Борба с тероризма

Гр. Благоевград

Правно- исторически факултет


Дипломна работа
За придобиване на образователно- квалификационна степен магистър
Тема:
Борба с тероризма


Дипломант: Научен ръководител:

Благоевград

2010г.

Съдържание

Основни понятия.......................................................................2

Препоръки за противодействие на тероризма......................77

1. 
   Тероризъм- политически мотивирана криминална престъпност, в национални и международни условия, провеждана от организирани групи. Тероризмът засяга пряко или косвено не само конкретния обект на престъпния акт, но и неопределен брой обекти, които не са преки участници в конфликта.
   

2. 
   Борба с тероризма- предприемане на антитерористични мерки за противодействие на тероризма.
   

3. 
   Специална тактика- система от знания за характерните черти на високорисковите ситуации в дейността на законоприлагащите институции по защита на националната сигурност и обществения ред, за разработването и прилагането на принципи за избор на целесъобразни варианти за действие.
   

4. 
   Национална сигурност- състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимост и суверенитет на страната.
   

5. 
   Терористичен акт- конкретно насилствено действие, преследващо политически цели и реализирано от точно определен субект, обект, използвани средства, място и време.
   

6. 
   Контратерористична операци- това е офанзивна операция, провеждана в отговор на възникнал терористичен инцидент или на вече осъществени терористични нападения. Тези операции се провеждат в по- сложни по своя характер условия: по- висока подготовка и готовност за оказване на въоръжена съпротива от страна на терористите; често наличие на заложници и отвлечени лица.
   

7. 
   Антитерористична операция- тези операции имат дефанзивен, защитен, превантивен характер и са предназначени за ранно разкриване на подготовка за извършване на терористична атака и за готовност на всички институции и граждани за действие след терористичен акт.
   

Според различни автори причисляването на лица към терористична организация се дължи на бързо нарастване на населението, което води до изчерпване на жизнено важни природни ресурси- липса на храна и вода. И тук логично си задаваме въпроса глада и нищетата ли са основните мотиви за присъединяване към терористичните структури или има нещо по- силно, което обяснява участието на толкова много хора, които дават живота си в името на една страшна цел.

Според мен съществуват две основни причини за присъедидяване към терористична групировка: първата е религиозна, или това е вярата, че каузата е божие дело, а терористите са само средство за неговото постигне; и втората причина са големите финансови възможности, с които разполага всяка терористична организация.

Изборът на темата за борбата с тероризма се основава на това, че този въпрос не престава да бъде актуален, защото е свързан с друг много значим проблем, а именно живота и здравето на хората. Терористичните атаки съпътстват ежедневието ни, прави ни уязвими като поражда във всеки един от нас чувство на безпомощност. Актуалността му е непрекъсната, породена е от постоянните атентати, носещи безброй жертви.

От своята поява тероризмът никога не е преставал да напомя за себе си. Твърде често в името на една кауза се жертват много хора, за да се покаже силата и смисъла на тази цел. Много често тези цели са политически, но характерно за тях е, че засягат живота и здравето на хиляди, за да докажат смисъла си. Интересът към тероризма нараства правопропорционално с пострадалите от извършените нападения. Непрекъснато се изготвят стратегии за борба с него, променя се законодателството в посока наказание за извършителите на престъпни деяния, но това не може да го премахне. Постоянните терористични атентати, многобройните жертви и щети, които причинява тероризма го прави най- страшното и зловещо явление, което може да съществува днес. Тероризмът е неоспорим факт и съществуват безброй доказателства за това. За съжаление тези доказателства са във вид на човешки и материални жертви. Въпросът е как му се противодейства и какви мерки се вземат, за да се ограничи неговото разпространение. Всяка една страна се стреми адекватно да се противопостави на това страшно явление, но непрекъснато се питаме мерките които се вземат достатъчни ли са? Истината е, че колкото и да се опитвт държавните институции да противодействат на тероризма винаги са крачка след терористичните организации. За адекватното противопоставяне от страна на антитерористите са необходими огромни финансови и човешки ресурси, с които за разлика от терористите те не винаги разполагат.

Целта на дипломната разработка е да обясни същността на тероризма и да разкрие способите, средствата, и органите за борба с това явление.

Задачите на дипломната работа са: да поясни тероризма като форма на насилие и извършваните действия за борба с него; да опише причините за възникването на тероризма; да анализира типологията на тероризма; да опише видовете операции с които да му се противодейства.

След извършения анализ на същността и спецификата на тероризма, терористичните актове и тяхното въздействие, дипломната разработка прави изводи и дава препоръки за противодействие на тероризма от страна на правозащитните органи.

Източниците на информация, които използва дипломната разработка са по- известни публикации на автори в тази насока, както и законови и подзаконови норматични актове, свързани с противодействието на тероризма.
Глава I ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТЕРОРИЗМА

§ 1.Същност на тероризма.
Тероризмът е политически мотивирано насилие или заплаха, осъществявяни срещу хора, организации или материални обекти от отделни лица, терористични групировки или специални служби на държави за постигане на техните цели. Чрез този акт се поставя в опасност човешки живот или се унищожават човешки ценности или други материални блага като целта е да се повлияе по негативен начин чрез сила или заплаха върху политиката на държава, общност, група, лице, да се постави в опасност или да се лиши от живот високопоставена фигура, да се посегне върху неограничен кръг от субекти, да се предизвика смърт или нараняване. Целта на тероризма е да се постигне политическо господство. Политическа мотивация означава, че дейността е насочена към вземане на властта като се има предвид властта в държавата, част от нея, в няколко държави или в света. Като метод на политическа борба терорът е специфичен път за постигане на политически цели със собствен механизъм за използване на насилието. Неговата специфика е в оказване на заплашващо физическо и психическо въздействие върху хората с цел обезпечаване на желани изменения в политическите отношения и организации. Като метод на политическа борба терорът предполага дестабилизация, дезорганизация или ликвидация по насилствен начин на определен политически противник и на способностите му за ефективно функциониране.

Следователно понятията "тероризъм" и "терор" имат различно съдържание. Тероризмът се разглежда в качеството на относително самостоятелно социално- политичеко явление в структурата на политическата борба, в което участват повече или по-малко хора, има разработени идейно- политически концепции, съществуват организационни структури. Въпреки, че изглеждат еднозначни не може да се постави знак за равенство между понятията тероризъм и терор. Teрорът може да се разглежда като един от присъщите на политическата борба насилствени методи, които за разлика от другите методи на политическо насилие има собствен специфичен механизъм за отслабване на противника. Терорът е способ за постигане на политически цели, а тероризмът- подчинена на тези цели система от политически действия.

За терористите терорът е необходимост, смисъл и резултат от тяхната дейност. Веригата терорист- терористичен акт- терор представя тероризма като цялостен завършен процес. Съвремения тероризъм е комплексно и динамично явление, което успешно се адаптира към политическата и икономическата конюктура.
§ 2.Системни елементи на тероризма.
2.1.Цели на тероризма.

Определянето на целите на терористичната дейност е свързано с резултатите, които нейните субекти се стремят да постигнат при осъществяването ú. Освен това целите разкриват в определена степен обектите на терористичните актове, предопределят средствата и методите за осъществяване на терористичната дейност.

Основната цел на тероризма е разрушаването на политическите и моралните устои на обществата и държавите, които са обект на терористичната атака.

Целите на тероризма могат да се класифицират по различни критерии:

А) Според мащабите на въздействие

В най- общ план целите на тероризма като социално- политически феномен могат да бъдат представени в две големи групи: цели във вътрешнополитически план по отношение на атакуваната държава; цели в международен политически план.

• 
  цели на тероризма във вътрешнополитически план
  

-дестабилизация на държавната власт;

-изменение на формата на политическо управление;

-промяна на вътрешната политика на съответната държава;

-откъсване на териртории от държавата и създаване на политически чистки;

-привличане на общественото внимание върху исканията на терористите;

-демонстриране на слабост на държавното управление;

-създаване на обстановка на страх и несигурност в обществото или в отделни социални групи от него;

-усложняване на междуетническата вътрешнополитическа обстановка;

-физическо отстраняване на политически противници;

-актове на отмъщение за заловени, осъдени или убити терористи;

• 
  цели на терористите в международен политически план
  

-дестабилизация на международната сигурност;

-привличане на общественото внимание върху каузата на терористите;

-създаване на обстановка на страх и несигурност в атакуваната държава и въздействие върху външнополитическите ú позиции и поведение;

-усложняване на междудържавните отношения;

-провокиране на военни конфликти;

Б) Според начина на избора на цел

Целите на терористичните действия могат да бъдат избирани селективно или произволно.

При селективно избраните цели се различават два вида:

-символичната цел представлява унищожаване на човек или материален обект, олицетворяващи враг на дадената терористична групировка;

-прагматичната цел се оперделя от облагодетелстване на терористичната групировка. С такава цел се планират и осъществяват банковите обири, нападенията върху оръжейни складове, отвличанията с цел откуп. Прагматичната цел винаги е съпътстваща, второстепенна по отношение на основната цел, която винаги е политическа.
В) Публичният ефект като цел на тероризма

Социалнополитическият характер на целите на терористите е свързан с поемането на отговорност от тяхна страна за извършените терористични актове, което е свързано със създаването на обществен образ и деклариране пред обществото на решителност за постигане на политически цели. Огласяването на съпричастност към терористичните актове се осъществява чрез: телефонни обаждания до медии или държавни органи; изпращане на прокламации до държавни институции или средства за масово осведомяване съпроводени с политически искания. Често за деклариране на политически цели на групировките и за спечелване на симпатизанти за своята кауза, се използват и наказателни процеси срещу заловени техни членове.

• 
  Една от типичните стратегически цели на терористичните организации от различни направления е стремежът и опита да се дестабилизира обстановката в отделни страни и отделни региони. Стратегически цели са промяната на общественото устройство или политическия режим на една или няколко страни; сваляне на диктаторски режим; промяна на външнополитичекия курс. Независимо от голямото разнообразие на декларираните цели може да се обобщи, че стратегическите цели са свързани с вземането на властта в определен район, държава, група държави или дори в света.
  

• 
  Тактическите цели се определят от ежедневната дейност на терористичните организации. Тактическите цели на вътрешните и международните организации се различават.
  

Субекти на терористична дейност са организаторите и извършителите на актове на насилие или заплаха от насилие с политическа цел.

Субектите на тероризма представляват най- важният елемент от съдържанието му. Днес те образуват доста разгърната, разклонена система на държавни и недържавни структури които се намират в много сложни взаимоотношения или противоборства.

Много често в управлението на крупни политически движения се внедряват терористични структури. Има и още един вариант- обособяват се отделно от тях, но съотнасят своята дейност с техните политически нагласи. От тук следва извода, че субектите на тероризма могат да се обособят в две големи групи:

-отделните държави, политически партии и движения, които финансират и поддържат отделни терористични организации, използвайки ги често за свой политически интереси;

-самите терористични или екстремистки организации, непосредствено осъществяващи терористични акции.

Във функционален план субектите на терористична дейност могат да се обособят в две отделни групи:¹ организатори и изпълнители.

-функциите на организаторите се свеждат до планиране, финансиране и организация на терористичните акции и

много често до непосредственото им управление.

-функциите на изпълнителите са насочени към непосредсвено осъществяване на терористични актове, определени по обект, време и място. Изпълнителите на отделните акции могат да бъдат група от хора или отделни лица. Сложността на разкриването на извършителя на терористични прояви произтича от самата мобилност на терористичните актове, които са израз на определена комбинация от различни причини,

условия, фактори, мотиви и особености на конкретната личност или група лица. Огромното многообразие на терористичните акции и на техните изпълнители се определя от различен характер причини- вътре в страната и извън нея които се намират в тясна връзка.

Многообразието на конкретните причини и условия, гарантиращи и благоприятстващи терористичната дейност в голяма степен затруднява формулирането на единно определение, което да обхваща кръга от лицата, действителни или потенциални извършители на такава дейност. Лицата, участващи в осъществяването на терористична дейност се различават по свойте политически, социални и психологически качества. Най- общо като правило за тях са характерни политически екстремизъм, неуважение в правния ред, човешкия живот и достойнство.

¹Вж.Станчев, Иван- Контратерористични рейдове, 2003г.

Често някои терористични групировки покриват големи територии с мрежа за набиране на членове.

Те събират информация за несъгласните с определено явление от обществения живот по различни начини и с подходящи методи ги приобщават към своята терористичната групировка.

Набират се изключително млади членове на възраст 22-25г., а понякога и по- млади, несемейни, за да може по- ефективно да се въздейства върху съзнанието им поради липсата на житейски опит. Повече от членовете на терористичните организации живеят и произхождат от населените места, където действат. Често членовете са единственото дете в семейството.

Образованието е високо- до 70% от членовете са с висше образование или в момента следват- предимно в областта на хуманитарните науки. Характерно е обаче, че нямат добри перспективи в живота. Обучението на терористите се осъществява самостоятелно или организирано. Самостоятелно- изучаване на литературата, изучаване на опита на терористите. Голяма част от терористите получават или използват опита от службата си в армията и други военизирани структури. Организираното обучение се провежда или персонално от старите и по- опитни членове на терористичните организации или в специално създадени учебни центрове.

За нуждите на обучението и провеждането на акциите се издават устави и ръководства за водене на борбата.² Снабдяването с оръжие, боеприпаси или друга техника се извършва чрез кражби и грабежи от складове и служители, чрез снабдяване от съмишленици или чрез закупуване. Снабдяването с финансови средства се осъществява посредством грабежи на банки и други финансови институции. Голямо перо в бюджета на терористичните групировки са откупите, получавани за освобождаване на отвлечени лица. Средствата, които използват терористите при своите акции включват преди всичко оръжието, взривните устройства, транспорта и свръзките.

Оръжието, използвано при терористичните акции е предимно леко- стрелково- пистолети, автомати, снайперни пушки. Сравнително рядко се използва тежко оръжие- картечници, гранатомети, управляеми и неуправляеми ракетни снаряди. Широко се използват гранати и самоделни взривни устройства. За свръзка се използват радиостанции, преносими телефони с шифрована връзка.
2.4.Обекти на тероризма

В съответствие с издиганите цели и задачи днес на съвремения етап на развитие на тероризма съществено се е разширил кръгът на обектите на терористична деиност. С отчитане на съвременната практика на тероризма има основание основание да се обособят две основни групи такива обекти:

■ общи обекти на посегателства по отношение на които се издигат цели

______________________

²Вж.: Станчев,Иван. Контратерористични рейдове, 2007г

за тяхното отслабване, подкопаване и дезорганизация. Към тях се отнасят международната сигурност, вътрешната и външната сигурност на страните, международните връзки; основите на обществения строй; политическата организация на обществото, държавната власт и нейните институции, обществената сигурност.

■ конкретни обекти на терористичната дейност са живота, здравето и свободата на определени лица; сигурността на булшинството от хора в различни обекти; средства за транспорт; промишлени производства; съществуването и нормалното функциониране на различни обекти. Всички те са обекти на непосредствено насилствено терористично въздействие. Прилагайки върху тях различни видове насилие или заплаха терористичните организации разчитат на сплашване на свойте политически противници като по този начин очакват да постигнат издиганите от тях цели.

През последните години широко приложение в дейността на терористичните организации с различни идейно- политически направления получи практиката на шантаж на властите със заплахи от взривове на обществени места, на високорискови производства като АЕЦ, нефтопроводи и химически продукти. Всички тези обекти са с висок риск и при тяхното нападение биха пострадали хиляди. Като цяло може да се обобщи, че колкото е по- висока обществената опасност от нападението на стратегически важни обекти, толкова са по- желани те от терористите.

За постигане на целите си терористичните организации използват специфични методи. Те могат да се класифицират в няколко групи:

■ Традиционни методи- свързани са с преки физически увреждания на здравето и ограничаване на личната свобода.³ Използват се предимно при държавни и обществени дейци, сътрудници на правоохранителни органи и техни близки.

■ Технологични методи- насочени са срещу материални, енергийни и

информационни обекти. Сега този вид методи се използва като възможност да се осъществяват посегателства върху големи маси от хора, върху обекти, чието разрушаване можа да предизвика мащабни екологични катастрофи. В тези случаи обектите не се разрушават,за да бъдат извадени от строя, а за да загинат колкото може повече хора.
■ Психологичеки методи- открити или анонимни заплахи срещу единични лица, групи от хора или цялото население. Психологическият терор приема особено широки мащаби като достатъчно ефективен метод за сплашване и принуждаване.
■ Организационни методи- за тях е характерно подготовка на акции, вербуване на сътрудници, осигуряване на средства, убежище, пропаганда, информация и анализ на дейността.

Характерна особеност на развитието на съвремения тероризъм е качественото обновяване на използваните от терористите сили и средства за осъществяването на терористична дейност. Забелязва се ръст на професионалната подготовка на терористите, както в рамките на създаваните отделни от специалните бойни диверсионни терористични формирования, така и в системата на недържавните терористични

__________________

³Вж.:Тероризъм:История и генезис, Стоянов,Г., 2003г.

структури. При осъществяване на терористичните актове посочените

методи се използват комплексно, а приоритет на един или друг от тях се дава при отчитане на конкретните условия и спецификата на обекта и субекта на терористичната акция, на района на дейност на терористите, на създадената политическа обстановка.

Методите на терористичната дейност са непосредствено свързани с формите на тероризма. Те се допълват и си взаимодействат.
2.6.Форми на тероризъм

Формите на тероризма, техния характер и съдържание се обуславят от целите на тероризма и основните обекти на терористичните системи. Обуславят се в няколко групи:

Изброените форми на терористична дейност отразяват измененията които насъпват в съдържанието на тероризма. Това поставя задачата за усъвършенстване на правните аспекти за противодействие, осигуряване на максимално адекватно отразяване в международното право и във вътрешното законодателство.

На следващата фигура са изобразени причините и поводите за възникване на тероризма.

0100090000037800000002001c00000000000400000003010800050000000b0200000000050000000c0298074a09040000002e0118001c000000fb021000080000000000bc02000000cc0102022253797374656d00074a090000c0a8110072edc630f8f216000c0200004a090000040000002d01000004000000020101001c000000fb029cff0000000000009001000000cc0440001254696d6573204e657720526f6d616e0000000000000000000000000000000000040000002d010100050000000902000000020d000000320a5a00000001000400000000004709980720012d00040000002d010000030000000000

Постоянното използване на насилие провокира най- ниските инстинкти у човека. Масовите убийства на невинни и беззащитни хора постепенно деформират личността. Отричат се от общочовешки ценности като правото на живот на останалите.

На следващо място възникването на тероризма може да се обясни с бедността, мизерията, несправедливостта. Тези проблеми могат да са основа за оправдаване на терористичните нападения. Лидерите на терористичните организации не произхождат от бедни социални слоеве, за разлика от извършителите на престъпленията. В бедните страни демографският взрив води до бързо нарасване на безработицата. Безработните са главно млади хора, които са податливи на манипулация, емоционални са и бързо могат да приемат идейте на екстремизма. Бързото увеличаване на населението може да разкрие нови проблеми-недостиг на вода и храна. Темповете на икономическо развитие на някои държави са по- слабии и не могат да осигурят прехраната и живота на нарастващото население. И тук може да се направи извода, че терористичните организации няма да усещат недостиг на кадри за свойте атентати.

Политико- социалните теории обясняват причините за възникване на тероризма със стремежа на народите и държавите към завладяване и защита на природните ресурси.В следствие на това, че населението се увеличава, а природните ресурси намаляват въпрос на съществуване е властта над територията.

Според С. Хънктинктън в бъдеще границите, които разделят човечеството и преобладаващите източници на конфликти ще се определят от културата. Той посочва следните цивилизации: западна (евро-атлантическа), конфуцианска (китайска), японска, ислямска, православна, латиноамериканска и африканска. Следователно като извод може да се каже, че в рамките на възможни конфликти между тях се създават условия за възникване на цивилизационен тероризъм. Самото определяне на тероризма и разкриването на причините за неговото появяване води до отъждествяване на различни видове тероризъм.
§ 4. Типология на тероризма

При изследване на сложни социално- политически явления, каквото е тероризма съвсем естествено е да се разграничат различни видове. Всеки един от тях се характеризира с цел, мотивация, организационни структури, използвани сили и средства. Един от критериите, които се използват за разграничаването на тероризма са идейно- политическите основи: територия на която действа определената терористична организация и характера на използваните средства.

■ Идеологическият тероризъм се дели на дясноекстремистки и лявоекстремистки. Някои изследователи определят тази разновидност като социален тероризъм. Основание за това са издиганите от този вид терористични организации цели за социално преустройство на света. Дясноекстемисткият тероризъм се базира на идейно- политичеките възгледи, които отричат демократичната система на държавите, политическият либерализъм и правовата държава. Много често този подвид се основава на фашистка и неофашистка идеология. Към този вид тероризъм се отнасят и организации с расистка и националистическа идеология. Характерно за него е ярко изразеното политическо насилие, расизъм, масовост на жертвите, ограничена динамика във времето. Лявоекстремисткият тероризъм е насочен към насилствена промяна на капиталистическата система. Стратегията на тези организации е за формиране на революционна ситуация и масови акции на населението. Характерни черти тук са елитно членство (почти изцяло от слоевете на интелигенцията), здрави, дълбоко законспирирани структури, дългосрочни програми, внушаваща фразеология.

■ Националистическият (етнически) тероризъм се основава на действително или мнимо нарушаване правата и интересите на отделни етноси. По своята същност това са политически цели за постигането на които е необходимо да се измени насилствено съществуващия конституционен строй, държавното устройство на страната, правното положение на съществуващите държави. Този тероризъм се нарича още сепаратистки. Характеризира се с висока устойчивост, сравнително широка подкрепа на населението, стремящо се към независимост. Много често в резултат на разрасване на терористичната дейност се създават военизирани структури, обявява се националноосвободителна война, която включва етническо прочистване, геноцид, нарушаване правата на други народи, живеещи на същата територия. В наши дни се забелязва тенденция към разрастване на този вид тероризъм.

■ Религиозно- политическият тероризъм е клас, в който съществуват няколко вида: мюсюлманско- сунитски, мюсюлманско-шиитски, националистическо- религиозен, сектански, християнски религиозно- политически, еврейски религиозно- политически. Религиозният тероризъм възниква заради принципно несъгласие с господстващите норми и отношения (в рамките на отделна държава или в света). Според някой автори представители на всяка религия прибягват до терористични методи в борбата за установяване или налагане на определени религиозно- политически норми. За най- опасни се смятат структури, които действат на основата на ислямския фундаментализъм, а те са повече от 150 и действат в над 100 държави. Особеност на това направление на тероризма е наличието на значителна социална база в ислямиските и в страните със значително мюсюлманско население.

• Традиционен тероризъм- характеризира се с прилагане на насилие за постигане на политически цели с използване на обичайни средства за поразяване- хладно и огнестрелно оръжие, взривни вещества и др.

• Технологичен тероризъм- към него се отнасят акции, в които се прилагат средства за поразяване на базата на технологии, свързани с използването на радиоактивни материали, отровни вещества, химични и биологични оръжия. Високата опасност на технологичния тероризъм притежава способността да нанася масови поражения върху хората и материалната среда на голямо пространство. При това въздействие могат да насъпят разрушителни последици с регионален или глобален характер. Този вид тероризъм се подразделя на няколко подвида: ядрен-определя се като най- опасен. Съществуват редица благоприятни фактори за неговото разпространяване. Такива са значителното разширяване на географията на ядреното оръжие, увеличаване числеността на ядрените обекти (АЕЦ, заводи за преработване на ядрени материали, места за добив на уран), контрабанда на радиоактивни материали по целия свят, широкото разпространение на научни знания по въпросите на оръжията за масово поразяване и ядрените технологии. Тези фактори създават благоприятни условия за терористичните групи за провеждане на акции за снабдяване с ядрени материали и други компоненти които да послужат за създаване на ядрени заряди; химическият и биологическият тероризъм се оценяват като разновидности, за които както при ядрения тероризъм съществуват благоприятни условия за развитие.

Според територията на която действа тероризмът се обособява в две групи:
■ Вътрешният тероризъм ограничава действието си на територията на една държава, провежда се от глаждани на една страна срещу граждани на същата страна.

■ Международният тероризъм обхваща структури които организират терористични актове на територията на две или повече страни, включително граждани на различни държави, формира се в резултат на идеологическо въздействие.

■ в чл. 108а, ал. (1) от НК- основен състав

■ в чл. 108а, ал. (2) от НК- финансиране на тероризъм, като тук са очертани две форми на изпълнителното деяние: събиране на средства; предоставяне на средства. При тази втора форма деецът трябва да действа с умисъл и да знае или да предполага целта, за която се използват тези средства. За очертаване на състава в ал. (1) по подобие на масовия терор законодаталят също е предприел метода на препращане към други състави на умишлени престъпления, които ако бъдат извършени със специална цел, която изисква чл. 108а от НК ще очертаят изпълнителното деяние на престъплението тероризъм. В състава като форми на изпълнителното деяние са посочени не само определени общоопасни престъпления, но и такива против личността (убийство, тежка телесна повреда, отвличане); престъпления против собствеността по чл. 216 от НК унищожаване или повреждане противозаконно на чужда вещ); против реда и общественото спокойствие (по чл. 326 от НК подаване на неверни сигнали за помощ или злополука по радио, телефон).

Всички тези престъпления са посочени в различни глави на НК, но общото межу тях е, че по един или друг начин те засягат населението на страната. Съставите на престъпленията, очертаващи съставът на тероризма са nomeros clausus (изчерпателно изброени) и други текстове от НК, очертаващи престъпления срещу населението не могат да представляват тероризъм. За да съставляват тероризъм, от субективна страна посочените престъпления трябва задължително да са извършени с пряк умисъл, макар и в някои от посочените състави да са възможни и други форми на вината. Трябва да се отбележи, че посочените състави се съдържат в състава на тероризма и се поглъщат от него, затова и не е възможна съвкупност между чл. 108а и някой от посочените в него състави.

Тероризмът е резултатно престъпление и се смята за довършено с насъпване на общественоопасни последици на някои от посочените състави при условията на чл. 108а от НК, те обуславят по- голяма степен на обществена опасност, която е в състояние да застраши или засегне сигурността на държавата.

За да представляват тероризъм посочените състави трябва да се извършват със специална цел, която е посочена алтернативно, а именно: • да се създаде смут в населението- това представлява неспособност за ориентация. Тук засегнати могат да са неограничен брой хора; • да се създаде страх в населението- тук не се стига до дезориентация на засегнатите, а до чувство на уплаха;

• принуждаване на орган на властта или представител на обществеността да извърши или да пропусне да извърши нещо от кръга на свойте функции- тази цел очертава диспозицията на чл. 269 от НК, обаче ако деецът извърши и нея ще сме изправени пред реална съвкупност , тъй като субективният признак- целта не поглъща и двата състава по чл. 269, ал.(1) и ал.(2) от НК. За да осъществява пресъплението по чл. 108а от НК, деецът трябва да заяви целта.

• принуждаване на международен представител да извърши или да пропусне да извърши нещо от кръга на свойте правомощия.

• целта може да се изрази в заплашване на посочените лица. Ако престъплението не е извършено с някоя от посочените форми на целта ще се осъществи обикиновения състав на престъплението и няма да сме изправени пред хипотезата на чл. 108а от НК. Затова и когато имаме някои от посочените състави е много важно да се определи целта на дееца, тъй като за тероризъм е предвидено, освен лишаване от свобода от 15г.- 30г., доживотен затвор, но и най- тежкото наказание по българският НК- доживотен затвор без замяна.¹
_____________

¹Вж.: НК на Република България, 2008г.