вяра за изцелението на този сляп човек, да излязат и да се молят с тях. Тогава той казал: „Има неверие на това място. Мога да го усетя!" При тези думи един човек се изправил и излязъл шумно навън. Бог отговорил на молитвата им. Когато свършили, слепият човек можел да назове цвета на вратовръзката на Алън и да посочва предмети в залата!