Етапи на антитерористичната операция и формирования за провеждането ú

Класическото развитие на антитерористичната операция при проведена терористична атака може да съдържа следните етапи:

• 
  Разузнаване, събиране на данни за терористични модули, комуникационната система, обстановката, средата и обработване на същите с цел постигане на бързина и точност при планиране на операцията
  
• 
  Планиране на операцията
  

- оценка на терористичната атака- съдържа цели и параметри на атаката; постигнати резултати; терористични сили и средства; завладени райони, обекти и засегнато население; перспективи за развитие на терористичните действия.

- ограничения- за тяхното изясняване се формират: забранителни и задължителни включващи действия, които да се предприемат; предпоставки за успех – предварителни условия, чието спазване води до успех.

- допускания- дефинирането им се извършва с цел запълване на липсата на информация. Веднъж прието, дадено допускане трябва да бъде периодично преоценявано и преосмисляно по време на разработване на плана, докато се удостовери, че е факт или се отхвърли.

- фактори- определянето им включва: оценка на времето, географията и околната среда. Вземат се тези фактори, които директно влияят върху планирането.

- силните и слаби страни. Силните страни включват такива качества, които са особено ефективни при дадена ситуация. Слабите страни са собствените уязвими характеристики. Оценката им се извършва както за противостоящите, така и за собствените сили.

- критични точки- те могат да съдържат особеностите на местността, инфраструктурата, комуникациите. Контролът над критичните точки осигурява предимство пред терористичните сили за по- голямо въздействие върху входа и изхода на операцията.

- критерии за успех способстват формирането на крайния резултат;

- цели- определянето им се състои в това, какво трябва да се постигне. За постигане на целите се определя какви задачи трябва да се изпълнят. За изпълнението им се прави разчет на необходимите сили и средства.

б) разработване на варианти за действие

Вариантът за действие лежи в основата на решението за провеждане на антитерористичната операция. Трябва да се разрабитят достатъчен брой варианти за действие, които могат да доведат до изпълнение на операцията. Като задължителни елементи във варианта за действие се включват: съсредоточаване на основните усилия; замисъл и желан краен резултат; разпределение на силите и средствата; основни задачи на антитерористичните формирования; организация на управлението и защитата; необходима критична информация.

в) избиране на вариант за действие и вземане на решение за провеждане на операцията.

Вариантите за действие се тестват за жизненоспособност. Това означава да се определи дали този вариант за действие е подходящ, възможен, приемлив и единствен. След избора на вариант се взема решение за провеждане на антитерористична операция.

г) разработване на план за провеждане на операцията

Разработването на плана се базира на утвърдения замисъл и на решението за провеждане на операцията. Планът трябва да е съобразен с наличните ресурси и непрекъснато да се актуализира, като се отчита постъпващата информация.

• 
  Логистично осигуряване
  

• 
  Провеждане на операцията- водене на преговори; устройване на засади; обкръжаване; блокиране; атака на местоположението на терористите с въздействие на комуникациите; задържане или ликвидиране на терористи; прочистване; преследване на части от терористични групи
  
• 
  Заключителен етап, който включва: възсановяване нормалния живот на населението; възвръщане боеспособността на формированията, участвали в антитерористичната операции; провеждане на следствени и други действия за доказване на престъпленията; осъществяване на стратегия след операцията.
  

Много често операции с характеристика на контратерористични се определят като антитерористични. Следва да се отбележи, че има съществена разлика между тези два вида- посоченият вече офанзивен характер на контратерористичните операции. За разлика от тях антитерористичните имат дефанзивен, защитен, превантивен характер и са предназначени за ранно разкриване на подготовка за извършване на терористична атака и за готовност на всички институции и граждани за действие след терористичен акт.

Контратерористичните операции по своята същност и съдържание са сходни с останалите високорискови операции, но се провеждат в по-сложни по своя характер условия: по- висока подготовка и готовност за оказване на въоръжена съпротива от страна на терористите; често наличие на заложници и отвлечени лица.

Контратерористичната операция се определя като съвкупност от съгласувани и взаимносвързани по цел, задачи, място и време специални тактически, разузнавателни, оперативно- издирвателни и др. действия, провеждани по единен замисъл и план от органите за вътрешна сигурност, въоръжените сили и други държавни органи за обезвреждане на терористи, спасяване живота на застрашени хора и опазване на материални ценности.

Възможни са следните класификации на контратерористичните операции:

■ Според основната цел на операцията: операции за освобождаване на заложници- са с най-висока степен на риск. Провеждат се след прецизно планиране и от високо подготвени специални подразделения; операции за неутрализиране на терористи- провеждат се в случай, че е предизвикан инцидент вследствие на терористично нападение, но терористите не са могли да се оттеглят.

■ Според времето за реагиране на органите на МВР: операции при внезапно възникнал терористичен акт-отличават се със съкратени срокове на планиране, известно първоначално предимство за терорисите и широко ангажиране на поделенията за охрана на обществения ред и охрана на обекти; операции, при които има предварителна информация за подготовката на терористичен акт- те се подготвят и провеждат, следвайки общия ред за задържане на въоръжени лица и по- голямо значение на оперативно- издирвателните, разузнавателните и контраразузнавателните мероприятия.

■ Според територията на която се провеждат, както антитерористичните операции, така и контратерористичните биват: на българска териртория; на чужда територия.

■ Съществуват и други видове контратерористични операции: патрулни; разузнавателно- издирвателни; разузнавателно-щурмови; разузнавателно- ударни.

Провеждането на тези видове операции зависи от нивото на терористичната активност и характера на дейността на терористичните организации. В районите, където терористичната заплаха е висока, се провеждат т.нат. патрулни операции. Целта е възстановяване на контрола над териртории, които частично са във властта на терористични организации.

За локализиране на отделни терористи или терористични групи и тяхното задържане от специални контратерористични и диверсионно-разузнавателни подразделения е целесъобразно провеждането на разузнавателно- издирвателни операции. В тези операции щироко се използват способите на тактическото разузнаване заедно със способите на оперативното издирване. Когато терористичните организации са установили контрол над част от територията на страната, те по- широко използват типичните за военната тактика бойни действия- настъпление и

отбрана.

Борбата с тероризма на този етап от типично полицейска дейност се превръща във военна. Наред с другите видове антитерористични операции е целесъобразно провеждането на разузнавателно- щурмови и разузнавателно- ударни операции.

Подготовката на контратерористична операция може да включва следните групи от мероприятия: организация (планиране и организиране) на операцията, подготовка на силите и средствата, разполагане в района на операцията, контол за изпълнение на поставените задачи.¹ Тези групи от мероприятия обикновено се изпълняват паралелно. Редът за работа на ръководителя на операцията по нейната подготовка зависи от следните елементи на обстановката:

■ броя, поведението и исканията на терористите;

■ наличието на заложници и тяхната характеристика;

■ броя и подготовката на личния състав;

■ количеството и характеристиките на наличното въоръжение, помощни средства, средства за защита и техника;

■характера на дейностите, извършвани в близост до района на терористичния инцидент;

■ тактически свойства на местността и сградите в района на операцията, както и пространствените ú размери;

■ атмосферните условия;

■ астрономическите данни за времето на провеждане на операцията (изгрев, залез, продължителност на деня и нощта);

■ срокове за завършване на действията (обикновено това са

поставените срокове за изпълнение на исканията на терористите);

____________________

¹Тези операции се характеризират с голяма продължителност от 5-7 денонощия и повече и голям пространствен размах.Не е необходимо участието на голямо количество сили.Нормалното съотношение на силите 3:1 в полза на добре подготвени антитерористични подразделения може да осигури успеха на операцията

Ограниченото време за подготовка на операцията и големия обем от информация, която трябва да се събере и обработи, налагат включването в състава на оперативните щабове на повече хора за изпълнение на техническата работа. Това време може да се съкрати при наличие на предварително изготвени план- варианти за реагиране при терористичен инцидент. В този случай е възможно след кратко уточняване на задачите да се пристъпи към изпълнение.

След като получи информация за извършен терористичен акт или получи задача от оторизирано длъжностно лице, ръководителят на операцията взема мерки за изолиране на района, в който се намират терористите.

Ръководителят на операцията самостоятелно или с помошта на оперативния щаб определя вероятния замисъл за действие на терористите- предстоящи действия, направление за движение при напускане на мястото, краен пункт, място, където биха освободили заложниците, какви действия биха предприели при опит за тяхното задържане и други моменти в зависимост от обстановката и вариантите за действие.

В резултат от оценката на терористите ръководителят определя: способите за оказване на психологическо въздействие; как да се разположат силите и средствата; мерки за защита на заложниците; начини за получаване на допълнителни данни; реда за маневриране с резерва; места за устройване на засади.

Анализа на същностните характеристики на тероризма води до заключението, че това явление е много добре организирано и за да му се противодейства е необходимо да се организират също толкова добре правозащитните организации. Те трябва да бъдат една крачка пред терористичните формирования, а не след тях, но се оказва, че това не е много лесно за изпълнение.

Тъй като тероризмът все повече придобива глобален характер, мерките за защита на гражданите трябва да включат превантивни и отговарящи удари срещу терористична инфраструктура, разположена далеч от мястото на провеждане на терористични атаки. Много често тук се използват контратерористичите рейдови операции, които проникват на територията, където действат терористичните организации, нанасят внезапни удари и бързо се оттеглят.

За да е ефективно противодействието на тероризма в световен мащаб трябва да се осъществява съгласувано от всички, което ще доведе до желания резултат. Законодателствата на всички страни трябва да се съгласуват, за да се провежда целенасочена и добре осмислена политика спрямо тероризма. В тази насока работи и международното сътрудничество което работи в няколко аспекта. По линия на ООН на всеки 5г. се провежда конгрес като идеята е да се съставят единни световни стандарти по отношение на сигурността. Решенията от този конгрес имат препоръчителен характер. На второ място е сътрудничеството по линия на Европейския съюз което се отнася до полицията и защита правата на човека. На следващо място може да се отбележи международно сътрудничеството в две направления- Балканския полуостров и Черноморската икономическа зона. Единствения начин за ефективно противодействие на тероризма е международното сътрудничество което не може да премахне терористичните атаки, но може да ги ограничи.

Изследвания проблем в дипломната разработка е от излючително значение, защото борбата с тероризма е непрекъсната и изисква много голям финансов ресурс. В нашата страна има изградени структури които работят в посока противодействие на тероризма. Това са или специализирани органи, или част от органите за вътрешна сигурност. Всеки един от тях е със специални правомощия и е част от правоохранителната ни система. За да действат ефективно тези органи за противодействие на тероризма трябва да работят в синхрон. От направените изводи могат да се дадат няколко препоръки за противодействие на тероризма. За да се противодейства на тероризма е необходимо да се обучат кадри които да водят ефективна борба с терористичните организации, като за целта е необходимо да се:

■ създаде единна система за борба с тероризма, която да обслужва всички правозащитни институции;

■ подновяват оръжията на правозащитните органи, отчитайки иновациите в тази насока. Антитерористите трябва да са ако не крачка пред терористите, то поне на тяхното ниво;

■ създаде система за обучение в училищата. Необходимо е да се обучат децата как да се справят с внезапно възникнал терористичен акт;

■ осъвършенства и промени законодателството по отношение на тероризма;

■ непрекъснато обучение и полагане на изпити от страна на служителите на силовите министерства. Те трябва да са отлично подготвени за да пртиводействат ефективно на терористичните организации;

■ ясно изразено международно сътрудничество, което да работи за предотвратяване на терористични атентати.

Като цяло може да се обобщи, че лошото управление- корупция, злоупотреба с власт, слаби институции и липса на отчетност разяждат държавите отвътре. Разпадането на държавността може да бъде свързано с очевидни заплахи като организирана престъпност и тероризъм. Като се обединят тези различни елементи- тероризъм, който се стреми към максимална проява на насилие, наличие на оръжие за масово унищожаване, организирана престъпност, отслабване на държавната система- всъщност би могло да се окаже, че сме изправени пред много сериозна заплаха. И тук веднага възниква въпросът способни ли сме да се справим с нея...?

1. 
   Величков, И., Управление на системите за сигурност, ЮЗУ „Неофит Рилски”, 2006г.;
   
2. 
   Велков, С., Съвремения тероризъм и рисковете и заплахите за обектите на инфраструктурата, изд. „Сиела”, 2004г.;
   
3. 
   Гиргинов, А., Наказателно право на Република България, изд. „Плеяда”, 2005г.;
   
4. 
   Димитров, Н., Тероризмът: Война на свтовете, Български бизнес № 27-28, 2004г;
   
5. 
   Дойков, Н., Самоубийствения тероризъм. Анализ и противодействие, Академия на МВР, 2007г.;
   
6. 
   Досев, Н., Тероризъм и противодействие, изд. „Епископ Константин Преславски”, 2007г.;
   
7. 
   Загоров, О., Тероризмът: Психология, идеология, геополитика, Военно издателство, 2007г.;
   
8. 
   Иванов, Т., Мениджмънт на сигурността и отбраната, УНСС, 2008г.;
   
9. 
   Йотов, Б., Международноправно сътрудничество в борбата с тероризма, изд. „Сиела”, 1995г.;
   
10. 
    Йотов, Б., Наказателноправна характеристика на тероризма: Възниквзне, видове, наказателноправни състави, изд. „Сиела”, 2004г.;
    
11. 
    Найденов, К., Тероризмът- новата световна заплаха, Военен журнал № 4, 2003г.;
    
12. 
    Начев, Й., Разузнавателни служби и войната против тероризма, Военен журнал № 6, 2001г.;
    
13. 
    Начев, Й., Тероризмът- фактори и тенденции, Военен журнал №5, 2002г.;
    
14. 
    Петров, А., Тероризъм и системи за сигурност, УНСС, 2007г.;
    
15. 
    Райков, П., Исторически предпоставки на тероризма и антитероризма в България, Военен журнал № 6, 2003г.;
    
16. 
    Стоянов, Г., Тероризъм: История и генезис, Военно издателство, 2003г.;
    
17. 
    Станчев, И., Контратерористични рейдове, Военно издателство, 2007г.;
    
18. 
    Станчев, И., Основи на операциите за освобождаване на заложници и отвлечени, Военен журнал № 3, 2005г.;
    
19. 
    Трифонов, Т., Тероризмът: Теоретично изследване, Фонд. Национална и международна сигурност, 2003г.;
    
20. 
    Хофман, Б., превод от англ. Николаев, Б., Тероризмът днес, изд. „Плеяда”, 1999г.;
    
21. 
    Шалиан, Ж., История на тероризма от Античността до Ал Кайда, изд. Леге Артис, 2008г.;
    
22. 
    Военна доктрина на Република България, приета с решение на Народното събрание на 8 април 1999г.;
    
23. 
    Европейска конвенция за борба срещу тероризма рат. ДВ. Бр. 95∕ 2001г.;
    
24. 
    Европейска стратегия за сигурност;
    
25. 
    Закон за МВР- 10 януари 2010г.;
    
26. 
    Международна конвенция за борба срещу финансирането на тероризма, приета от Генералната Асамблея на ООН на 17 декември 1990г.;
    
27. 
    Международни правителствени спогодби между правителството на Република България и правителствата на други държави за борба срещу тероризма, незаконния трафик на наркотици, организираната престъпност и др.;
    
28. 
    Наказателен кодекс на Република България- 10 април 2008г.;
    
29. 
    Национален план за противодействие на тероризма;
    
30. 
    Споразумения между МВР и сродни органи на други държави по противодействие на тероризма;