Глава II СПЕЦИАЛНА ТАКТИКА И СРЕДСТВА ЗА БОРБА С ТЕРОРИЗМА

Основният аспект на специалната тактика е динамичният, тъй като единствения начин за установяване на контрол при високорискова ситуация е интервенцията (намесата). Тя може да бъде разгледана в три направления:

■ Тактическо мислене- това е сърцевината на специалната тактика. Най-общо то може да се опедели като мислене с понятия, принципи, правила, модели, осигуряващи успех при протичането на високорискова операция. Характерен за него е НОРД- цикъла, който се състои от няколко етапа:

0100090000037800000002001c00000000000400000003010800050000000b0200000000050000000c0298074a09040000002e0118001c000000fb021000080000000000bc02000000cc0102022253797374656d00074a090000c0a8110072edc630f8f216000c0200004a090000040000002d01000004000000020101001c000000fb029cff0000000000009001000000cc0440001254696d6573204e657720526f6d616e0000000000000000000000000000000000040000002d010100050000000902000000020d000000320a5a00000001000400000000004709980720012d00040000002d010000030000000000

-наблюдение- във всеки потенциален или реален сблъсък обстановката се наблюдава, за да се получи информация за местоположението и състоянието на обектите и обкръжаващата ги среда. Това става чрез търсене на информация от всички възможни източници, но най- често чрез наблюдение с всички възможни средства.

-оценка- събраната информация дава възможност за ориентиране в обстановката и подлагането й на критичен анализ. Оценяват се обектът (терористите), собствените сили, мястото, времето и други елементи на обстановката, които могат да повлияят върху действията. Възоснова на тази оценка се решава какво да се направи.

-решение- то трябва да се разбира като избор на вариат за действие. Включва избор на хора, време, място, направление, маршрут, вид тактическо действие, вид техника, оръжие, помощни и технически средства.

-действие- това е последният етап от НОРД- цикъла и представлява изпълнение на вече взетото решение чрез извършване на определено действие.

В следствие на действието и изминалото време обстановката пак се променя, което налага НОРД- цикъла да започне отново. Той е непрекъснат процес. Динамиката на промените в обстановката налагат наблюдението, оценката, решението и действието да се извършват с различна бързина.

Ако в определена високорискова ситуация една от противоборстващите страни по- бързо и по- ефективно наблюдава, оценява, решава и действа по- динамично, би могло да се каже, че е налице тактическо предимство. За постигането му е необходимо по- бързото извършване на НОРД-цикъла от страна на представителите на силите за борба с тероризма със същевременно забавяне или прекъсване на този на обекта (терористите). Действията на хора, обединени в организационна структура, усложняват тактическото мислене и усложняват времето за провеждане на НОРД-цикъла. Причината е , че събраната чрес наблюдение информация е по-обемна, изисква повече време за оценяване, вземане на решения, разпределение на отговорностите и съгласуване на действията. Това забавяне е по-голямо, когато се изгражда система за управление с повече йерархични нива. Колкото са повече те в една организационна структура, толкова по- голямо е забавянето. Трябва да се подчертае, че тактическото мислене е основата за успеха в борбата с терористите.

■ Физическо въздействие- изразява се в използването на оръжие и различни видове бойна техника на контратерористичните сили за заемане на изгодно положение спрямо терористите.

■ Психологическо въздействие- изразява се в провеждане на мероприятия за намаляване или прекратяване съпротивата на терористите, отклоняване на вниманието и действията им в изгодно за антитерористите направление, разкриване на мотивация, намерения. В практически план това може да се осъществи чрез различни начини, като основните са:

-психологически- тук обикновено се ползват средства за масова информация. Чрез тях би могло да се формират възгледи и убеждения у населението, насочени срещу използването на терористични методи при определени противоречия и положително отношение към държавната политика за противодействие на тероризма. В резултат на провежданите мероприятия в съзнанието на населението, което поддържа тероризма, и на членовете на терористичните организации може да се породи борба на мотиви, а това да доведе до намаляване на подкрепата за терористичната дейност, броя на ефективността на терористичните актове.

-военен- състои се в демонстриране на военна сила и решимост за използване на силови варианти в рамките на конкретен конфликт.

-политически- може да включва провеждане на митинги, демонстрации и други мероприятия за борба с тероризма.

Различават се няколко способа за психологическо въздействие:

-информационно въздействие- осъществява се чрез слово и информация. Основната му цел е формирането на определени идеологии, възгледи, представи, убеждения, като едновременно предизвиква у хората положителни сили, отрицателни емоции и дори бурни масови реакции.

-психогенно въздействие- то е следствие на физическо или шоково въздействие върху психиката на човек, като в резултат се нарушава нормалната нервно- психическа дейнист.

-психоаналитично въздействие- въздействие върху подсъзнанието на терористите с терапевтични средства, особено в състояние на хипноза или дълбок сън. Според някои автори тази технология абсолютно точно може да определи наличието на конкретна информация в подсъзнанието и да се измери нейната значимост за всеки човек, да се разкриват скрита мотивация, истински стремежи и наклонности на хората.

-невролингвистично въздействие- то променя мотивацията на хората чрез въвеждане на специални лингвистични програми в тяхното съзнание. Усвояването му позволява да се изменят убежденията, възгледите и представите както на отделен терорист, така и на цели терористични формирования.

-психотропно въздействие- осъществява се чрез предаване на информация като се използва неосъзнато възприятие. Такова въздействие може да се осъществи чрез високочестотни и нискочестотни генератори, химически и биологически средства за стимулиране на определени психични реакции. Психотрониката използва предимно методи, свързани с технически средства за въздействие върху съзнанието.
1.2.Предмет,съставни части и задачи на специалната тактика.

Предмета на специалната тактика са високорисковите операции. Това всъщност е дейността, която подлежи на изследване и анализ. Операцията се налага като основна организационна форма за осъществяване на дейността на законоприлагащите институции.

Важен въпрос тук е има ли основание специалната тактика да се причисли изцъло към научните дисциплини? Явно по някой признаци тя може да се определи като наука, а по други като изкуство. Научните аспекти на тактиката са на първо място всички елементи, които могат да бъдат измерени, класифицирани и систематизирани. В тази насока специалната тактика като наука може да изучава и определя възможностите на формированията или средствата, които те използват във високорискови операции. Тези възможности може да се измерят. Специалната тактика може да извежда закономерности, да формулира принципи и правила на основата на изследване на същността и характерните черти на високорисковите операции.

Както и при други видове тактика,така и при тази съществен проблем е влиянието на човешкия фактор.Тъй като действията във високорискова обстановка са преди всичко човешки действия,решаването на проблемите в такава обстановка не може да бъде сведено до формули. Това налага определянето на специалната тактика и като специфично изкуство.

Изкуството в специалната тактика може да се разглежда като три взаимносвързани части: творческото и гъвкаво разпшоложение на силите и средствата за изпълнение на дадените задачи; вземането на решение в условията на неопределеност, особено като се има предвид, че трябва да се установява контрол върху обекти, които са човешки същества; познаването на човешките възможности, когато върху хората въздействат опасностите на високорисковите ситуации.

Изкуството, за разлика от науката изисква упражняването на интуитивни способности, които не могат да бъдат научени единствено в процеса на обучение. Тези способности могат да се овладеят чрез целенасочено практическо упражняване в разнообразни условия. Освен това опита, придобит в практиката увеличава майсорството при прилагане на специалната тактика.

Обръщането към изкуството в специалната тактика е в моменти, когато трябва да се решават тактичеки проблеми като избор на вид техника, тактическо действие, способ, вид операция, построение на сили и средства за изпълнение на задачите при недостиг на ресурси, ред на работа, скорост на действията. Всичко това може да се обобщи като избор на вариант за действие в обстановка на недостиг на ресурси (човешки, материални, информационни и др.). Този избор представлява отправен пункт за формулиране на решение на конкретен проблем. Всяко решение представлява избор между няколко възможни алтернативи .Всеки избор е свързан с балансиране между няколко опасности. Решение може да се вземе няколко пъти в хода на една операция. То трябва да е базирано на опита и творческото тактическо мислене за всеки отделен случай. Изкуството може да бъде разгледано в няколко аспекта:
◘ творческото и гъвкаво използване на инструментите, които са на разположение в една операция- техники, тактически действия, процедури, сили, средства, ниво на подготовка има за основна цел да направи съпротивата на обектита неефективна. Обстановката в една операция е комбинация от влияние на много фактори- задача, срокове, обект, собствени сили, атмосферни условия, местност. Тези фактори се променят в широки граници, съчетават се с безкрайно много комбинации и създават уникална ситуация за всяка една операция. Това разнообразие е пречка предварително да се създават точно определени алгоритми и модели на решения които да се използват в операциите. Всяка уникална ситуация изисква уникално решение.
◘ вторият елемент на изкуството е вземането на решение в условия на обстановка на неопределеност и недостиг на време. Много често взетото решение е в условия на текущ сблъсък с обектите на операцията. Всяка от страните желае да постигне целите си, като провали намеренията на другата. Всяка една от страните се нуждае от творческо мислене, чрез което да придобие предимство при реализирането на решението. Това предимство може да бъде осигурено само ако скоростта на мислене и действие е по- висока от тази на противниковата страна.

◘ третия елемент на изкуството в специалната тактика е познаването на човешките възможности. Действията във високорискови ситуации се характеризират с възможност от човешки жертви и наранявания, неопределеност, случайност. Успехът в операцията зависи от човешкия фактор в такава степен, в каквато и използването на съвременна техника и оръжие.

■ техниките могат да се дефинират като специализирани положения и движения, отличаващи се с конкретна двигателна структура, взети вън от тактическа ситуация. Това са сравнително подробни начини за изпълнение на поставените задачи и функции. Към тях могат да се причислят начините за използване на оръжието и екипировката. Техниките и процедурите са основни положения които могат да бъдат прилагани повече или по- малко в различна обстановка.

■ Такическите действия представляват подготвени и тренирани движения за изпълнение на отделни задачи:

-тактическо придвижване- представлява движение с основна цел заемане на позиция спрямо обектите. То трябва до осигурява прикритие, добро полезрение, възможност за бърза реакция и точна стрелба, а при действия в екип- възможност за едновременно наблюдение, взаимно осигуряване и стрелба. Придвижването може да се извърщи едновременно от цялата организационна единица или последователно- една част се придвижва, а другата я прикрива. Основните техники за последователното тактическо движение са: ”движение след водача”, „движение със смяна на водача”

-тактическо задържане- включва техники и процедури за установяване на пълен физически контрол върху обектите.

-тактическа стрелба- включва техники за най- ефективно поразяване на престъпници при необходимост от използване на оръжие.

-тактика на използването на помощни средства- включва техники и процедури за най - ефективно използване на помощните средства. Поради голямото им разнообразие тактиката, техниките и процедурите за използването на тези средства са изключително обемни.

-тактическа проверка на лица и транспортни средства-провеждането на техники, действия и процедури, насочени за установяване на самоличността на извършители на престъпления, както и проверка на личните им вещи и певозните средства, с които пътуват.

Особено място заемат тактическите действия които се изпълняват в отрязъка от време, когато е възможен визуален и огневи контакт с обекти, които оказват или могат да окажат съпротива. Повишената опасност налага и повишено внимание, както и специфично изпълнение. По тази причина те трябва да се определят като активни тактически действия. Започват да се изпълняват от момента на влизане в района на високорисковата ситуация и приключват след установяването на физически контрол върху обекта или след излизане от района на операцията.

За постигането на целите на високорисковите операции се прилагат различни тактически способи. Тактическите способи са сбор от тактически действия, предназначени за непосредствено неутрализиране на обектите. Тактическите способи, използвани в такива случаи са: засада, щурмуване, атакуване, прочистване, обкръжаване и отцепване. Най- често използваните способи са засадата и щурмуването. Предпочитанието към тях се дължи главно на високата им ефективност, дължаща се на относително лесното постигане на изненада. Вследствие на това те могат да се изпълнят от малък брой служители за много кратко време. В рамките на всеки вид операция тактическите способи се прилагат с някои особености.

С оглед ефективното й прилагане засадата следва да се изгражда от позиции на тактически екипи, маскирано разположени в избран предварително район с точно определени задачи и отговорности, отнасящи се до наблюдение и подаване на информация, спиране, проникване, задържане и осигуряване.

Според задачите, които изпълняват екипите могат да се определят като: действащ екип, предназначен за неутрализиране на обекта; екип за прикриване; екип за наблюдение; екип за осигуряване.

На екипа за осигуряване могат да се възлагат комплексни задачи: наблюдение; прикриване на действащите екипи; спиране на транспортните средства на престъпниците; отвличане на вниманието. Фактически екип за осигуряване трябва да се формира, когато няма достатъчно служители за изпълнение на специализирани задачи в състава на екипи за прикриване и наблюдение. Маскираната подготовка на засадата и скритата или прикритата готовност за действия са от особено значение, тъй като изненадата е главно усковие за успех. С оглед улесняване на управлението и тактическите действия при засада е целесъобразно да се определят: изходен пункт; маршрути за движение; пункт за разсредоточаване; позицийте на екипите; пункт за задържане; зони за отговорност, сборен район. Когато засадата се организира инцидентно, не е възможно определянето на посочените елементи с изключение на позициите, пункта за задържане и зоните на отговорност. Изходният пункт е мястото, където започва движението към обекта за тактически действия. Маршрутите от своя страна се определят за постигане на бързина, добра координация и скритост при движението към района на засадата. Пунктът за разсредоточаване е място, даващо възможност за скрито наблюдение към района на засадата, където се уточнявят задачите и се пристъпва към тяхното изпълнение.

Позициите на екипите (служителите) се избират в зависимост от условията на конкретната обстановка, така че дават възможност за: надлежно прикритие и маскировка; сигурна връзка, взаимодействие и безопасност при използване на оръжие и помощни средства; добър обзор и обстрел на двойки снайперист- наблюдател; бързо и сигурно неутрализиране на престъпниците (заподозрените) от щурмовите екипи. До началото на активните тактически действия е необходимо служителите (екипите) да заемат временни позиции на места, осигуряващи скритост в близост до основните позиции. Последните се заемат с навлизане на лицата, подлежащи на задържане в района на засадата. При добри условия за маскиране временни позиции могат и да не се заемат.

Пунктът за задържане включва местата за разполагане на средствата за принудително спиране, неутрализиране и обиск, като се отчитат скоростта на движение и възможните направления за бягство на престъпниците.

Съществуват няколко форми на засада. В зависимост от взаимното разположение на действащите (щурмовите) и прикриващите (осигуряващи) екипи, могат да се устроят засади с различна форма на построение:

- линейна форма на засада- когато екипите са разположени един до друг в условията на линия. Възможен е вариант, когато се формират два щурмови или осигуряващи екипа, които да се разположат от двете страни съответно или на щурмовия или на екипа за прикриване.

- трапецовидна засада- когато екипът за осигуряване има възможност да се разположи зад щурмовия екип;

- Г- образна форма на засада- при разполагане на два екипа приблизително под прав ъгъл един спрямо друг;

- П- образна форма на засада- при формиране на два щурмови или осигуряващи екипа и разполагането им от двете страни на вероятния маршрут на движение на обекта, а един осигуряващ или щурмови екип да е между тях;

- V- образна засада- образува се когато три или повече екипа са разположени във формата на латинската буква V.

- кръгова засада- когато екипите образуват приблизително кръг около мястото на задържане.

- едновременно е щурмуването, когато установяването на контрол върху всички зони на отговорност в обекта (района) започне по един сигнал. Този вид щурмуване е за предпочитане, защото при него изненадата и бързината не дават възможност за ответна реакция.

- последователно щурмуване- то трябва да се прилага по изключение, когато обектите за овладяване са повече от наличните сили. При последователното щурмуване част от силите на тактическите екипи установяват визуален и огневи контрол върху всички зони на отговорност, след като с основните сили по предварително уточнен ред, един след друг се щурмуват определените обекти.

При щурмуване освен изходен пункт, маршрути за движение, пункт за разсредоточаване и сборен пункт е целесъобразно да се определят: пункт за начало на щурмуването; пункт за достъп; зони за отговорност в обекта за щурмуване. Пунктът за начало на щурмуване е целесъобразно да се избира в непосредствена близост до обекта за щурмуване, като се използват всички възможности за прикритие и маскировка. Това обикновено е най- близкото скрито място до обекта. Ако няма удобно място и обектите са в активно състояние, пунктът може да се определи на разстояние, приблизително равно на ефективния огън на оръжието, с което разполагат извършителите на престъпления. Пунктът за достъп е необходимо да се избира така, че да осигури изненада и максимална сигурност при влизане. Възможно е пунктът за достъп и пунктът за начало на щурмуването да съвпаднат.

Зоните на отговорност на екипите може да се определят като територия. При наличие на детайлна информация зоните за отговорност може да се определят като конкретни извършители на престъпления. Когато няма възможност за разузнаване на обектите за щурмуване, е необходимо да се прилагат предварително тренирани варианти за тактически действия в сграда, самолет, автобус и др.
■ Прочистване- може да се определи като комплекс от тактически действия и техники, насочони за оглеждане на район в който вероятно се намират извършителите на престъпления с цел: откриването на обектите или следи, оставени от тях, задържането или неутрализирането им. Прочистването може да се съчетава с проверка на документи, транспортни средства, помещения и личен обиск на подозрителни лица.

Способът прочистване е целесъобразно да се използва за претърсване на район, в който няма точни данни за местонахождението на престъпници или непосредствено след приключване на рисков инцидент. Прочистването може да бъде непрекъснато и по избор. При непрекъснатото прочистване районът се претърсва и оглежда изцяло. При прочистване по избор районът предварително се разделя на участъци, които се претърсват едновременно или последователно.

За организираното извършване на прочистване освен изходен пункт, маршрути за движение и сборен район е целесъобразно да се определят: пунк за начало на прочистването; пункт за край на прочистването; зони за особено внимание. Когато се прочиства месност, допълнително се определят уравнителен пункт (рубеж) и граници за района на прочистване. Уравнителният рубеж е условна линия, която трябва да се премине едновременно от всички прочистващи при действия за претърсване с продължителност над 1 час. Определя се за недопускане на междини между тактически екипи, през които да преминат обектите. Границите на района за прочистване са условни линии, с които се определя широчината на територията за тактически действия.

Когато се прочиства сграда или голямо транспортно средство,е необходимо да се определи пункт за достъп. Той се определя по възможност на най- голямо разстояние от вероятното местоположение на терористите.

Способът обкръжаване е необходимо да се използва, когато е известно местоположението на терористите, както и за формиране на вътрешен периметър при рисков инцидент.

Обкръжаването трябва да се извършва организирано, скрито, обикновено веднага след възникване на инцидент и продължава до неговото приключване. Демонстративното обкръжаване може да се предприеме по изключение за въвеждане в заблуждение или манипулиране. При обкръжаването е целесъобразно да се определят: рубеж за обкръжаване; зони на отговорност ; изходен пункт; маршрути за движение; пункт за разсредоточаване; сборен район.

Рубежът за обкръжаване може да се определи като основна линия, на която се разполагат позициите на служителите, действащи като тактически двойки. При обкръжаването на въоръжени лица не винаги е удачно прилагане на плътен, затворен кръг. Рубежът за обкръжаване може да има участъци, които на са заети. Това е необходимо да се прави по две причини:

- избягване на взаимно поразяване на срещуположно разположени служители при използване на оръжие.

- да се покаже на обектите път за оттегляне- това е важно, тъй като ако обкръжените лица видят, че нямат възможност за бягство има вероятност или да се бият до смърт или да се самоубият.

Възможни са случаи, когато може да се приложи плътен кръг за обкръжаване. При действия вътре в жилищни кооперации и когато обектите се намират на по- горните етажи не е необходимо да се провежда обкръжаване по описания модел. В такива случаи следва да се изолират последните етажи и апартаменти, както и възможните изходи.

Зоните на отговорност при обкръжаване е най-удачно да се определят териториално. Цялото видимо пространство на обкръжения район се разделя на части. Отделните част се разпределят за контрол на тактическите екипи. Тези представляват екипни зони за отговорност. Такава зона на отговорност на един екип при обкръжаване може да бъде: цяла сграда, гора, част от сграда, част от улица и други.

Способът блокиране се използва за установяване на контрол в район, в който зоните с вероятно мастонахождение на терорисрите са две, три или повече, както и за формиране на външен периметър след възникване на рискови ситуации и инциденти.

Блокирането може да бъде пълно и непълно. При пълното блокиране се контролират всични възможни направления за излизане от района, а при непълното- само най-вероятните. При блокиране освен изходен пункт, маршрути за движение и сборен район е необходимо да се определят: рубеж за блокиране; зони за особено внимание. Рубежът за блокиране се заема от екипи, действащи най- често като: секрет, наблюдателен пост, патрул и контролно– пропускателен пункт, организирани в система за постигане на добро управление и взаимодействие. Блокадният рубеж трябва да се избира така, че силите за блокиране да изпълняват задачите си от прикритие или маскирани с възможност за реагиране от пределно разстояние при възникване на заплаха. Зоните за особено внимание представляват направления и участъци, в които вероятността от поява на обектите е най- голяма.

Отцепването може да се определи като установяване на контрол върху достъпа на хора и транспортна техника в определен район с цел: ограничаване или недопускане движението на граждани към него с оглед на тяхната безопасност; създаване на благоприятни условия за действие за други действащи формирования.

За разлика от блокирането при отцепването на район тактическите екипи не допускат влизане на граждани на определена територия.

Най- често се съчетават способите: обкръжаване и атака или щурмуване и засада в отцепен район. По- рядко се използва прочистването, съчетано с блокиране.

Тактическите способи рядко се използват самостоятелно в чист вид. Обикновено се съчетават, като е възможно за решаването на един проблем едно и също формирование да използва последователно два или повече способа.